- К -
Кайова (гаигва - „главните хора") - племе от таноанското езиково семейство, населяващо южната част на Великите равнини (области от териториите на днешните щати Колорадо, Тексас и Оклахома). Кайова мигрирали от планинските райони на Уайоминг през горното течение на река Мисури и Черните хълмове, докато достигнали река Арканзас и там се побратимили с команчите. Двете племена воювали в съюз срещу поуните, осейджите и апачите, а по-късно и срещу американската армия. Кайова били ловци на бизони, водещи номадски начин на живот. Воините им били прочути със своята храброст и умения. Кайова отчаяно се борели за своята свобода, докато през 70-те години на XIX в., след множество битки и след изчезването на бизоните в Южните равнини, те били заселени насилствено в резервати. Днес наброяват над 4500 души и живеят на територията на щата Оклахома.
Каюсе (самоназвание уаи-ипатпу - „истински хора" или „храбреци") - племе, говорещо на език, който не принадлежи към нито едно индианско езиково семейство. Каюсе населявали Голямото плато между Скалистите планини и Кордилерите - предполага са, че са преселници там, но все още не е изяснено откъде са дошли в този регион и кога. Териториите им обхващали части от днешния щат Орегон. Каюсе водели начин на живот, доста сходен с този на индианците от Великите равнини. Малобройни, но пословично смели и войнствени, представителите на това племе често се сражавали с шошоните и други племена, многократно надвишаващи ги по численост. Първоначално приели дружелюбно белите заселници, но по-късно се превърнали в техни врагове. Половината от каюсе били пометени от едра шарка през 40-те години на XIX в. Десетина години по-късно те наброявали едва 130 човека. Поради множеството смесени бракове с хора от племената, с които поддържали дружески отношения - не персе, уала-уала и уматила - още в края на XIX в. имало съвсем малко чистокръвни каюсе. Днес останки от това племе споделят резерватите на не персе и уматила в щата Орегон.
Команчи (самоназвание немене - „хора") - племе от юто-ацтекското езиково семейство. През XVII в. се отделили от шошоните, напуснали Скалистите планини в днешния щат Уайоминг и се отправили на юг. Към началото на XVIII в. се заселили в югозападните територии на сегашния щат Канзас и части от Тексас. Те били едни от първите северноамерикански индианци, които се сдобили с коне и бързо се прочули като отлични ездачи: смели воини и ловци на бизони. Наричали ги „господарите на Южните равнини". Заедно със съюзниците си - кайова - команчите непрестанно воювали с околните племена, а по-късно успешно се съпротивлявали и на белите нашественици. Накрая били принудени да се заселят в резервати на територията на щата Оклахома, където живеят и досега. В наши дни команчите наброяват приблизително 4200 души.
Кроу (самоназвание абсарока или абсаапука - „децата на Птицата с големия клюн") - племе от сиукското езиково семейство. Първоначално водели полууседнал живот край горното течение на река Мисури, бидейки подразделение на племето хидатса, но през втората половина на XVIII в. се отделили от него и потеглили на запад. Заселили се в територии, влизащи в днешните щати Монтана и Уайоминг. След като се сдобили с коне, кроу се превърнали в типични прерийни номади, чийто живот почти изцяло зависел от мигриращите бизонови стада. Племето имало два големи клона - речни кроу и планински кроу. „Индианците-врани" (както още са известни те) се сражавали с всички съседни племена, отбранявайки обширните си територии от такива силни противници като лакота, шайените и чернокраките. За кроу се знае, че никога не са воювали с американците - напротив, те били съюзници на щатската армия в битките срещу старите си племенни врагове. Сега кроу обитават резерват в щата Монтана и наброяват около 6500 души.
Дар от Седящата Черноглавка (2006)