Начало
Островът на костенуркатаАлманах

- A -

Абенаки („народът на изгряващото слънце") - племенен съюз от алгонкинското езиково семейство, включващ племената пенобскот, пенакук, пасамакуод, сококи и др. Населявали териториите на сегашния американски щат Мейн и граничещите с него територии на днешна Канада. Абенаките били типични представители на индианската ловно-земеделска култура от Североизточния горски регион на Северна Америка. Делят се на източен и западен клон. През XVIII в. приели в съюза си племето малесит. Западните (канадски) абенаки понякога са наричани „индианците от Сейнт Френсис". Абенаките били непримирими врагове на ирокезите. Във войните за колониално господство над Северна Америка между французи и англичани подкрепяли французите. През XIX в. били заселени в резервати. Днес в канадския резерват на абенаките живеят около 800 души, а в този в американския щат Мейн - приблизително 3000.

Алик-чеа-ахуш, Многото Подвизи (1848-1932) - един от последните традиционни вождове на кроу, воин от „времената на бизоните", участвал в множество битки срещу враждебни племена, походи и ловни приключения. Многото Подвизи служи като разузнавач при генерал Крук в похода му срещу обединените лакота, шайени и арапахо през юни 1876 г. В детството си бъдещият вожд имал пророчески видения за съдбата на своя народ. Историята на живота си той разказва на своя приятел, писателя Франк Бърд Линдерман, който я издава през 1930 г. под заглавие „Многото Подвизи, вождът на кроу".

Акбададеа (кроу) - Създателят На Всичко Съществуващо.

Апачи (самоназвание н'дее - „хора") - племенен съюз от атабаското езиково семейство, в който влизат чирикауа, мескалеро, койотеро, кибеку, тонто, хикариля, липан и други племена и племенни подразделения. Около ХII-ХIV в. мигрирали от централна Канада и, придвижвайки се все по-южно, достигнали земите на днешните американски щати Ню Мексико и Аризона, където се заселили трайно. Част от апачите са обитавали и територии от днешния щат Тексас, както и северните покрайнини на Мексико. Войнствен народ, апачите непрекъснато враждували с племената пуебло, с команчите, кайова и с други свои индиански съседи, както и с мексиканците, а по-късно и с американците. Те били фактически последните северноамерикански индианци, които изгубили свободата си. Днешните апачи живеят в резервати на територията на щатите Аризона, Ню Мексико и Оклахома. Техният общ брой е около 16 000 души.

Арапахо (самоназвание инуна-ина, „нашите хора") известни са и като „Сините облаци") - племе от алгонкинското езиково семейство, населявало първоначално северните части на днешния щат Минесота, където се изхранвало със земеделие. През XVIII в. арапахо се придвижили заедно със своите съюзници и роднини шайените на запад и достигнали Великите равнини. С овладяването на коня те се превърнали в типични представители на степната номадска култура на ловците на бизони. Воювали с шошоните, ютите, кроу и поуните. В края на XVIII в. от арапахо се отделило племето ацина. Някои антрополози смятат арапахо за прародители на всички западни алгонкини (чернокраки, шайени и ацина). Към средата на XIX в. арапахо се разделили на северен (обитаващ източните части на днешния щат Уайоминг) и западен клон (обитаващ източните земи на щата Колорадо). Този индиански народ решително се противопоставил на американската експанзия във Великите равнини. Северните арапахо сключили военен съюз с шайените и лакота, а южните - с кайова и команчите и години наред воювали срещу заселниците и щатската армия. Воини на арапахо участвали и в знаменитата битка при река Литъл Бигхорн, в която индианците разгромили кавалерията на генерал Къстър. Днес северните арапахо делят резерват в щата Уайоминг с шошоните, а южните обитават предоставените им от американското правителство земи в щата Оклахома. Общият им брой е около 4300 души.

Асинибоини (накода - „съюзници") - племе от сиукското езиково семейство, отделило се през XVII в. от накота. Обитавали земите на днешните канадски провинции Албърта и Саскачеван, както и тези на щатите Монтана и Северна Дакота. Били типични прерийни номади - ловци на бизони. Враждували със своите роднини накота и лакота, както и с чернокраките, шайените и кроу, а били съюзници с криите и прерийните оджибуей. Част от асинибоините се преселили на север и станали известни под наименованието стоуни. Асинибоините били многобройно и могъщо племе, но през 30-те години на XIX в. епидемия от едра шарка драстично намалила числеността им. Днес в резерват в щата Монтана, който делят с ацина, живеят около 3100 асинибоини.

Атабаски - съюз на племена от атабаското езиково семейство - кучин, чилкотин, танаина и други, - населяващи северните райони на Канада (северноамериканската тайга), а също и северните части на Скалистите планини и Аляска. От векове тези индианци се изхранват с лов и търговия (продават ценни кожи на американски и европейски компании). Атабаските са едни от най-запазените в традиционно отношение племенни общности - вклю­чително и заради суровите условия, в които живеят. В минало­то са воювали често с ескимосите, но днес между двата народа са установени дружески отношения. В Аляска атабаските наброяват около 3000 души, а живеещите в Канада са почти двойно по­вече. Племена от атабаското езиково семейство са широко разселени из Северна Америка - сарсите във Великите равнини, хупа в Калифорния, апачите и навахо в Югозапада и т. н.

Нагоре

- А -

- Б -

- В -

- Г -

- Д -

- Е -

- Ж -

- З -

- И -

- Й -

- К -

- Л -

- М -

- Н -

- О -

- П -

- Р -

- С -

- Т -

- У -

- Ф -

- Х -

- Ц -

- Ч -

- Ш -

- Щ -

- Ъ -

- Ю -

- Я -

Дар от Седящата Черноглавка (2006)