Из “Законите на типито и мъдростта на старейшините”
Сборът от правила и принципи, който следва по-долу, разбира се, не съществува при северноамериканските индианци в точно този систематизиран вид. Авторите на текста са се постарали да извлекат и синтезират от стария морално-етичен кодекс на различни индиански племена онези принципи, които отразяват най-пълно индианската ценностна система, правилата за общуване между хората, отношенията на човека със заобикалящия го свят.
В стари времена всяко момче и момиче се научавало да познава и обича богатото наследство на своя народ от историите, които старейшините разказвали край лагерния огън. Децата били добри слушатели и затова бързо научавали, че истинското величие се състои в това, да служиш на народа си. Те били обучавани именно така - един ден сигурността на племето можела да зависи от тях!
Основните принципи на живота, изповядвани от почти всички племена, са достигнали до нас чрез думите на техните велики вождове - Седящия Бик, Лудия Кон, Текумсе, Уабаша…
Чуйте сега тези думи.
Чуйте отново старите закони, така както са били прилагани.
И много помощ за своя Път ще открият тези, които са решили да станат Воини на Дъгата.
1. Когато станеш сутрин,
Благодари на утринната светлина,
Благодари за твоя живот и сила,
Благодари за своята храна,
Благодари за радостта от съществуването.
Но ако ти случайно не виждаш причини да благодариш,
бъди сигурен, че грешката е в теб!
(песен на племето осейджи)
2. Когато седнеш на съвет, запали Свещената лула, която е символ на мира, братството, съвещаването и молитвата. Пусни дим първо нагоре, към Великия Дух, после към Четирите вятъра, неговите пратеници и накрая - към Майката Земя, чрез Която Уакан Танка осигурява нашата храна. Нека всеки човек от съвета пуши Лулата и после я предава в кръг, както в кръг се движи и слънцето - от изток, през юг, на запад и север.
3. Бъди гостоприемен, бъди любезен. Винаги предполагай, че гостът ти е уморен, премръзнал и гладен. Дори ако в жилището ти влезе гладно куче, ти трябва да го нахраниш.
4. Благодари на Великия Дух за всяко свое хранене. Хвърли част от храната в огъня и кажи: “Велик Дух, яж с нас!”
5. По-добре да останеш гладен, отколкото гостът ти да не се нахрани. Ако той ти откаже храна, не казвай нищо, защото може да пости.
6. Винаги се отзовавай, когато те помолят за помощ. Никога не отказвай на нуждаещите се.
7. Когато пристигнеш в чужд лагер, преди да се обадиш на приятелите си, намери вожда на лагера и му изрази уважението си. Може би той не ще ти позволи да останеш в този лагер, така че трябва учтиво да попиташ.
8. Когато напуснеш лагера на сутринта, изхвърли всички отпадъци, които си оставил от пребиваването си, изгори ги или ги зарови някъде. Не тръгвай, преди да си почистил добре, защото иначе ще замърсиш лицето на Земята и ще нарушиш красотата й.
9. Когато си в чужд дом, спазвай неговите обичаи и тези на стопаните му. Отнасяй се с уважение към всичко, което е свещено за другите, независимо дали ти самият го почиташ или не.
10. Към младите жени: не гледайте втренчено непознат, избягвайте погледа му, ако той се втренчи във вас.
11. Винаги поздравявай със знак или дума, когато срещнеш приятел или непознат, дори ако това стане на безлюдно място.
12. Опитният и доказал себе си човек е винаги чист, великодушен и господар на своята воля.
13. Не се докосвай до отровната огнена вода или каквато и да е друга храна или напитка, която краде силата на тялото и трезвия поглед на духа.
14. Не е хубаво, когато някой има повече, отколкото му е необходимо, а същевременно има хора около него, които са в нужда. Ако този човек притежава повече, отколкото се нуждае семейството му, той трябва да повика хората и да устрои потлач или гощавка, като раздаде излишното на нуждаещите се.
15. Бъди милостив към тези, които зависят от теб. Страхливо е да мъчиш безпомощните.
16. Да си вожд - това означава да се грижиш за слабите, болните, старите и безпомощните.
17. Когато човек обещае нещо, той трябва винаги да изпълнява обещанието си. Никой не може да го освободи от обещанието му, освен този, комуто е обещал.
18. Показвай уважението си към всички хора, но не се прекланяй никому!
19. Всеки болен, затруднен, уморен или престарял човек, независимо дали е мъж или жена, има право на помощ и защита от страна на племето. Когато този човек е бил в силата си, той също е допринасял за общото благо.
20. Ако наистина обичаме Уакан-Танка, трябва да обичаме и всички хора като нас, дори да са от други народи.
(шаманът Черния Лос, оглала-лакота)
21. Един народ не може да загине, докато сърцата на жените му не са паднали на Земята. Но ако това стане, няма значение колко са силни воините и колко са здрави копията им.
(стара шайенска поговорка)
22. Спокойствието е крайъгълния камък на характера. Плодовете на спокойствието са: самоконтролът, смелостта, търпението, достойнството и почитта.
Подбор и превод: Иво Кюмюрджиев и Светлана Пенева
Съдържание
"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия
Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.
Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците
Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"
Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"
"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)
Символикaтa при индиaнските военни укрaси
Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините
"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"
"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)
Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"
Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци
"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън
"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк
Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)
Дa пътувaш със Звездните нaроди
Лули, пушене и тaбу при шaйените
"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"
"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"
Нови книги зa индиaнските учения и културa
Дар от Седящата Черноглавка (2006)