Историята на Гладния Вълк
Адолф Гутьорлайн е роден през февруари 1944 година в Германия. Баща му е швейцарец, а майка му - унгарка. Сред руините на следвоенна Германия малкият Адолф мечтае за горите и равнините на Северна Америка, където да живее сред героите на своите момчешки мечти - индианците.
През 1954 г. семейство Гутьорлайн емигрира в САЩ. Адолф заживява в Калифорния, която твърде малко прилича на индианските прерии от неговите сънища. Момчето се записва в местното дружество на бой-скаутите и така навлиза в тайните на живота сред природата. Един възрастен чудак, живеещ в покрайнините на Лонг Бийч, харесва вечно замисленото, странно момче и често го кани в старинната си къща, пълна с автентични индиански вещи, с препарирани животни и птици, с пожълтели книги. Точно там Адолф се запознава с повестите на Джеймз Уилард Шулц. Юношата е очарован от разказите на Шулц за свободния живот на чернокраките през миналия век. "Неговите истории ми дадоха да разбера, че аз не съм единственият, мечтаещ за волността на индианския живот". Адолф усеща как разговорите с възрастния му приятел и книгите на Джеймс Шулц като че ли започват да оформят и неговото собствено бъдеще.
Младият Гутьорлайн се справя добре в училище, макар и да е дълбоко отегчен от учебните предмети. "Ценностите на образованието бяха често прокламирани, но аз никога не успях да видя някакви конкретни резултати, до които те могат да доведат! Въпреки това учех старателно, казвайки си, че един ден тези знания за модерното общество могат да ми потрябват. Наистина, дипломирах се успешно, но сега дипломата ми е просто ненужен лист хартия, захвърлен някъде..."- спомня си днес Адолф.
Вече осемнадесетгодишен, младежът учи право, а по-късно и история. Започва да изработва индиански предмети, накити и оръжия, но все още търси в това по-скоро удоволствието от самото майсторене, отколкото някакво практическо приложение.
Голямата промяна идва, когато Адолф Гутьорлайн среща един възрастен индианец от племето кахила, наричащ себе си Смеещата-се-Мечка. Работещ понякога като прислужник, като сезонен помощник по фермите или общ работник, Смеещата-се-Мечка доверява на Адолф, че смята да се премести завинаги в някаква "свещена гора", далеч на изток, в някогашната територия на индианците-чероки, където да живее просто и естествено като своите предци. Старият кахила ни най-малко не е притеснен от европейския произход на Гутьорлайн - напротив, предлага му да заминат двамата и след време да сформират свое собствено племе от хора, споделящи мечтите им за класически индиански живот сред природата. С тях тръгва и вдовицата на местен адвокат, нарекла себе си Утринна Звезда. За Адолф това заприличва все повече на сбъдване на най-съкровените му планове. Но една нощ Утринната Звезда внезапно умира. Натъжен и обезкуражен, Смеещата-се-Мечка започва да пуши твърде много марихуана, мълчи по цели дни, докато накрая признава, че няма сили да осъществи плановете за племенен живот сред природата. Малко преди смъртта си възрастният кахила казва на Адолф: "Не чакай цял живот, за да постигнеш мечтите си, защото може и да не дочакаш!"
Гутьорлайн се запознава с Дейвид Мононш - възрастен индианец от народа хопи, който му разкрива едно от пророчествата на своето племе, според което един ден при хопите ще дойдат "бели братя и сестри", носещи дълги коси и искащи да живеят като индианци. По-късно, обаче, Мононш се превръща в истински "гуру" за стотици хипита, проповядва пред тълпи млади бели последователи и непрекъснато подчертава приликата между думите "хипи" и "хопи". Индианецът говори за "Голямото пречистване" (впрочем, твърде сходно като идея с християнския Ден на Страшния съд), след което ще оцелеят само успелите да се слеят с "Духовете на Природата". Първоначално Адолф е заинтригуван, но по-късно напуска Мононш и неговите последователи. Младият мъж кандидатства за работа в някой индиански резерват, но от Бюрото по индианските въпроси му отговарят, че интересите му към традиционната коренна американска култура биха могли да влязат в конфликт с програмата на Бюрото. В крайна сметка Адолф е назначен за учител в един от сиукските резервати в Южна Дакота, но точно преди да замине се оказва, че приятелката му Керъл е бременна - последвалата сватба осуетява напълно плановете за учителстване сред сиуксите.
През следващите две години Адолф работи в пощата, шие и продава мокасини, пише книги за парните локомотиви - още една негова стара страст; двамата с Керъл отварят малък магазин. След първата дъщеря идва и още едно дете - този път син. Въпреки всичко, Адолф Гутьорлайн не се отказва от своите индиански мечти. Той често пътува до далечния резерват на индианците-юта, където се е запознал и сприятелил с един от последните традиционни водачи на Танца на Слънцето при ютите. Старецът ритуално осиновява Адолф и му дава името Гладния Вълк. За съжаление, духовният водач на ютите умира само година по-късно.
Адолф често разговаря със съпругата си за едно евентуално преместване някъде сред природата. Тя е съгласна, идеята й харесва - може би, защото във вените й тече и частица от кръвта на индианците - чокто. Двамата предприемат няколко пътувания из Скалистите планини в търсене на подходящо място за заселване. При едно от тези пътувания в северозападна Монтана съпрузите попадат на голям племенен празник, сред широк кръг от типита. Това са индианци - чернокраки, чиито старейшини приветстват младото семейство и разговарят с Адолф до късно през нощта. Силно впечатлени от младия бял мъж, чернокраките го канят да вземе участие в техните танци. След танците Адолф е представен на главния старейшина на лагера - Джим Бялото Теле, наричан още Последната Пушка. Бялото Теле е 112-годишен; на младини той е ловувал бизони по традиционния начин и е последният жив чернокрак, който е участвал в бойни действия срещу враждебни племена и е взел неприятелски скалп. Когато Гладният Вълк се среща с него, той разбира, че съдбата е пожелала детските му мечти да се осъществят напълно - това е среща с истински индиански воин от времената на бизоните!
Бялото Теле казва на Адолф: "Всеки би могъл да живее в хармония с природата, стига да опита да го направи." Той го инициира за свой ученик и го уверява, че ще му помогне да живее в хармония със своите мечти.
В друг резерват една стара жена от племето салиш, наречена Мери Ан осиновява ритуално Адолф и Керъл. Тя живее в малка дървена къща сред Скалистите планини. Надхвърлила вече деветдесетте, Мери Ан си спомня добре своето детство, когато нейният народ, погрешно наречен от белите "плоскоглави", все още бродел свободен из прериите и планините. Тази стара жена е една от последните салиши, знаещи и пазещи традициите на племето си. Мери Ан е във възторг от интереса на Адолф и Керъл към дивия, свободен живот сред природата и ги окуражава, че този начин на живот все още е възможен.
Един съсед - също индианец - салиш - често навестява белите "внуци" на Мери Ан. Името му е Луи Деветте Лули и той е един от онези стари традиционалисти, благодарение на които са запазени много от някогашните индиански танци, песни и легенди. Луи е прекрасен флейтист, знаещ стотици старинни мелодии. Той учи Адолф на много индиански танци, показва му как се прави тъпан от сурова кожа. Деветте Лули позволява на Гладния Вълк да запише на касета много от неговите изпълнения на традиционна флейта.
Адолф написва една малка книга с историите, разказани му от тези възрастни индианци и със спестени пари успява да отпечата 4000 екземпляра от нея. Това е първото издание от една поредица, посветена на индианския живот сред природата, която продължава своето съществуване през следващите 30 години.
По онова време Адолф Гладният Вълк, Керъл и двете им деца все още живеят в Калифорния през по-голямата част от годината. Родителите на Гутьорлайн са доста разочаровани от намеренията на Адолф да живее в "пустошта" и настояват той да се отдаде на научна кариера. Гладният Вълк обективно може да разчита на такива перспективи - той е отчитан от университетските си преподаватели като "млада надежда". Във връзка с една научна програма Адолф заминава отново при чернокраките, но там среща Вълчия Старец - един от най-възрастните пазители на племенните традиции - и остава при него като ученик, окончателно захвърляйки идеите за университетска кариера. Гладният Вълк успява да закупи парче земя сред Скалистите планини, недалече от горното течение на река Колумбия и взима при себе си жена си и двете деца. Мечтата за волен живот сред природата най-сетне е напълно осъществена.
"Разбира се, бе твърде лесно да си седиш в града и да правиш амбициозни планове за спокойно, изолирано съществуване някъде в пустошта - спомня си днес Адолф. - Бе доста различно, когато скъсаш връзките си с градския живот и се изправиш срещу реалния живот сред природата!"
Гладният Вълк и Керъл разпъват на своята земя в Скалистите планини едно неголямо, собственоръчно ушито типи, готвят на открит огън, продават счупената си кола срещу горивен материал за своята първа зима в планината, разработват малка зеленчукова градина, отглеждат зайци, кокошки, кози, даже няколко коня, с които Адолф работи и пътува. Липсват електричество и течаща вода, няма съседи (понякога младото семейство не среща хора с дни и даже със седмици), а най-близкият магазин е на час и половина път с кола.
Гладният Вълк е изключително доволен от своя нов живот, за който е мечтал години наред, но Керъл започва да се изморява от такова съществуване. Липсват й съседите, приятелите. Много познати на семейството често са заявявали своето желание да се присъединят към техния живот в Скалистите планини, но в крайна сметка никой от тях не идва. Конфликтът между съпрузите се задълбочава, докато един ден Керъл решава да вземе децата със себе си и да се завърне в Калифорния. Това е и краят на брака й с Адолф.
Още преди раздялата си с Керъл, Адолф Гладният Вълк понякога прехвърля планинската верига (най-често пеша), която го дели от резерватите на чернокраките и гостува на тези хора, превръщащи се все повече и повече в неговия индиански народ. Там той взима участие в празненствата им, танцува и пее, разговаря със старците, учи чернокракските легенди и езика на племето. По време на тези визити Гладният Вълк се сприятелява с една млада индианка от чернокракското племе каина (или блъди) - Бевърли Малката Мечка. Бевърли е във възторг от "белия индианец", който толкова дълбоко и сериозно се интересува от историята и традициите на нейния народ, а Адолф искрено твърди, че едва ли би могъл и да мечтае за по-добър учител по чернокракски език от нея. Двамата споделят мечтите си за един живот, близък до "старите бизонови времена". Бевърли и Адолф се превръщат в близки приятели, които все още и не подозират, че един ден - и то в не много далечното бъдеще - те ще заживеят като съпруга и съпруг!
Бевърли наскоро се е развела с първия си съпруг - индианец-каина, от когото има син. Не минава дълго след раздялата на Адолф с Керъл, когато той и Бевърли започват да гледат по-иначе на приятелството си... Те осъзнават, че явно са се търсели през всичките тези години, за да се открият накрая.
Адолф Гладният Вълк поисква официално Бевърли Малката Мечка за съпруга от нейните родители според старинните чернокракски обичаи. Първоначално Едуард Малката Мечка и жена му Рут не са във възторг от предложението на чужденеца, но по-късно се съгласяват. Впрочем, на Адолф тепърва предстои да преодолява негативното отношение на още редица чернокраки - роднини на своята втора съпруга, а и несвързани с рода Малката Мечка индианци. Чернокраките са народ, който ревниво пази традициите си и на женитби между членове на четирите обединени
племена и чужденци (особено не-индианци) тези горди чеда на Северните равнини обикновено гледат с неодобрение. За Гладния Вълк настъпват времена на изпитание. Той все още е доверен ученик на редица старейшини-традиционалисти като Вълчия Старец, Пат Невестулковата Глава, Уили Орловия Пух, Том Утринната Сова, Майкъл Гмуркащия-се-Надолу и много други, но по-младите чернокраки се дразнят от присъствието на Адолф; всъщност, някои от тях се гневят, защото Гладният Вълк знае повече за традициите на техния народ от самите тях! Стига се дори до заплахи със смърт. Но Адолф устоява на всичко това, извоювайки се все по-широк авторитет сред обединените племена. Благодарение на качествата си, Гладният Вълк постепенно е приет сред чернокраките; не след дълго е член на почетното воинско общество Храбрите Кучета, а по-късно - и негов вожд. Още по-нататък Адолф е избран за Пазител на Гръмотевичната Лула - изключително почитана светиня на чернокракските племена. Дадено му е и чернокракско име - Натусина, Слънчевия Вожд. Заедно с жена си Бевърли (или Сикски Аки, Жената-с-Боядисаното-в-Черно-Лице), Адолф става и Пазител на Бобровите Талисмани - също старинни, дълбоко уважавани племенни светини. Той е и Пазител на Иниским, свещения Бизонов Камък на Чернокраките, а е избран и за Водач на Танца на Слънцето, както и за Танцьор на Времето - важна, отговорна роля в Слънчевия Танц на чернокраките.
От брака си с Бевърли Адолф има двама сина и една дъщеря - Слънчевия Танц, Бизоновия Камък и Звездата. Заедно със Сикски Аки отглежда и своя син от първия брак - Вълка.
Днес Слънчевият Вожд е уважаван духовен водач на чернокраките. Той е и автор на двадесетина книги за природата и индианския живот. Адолф живее със семейството си в един от най-красивите кътове на Скалистите планини.
Любомир Кюмюрджиев
Съдържание
"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия
Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.
Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците
Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"
Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"
"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)
Символикaтa при индиaнските военни укрaси
Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините
"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"
"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)
Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"
Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци
"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън
"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк
Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)
Дa пътувaш със Звездните нaроди
Лули, пушене и тaбу при шaйените
"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"
"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"
Нови книги зa индиaнските учения и културa
Дар от Седящата Черноглавка (2006)