Лули, пушене и табу при шайените
Павел Василиев (Оскенотох)
Древните лули на шайените и сутайо се различавали коренно от по-късните, имащи глави от камък - черен шист или червен катлинит. Своите най-стари принадлежности за пушене те правели от еленови или антилопски пищялни кости, които са прави и кухи. Такава кост се отсичала в двата края, като костния мозък се отстранявал чрез издухване или избутване. Двата края се подравнявали, а този, който пушачът вземе в уста, се изтънявал и оглаждал, за да се пуши по-удобно. Следа това лулата се омотавала със сухожилия или кожени ремъчета, или с връзки от шията на мъжки бизон, или пък се обвивала с кожа от тила на бизона. Това се правело с две цели: първо, обвитата по този начин кост придобивала покровителството на духовете и се освещавала, и второ - омотана в кожа и изсушена след това на слънце, лулата не се пукала при пушене от топлината и по правило се използвала дълго време. Правите костени лули били удобни за носене и обикновено ги вземали в поход за персонално (нецеремониално) пушене. Такива лули били използвани и от кайова, команчи и някои племена в Калифорния.
Малко по-късно шайените получили своя червен камък - катлинита. Сутайо разказват, че веднъж един сутайо вървял по следите на бизони. Те се спуснали надолу към един ручей и ловецът тръгнал след тях. Стигайки до водата той видял, че там където вятърът и водата издухали или отмили почвата, на повърхността лежи камък с червен цвят. Той бил гладък и върху един голям къс лежала вейка. Духал вятър, вейката се люлеела, оставяйки драскотини по камъка. Освен това постоянният вятър шлифовал камъка. Човекът взел този лек червен камък и го занесъл в селото. Хората се научили да правят от него много неща, включително и лули. Сутайо смятат, че шайените са възприели лулите от червен камък от тях, но всъщност това не е сигурно. Може би още преди срещата си със сутайо шайените са ги използвали. Много племена - дакота, арикара, поуни и др. смятат, че червеният камък е тръгнал именно от тях, а те самите са го добили от своята стара родина, откъдето са дошли в прериите. По правило тези лули и пушенето с тях имали магически характер и ги пушели в определени случаи, например в церемонията на Свещенната шатра. Катлинитът се обработва лесно и от него стават хубави лули. Имало четири лули - една голяма и три малки, които се пазели във вързопа на Свещената шапка и се използвали по време на обредите. Лулите на шайените и сутайо от този тип са доста големи. Много къси лули пушели само Hohnuhk'e (противоположните) и то единствено в пълна самота. При това трябвало да си правят лулите от такъв материал, който по принцип не се използвал от другите хора.
По-късно, при преселването си в равнините, шайените и сутайо се срещат с арапахо, които правели лулите си от черен камък. Този камък - черен шист, те вземали от Скалистите планини и лули от него се серещат при шайените рядко (главно при р. Уинд-ривър в Уайоминг). До идването на белите шайените използвали само прави лули. След това, когато видели лулите на белите, те решили да правят такива и за себе си. По принцип тези лули почти не се отличават от лулите на лакота и други племена. Често пъти те са направени изцяло от черен шист или червен катлинит. Тези минерали се обработват много лесно чрез дялкане с нож. Имало много начини за изработване на лули от този вид. Различните хора ги правели по различен начин, понякога ги инкрустирали с олово.
В края на ХІХ - началото на ХХ в. мнозина стари индианци продължавали да употребяват старинните прави лули. Често пъти за лулите се правили специални торби, в които те се пазели. Тези торби се бродирали в мъниста или игли от бодливо свинче. Понякога лулите се пазели в кесиите заедно с тютюна. Шайените и сутайо отглеждали и използвали няколко сорта тютюн. По-рано, когато шайените били уседнали земеделци, те отглеждали свой тютюн. Обикновено те пушели смес от тютюн с различни видове листа и кора. Тази смес обикновено се нарича в литературата "киникиник". Южните шайени пушели тютюн, в който слагали специално изсушени листа от шмак. Северните шайени смесвали тютюна със сушена кора от дрян и сушени листа от мечо грозде. В старо време в тютюневата смес се слагало малко парченце топена бизонова лой. Когато нямали тютюн, те просто смесвали листа от шмак (хокомееноанион), сушена дрянова кора (махкомехис) и листа от мечо грозде (ноанионотс) и пушели тези съставки. Тютюнът (ксанимо) също се пазел в извезани с мъниста и игли от бодливо свинче кесии.
Преди пушенето било много въжна церемония, която се правела по различни начини. Съществували определени лични и общи табута, свързани с пушенето. В някои случаи никой не можел да стои в типито или да влиза в него, когато стопанинът пушел. Мнозина стигали и дотам, че даже завързвали вратата, така че никой да не може да влезе. Ако пушещият не бил сам, то никой не можел да говори или да става, докато той пушел. Някои хора имали много странни и необикновени индивидуални обичаи при пушене. Например имало такива, които преди пушенето провързвали всичики вещи в типито към прътовете, на триножниците и т. н., тоест нито един продмет не трябвало да лежи на земята, докато човекът пушел.
Пушенето започвало обикновено с това, че пушещият с церемониални жестове насочвал мундщука на лулата отначало нагоре след това надолу, а слад това към четирите посоки на света, казвайки: "Хеаммавихио - пуши, Ессехеман - пуши, Ессенетахе - пуши, Совонта - пуши, Оноксовота - пуши, Нотамота - пуши", като с това той предлагал да пуши заедно с него на главното божество - Махео или Хеаммавихио, след това на Земята, а после и на Четирите посоки. Тези посоки-духове се наричали маюно, и първо се прадлагало да пуши на духа на изтока, след това на юга, запада и севера. След това човекът се обръщал с молитва за помощ и пушел, пускайки дим към четирите посоки в указания по-горе ред, молейки духовете, живеещи в тези посоки да му помогнат. След това димът се насочвал нагоре, към Махео, а накрая надолу - към Майката Земя. Всяко церемониално пушене, а също и откриването на съвет се съпровождат със спазване на този ритуал. Когато човек пушел сам, можел да не извършва ритуала, но можел и да го прави.
Когато се провеждал съвет и се събирали повече хора, то лулата която се пушела не била обикновена. Тогава се пушела свещена лула. Имало най-различни видове свещени лули. Притежател на такава лула по принцип можел да бъде всеки човек, но обикновено ги имали вождовете, старейшините и шаманите. Пушенето винаги започвало от притежателя на лулата, който извършвал по-горе описаната церемония. След това той предавал лулата на съседа си. Лулата винаги се движела по движението на слънцето, от дясно на ляво. Когато човекът, който седял до вратата, свършвал да пуши, лулата се предевала на човека срещу него, но не през вратата, а в обратната посока. Никой не пушел, докато лулата не стигне седящият от другата страна на вратата. Този човек пушел, а след това я давал на седящият от ляво на него и т.н., докато не се изпразнела или не стигнела притежателя си.
Шайените смятали за лоша поличба, носеща нещастие, докосването по време на пушене на нещо със мундщука на лулата. Когато лулата се подавала от човек на човек, задължително я държели точно пред себе си с главата надолу. Не можело тя да се предава така, че мундщукът да се окаже през тялото, или главата да бъде напред. Различните хора имали различни начини на подаване на лулата. Някои я подавали така, че да е лесно да се вземе за долната част, други - че съседът да я поеме за върха на мундщука, трети предавали лулата с насочен надолу ствол (мундщук), но повечето я предавали така, че главата да е насочена към земята. Ако по време на преговори или съвет човек приемал лулата и пушел, това означавало че той е съгласен; ако не вземел лулата, значи бил на друго мнение и не е съгласен с общото решение. Често индианците по време на първото дръпване правели приношения, а не рядко и дълги молитви. В старо време мнозина не започвали пушенето, докато не поставели върху тютюна парченце изсушен бизонов тор, а след това запалвали лулата. Така тя се разгаряла по-лесно. Старите шайени съблюдавали все още в началото на нашият век един обичай, свързан с пепелта. Те никога не я хвърляли или разсипвали, а внимателно я събирали в чашка и след това покривали с капаче. По-рано те грижливо съхранявали пепелта от лулата под формата на малка купчинка встрани от огнището. Това било свързано с магията и тържествеността на акта на пушене. Когато старите шайени пушели, не трябвало в типито нищо да трака или да има някакъв друг внезапен шум. Никой не бивало дори тихичко да почуква с нещо или да ходи пред пушещият, между него и огъня. Мнозина не можели да пушат, когато в типито има жена, затова жените по правило били молени да излязат. Младежите не пушели, защото се смятало, че това ще ги направи "късокрили", т. е. неспособни да тичат бързо и на далечно разстояние.
Нито една религиозна церемония или сключване на договор, среща на две племена или даже между двама приятели, нищо не се правело без пушене. Например смятало се, че ако две вражески племена се срещнат за сключване на мир и пушат свещената "лула на мира", а после едното започне отново бойни действия, това било нарушаване на думата, дадена на лулата при пушенето. Смятало се, че този който отново започвал войната, ще бъде наказан и ще загине. Шайените смятат, че в битката при Литъл Бигхорн през 1876 г. ген. Къстър бил убит, защото нарушил обещанието, дадено от него по време на изпушването на лулата във типито на Свещените стрели. Това се случило така:
След битката при Уашита Къстър със своите войници открил през март 1869 г. лагер на шайени, където вожд бил Каменното Чело, пазителят на Свещенните стрели, в който имало около 260 типита. Лагерът бил при р. Суит-уотър в Тексас. Докато войските обкръжавали лагера, Къстър отишъл да преговаря, придружен от охрана. Завели го в типито на Свещените стрели, а войниците били построени в линия пред него. Къстър предложил на шайените да се предадат, да прекратят войната и да се учат да живеят като белите. Каменното Чело възразил на това, казвайки: "Ние вече имахме мирни договори с вас. Бялата Антилопа и други вождове подписаха договор за мир, а в резултат на това труповете им бях обезобразени от "сините куртки" при Сухата река. Черният Котел също подписа договор и винаги се стремеше къв мир, но сега той също е мъртъв. Всеки път ние подписваме договори, но това е начин за сключване на мир на белите хора. Този начин не ни помагаше, а напротив - всичко това ни носеше все повече смърт и нещастия. Ние вече няма да сключваме мир по начина на белия човек. Сега ще сключим мир по нашия начин и ще изпушим лулата". "Добре, - казал Къстър - хайде да направим така".
Каменното Чело поканил всички да седнат, напълнил свещената лула и я запалил с въглен, който след това поставил на земята. Той показал как трябва да се държи лулата - дясната ръка на Къстър под ръката на пазителя, другата ръка на пазителя под дясната ръка на Къстър, а лявата ръка на генерала върху ръката на пазителя. Те направили с лулата, държейки я така, едно движение назад, а после четири пъти напред, и запушили. Когато лулата минала по кръга и се върнала изпразнена, Каменното Чело казал на Къстър: "Сега ти се закле пред Твореца, че никога няма да воюваш с нас. Ако нарушиш думата си, ти и твоите хора ще бъдете сполетени от неуспех и ще се превърнете в пепел, както тютюна в лулата".
Разбира се, генерал Къстър нарушил клетвата си и тогава се сбъднало пророчеството на пазителя на Свещените стрели - Къстър и войниците му били унищожени във великата битка, когато обединените сили на северни шайени и тетон лакота му нанесли пълно поражение.
Обикновено, ако по време на преговори някой вожд отказвал да пуши, това означавало, че той не желае мир с врага. По-нататък от него се очаквало възобновяване на войната и походите. През 1851 г. във форт Ларами бил проведен голям съвет, засягащ отношенията с белите. На него присъствали голям брой индианци от различни племена, като тук се срещнали стари врагове като шайените и шошоните, арапахо и юта и т.н. Тези племена сключили мир и членовете на всяко от две вражески племена избрали по един приятел от бившите си врагове и си разменили подаръци. Индианците нарекли това събитие "Големият договор". Поуните не присъствали на този съвет. След договора единадесет вождове на шайените отпътували за Вашингтон и по пътя, заедно с представители на американското правителство се отбили при поуните, за да сключат с тях мир. Поуните се съгласили. Когато всички седнали в кръг и запушили, никой не се отказал да дръпне от лулата. Но когато тя стигнала до младия вожд Воеистост, той категорично отказал да пуши. В последствие той причинил на поуните много неприятности и бил убит в сражение с тях през 1853 г.
Шайените често използвали за пушене сушени аорти от бизон и смятали този начин на пушене за най-здравословен.
Превел от руски: Д. Венков
Редакцията изказва своята благодарност към Павел Василиев (Оскенотох) от руските шайени за предоставянето на настоящия материал.
* * * *
Лулата и тютюнът заемат основно, главно място в духовната система на северноамериканските индианци. Ето как описва същността на ученията, свързани с лулата, известният изследовател на индианската култура и религия Джоузеф Ейпс Браун.
Следващият по-долу откъс е взет от книгата: Joseph E. Brown, "The Spiritual legacy of the American Indians"; Norman: Univercity of Oklahoma Pr., 1978, p. 38.
…Както нишката, съединяваща и центрираща мънистата в една огърлица, Свещената лула заема централно място във всички обреди на индианците от равнините. Лулата е преносим олтар и източник на благодат, какъвто всеки индианец притежава. Той не предприема нищо важно, без преди това да изпуши лулата, концентрирайки се върху всичко, което тя символизира и събирайки по този начин у себе си множество сили. Може да се твърди, че ако човек постигне в най-дълбока степен смисъла на лулата и ценностите, вложени в нея и в свързаните с нея обряди, то може да разбере религията на индианците от равнините в цялата й пълнота.
Произходът на лулата е описан в множество изпълнени с красота митове. В мита на сиуксите свещената Бизонова Жена донася лулата на хората, като им обяснява нейното значение и смисъл. Лулите от историческия период както и тези, които се използват в наши дни, се правят с червена, понякога и черна каменна глава, а мундщука обикновено се издялква от ясен. Големите ритуални лули се украсявали с цветни ленти, репрезентиращи четирите посоки на света и с части от свещени животни* и природни материали. Тези лули символизират човека (микрокосмоса) в неговото сливане с единното, или Вселената (макрокосмоса), чието отражение представлява човека. Чашката е сърцето или свещения център, и всяка част на лулата обикновено се отъждествява с определена част на човешкото тяло.
Докато лулата се пълни със свещен тютюн, се отправят молитви към всички сили на Вселената, а също и към милионите форми на творението, всяка от които е представена чрез прашинка от тютюна. По този начин напълнената лула представлява Вселената (в цялата й пълнота), така че с поднасянето на огъня, даден от Великия дух, се принася божествена жертва, чрез която Вселената и човекът отново се въвличат в сърцевината на Принципа, ставайки това, което всъщност представляват. Изначално смесвайки жизнения си дъх с тютюна и огъня през правия мундщук на съсредоточаването, пушещият участва в жертването на собственото его и така способства за осъществяване на Божественото Присъствие в своето собствено сърце (средоточие, център). Всъщност, с прекарването на дима през себе си, човек придобива помощ за постигането на това, че не само Божието присъствие пребивава в него, но и че той и целия свят мистически се потапят в Бога.
Димът, издигащ се към небесата, представлява също, тъй да се каже, зрима молитва, при виждането и под въздействието на аромата на която ликува цялата Вселена. Тайнствата, свързани със Свещената лула, са толкова дълбоки, че едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че обредът на изпушването на лулата за индианеца е толкова важен, колкото светото причастие в християнството. Затова не случайно я наричат "лула на мира", тъй като тя винаги е използвана за установяване на мир и добри отношения между приятели и врагове. Защото при съвместното пушене на лулата всеки човек по-лесно си спомня за собственото си средоточие, което по този начин се разбира като единен център във всеки човек и самата Вселена.
Трудно е да си представим ритуал, способен да изрази по-ефективно връзката, съществуваща между всички форми на творението.
Превод: Митьо Лисицов
Със съкращения от: Joseph E. Brown, "The Spiritual legacy of the American Indians"; Norman: Univercity of Oklahoma Pr., 1978, p. 38.
* - Например орлови пера, бизонова козина и т. н. (бел. ред.)
Съдържание
"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия
Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.
Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците
Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"
Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"
"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)
Символикaтa при индиaнските военни укрaси
Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините
"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"
"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)
Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"
Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци
"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън
"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк
Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)
Дa пътувaш със Звездните нaроди
Лули, пушене и тaбу при шaйените
"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"
"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"
Нови книги зa индиaнските учения и културa
Дар от Седящата Черноглавка (2006)