Да пътуваш със Звездните народи

Да пътуваш със Звездните народи*

Ученията на лакота за връзката между звездите, земята и церемониите

"Когато прадедите ни били затворени в резервати, те пазели три неща: две кожи и вързоп с жезли. Едната кожа представлявала звездна карта, а другата - карта на земята, на която ясно се виждали хълмове, реки и планини, дори потоци, простиращи се чак до изворите на Колорадо. Звездната и земната карта били съвсем еднакви, защото каквото е горе, при звездите, същото е долу, на земята и обратно.
Жезлите се използвали за отчитане на времето".
Арвол Виждащият Кон - пазител на Свещената лула на Бялото Бизоново Теле

Представете си първичния символ за звезда, който хората са възприели. Той представлява два конуса - единият сочещ нагоре, другият надолу. Двата конуса се пресичат.
Над конусите се намира една звезда, а под нея е земята. Този символ се нарича капемни (двойственост). Това, което е отдолу, е същото както това отгоре.
да продължим нататък. отгоре е Слънцето, а отдолу са танцьорите на Танца на Слънцето. Конус с връх насочен нагоре символизира и формата на типито. Конструкцията на типито пресъздава раждането на света. Лакота смятат, че тези конуси представляват завихрена концентрирана енергия.
Според вярванията на лакота, след смъртта духът пътува сред звездите. Тези два триъгълника символизират и двойната природа на човека - материя и дух.
Лакота наричат звездите "Свещеният дъх на великия дух" (Уакан Танка Уония).
Когато хората видели движението на Слънцето чрез съзвездията, те разбрали, че звездите им подсказват какво да правят, кога да го правят и къде да го правят.
Ето защо някои специфични места в свещените Черни хълмове се свързват със съзвездията. Например, връх Харни се свързва с плеядите. Всяка пролет, когато Слънцето навлезе в това съзвездие, хората знаят, че е време да отидат до връх Харни и там да извършат церемониите си.
Хората вървели през Черните Хълмове, отразявайки огледално движението на Слънцето. Щом Слънцето навлизало в съзвездие, те се отправяли към мястото, отъждествявано с това съзвездие и извършвали там церемониите си.
Накрая, в средата на лятото, хората стигат до Дяволската Кула, за да изпълнят Танца на Слънцето.
Традиционалистите знаят, че церемониите, които хората правят на земята, по същото време се извършват и в Света на духовете. Следователно, това което ставало в света на духовете, се извършвало и на земята - така се постига хармония със Създателя.
Ето защо, за хората било жизнено важно да имат възможността свободно да пътуват до различните места, свързани с духовното познание.

Същността на преданията

Преданията на хората са свещени. Те, подобно на всички духовни учения, трябва да бъдат осъзнати на четири нива на съзнанието. Тези нива отговарят на нашата физическа, емоционална, интелектуална и духовна същност и се свързват с четирите етапа от човешкия живот: детство, юношество, зрялост и старост.
Първите три нива са постижими за всеки търсещ ги, тъй като са въпрос на развитие и осъвършенстване, докато четвъртото, духовността, може да ни бъде дадено единствено от духовете.
Всичките четири нива са истини и тези четири истини са всъщност една. дълбочината на нашето разбиране ни показва нивото, което сме достигнали в собствения си живот.
Историите на лакота за звездите съдържат тези четири нива; преданията са пряко свързани както с духовния живот на хората, така и със земята, която те населяват.

Историята на Падащата Звезда

Тази история разказва за две момичета. едното пожелало да се омъжи за една красива звезда, а другото - за друга. изведнъж двете момичета се озовали в Звездния Свят и станали съпруги на две звезди. Момичетата забременяли и тогава им казали, че Звездният Свят е техен, но не бива повече да вадят дива ряпа. едното от момичетата, обаче, изкопало една ряпа и в Звездния Свят се отворила дупка. Момичето погледнало през дупката, видяло земята и своето село. Почувствало носталгия по дома и решило да се върне на земята. То започнало да вади все повече и повече ряпа, за да си изплете въже от стеблата на растенията, с което да слезе на земята. Момичето се спуснало по въжето през дупката, ала то било късо и младата жена паднала от високо на земята. падането убило момичето, но се родило момченце. Детето било отгледано от една чучулига и тъй като тези птици говорят и езика лакота, момчето, наречено вече Падащата Звезда, също се научило да говори на лакотски.
Падащата Звезда растял бързо, с дни вместо с години. Той бил по-висок от другите и от него струяла светлина. Когато Чучулигата остаряла, тя отвела Падащата Звезда при едно от племената на лакота. Падащата Звезда, защитникът на хората, носителят на светлина, пътувал от едно племе на лакота до друго и бил посрещан с почит и уважение.
Един ден група лакота лагерували край връх Харни. Докато били там, всеки ден се появявал един червен орел, който открадвал по едно момиченце. Орелът отнасял детето до върха на планината и го убивал. Хората започнали да се молят Падащата Звезда да дойде при тях. След седем дни, в които седем момиченца били убити, Падащата Звезда пристигнал. Той убил орела и оставил духовете на седемте момиченца в небето, образувайки съзвездие - плеядите (Уичинчала Шакоуин - Седемте момиченца).

Събирането на върба

По традиция хората прекарвали зимата в западната част на Южна Дакота и Небраска. Една от основните свещени задачи за зимата, преди идването на първите гръмотевици през настъпващата пролет, било събирането на червена върба . Вътрешната част от кората на върбата е една от съставките в сместта за пушене, използвана в молитвите със Свещената лула.
Върбата е съзвездието, отбелязващо края на зимата. Комбинацията от звездите на съзвездията Овен и Триъгълник прилича на клон с обелена кора. когато Слънцето навлезе в съзвездие Върба, срещата на Овена с Триъгълника показва, че хората са готови да следват ученията на Свещената лула за още една година.
Суха върба (Чаншаша ипузие) е също и името, с което шаманите назовават дървената лъжица, използвана ритуално за пренасянето на горящи въглени от огъня, за да се запали лулата по време на церемония. затова Голямата Мечка се нарича Изсъхналата Върба и на нея се гледа като олицетворяваща ритуалната лъжица.
Сутринта на пролетното равноденствие, когато Слънцето влезе в Голямата Мечка, започва церемонията на Небесната лула. Голямата Мечка носи живи въглени от Слънцето до лулата чрез съзвездието на Изсъхналата Върба. Висшите сили, използвайки звездите и Слънцето, извършват церемония, за да запалят отново свещения огън на живота на земята, което огледално отразява церемонията, извършвана от хората на земата. На изток от Изсъхналата Върба се намират плеядите. Тяхното име - "Седемте момиченца", свързва това съзвездие с връх Харни и историята как падащата звезда поставил духовете на момичетата в небето. През пролетта, когато Слънцето навлезе в това съзвездие, връх Харни се превръща в олтар и тук се извършват церемонии.
През трите месеца от пролетното равноденствие до лятното слънцестоене, Слънцето пътува през съзвездията на лакота.
Синхронизирайки посещенията си във всяко от свещените места с навлизането на Слънцето в дадено съзвездие, хората следват слънчевия път, вървейки по земята. Тъй като Слънцето се движи през съзвездията в посока обратна на часовниковата стрелка, лакота се движат през Черните Хълмове по посока на часовниковата стрелка от едно церемониално място до друго, като всяко място отразява огледално пътя на слънцето. Намирайки се на правилните места, в точното време и извършвайки подходящите церемонии, хората се надяват да получат духовна подкрепа от силите на звездите.

Силата на Танца на Слънцето

Дяволската Кула (Мато Типи Ла Паха) е древното място за провеждане на Танца на Слънцето. Всички хора знаели, че Танцът на Слънцето се изпълнява около лятното слънцестоене. Всички сиукски племена, където и да се намирали през ранната пролет, се стремели да се съберат около Дяволската Кула, когато Слънцето навлизало в съзвездието, свързано с това място.
Танцувайки около свещеното дърво, молейки се и жертвайки плътта си, Танцьорите на Слънцето създавали конус от енергия, насочен нагоре - едно типи на възхвала. Те пре-сътворявали отново света - създавали наново първичната звезда, прокарвали четирите посоки, въвеждали отново звездните закони. Така заявявали отново съществуването на звездния свят и доказвали, че божественото се съдържа във всяко действие. Накрая Танцьорите призовавали духа да се въплъти в живота - самите Танцьори се превръщали в звезда, в Слънцето на земята.
След като Танцът на Слънцето завършвал, хората тръгвали към Мечата Планина, където се провеждали важни съвети. След края на съветите приключвал и тримесечният ритуал на обединяване силите на Уакан Уаще. Хората вече се намирали на Червения път. Тяхната воля - индивидуална и колективна - вече била в хармония със Създателя.

Установяване на дата на лакотското Съзвездие

През 1984 г. няколко учени изчислили приблизителната дата, на която хората започнали да синхронизират пътуванията и церемониите си с движението на слънцето през съзвездията. Те стигнали до конкретна дата, като изчислили кога Слънцето се появява в съзвездие Изсъхнала Върба през пролетното равноденствие. Установявайки това, учените могли да определят от кога датира тази традиция**. Те определили, че тя е възприета някъде между 1616 г. и 176 г. пр. н.е.
Свещената церемония на Уету (когато Тече Силата на Живота, т.е. пролетта) е времето за обновление. Наблюдавайки звездите, хората знаели кога приближава пролетното равноденствие, и когато то настъпвало, те започвали своята подготовка за пътуване обратно към Черните Хълмове.
Слънцето навлизало в съзвездието изсъхнала Червена върба. времето за събиране на върбова кора и първия пролетен ден били чествани в сърцето на Черните Хълмове, където хората приветствали завръщането на Гръмотевичните Същества.
Когато звездата на Татанка Татиопа (Бизоновата Клисура) започва да се движи към Слънцето, пролетните миграции на бизоните наближавали.
Тажи - бизончетата, родени в Черните хълмове, се считали за свещени и затова много жени планирали да родят децата си през пролетта, заедно с бизончетата.
Когато бизонът навлизъл в Бизоновата клисура, хората отивали в Мака Чан Опая (Долината на Съвещателния Дъб). Те се връщали обратно в своя дом в духа на обновление и възраждане, преминавайки през Уамакаскан Оки Инянке (Пътеката на Бягащите Животни) - пластове червена глина, опасващи Черните Хълмове.
Когато Слънцето се изравнявало с Теямнипа (Началото на Трите Тела), хората вече били сред праотците.
Листата на Закрилящото-Дърво-Което-Шепне (трепетликата) по това време са с размерите на човешки нокът. Хората пътуват до Опаха Тал (планината-в-Центъра-където-Той-идва) и приветстват завръщащите се гръмотевици в сезона на обновлението.
С преминаването на звездните знаци се придвижвали и хората, пътувайки към Хе Шла (Варовиковото Плато). Там извършвали церемонии за мир и обновление, дадени единствено на тях сред всичките Четири деца на земята.
Има три звезди в Таямни Чанкаху (гръбнакът на трите тела). Южната звезда - Кеяпия (Костенурката с Меката Черупка) - е първото дете на земята.
Централната звезда, наречена още Таямнипа, е първата родена от крилатите, четириногите и двукраките. Северната звезда се нарича Пе Шла (Плешивата Глава) и представлява главата на друкрако, мечка или човешко същество, последното дете на земята.
Хората се разделяли на по-малки групи. едни продължавали на запад, други тръгвали през Варовиковото Плато към Инян Кара, за да започнат подготовката на Танца на Слънцето. Трети се отправяли на юг по пътя, белязан от звездите.
При навлизането в планината Инян Кара (Движещият се Камък), пътуващите събирали камъни за инипи (парната церемония), която се извършвала по време на Танца на Слънцето.
Казват, че Хоре Уин (Силата на Сътворението) символично е представена в тази планина и тя се присъединява към човешкото пречистване като Сила на живота за обновление и възраждане.
През цялото време докато пътували, хората носели въглени от огъня, запален още по време на зимното слънцестоене. западните племена използвали левия рог на див овен, за да пренасят тлеещите въглени; източните племена използвали вместо това купи от твърдо дърво.
Чинска Яп (Купата - другото име на Голямата Мечка) винаги се вижда и е свързвана с Оуани Хе (Звездата, която стои неподвижна) - Полярната звезда, символизирайки стабилността и постоянството на целите.
С последни молитви при Съвещателния Дъб са почетени обновлението и възраждането и хората се заемат с набавянето на храна за следващата година. Свещеният кръг е затворен и обновен.
При Мечото Типи (Дяволската Кула), на което отговаря съзвездието Сив Бизонов Рог, се извършва церемонията на лулата на Бялата Бизонова Девица.
Съзвездието на огнището е свързано с есенното събиране на мечата планина. подготовката за зимата, включваща сушенето на бизоновото месо, се извършва тук.
Съзвездието на Трите които са Свързани е зимното събиране при река Плат (там, където трите реки се сливат). Тук се извършва подготовката за предстоящите годишни церемонии, правят се нови дрехи от кожа, бродира се с мъниста и игли от бодливо свинче.
Създателят е разположил звездите така, че онова, което е в небесата, да е като това на земята и това, което е на земята да се представи по същия начин на небесата.
когато се молим, помнейки това, стореното в небесата е сторено и на земята. затова довечера излез навън и погледни нагоре, тъй като Създателят ни напомня всяка вечер, че всички ние имаме един свещен дом. погледни нагоре и помни - ние всички сме едно!

Звездна конфигурация на Изсъхналата върба пролетно събиране	Звездна конфигурация на Мечото Типи лятно събиране

Центърът на Черните Хълмове. Приветстване на завръщането на Гръмотевичните Същества. Време за набавяне на суха кора от червена върба . Първи ден на пролетта.	Събиране при Сивия Бизонов Рог (Дяволската Кула). Провеждане на Церемонията на лулата на Бялата Бизонова девица.
Звездна конфигурация на Огнището есенно събиране	Звездна конфигурация на "Трите, Които Са Свързани" зимно събиране

Събиране на Беар Бют. Приготвяне на бизоново месо за зимата.	Река Плат (Където три реки се срещат). Приготвяне на регалиите за предстоящите през годината церемонии (везби с маниста и бодли от дикобраз, поправка и шиене на кожени дрехи).

"Sacred Hoop", бр. 23, зима на 1998/99 г.
Превод: Светлана Пенева

* - Настоящата статия е препечатана от английското списание "Sacred Hoop" със специалното разрешение на неговия издател и наш добър приятел - г-н Ник Ууд. Редакцията на "Гласът на Орела" горещо благодари на г-н Ууд за любезното позволение да се използва материал от неговото списание (бел. ред.)

Червената върба (Cornus Stononifera) в англия е позната като Red Dogwood, т.е. червен кучешки дрян (бел. ред.)

** - вследствие прецесията на еквиноксите, Слънцето се мести на запад по еклиптиката с един градус на всеки 72 години.
Понастоящем, Слънцето, което се намира на верналния еквинокс, изгрява ок. 20° в Риби. Чаншаша ипузийе (Сухата върба) включва съзвездията Триъгълник и Овен. като се дадат 30° за тяхното звездно пространство, плюс 20° в Риби, това значи, че Слънцето е изминало 50° на запад по еклиптиката, от момента в който е било в съзвездието Суха върба по верналния еквинокс.
Една ранна дата би могла да се изчисли както следва:
72 (години) х 50 (градуса) = 3600 год. от тогава
3600 - 1984 (датата, по която са правени изчисленията) = 1616 пр. н.е
Една много късна дата би могла да бъде:
72 (години) х 30 (градуса) = 2160 (години от тогава)
2160 (години) - 1984 (дата на изследването) = 176 г. пр. н.е.

Съдържание