Харли Бързият Елен Ригън, доктор по философия и доктор по богословие, е международно известен психолог, философ, учител, шаман, лечител и майстор по бойни изкуства.
Произхождащ от родители ирландец и индианка-чероки, той е роден през 1941 г. Получил началното си образование в обществените училища в Холтън-сити, Тексас, впоследствие Бързият Елен защитава докторски степени по хуманистична психология (humanistic psychology), философия и сравнително религиознание. Въпреки това, неговата професионална ориентация е предопределена много по-рано, когато на осемгодишна възраст той започва да овладява лечителското изкуство с помоща на черокската си баба, Петнистото Еленче.
След завръщането си от Виетнам, където служи в Първи разузнавателен батальон от Първа дивизия на Морската пехота, Бързият Елен продължава обучението си при дядо Том Двете Мечки Уилсън, шаман от племето навахо и президент на Коренната американска църква. Забележителните способности на Двете Мечки са описани в книгите на Карлос Кастанеда, в които Двете Мечки е изобразен като Дон Хенаро.
Животът на Бързия Елен е уникално преплитане на западни и шамански влияния. По време на шаманското си обучение той усвоява знания в различни области и става експерт по бойните изкуства Джу-джуцу и Карате.
Освен че има клиническа практика в Южна Калифорния, Бързият Елен е международен лектор по ученията и традициите на Пътя на Танца на Слънцето на Сладкото лекарство (Sweet Medicine SunDance Way). Той основава Магическото Метиско Общество на Еленовото Племе (Deer Tribe Metis Medicine Society) в края на 70-те години и го регистрира през 1986 г. Това е предвестникът на Учебния и лечителски център на Силите на Дъгата (Rainbow Powers Educational and Healing Center).
Той е автор на три публикации: "Психологичното съзнаване на изнасилването и самозащитата при жените"(Psychological Rape Awareness and Women's Self-Defense), "Джу-джуцу: безкомпромисната самозащита" (Jiu Jitsu: The Ultimate Self-Defense) и "Техники на психиатричното управление на пациента" (Techniques of Psychiatric Patient Management). В момента подготвя нови трудове.
По-долу представяме на читателите едно интервю с Бързия Елен, публикувано в американското "Илюстровано списание карате/кунг-фу".

Чулукуа*

Бойното изкуство на коренните американци

Стивън Барнс

В продължение на много години американците бяха очаровани от мъдростта и ефикасността на азиатските бойни изкуства. При това, малцина са тези, които знаят, че имат свое собствено, също толкова древно, ефикасно и дълбоко философско бойно изкуство*. То е създадено от коренните американци и се нарича чулукуа.
Въпреки потайността, граничеща с неразбираемост, един почитател на бойните изкуства не само е проучил, но и и овладял до съвършенство тези смъртоносни техники. Той се казва Харли Бързият Елен Ригън. Имайки предвид смесеният му произход (ирландско-чероки) и факта, че притежава висока степен по Шоринджи-рю джу-джуцу и Шито-рю карате, като че ли точно той е човекът за подобно нещо. Той е създал "Американската асоциация за индиански бойни изкуства" (ААИБИ). Тази организация е призната не само от коренната американска общност, но и се счита за официален клон на "Американската федерация на черните пояси по Джуко-рю джу-джуцу" на проф. Р. Сачарноски.
Беловлас, с превъзмогнало бурите на живота лице, Ригън е въодушевен, когато говори и гъвкав, когато действува. Бързият Елен е роден в клана Аникави (Елен) от народа Тсалаги Аниюнвиа - нацията на чероките - в резервата им на границата на Тексас и Оклахома.
- Като малък чичовците ми от клана ме учеха да се бия - казва той. - Но никога не са ми казвали, че съществува определен стил. Винаги ми казваха: "Ето така трябва да се защитаваш". Учеха ме как да се освобождавам от захвати и т.н.
Това е началото на един очарователен живот, отдаден изцяло на бойните изкуства.
- Баща ми ме караше да се запиша да тренирам бокс в Лубок, Тексас - казва Ригън. - Там бяха също "Леденият" Сукагари и Бил Накаши, които преподаваха спортно джудо. Често ме удряха, защото докато се боксирах, все гледах какво правят двамата.
Ригън моментално бил заинтригуван, но баща му не разрешавал да учи при азиатски инструктор. Това, че баща му не му давал пари, не попречило на Бързия Елен, тогава само осемгодишен. "Събирах празни бутилки по улиците, за да мога да си платя уроците и започнах да се обучавам". Той спечелва шампионата за 11-12-годишни и започва да учи Шоринджи-рю и Хакари-рю джу-джуцу и Шотокан карате. При завършване на училище той вече е шодан по джу-джуцу и има кафяв пояс по карате.
През 1968 и 1969 г. той спечелва турнира по джу-джуцу в тежка категория, но Джим Харисън му отнема титлата абсолютен шампион. Накрая, през 1970 г., той успява да я спечели.
- През 1969 г. Том Двете Мечки Уилсън, шаман от племето навахо и президент на Навахската коренна американска църква в продължение на повече от 30 години, започна да ме обучава в техниката на чулукуа - разказва Риган. - Винаги съм го наричал "дядо". Двете Мечки беше около метър и шейсет висок и тежеше към петдесет и пет килограма. От него научих 15 техники, състовляващи сърцевината на системата Атапаскан и после още 10 от Анишинабе (Атапаскан и Анишинабе са два индиански езика)**. Това изостри моето любопитство. Не знаех, че коренните американци имат нещо като свое бойно изкуство.
През 1970 г. Ригън формално основал ААИБИ. За да получи информация от първа ръка, Двете Мечки го изпратил при седем човека - шест мъже и една жена - от различни племена.
Жената експерт по чулукуа била една доста опасна команчка на име Мери Огненият Елен. Очите на Бързия Елен проблясват, когато говори за нея.
- Веднъж тя отишла да прибере мъжа си от един бар в Тусън. Там имало трима бели, които го карали да пие. На него му призляло и паднал на земята. Те го ритали и блъскали. Тя им казала: "Извинете, мога ли да си взема мъжа и да си вървим?" Започнали да й викат "боклук" и други обидни думи. Тогава направили голяма грешка - започнали да я закачат.
Ригън се подсмихва зловещо и сигурно му се иска да е бил там, за да види какво е станало.
- Тя така ги подредила и тримата, че след това искаха да я съдят и трябваше със семейството си да се крие в резервата.

Чулукуа е

сбор от 46 комплекса от техники - 15 атабаски, 10 от анишинабе и още 21 от различни други. Едно от основните духовни учения на коренните американци се нарича "Преброяване до 20". То изразява различни състояния - от нисше до висше. Числото 46 е твърде интересно, ако се отнесе към учението за "Преброяването до 20". Четири е животинско състояние (счита се, че хората са двукраки животни), а шест представлява състояние на просветление. Десет е общото състояние на прозрение (4 + 6 = 10).
Ригън открива, че в това изкуство силно се акцентира върху техниките на сграбчване и по-специално на ножичния захват. "Краката им са много усъвършенствани", твърди той. Ударите, захватите, ключовете и хвърлянията страшно му напомнят японските изкуства. Според него приликата е направо поразителна. Но както излиза, в края на крайщата "за човека съществуват ограничен брой способи да атакува или да се защитава".
Най-голямата разлика е в концептуалната теория, отнасяща се до понятията за организиране на техниката. Основен инструмент за разбиране на структурата на света за коренните американци е "магическото колело (кръг)" (Medicine Wheel). Този кръг разделя материалните и понятийни характеристики на пет основни компонента.

• Запад - земя, физическото. Похват за водене на бой без оръжие (удари с ръце и крака, хватови техники). Качество на "задържането".
• Север - вятър, умственото. Преценка на дистанцията, тайминга, фокусирането, избора на ъгъл за атака. Качество на "възприемането".
• Изток - огън, духовното. Употреба на експлозиви и огнестрелно оръжие. Качество на "отделянето".
• Юг - вода, емоционалното. Употреба на тояга и хладно оръжие. Качество на "даването".
• Център - свобода, сексуалното. Даоизмът, Тантризмът и Чероки куодошка са усъвършенствали насочването на сексуалната енергия.

Няма линейно америаканско индианско изкуство, всички те се основават на кръга. Най-важното в чулукуа е установяването на баланс между техниките на убиване и лекуване.
- Едно от нещата, които дядо Двете Мечки държеше да преподаваме на всеки обучаващ се в чулукуа, е начинът за разширяване, а не за свиване - казва Ригън. - Това е свързано със самоподготовката на учащия се и способността му да приема реалността такава, каквато е. Чулукуа представлява още и ритуална церемония. Ритуалът е основата. Церемонията е преднамерена себереализация. Това е сърцевината. Твоето сърце е там, където трябва да бъде. В много бойни изкуства се изпълняват добри ритуали, но са малко онези, в които се изпълняват добри церемонии. Твоето тяло трябва да е в твоята мисъл - това е ключът към чулукуа.
- Лошото в бойните изкуства е, че се преподават като спорт. Те са станали будо, а не бугей (собствено развитие, воински дух) . Ние подготвяме спортисти, джентълмени, войници. Но не воини.
Друг разработен проблем е този за акупунктурата, оздравителната енергия. Стандартната физическа енергия. Но как да излекуваме наранените емоции? Параноята? Страха от уличните банди? Наранили сме мисли и чувства. Има учители, които могат да правят това, поради специалното си обучение. Това обаче обикновено не е заложено в изкуствата. В системите на джудо и айкидо обаче го има. Кано и Уешиба са били едновременно и лекари. Ако проследим произхода на бойните изкуства, ще видим, че те е трябвало да балансират и да заемат средно положение между свещенослужителя и воина.
- Да вземем едно дете от улицата с "вода" (емоции), която не е подвижна (те са наранени, блокирани, замразени, нарушени)! На друго дете не функционира мисловният процес. Училищата просто нямат избор. Мисловният елемент (вятър) няма гъвкавост. Или да вземем за пример жертвата на изнасилване. При нея и водата и вятъра са наранени, а също и сексуалността. Свободата е сексуалност и тя е катализатор. Всички тези елементи са в дисбаланс. Нейното тяло (земя) е в дисбаланс. Тя не му вярва. Тя е травмирана. Нейният дух (огън) вече няма потенциал за самоопределяне и развитие.
Бойните изкуства трябва да подпомагат собственото духовно развитие. Какво по дяволите означава това? За индианеца думата чулукуа означава "духът на кръга". Какво означава "духът на кръга"? Въздух, земя, огън и вода. Четири посоки. Движението на воина към автономно самоопределяне.

Разширяване на енергията

Елементът огън служи за вашето самоопределяне или разширяване на енергията. Тази област изразява и определя предизвикателствата за всеки от нас. Способността да прекрачиш собствените си възможности и граници. Тя дава възможност за насочване на вашата енергия и решения с оглед на здравето, надеждата и щастието чрез знание и удоволствия. Много учители по бойни изкуства преподават Запада, земята, обучават ви да се грижите за тялото - правят ви физически здрави и силни. Коренните американци казват, че Земята се движи и променя. Почти всички стилове на бойните изкуства се справят добре с това понятие.
За народа на Бързия Елен вятърът е мисълта, там, където се приема енергията или "празната чаша". Но с редки изключения той не познава някой, който може да използва мисловната енергия за приемане.
При чулукуа дори основните техники имат ясно изразено духовно значение. Блокът надолу те заземява към Майката Земя, блокът нагоре отваря Бащата Слънце (огън). Блокът навътре - това са твоите емоции, всичко, което е в теб. Външният блок е вятърът - това, което преследваш извън себе си. То е обективната действителност. Изучаването на изкуството като цяло има по-дълбок смисъл за Ригън.
- Ние сме в изкуството, защото детето в нас е имало митология, влязло е в кръга на бойните изкуства от юг, през елемента вода. В нашите емоции нашата вода е определяща. Например единственият начин да получиш любов е да дадеш любов. Това е нашата митология. Как оцеляваме и се чувстваме добре вътрешно?
- Обикновеният пънкар от улична тайфа нарича себе си воин. Защо? Защото той вътрешно плаче. Всъщност той не е воин, но иска да бъде и затова е развил някои характерни черти на воина. Решимост да оцени реалността такава, каквато е. Твърдо, неизречено желание да бъде нещо, което не е, но постоянно се стреми към него. Ключът е, че той не се страхува от смърта. Няма общество, което може да контролира индивид или група, които не се страхуват от смъртта. Просто няма никакъв контрол върху тях.
Ригън е прав. Той потвърждава своята теория с една примерна ситуация:
- Хлапето, което идва в твоето доджо, е от улична банда. Естествено, пред теб не си е боядисал косите. В неговия свят единственото важно нещо е да си твърд. Ето защо той иска да стане по-добър боец. Всъщност, той просто иска да оцелее. А как ще използва това, което ще научи? Вероятно, за да убива други. Но той не може сам да научи това. Инструкторът трябва да реши дали да обучава това момче и до го направи по-добър убиец, или да се надява, че постоянно изискваната дисциплина по време на тренировките ще го промени. Това обикновено рядко става. Инструкторът може да откаже да го обучава. Да обучаваш или не - това е въпросът сега.
- Тези деца не се страхуват от смъртта - казва мрачно Ригън. - В бойните изкуства има един основен принцип. Воинът знае, че смъртта дава живот. Това е лозунгът на чулукуа. Това всъщност е и сърцевината на бойните изкуства. "Днес е добър ден за умиране" .
- Важното тук е възможността да се балансират енергиите на съзидателното и разрушителното. Трябва да давате на учениците баланс и гъвкаваст, научете ги да уважават себе си и околния свят. Дайте им сила и надежда и ги научете да търсят знания и удоволствия.
Чулукуа, кръгът на живота, притежава тази специална балансираща енергия.
- Не звучи зле за невежи диваци, нали? - смее се от сърце Харли Бързият Елен Ригън.
Не, никак даже.

Превод: М. Лисицов
По :"Chulukua, A Native American Martial Art" by Steven Barnes;
Karate/Kung-fu Illustrated Magazine, № 11, November 1988.

Съдържание

"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия

Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.

Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците

Писмо от нaшaтa бaбa

Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"

"Бизонът - товa беше животът"

Историятa нa Глaдния Вълк

Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"

"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)

Символикaтa при индиaнските военни укрaси

Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините

"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"

"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)

"Смърттa нa Мишaтa Пътекa"

Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"

Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци

Индиaнски песни

"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън

"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк

Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)

Индиaнският език нa знaците

Ирокезки мокaсини (A-ta)

Зa сънохвaщaчa

Дa пътувaш със Звездните нaроди

Лули, пушене и тaбу при шaйените

"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"

"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"

Нови книги зa индиaнските учения и културa

Дар от Седящата Черноглавка (2006)