Поздрав до всички вас, които сте избрали чрез този алманах да попътувате из Острова на Костенурката!

В ръцете си държите втория брой на "Гласът на Орела". Дълго чакахте, но се надяваме, че си е заслужавало. Между този брой и първия се проточи голяма пауза — време, в което се случиха много неща. Част от тези неща не позволиха настоящата книга да излезе по-рано. Други пък обогатиха нейното съдържание, дадоха добри насоки на материалите, които подбрахме тук за вас. Затова, макар и искрено да желаехме да ви поднесем втория брой на алманаха по-рано, ние не съжаляваме за забавянето - просто се надяваме, че занапред възможностите за по-редовно излизане на "Гласът на Орела" ще са повече.

* * * *

Постарахме се да разкрием частица — защото обемът на книжното тяло не ни позволява повече, от живота, съдбата, болката, вярата и мъдростта, от духа на коренните жители на Острова на Костенурката (Северна Америка). Вярваме, че нещата, които ще прочетете тук, ще направят за вас културата, историята и настоящето на северноамериканските индианци по-близки, по-малко непознати. Очакваме с интерес вашето мнение. То е важно за нас, за да съставим и следващия брой на алманаха, върху който вече работим. Отворили сме сърцата си за всички, които имат интерес към коренните американци. Пишете ни. Изпратете ни вашите въпроси, желания, предложения, забележки, критики и поощрения.

* * * *

Акцент на настоящия брой е индианското разбиране за войната. В тази връзка сме отделили внимание на воинските общества на племената от Великите северноамерикански равнини, на военните регалии, на коня - животно с огромно значение в традиционния живот на голяма част от американските индианци. Култивирането на воински умения и воденето на самите бойни действия също имат мистични предпоставки, като най-същностен техен елемент е придобиването на свещена сила - т. нар. "медицина". За коренните американци всичко в заобикалящия свят се изявява чрез тази сила и колкото повече личната медицина расте, толкова взаимодействието на човека с другите хора, с животните и растенията е по-интензивно и значещо.

* * * *

Като една своеобразна приемственост спрямо първия брой отново сме включили материали за "бели индианци" - този път това са Реджиналд и Гладис Лойбин, фигури с ключово значение за възприемането и популяризирането на индианските танци, както и въобще на коренната северноамериканска култура - включително и сред самите индианци. В алманаха присъстват и обичайни вече рубрики като "Традиционен индиански фолклор", "Песни край огъня", "Съвременна индианска литература", "Езикът на знаците" и практическа част, която в настоящия брой се изразява в запознаване с някои индиански игри. Способностите на играчите също са изява на тяхната медицина - това е част от индианското разбиране за начина, по който човешките същества присъстват в света и намират своето място в него.
* * * *
Светът на северноамериканските индианци е колкото реален, толкова и магичен. Ще почувствате недвусмислено това от следващите текстове. Магията изтича от митовете и легендите, за да попие в земята, по която стъпва кракът на червения човек. От влагата и слънцето покълва фиданка, а от нея израства космическото дърво - мостът между света на духовете и този на хората. Двупосочното движение по моста е възможно във всеки един момент - духовните същности "слизат" в човешкия свят, за да общуват и да си взаимодействат с хората; човешките същества могат да се "изкачат" до света на духовете и там да получат подкрепа и напътствия за добър живот. За индианското мислене подобен сюжет не е приказен - той е реалност. Резултатите от взаимното проникване на двата свята могат се видят и почувстват на практика, в ежедневния живот.
* * * *
Животът тече и времето минава. Реките разчупват ледовете и водите им буйно се устремяват надолу, а после лятното слънце потапя жарките си лъчи във вълните им и ги укротява. Когато се вливат в Голямата солена вода на морето, по повърхността им вече плуват жълти и червени есенни листа. Скоро след това над реките отново се спускат зимните мъгли. Свещеният кръг се е завъртял още веднъж. Станали са много неща - и са ни променили. Ала Земята под краката ни и синьото Небе над нас са си все същите. Те са вечни и от тях извира цялата свещеност на нашия променящ се свят. Тази свещеност попива във всяко камъче и тревичка, във всяко животно и птица, във всеки човек. Част от нея е намерила място и в събраните тук истории и песни от стари и по-нови времена. Радваме се, че можем да я споделим с вас. Нека тя даде на всеки силата и вдъхновението, които са му нужни, за да бъде животът му по-хубав, за да открива повече Смисъл по време на своето земно Пътуване. И - както ви пожелахме и при първата ни среща—нека Великата Тайна се усмихва на вашите добри мисли и достойни дела.

От редакционния съвет на "Гласът на Орела"
декември 2005 г., гр. София

Съдържание

"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия

Джордж Катлин за северно-
американските индианци

Дар от Седящата Черноглавка (2006)