Обществото на тетивата на Човека-Сова, или Воините-вълци (химатанохис)
В живота на индианците от Северна Америка, и най-вече от областта на равнините, т. нар. воински или военни общества играели много важна роля. Почти целият социален, религиозен и военен живот на мъжете от дадено племе бил свързан с тези общества. Те представлявали воински братства, чиито членове имали общи ритуали, регалии, свещени предмети и правила за поведение.
Воинските общества не само организирали военни акции, но членовете им били братя и си помагали във всичко. Освен това те, по решение на съвета на вождовете, изпълнявали ролята на своеобразна племенна "полиция", като поддържали реда в лагера, спазването на племенните и ловните закони и пр. Във всяко племе обществата имали различен брой и названия, но обикновено носели името на някое животно, което било техен покровител. При някои племена обществата били възрастово градирани, т.е. мъжете, като се започне от детската възраст, последователно минавали през дадено общество. След като навършели определена възраст, го напускали и пременавали в следващото общество. При други племена членството не зависело от възрастта и един човек можел от младостта си до напреднала възраст да членува в само едно общество.
Обществото на Тетивата на Човека-Сова било шесто и последно военно общество при шайените, което било основано от един мъж на име Mist'ai mahan - Човекът-Сова (или Приятелят-на-Совите) в епохата на идването на белите, а не от Великия пророк. Наричали го още Общество на Вълка. Човекът-Сова бил вуйчо на бащата на Лосовата Река. Последният бил роден през 1810 г., когато Човекът-Сова бил на 50 или 60 години.
Според Дорси Обществото на Вълка имало, подобно на другите общества, един главен вожд и седем помощници или младши вождове, под ръководството на които се намирали обикновено от сто до двеста воини. Членовете на обществото били известни с постоянните си празненства, шумни песни, експресивни танци и разноцветни одежди. Всеки член на обществото обикновено се обличал според собствения си вкус и обществото нямало типично облекло, макар че съществувала една постоянна регалия - вълчата кожа, носена подобно на пончо. Обществото на Тетивата на Човека-Сова било достъпно за всеки мъж над петнайсет години. То не канело воините да встъпят в него - те сами идвали с молба за приемане.
Начинът, по който Човекът-Сова получил наставленията за основаване на своето общество, е типичен за много общества от равнините. Веднъж през зимата той пътувал сам на север. По пътя го застигнала силна буря с дъжд, която скоро преминала в снежна виелица. В търсене на подслон той видял един дълбок каньон и се спуснал в него, за да прекара нощта. Убежището в каньона не му помогнало много, защото снегът продължавал да вали и студът ставал все по-жесток. Дрехите на Човека-Сова, които отначало се намокрили, сега се заскрежили и замръзнали. Конят му се вкочанил и умрял. Тогава Човекът-Сова обелил кора от дърветата, стъкнал огнец и си направил малък заслон. Това заедно с наметалото му от бизонова кожа го защитило донякъде от студа, но не след дълго наметалото окончателно подгизнало и когато се съмнало той бил толкова изтощен и премръзнал, че се приготвил да легне и да чака смъртта. Изведнъж зад него се раздал тайнствен глас, който му казал да върви на запад до извора на потока, където имало шатра.
Нито един индианец не се съмнявал в истинността на подобни тайнствени явления и той веднага поел на запад през дълбокия сняг. Скоро видял потока и когато се довлякъл до него, чул по-нагоре удари на тъпан, като че ли там имало танци; накрая той видял самото типи, за което споменал гласът. Когато се приближил до типито, думкането на тъпана престанало. В този момент той едва се движел, защото дрехите му били вкоравени от студа като дърво, а ръцете и краката били измръзнали. Когато влязъл предпазливо в типито, той видял в средата огън; забелязал, че земята вътре е абсолютно гладка. В задната част на типито лежал плосък тъпан, а освен него нямало нищо друго. Тогава Човекът-Сова рухнал от изтощение на земята и се намирал в безсъзнание почти до вечерта, когато се свестил и седнал.
Когато той взел да обмисля положението, в което се оказал, чул отвън хорски гласове, които оживено разговаряли и се подканяли един друг да влязат и се обърнат към непознатия. Тогава Човекът-Сова станал и погледнал през входа на типито. За свое изумление, по цялото пространство, което можел да обхване с поглед, той видял множество вълци, които се приближавали към шатрата и даже говорели на родния му език! Един след друг вълците влизали в типито и щом пристъпели вътре, веднага се превръщали в хора! Скоро типито се напълнило, а отвън оставали още стотици вълци. След това всички Хора-вълци, които влезли, седнали в кръг покрай стените на шатрата. Един стар Човек-вълк излязъл напред и седнал вътре в кръга, право срещу входа; той се обърнал към Човека-Сова със следните слова:
- Ние притежаваме силата на хитростта, която другите животни нямат и цялата земя е наш дом. В този ден ние сме дошли, за да благословим теб и твоя народ, за да живееш и да можеш да се върнеш обратно при своите хора и да им покажеш кои сме ние, а ние ще те обучаваме през следващите четири дни. Нашият народ притежава цялата земя и нашите воини се сражават заедно. Ние не позволяваме на жени да общуват с воините ни. Ако ти позволиш на девойки да вършат работата ти, вземи четири от тях, които да носят пояси от кожа на гърмяща змия.
Когато завършил речта си, старият Човек-вълк запалил ароматни треви и в този миг всеки от Хората-вълци в типито се оказал облечен в прекрасни одежди. Самият стар Човек-вълк се наметнал с меча кожа. Всички останали Воини-вълци се наметнали с вълчи кожи с козината навън. Кожите имали в средата прорез, достатъчно голям за да мине през него главата, така че кожата се носела като наметало. Главата на вълчата кожа висяла на гърдите, а опашката - по средата на гърба. По дължината на гръбнака от кожата висели орлови пера. Долната половина от лицата на воините, шията, ръцете от лактите надолу и подбедриците били боядисани в червен цвят, а останалите части на тялото и лицето в жълт.
Всеки Воин-вълк носел копие дълго около осем фута с кремъчен връх. Тези копия били различни, защото били украсени с различни пера от всевъзможни птици, каквито имало под ръка в момента. Две от копията били с орлови пера, които в редица се прикрепяли от единия до другия край, подобно на бойните знамена от равнините. Те били забити в земята от двете страни на входа на шатрата, докато две други копия, обвити с видрова кожа, украсени само с по едно орлово перо, стояли забити точно пред Вожда-вълк, който сега държал плоския тъпан - същия, който Човекът-Сова видял в дъното на типито. Няколко Хора-вълци държали по-малки тъпанчета и специални пръстеновидни дрънкалки, към всяка от които имало прикрепено опашно орлово перо.
Хората-вълци следели с голямо внимание вожда си, който продължавал да кади благовония за Великата Медицина. След известно време той вдигнал своя тъпан в дима на благовонията, прекарвайки го отначало на изток, после на юг, запад и север. След това той взел палката и четири пъти ударил тъпана, а в същия момент старите Хора-вълци станали и биели своите тъпани, виейки пронизително с всички сили. След това те пели и танцували четири дни и, преди да свършат, Човекът-Сова научил около триста свещени песни. Четири от тях били особено свещени, а четири - специфични военни песни. По време на танца всеки воин държал копието си. Когато танцът преставал за малко, воинът забивал копието вертикално пред себе си, а после продължавал да танцува.
Всяка нощ по време на церемонията Човекът-Сова заспивал. Когато на сутринта се събудел, всички Хора-вълци излизали, но скоро се връщали и придобивали човешкия си образ, готови отново да танцуват. По пладне на четвъртия ден четирима старци дошли в типито и разказали за подвизите си, извършени при сътворението на Хората-вълци. Когато повествованието било завършено, хората-вълци излезли от типито и се построили в редица, приготвяйки се да се надбягват. Щом един от старците високо извикал името на Обществото на Вълците, всички се впуснали да тичат на дълга дистанция с пълна скорост. Когато се върнали от бягането, вълците влезли в типито и най-старият казал:
- Стани и продължи пътя си. След ден и половина ще стигнеш своя народ. Ние ти дадохме благословията си и сега иди и научи народа си освен на това, което ти показахме, да бъде смел. Вземи тази вълча "медицина". Тя трябва да бъде носена от тези воини, които пожелаят да се включат в твоето общество винаги когато тръгнат на бойната пътека или танцуват. И когато танцуват, те не бива да спират танца дотогава, докато не дойде някой изтъкнат стар воин и не разкаже за своите подвизи, както направихме ние. След това можеш да разпуснеш танцьорите.
След тези думи четиримата старци излезли и щом напуснали типито, то мигновено изчезнало, оставяйки Човека-Сова седящ в прерията по средата между четиримата старци. След миг само четири истински вълци в бърз бяг се отдалечавали от него. Времето било ясно, нямало сняг и смаяният Човек-Сова станал и се отправил да търси своето село.
Когато пристигнал в него, всички хора дотичали да го гледат, питайки го как е успял да оцелее в страхотната снежна буря. Той им разказал какво му е помогнало да преживее виелицата, а хората само клатели глава в благоговение пред вечните чудеса на Всемогъщия. През първия ден след това те разположили лагера под формата на кръг и Човекът-Сова поставил типито си в центъра му. Той изравнил възможно най-добре земята вътре и повикал желаещите млади хора да встъпят в неговото необикновено ново общество. Когато се събрали достатъчно желаещи, той провел една удивителна церемония точно така, както го научили Хората-вълци.
Човекът-Сова показал на членовете на обществото танца на вълците; той изработил необходимите танцувални дрехи и регалии. Воините танцували така, както било показано на Човека-Сова от Хората-вълци. Танцът продължавал четири дни и четири нощи. Към копието на всеки той привързвал китка от "черното лекарство" (Balsamorrhiza sagittata). На четвъртия ден типито се сваляло, палел се огромен огън и Воините-вълци танцували около него, както и заръчали вълците. Човекът-Сова танцувал направо върху горящите въглени, движейки се в четири посоки - изток, юг, запад и север. Заедно с воините Човекът-Сова танцувал върху въглените, докато огънят не бивал напълно загасен, и въпреки това никой от тях никога не изгарял нито краката, нито дрехите си. След посещението при вълците Човекът-Сова винаги обличал наметалото си с козината навън. Впоследствие името на танца на Воините-вълци се променило на Хематоно', но значението на тази дума не е ясно.
От този момент всеки воин в племето, който все още не членувал в нито едно от петте свещени военни общества, можел свободно да встъпи в Обществото на вълка. Отправяйки се в набег, боен поход или при изпълнение на церемониалния танц, воините носели "медицината" и боите, дадени им от първите Хора-вълци чрез Човека-Сова. Това им давало голяма сила и успех и се използвало в обществото до началото на ХХ в. Очевидците, които са наблюдавали тези танцьори разказват, че воините държали копията си в една ръка и държали тялото си изправено. Те тежко подскачали нагоре-надолу и се движели бавно. Само членовете на това общество танцували с пушки и стреляли с халостни заряди. Пушките се използвали, за да покажат, че обществото е възникнало след появата на белите хора с техния барут и огнестрелно оръжие.
През целия си живот Човекът-Сова следвал наставленията на вълците и ставал преди изгрев слънце *. Веднъж, когато вече бил много стар, жена му се събудила сутринта, излязла от типито и се заприказвала с една приятелка. Малко след това тя погледнала небосвода и видяла, че слънцето вече се е вдигнало над хоризонта. "О, слънцето вече е в небето, а моят старец още спи, - възкликнала тя. - Трябва да вървя да го будя". Тя се спуснала в своето типи и започнала да го тресе за рамото, но Човекът-Сова така и не помръднал - той бил мъртъв.
Човекът-Сова винаги спял върху кожа на вълк или койот. Хората казвали за него, че очите му са като на вълк; той винаги бил изключително наблюдателен, виждал и анализирал всичко, което ставало около него.
Човекът-Сова се славел с магическите си умения; той разбирал езика на вълците и койотите и с тяхна помощ можел да предсказва различни неща. Бил също така и силен лечител.
Подготвил Димитър Венков
по материали от Джордж Б. Гринел, Томас Е. Майлс и Джордж Дорси
Великият пророк - т.е. Сладката Магия (бел. ред.)
Лосовата Река бил един от основните информатори на Дж.Б. Гринел по отношение на шайенската история (бел. ред.)
* - Шайените имали поверие, че ако изгревът завари вълка спящ, той непременно ще умре. Вълкът може да спи през нощта или да прилегне по-късно през деня, когато слънцето е вече високо, но той по никакъв начин не може да пропусне изгрева (бел. ред.)
Съдържание
"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия
Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.
Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците
Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"
Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"
"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)
Символикaтa при индиaнските военни укрaси
Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините
"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"
"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)
Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"
Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци
"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън
"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк
Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)
Дa пътувaш със Звездните нaроди
Лули, пушене и тaбу при шaйените
"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"
"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"
Нови книги зa индиaнските учения и културa
Дар от Седящата Черноглавка (2006)