Из "Много Победи,
вождът на племето кроу"
Франк Б. Линдерман
Книгата "Много Победи, вождът на племето кроу", е класически пример за т. нар. индиански автобиографии. Това са разкази на различни индианци за техния житейски път, обикновено придружени с описания на живота, обичаите и вярванията на техните народи.
Книгата представлява разказ за живота на известния индиански вожд Много Победи и е записана в периода 1927-30 г. от американския изследовател на коренната американска култура Франк Б. Линдерман. Характерно за тази книга е, че в нея, освен военните подвизи на вожда, които заемат основната част от изложението, се отделя особено внимание на описанието на различни ритуали и лечителски церемонии на племето кроу.
Шегата на Свещения Гарван
- Всеки воин от племето жадуваше да накаже сиуксите за тази смърт*- продължи Много Победи. - Веднага щом събрахме достатъчно месо и кожи за зимата, стотина от нас потеглиха, за да отмъстят за Дългия Кон. Времето беше ужасно. Прекосихме Лосовата река под устието на Бигхорн и установихме бивака си при Мястото-където-загинаха-кончетата (Тулок-крийк). Предвождаха ни Свещеният Гарван, Мечешкият Вълк и Бялата-Линия-през-Лицето.
Носейки лулата на нашите "вълци", достигнах до изоставен лагер на неприятеля, издигнат при Роузбъд. Там сиуксите бяха построили колиби от клони и по броя им ясно се виждаше, че ни превъзхождат по численост. Изчакахме основният отряд да ни настигне и тогава приближихме. Настанихме се в изоставения лагер и забелязахме, че доста колиби останаха незаети. Сиукският отряд очевидно бе два пъти по-многоброен от нас. Следите им водеха към нашите земи, така че нямаше смисъл да продължаваме по-нататък. Враговете бяха поели по бойната пътека и в този момент се намираха между нас и собственото ни село. Трябваше да ги проследим и нападнем в гръб.
В една от колибите от клони водачите ни се събраха на съвет. Най-сетне лулата бе дадена на Птичите Одежди, който я прие без колебание. Усещах, че е доволен от възможността, която му се предлага. Гледах на него със същото страхопочитание както тогава, когато той изведе Лебедовата Глава към реката.
Нощта ни беше обкръжила с мрака си и ставаше все по-тъмно. На светлината от огъня в колибата от клони видях Птичите Одежди да боядисва тялото си както в деня, когато се опитваше да изцели Лебедовата Глава. Ръцете му до лактите и краката до коленете бяха червени. Червени ивици се появиха под очите му. Птичите Одежди се наметна с вълчата си кожа, чиито уши стърчаха като на истински вълк и излезе от колибата, стопявайки се в тъмнината. Забелязах, че пушката и ножа му са останали там, където до преди малко бе седял. Като истински вълк, той бе потеглил невъоръжен. Проследих го донякъде и видях как кляка до следите на сиуксите подобно на горски вълк. По тялото си той нямаше нищо, освен мокасините и вълчата кожа, покриваща главата и гърба му. Той изви точно като вълк и когато се върна, заговори на всички ни с тези думи: "Тази нощ ще извия четири пъти. Вслушвайте се добре и ще чуете всички останали вълци".
И "Вълкът" (Птичите Одежди) потегли по следите на сиуксите. Всички ние го последвахме. Бавно поведохме конете си напред. Беше толкова тъмно, че често се пресягах, за да докосна човека пред мен. По небето нямаше дори и една звезда, а конете ни потръпваха от студ. Сега не мога да си спомня от колко време нощта бе влязла във владение, но най-вероятно беше след полунощ, когато чух воя на вълк. Спрях, чудейки се дали това е истински вълчи вой. Вървящият след мен воин се блъсна в моя кон и той изпръхтя направо в ушите ми. От всички страни чувах вълчи вой и когато се опитах да докосна с ръка предния човек, дланта ми увисна във въздуха. Пред мен нямаше никой. Водачите ни бяха продължили напред, докато аз се бях спрял на едно място. Ускорих ход, за да ги настигна, без да казвам нищо на тези, които ме следваха. Това се случи на три пъти и всеки път аз изтръпвах от очакване, подобно на умиращ от жажда човек, който приближава до извор.
Най-сетне водачите спряха толкова рязко, че почти всички се блъснаха в човека пред себе си. Наоколо виеха вълци и един премина толкова близо покрай мен, че почти го докоснах с пушката си. Стори ми се, че го видях съвсем ясно, чух воя му някъде при началото на колоната, но така и не разбрах дали това беше истински вълк или Птичите Одежди. А вече бях на двадесет и осем години, при това вожд...
Чух някой да казва: "Доведете коня ми!" и познах гласа на Птичите Одежди. Един от воините зад мен доведе коня. "Следите са съвсем пресни. Сиуксите са се разделили на две групи. Едните са тръгнали към Бигхорн, а другите към Литъл Бигхорн. Те са по-многобройните. Трябва да потегляме веднага".
Бях много огорчен, когато вождовете избраха Звънтящия Камък и Сражаващата-се-Мечка да тръгнат напред като "вълци", но не се оплаквах. Възможно най-бързо достигнахме до мястото, където сиуксите се бяха разделили и поехме към Бигхорн по следите на по-малката група. Магията на Птичите Одежди не ни беше подвела. При източния ръкав на Мястото-където-загинаха-кончетата, нашите "вълци" бяха открили неколцина сиукси да спят в колиба от клони, пазени само от двама часови. Враговете общо бяха деветима.
Колибата бе направена до едно пресъхнало речно корито. Бяхме се приближили съвсем близо до него, когато сиукските воини бяха разбудени от своите постови.
Видях как сиуксите се измъкват от колибата и се втурват към пресъхналата река. Пришпорих коня си с надеждата да отбележа ку, като ударя пръв колибата. Сражаващата-се-Мечка обаче имаше по-бърз кон и го стори преди мен. В това време четирима от сиуксите бяха успели да се скрият в сухото корито, а трима стояха точно на ръба. Стрелях по тях и двама скочиха вътре. Третият остана горе, за да се прицели по-добре в мен, но аз го убих. Той падна по гръб при другарите си и повече никой не се показа.
Сиуксите можеха да тръгнат по пресъхналото корито и да ни се изплъзнат. За да пресечем пътя им, ние се разделихме на две. Само един сиукс се опита да избяга и се втурна към потока, отдалечавайки се от пресъхналата река. Исках да го хвана, но Хълмът го застреля и взе пушката му още преди да потегля. Никой от враговете ни не се забелязваше наоколо. Всички сиукси се бяха стаили в пресъхналото корито и за да ги изкараме оттам, трябваше да водим боя от ръба над главите им.
"Който докосне пръв ръба на дерето с ку-жезъла си, ще отбележи ку" - каза Свещеният Гарван и още преди да бе изрекъл тези думи аз и Настъпващият-Срещу-Врага скочихме от конете и се втурнахме напред. Тичахме рамо до рамо, когато той падна, пронизан от куршум. Тялото му се свлече пред мен, но въпреки това успях през него да докосна ръба с ку-жезъла си.
Настъпващият-Срещу-Врага бе прострелян с револвер. Видях огнения сноп точно насреща си и падайки на земята, сграбчих китката на сиукса, който бе стрелял. Бях се вкопчил здраво и се опитвах да го измъкна навън. В крайна сметка той успя да ме завлече вътре. Строполих се точно върху него и сигурно скоро щях да загина, ако не беше Силното Сърце, който на мига скочи подире ми. Едната му ръка бе счупена под рамото от куршум и висеше безжизнена до тялото, но в другата държеше нож и с него се нахвърли върху двама сиукси, които се прицелваха в мен. Скоро всичко свърши. Целият ни отряд се спусна на помощ. Само един единствен сиукс успя да се измъкне. Бяхме взели осем скалпа и няколко коня, но не мислехме, че сме отмъстили достатъчно за Дългия Кон.
Вождът замълча, а погледът му се зарея в далечината.
- Не мога да се сетя за човек, който да обичаше да се смее толкова много като Свещения Гарван - каза бавно Много Победи. - Той бе носил много пъти лулата в различни бойни походи и винаги довеждаше нещата до успешен край. Белите го наричаха "Магическата Врана", така както наричат и нас "врани", макар че се казваме абсароки.
Моят преводач, Сплетеният-Скалпов-Кичур, каза нещо на Тичащия Койот и Равнинния Бик. Те гръмогласно се изсмяха. Стори ми се, че чух кроувското име на покойния щатски съдия Пол МакКормак от Билингс. Не можех да разбера какво говореха за него и попитах.
- Опитваме се да убедим Много Победи да разкаже една история за Свещения Гарван - отговори преводачът, - но той не иска. Смята, че не е прилично.
Тогава аз самият помолих историята да бъде разказана и вождът ми разправи с доста нежелание следното:
- Нали знаеш къде беше форт Пийз? Е, Жълтите Очи (Пол МакКормак) живееше там с майор Пийз. Те построиха форта, за да го превърнат в търговски пункт и имаха доста неприятности със сиуксите, които непрестанно се опитваха да ги убият и подпалят блокхауса. Всички обичахме Жълтите Очи, особено Свещеният Гарван, който често го посещаваше.
Свещеният Гарван обичаше много шегите и все се стараеше да измисли разни номера. Присъствал съм на случаи, когато той разказва смешки, на които никой не се смее, а самият той се превива от смях. Свещеният Гарван си направи майтап със своя приятел Жълтите Очи, който след това цели две нощи не можа да мигне от ужас. Това не беше добра шега и ти, предполагам, би се смял на нея толкова, колкото и Жълтите Очи. Въпреки всичко ще ти я разкажа, защото ме помоли, но по-добре не я записвай.
Сиуксите почти бяха унищожили форт Пийз (под Билингс, на Йелоустон) и понеже бяха наши стари врагове, тръгнахме да ги преследваме. Цареше жесток мраз и беше станало толкова студено, че опашките на говедата на бледоликите бяха почти замръзнали за задниците им. Пушекът от нашите шатри се белееше, издигайки се нагоре. Свещеният Гарван носеше лулата и скоро открихме сиуксите близо до Черните хълмове и ги атакувахме. Убихме шестима от тях и ги скалпирахме, без да дадем жертви от наша страна. Когато се върнахме във форт Пийз, сърцата ни бяха леки. Смятахме, че сме направили услуга на бледоликите и освен това бяхме гладни и измръзнали.
Вратите на форта обаче не се отвориха и забелязахме, че белите се подготвят за бой. Явно мислеха, че сме сиукси. Стреляхме във въздуха, за да им покажем, че сме кроу, преди някой да пострада** . Най-сетне, тъкмо когато започнахме да се отдалечаваме, за да избегнем неприятностите, Жълтите Очи позна нашия вожд - своя приятел Свещения Гарван.
Това бе достатчно. Вратите се отвориха широко и ние влязохме. Бледоликите се радваха на пристигането ни и когато слязохме от конете, те се скупчиха около нас, за да ни стиснат ръцете. Жълтите Очи се втурна направо към Свещения Гарван и, сваляйки ръкавицата си, протегна ръка за поздрав.
Бяхме премръзнали и изгладнели. Свещеният Гарван се бе увил плътно в наметалото си от бизонова кожа и само измъкна ръка, за да се здрависа с ликуващия си приятел. Жълтите Очи я пое и много здраво я разтърси. Когато Свещения Гарван се обърна, за да се ръкува с майор Пийз, видях как Жълтите Очи подскочи настрани и изпусна нещо в снега. Ударът бе като от камък. Вгледах се и що да видя!? На земята лежеше вкочанената ръка на сиукс! Свещеният Гарван я бе отрязал от някой от убитите врагове при Черните хълмове и я бе носил дни наред, за да погоди този номер на приятеля си. На Жълтите Очи обаче въобще не му стана смешно...
Много Победи не се развесели от тази история нито за миг. Лицето му бе строго, а тонът показваше, че шегата никак не му е харесала. Въпреки това, явно историята бе пробудила и приятни спомени, което до някъде компенсираше неодобрението му.
- Много добре си спомням този ден - каза меко той. - Бледоликите ни почерпиха кафе с много захар в него.
Превод: Веселин Иванчев
От: Frank B. Linderman, "Plenty-coups, Chief of the Crow"; New York, 1930
Бел. ред. Свещеният Гарван е известен вожд и свещен мъж на кроу. Неговите необикновени видения му разкривали много бъдещи събития, които щели да станат факт години по-късно. Така например, той още през миналия век видял "фургоните, които се движат сами в небето" и белите хора в тях. Свещеният Гарван бил един от основните информатори на Роберт Лоуи по време на дългогодишните му проучвания на племето кроу. Той бил (заедно с Двата Гамаша) наставник на Томас Жълтата Опашка - един от големите съвременни духовни лидери на кроу.
* - Става въпрос за смъртта на един от вождовете на кроу - Дългия Кон, убит в битка с лакота малко преди описваните събития (бел. ред.)
** - Стрелбата във въздуха като знак за приятелство датира от времето на старите пушки с предно пълнене. Тъй като презареждането ставало бавно, изпразването на оръжието във въздуха действително било знак за мирни намерения (бел. ред.)
Съдържание
"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия
Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.
Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците
Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"
Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"
"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)
Символикaтa при индиaнските военни укрaси
Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините
"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"
"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)
Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"
Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци
"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън
"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк
Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)
Дa пътувaш със Звездните нaроди
Лули, пушене и тaбу при шaйените
"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"
"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"
Нови книги зa индиaнските учения и културa
Дар от Седящата Черноглавка (2006)