Лулата на Железния Облак
Франк Подиграващият Враните (1890-1989г), чието истинско име е Орловата Мечка (Мато Уамбли), е племенник на прочутия свещен човек на сиуксите-лакота Черният Лос, и сам той е един от най-известните и могъщи шамани не само на лакота, а и сред всички северноамерикански индианци за последните сто години. Животът и учението на Подиграващия Враните са подробно описани от Томас Е. Майлс в двете му книги "Подиграващият Враните" (Thomas E. Mails - "Fools Crow", University of Nebraska Press; 1979) и "Подиграващият Враните - мъдрост и сила" ("Fools Crow: Wisdom and Power", Oak Press, 1989)/Издадена на български език под заглавие "Подиграващият Враните - шаманска мъдрост и сила"; С., Изд. "Шамбала", 2000/. Поднесеният материал е от непубликуваната досега на български език първа книга на Т. Майлс - главата се отпечатва с незначителни съкращения.
Един ден, тъкмо когато Фани и аз се прибрахме от конно надбягване в Айова, получихме спешно послание от чичо ми, Железният Облак, който искаше бързо да отидем в неговия дом. Когато стигнахме там се изненадахме, че го намираме в леглото му; не изглеждаше добре. Той ни обясни защо ни е повикал. Искаше да ми предаде церемониалната си лула. Аз, разбира се, знаех колко високо я цени чичо и какъв изключителен дар бе тя. Всички молитви, които той беше изпратил чрез нея до Праотеца, бяха чути и това позволи на чичо да помогне на много хора. Повечето сиу знаеха за силата на тази лула и стотици от тях бяха идвали при него с молба да я изпушат заедно и той да се помоли от тяхно име. Хората знаеха, че традиционният начин, по който Железният Облак използва лулата, осигурява успех.
Но когато чичо се молеше тогава с лулата към Шестте Посоки и после ми я подаде, аз бях много тъжен. Знаех, че когато сиукски старейшина говори по този начин и ти дава своята лула, която е неговото най-ценно притежание, това означава, че той със сигурност скоро ще умре. Чак тогава Железният Облак обясни, че е бил лошо ранен при инцидент с една от неговите селскостопански машини, че кърви вътрешно и знае, че ще умре.
Фани и аз се прибрахме у нас с лулата, смазани от мъка. Знаехме, че тези неща са част от живота, но тази загуба бе особено трудна за приемане. Железният Облак значеше много за мен през целия ми живот и не можех да си представя, че той няма да е сред нас, за да си поговорим или да споделя свои мисли с него. Три дни по-късно, на 17-ти август 1917 г., Железният Облак почина - моят живот вече никога нямаше да бъде същият.
Вече обясних, че бях на тринадесет години, когато Стремето ме изпрати на първото ми търсене на видение. По време на него аз получих моите 405 Бели Каменни Помощници и ми беше казано каква принципна сила ще използвам, за да лекувам. Тогава имах силата, но не разбирах колко важна е тя, нито какво трябва да правя с нея. Знаех, разбира се, каква е моята роля в живота, но чак след години и след като се случиха определени неща аз започнах да използвам силата си.
Моята младост бе като всяка друга. Човек може да знае някои неща, както и за какво служат те, може дори да знае какво се очаква от него, но не знае колко важно е да извърши тези неща в действителност. Нещо трябва да се случи, за да се променят нещата. Годината бе 1918 и аз бях на близо тридесет години, когато наистина започнах да използвам магическата си сила, за да изцелявам. Подарената ми от Жлезния Облак лула промени нещата за мен. Трябваше да я използвам и го направих. След като веднъж започнах, повече никога не спрях. Винаги, когато бе възможно, аз използвах или Юипи, или Парна церемония за лечение, но това не са единствените начини, по които можех да получа информация и да изцелявам. Често нямаше време или място за тези дълги и сложни ритуали, за това общувах чрез молитва с Уакан Танка, Праотеца и духовете и ми беше казвано как да излекувам определено заболяване. Тогава правех точно това, което ми бе казано. Ето защо, за разлика от много други лечители, които лекуваха само една болест, Творецът можеше да излекува всичко чрез мен.
Юипи-церемонията, на която Стремето ме научи, е древен сиукски ритуал, използван за изцеление, за научаване кои билки се използват за лечение, за предсказване на бъдещето и за откриване на изгубени предмети. При всеки случай на необходимост Творецът ни помага да решим дали да използваме Юипи, Парна церемония или някой друг ритуал. Много пъти, когато съм бил викан да лекувам някого и времето и обстоятелствата позволяваха, извършвах първо Юипи-церемония. По време на Юипи аз молех Създателя да ми покаже каква сила да изпозвам за човека, когото Той ще изцели чрез мен. Всичко на тази земя съществува поради някаква причина, дори и болните хора. Когато човек е болен, Творецът ми показва във видение какво Той е създал на земята, за изцелението на тази болест. Създателят има силата и познанието. Аз съм само един стар човек, служещ като негов инструмент, ходатай за Неговата милост.
Юипи-церемонията се извършва в къща след смрачаване и продължава около два часа. Тази къща може да е домът на пациента, но може и да е домът на някой друг. Изнасяме всичката мебелировка от стаята и издигаме малък квадратен олтар на пода в центъра й. Четирите края на олтара са белязани с черно, червено, жълто и бяло флагче от плат, завързани за пръчки, поставени прави в тенекиени кутии с пръст. Освен това аз правя наниз с 405 торбички жертвен тютюн, тъй като, както вече казах, имам 405 духовни помощника. Трябва да присъства дар за всеки дух.Юипи-церемонията се извършва в къща след смрачаване и продължава около два часа. Тази къща може да е домът на пациента, но може и да е домът на някой друг. Изнасяме всичката мебелировка от стаята и издигаме малък квадратен олтар на пода в центъра й. Четирите края на олтара са белязани с черно, червено, жълто и бяло флагче от плат, завързани за пръчки, поставени прави в тенекиени кутии с пръст. Освен това аз правя наниз с 405 торбички жертвен тютюн, тъй като, както вече казах, имам 405 духовни помощника. Трябва да присъства дар за всеки дух.
Нуждая се от четирима певци, които да помагат на духовете. Има около шестнадесет певци в региона на Кайл-Поркюпайн, които знаят юипи-песните. Когато смятам да извърша церемония, уведомявам четирима от тях и те винаги идват. Притежавам и четири юипи-дрънкалки, които се поставят на легло от пелин близо до олтара и летят навсякъде по време на церемонията. Техният звук идва от всяка част на стаята.
Освен четирите дрънкалки аз имам и специална дрънкалка от кратунка, която понякога използвам в моите юипи-церемонии. По време на ритуала тя се движи от самосебе си. Ако присъстват хора, които не искат изцелението да стане факт или се съмняват в силата на церемонията, тази дрънкалка ми говори и ми казва кои са тези хора. В някои случаи дрънкалката дори може да полети и да ги удари. Не ги наранява, но ги уплашва и разтърсва достатъчно, за да сломи техните съмнения. Ако усетя, че те все още са скептично настроени, след като са били ударени, аз не ги моля да напуснат. Духовете се грижат за това и съмняващите се просто изчезват. Може би те изчезват през дупка в стената, защото никой не ги вижда да излизат през вратата. Духовете ги изкарват навън по начина, по който те заслужават да си тръгнат.
Когато всичко е готово, друг шаман ми връзва ръцете зад гърба и дори пристяга здраво пръстите ми един към друг. След това той ме обвива от главата до петите в одеало. Така аз нищо не мога да видя и съм в пълна тъмнина. След това с ремъци от сурова кожа здраво се завързва одеалото. Когато се приключи с това, ме полагат с лице надолу на легло от пелин, пациентът сяда в кръга на останалите присъстващи и светлините се загасват. Церемонията се провежда в абсолютна тъмнина. Докато певците пеят и аз съм завит в одеалото, се моля и медитирам до идването на духовете, които ми показват кое растение да използвам, за да изцеля пациента. Виждам съвсем ясно какво е то, в каква фаза на растеж ще го открия. На следващата сутрин, когато взема лулата си и изляза да се моля, добрият дух ме води направо до мястото, където е лечебното растение и аз бързо го намирам. То обикновено расте настрани, за да бъде лесно видяно и в зависимост от сезона е в съответното състояние за използване - сухо, зелено или току-що наболо. Аз го изтеглям и поставям четири жертвени торбички тютюн в дупката, която неговото изваждане е образувало, като дар за духовете. След това предписвам билката на пациента.Когато всичко е готово, друг шаман ми връзва ръцете зад гърба и дори пристяга здраво пръстите ми един към друг. След това той ме обвива от главата до петите в одеало. Така аз нищо не мога да видя и съм в пълна тъмнина. След това с ремъци от сурова кожа здраво се завързва одеалото. Когато се приключи с това, ме полагат с лице надолу на легло от пелин, пациентът сяда в кръга на останалите присъстващи и светлините се загасват. Церемонията се провежда в абсолютна тъмнина. Докато певците пеят и аз съм завит в одеалото, се моля и медитирам до идването на духовете, които ми показват кое растение да използвам, за да изцеля пациента. Виждам съвсем ясно какво е то, в каква фаза на растеж ще го открия. На следващата сутрин, когато взема лулата си и изляза да се моля, добрият дух ме води направо до мястото, където е лечебното растение и аз бързо го намирам. То обикновено расте настрани, за да бъде лесно видяно и в зависимост от сезона е в съответното състояние за използване - сухо, зелено или току-що наболо. Аз го изтеглям и поставям четири жертвени торбички тютюн в дупката, която неговото изваждане е образувало, като дар за духовете. След това предписвам билката на пациента.
Понякога, когато съм вътре в одеалото по време на Юипи, виждам различни видове растения, от които се нуждая, за да целя хората, които боледуват от най-различни болести. На следващата сутрин духовете ме насочват към тях и аз ги събирам в лечителската си торба за бъдеща употреба.
След като съм получил видението, духовете ме развързват и развиват одеалото. Стаята е все още в тъмнина, когато това се случва. След 1965 г., когато Творецът постави свещените камъни в моето тяло по време на голямото търсене на видение на Мечата планина, аз разпръсквам искри из цялата стая. Искрите излизат на струи от камъните, намиращи се под кожата на ръцете ми. Понякога, но не всеки път, когато съм все още завит в одеалото и се моля, пациентът всъщност влиза в одеалото при мен. След това, за да покажат, че ще бъде изцелен, духовете карат и двама ни да седнем, да се изправим или дори да се разхождаме наоколо. Без значение колко болен е човекът, това може да се случи.
Духовете казват на певците кога съм развързан и светлините се запалват. Юипи-церемонията винаги завършва с ядене и основното месо е кучешко. Когато преди ти обяснявах за Танца на Котела, аз ти казах защо кучешкото месо се използва при някои от нашите ритуали. Отделни хора не искат да ядат кучешко, но всеки присъстващ на традиционна Юипи-церемония трябва да хапне поне малко, за да удовлетвори изискванията, иначе церемонията няма да изпълни предназначението си.
Юипи е много стара и силна церемония. Нашият народ я изпозва и шаманите, които я провеждат, са високо ценени. Невярващи в нея многократно са се опитвали да докажат, че някой човек, а не духовете освобождава юипи-шамана от одеалото и кожението ремъци. Но никой не е успял да го направи. Не знам как точно става това, но сме наясно кой го прави. Ние осъзнаваме силата на Уакан Танка и духовете.
Беше ми дадена и парна церемония като начин за изцеляване на хора. Тя почти винаги се извършва нощем. Рядко ми се налага да я извършвам на дневна светлина - в такива случаи аз я изпълнявам преди слънцето да се е издигнало в небето.
Когато седя в колибата за потене, подредбата на предметите в нея зависи от това дали пациентът присъства или не. Понякога пациентът е твърде зле, за да дойде в колибата за потене - тогава аз подреждам колибата отвътре по специален начин и церемонията се провежда.
Все пак първо ще ти кажа как трябва да се подреди колибата за потене и как трябва да се изърши церемонията, когато пациентът и неговите роднини присъстват. Аз издигам скелето на колибата по традиционния начин - винаги изпозлвам основа от дванадесет върбови клони с обелена кора, огъвам ги и ги завързвам един към друг с ленти от кора. Не използвам гвоздеи, тел или изкуствени влакна. Входът на колибата винаги гледа на запад и нейният купол е девет или десет фута в диаметър и около четири фута висок. Тя е достатъчно широка да събере от осем до десет седнали човека.
Поставям отвътре слой пелин около стената на колибата, за да седнат върху него участниците в церемонията; след това в центъра изкопавам плитка, кръгла дупка за олтар. Тя е около 18 инча в диаметър и може би 14 инча дълбока. Малък налкон, подобен на улей, се прави от западната страна на олтара, за да се плъзгат по него камъните. Дванадесет камъка, които не са били използвани преди това, се слагат в дупката на олтара за изцеляващата церемония и индивидуални молитви се отправят към всеки от първите шест камъка, когато те се вкарват в колибата от помощника ми. Дванадесетте камъка образуват куп, чийто връх е по-висок от стената на олтара и когато те са заедно, се смята, че са една скала. Първият камък, който поставям в олтара, е с боядисан малък червен кръг върху него. Този камък се поставя в западния край на дупката на олтара.
Обикновено камъните се нагорещяват в огнище извън колибата преди церемонията да започне. Ако все пак ще изпълнявам моята най-свещена церемония за сериозно болен човек или поради специална причина - нещо, което съм правил четири пъти през целия си живот - камъните са просто натрупани накуп край колибата за потене, преди да бъдат вкарани вътре.
Аз седя от южната страна на входа на колибата, а помощникът ми седи от северната му страна. Когато камъните се вкарват вътре, помощникът ги поставя в олтара, като изпозва дървен чатал или еленов рог, за да ги подреди. Наблюдавам го, за да съм сигурен, че ги подрежда правилно. Ако дори един от камъните не е поставен както трябва, аз му казвам да го намести, тъй като иначе церемонията няма да изпълни предназначението си. След като първият камък е поставен в западния край на олтара, следващият се поставя в северната му страна, след това третият - източната и четвъртият камък се поставя на юг. Движението е винаги по часовниковата стрелка. Петият камък се слага близо до центъра на олтара. Той е за Майката Земя. Шестият камък също се поставя в центъра на дупката - той представлява Уакан Танка и Праотеца. След като тези камъни се вкарат, аз спирам да се моля и другите шест камъка се поставят върху първите.
Четири сплетени, но не завързани снопа пелин, които съм приготвил преди церемонията, се слагат в четирите посоки - така че краят на всяко снопче е облегнат на каменната купчина, а другият му край е на земята. Те представляват силите на Четирите Вятъра или Четирите Посоки. Близо до мен са поставени метална кофа и дървена чаша. Лулата ми лежи откъм южната страна на олтара, с глава насочена към изхода - на запад.
Обикновено присъстват трима певци и те седят откъм южната и източната страна на колибата за потене. Пациентът и неговите роднини най-често седят откъм северната страна, но могат да се настанят навсякъде, освен на местата, заети от мен и помощника ми.
Веднага след като сноповете пелин са поставени на местата си, помощникът пуска чергилото на колибата и се уверява, че стените не пропускат светлина и са въздухонепроницаеми. След това, докато участниците седят в тъмнината, аз взимам свещената билка, която Праотецът ми показа във видението през 1914 г., добре я сдъвквам и я изплювам върху камъните четири пъти. След всеки път аз изливам малко вода върху нагорещените камъни и те издават звук. Докато го направя четири пъти, камъните вече са нагорещени до червено и излъчват сияние. Червената светлина, която струи от тях, е толкова ярка, че всеки присъстващ може да я види и горещината в колибата за потене е по-голяма, отколкото ако камъните се нагорещяват във външно огнище. Хората, които със собствените си очи виждат това и усещат горещината, са винаги изумени. Те казват, че никога не са ставали свидетели на подобно нещо и им е наистина трудно да повярват, че са го преживели.
След като привърша с камъните, близък роднина на пациента, без значение мъж или жена, проговаря и обяснява защо смятат, че нещо не е наред с човека и изказва надеждата на роднините, че болният ще бъде излекуван и ще живее. Тази надежда включва изказването, че (той или тя - поименно) ще живее през идващите четири сезона. Когато роднината свърши своето изказване, певците започват да пеят. Понякога използват три, но по-често - четири песни. Само тези певци, които знаят песните наистина добре, имат позволението ми да ги пеят. Научават се да го правят, като участват в множество парни церемонии и, когато са подготвени, певците го демонстрират, като се включват в пеенето. След тези встъпителни песни аз се обръщам към Уакан Танка и Праотеца и ги моля да излекуват пациента чрез мен. Спомни си, че в молитвата се казва пациентът да живее през следващите четири сезона. Затова, след като приключа частта с четирите сезона в моята молитва, аз вземам чашата и я благославям, като прекарвам четири пъти пръст от вътрешната й страна. През цялото това време аз се моля.
След това благославям водата във ведрото и напълвам чашата. Изливам малко вода върху камъните, поставени на четирите основни посоки, като започвам от запад и се движа по посока на часовниковата стрелка на север, изток и юг. На юг аз се моля на Праотеца и Майката Земя. Правя го на висок глас и жегата и облакът пара са наистина страхотни!
Певците отново започват да пеят свещените песни и докато го правят, искриците светлина, идващи от камъните в моето тяло, започват да блуждаят в тъмнината, особено по време на втория етап на пеенето. Когато певците свършат, аз се моля силата на духовете да дойде в колибата за потене, за да бъде изцелен пациентът. Моля се също така и за целия народ сиу. След това за малко се възцарява пълна тишина, докато всички присъстващи зачакат камъните да заговорят. Те са тези, които ще ни кажат какво не е наред с пациента и каква билка да изпозваме, за да бъде той излекуван. Камъните ни говорят на езика лакота и всеки присъстващ ги чува.
Обикновено само майката и бащата на болния присъстват, но могат да се включат и други роднини, ала не повече от четирима на брой. В тази част от церемонията те отправят молитви на благодарност и смирение. След това певците отново пеят и настъпва друг период на тишина. Ако сметна, че са свършили да пеят твърде рано, мога да им задам въпроса дали са приключили. Те трябва да възприемат това като намек, че трябва да изпеят друга песен. Ако не схванат намека ми, аз казвам на певците да продължат да пеят и, докато го правят, камъните продължават да издават звуци, въпреки, че вече не са обливани с вода.
В този момент жегата наистина ни "натиска" и започва да изпълнява пречистващия ритуал. Ако някой не издържи жегата, той казва "Митакуйе оясин", което означава "Всички са мои роднини". Ако помощникът не чуе това и не отвори чергилото, аз му казвам да го направи. Това действие охлажда малко въздуха в колибата и намалява налягането от стелещата се под формата на пара жега.
След две или три минути казвам на помощника си да спусне отново чергилото. Изливам още вода върху камъните и свещените песни отново се изпяват. Можем да чуем камъните да говорят на лакота, издавайки радостни звуци. Всички ние, присъстващите в колибата, също се включваме в издаването на такива звуци и колибата се изпълва с шум. Тогава изливам в чашата малко от осветената вода, която съм запазил за това. Изпивам част от нея и я предавам по часовниковата стрелка на другите по начина, по който хората си предават лулата, когато я пушат. Ако е останала някаква вода в чашата, когато тя се върне при мен, аз я изливам върху камъните.
Поне четири свещени песни се изпяват по време на цялата лечебна церемония. Понякога на духовете на камъните им трябва малко повече време, за да се приготвят да говорят и аз мога да помоля певците да изпеят пет или дори седем песни. Но песните трябва да са поне четири, защото церемонията се състои от четири части и когато чергилото на входа се отвори за четвърти път, водата е напълно изразходена.
Казвам на помощника си кога да вдигне чергилото за последен път и докато другите хора излизат от колибата в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да не минат между лулата и мен, аз оставам вътре да се моля. Лулата се пълни с киникиник преди началото на церемонията и до този момент е поела силата на духовете. Затова, когато свърша да се моля, аз вдигам лулата и я изнасям навън.
Хората, които са споделили с мен лечебната церемония, образуват малък кръг близо до колибата за потене - всеки от тях стои на почти същото място, което е заемал вътре - и ме чакат. Когато се присъединя към тях, аз подавам лулата на пациента. Помощникът ми е стъкмил малък огън, взима няколко горящи въглена в парче кора и ги поставя в главата на лулата. Пациентът всмуква от лулата, за да я разпали и след това я предлага на запад, север, изток и юг, на Майката Земя и накрая на Уакан Танка и Праотеца. Лулата се предава по посока на часовниковата стрелка, като всеки участник пуши от нея и я предлага на Посоките, докато лулата не се върне при болния. Той дръпва от нея и ми подава лулата - с това лечебната церемония приключва. Обикновено след това роднините на пациента са подготвили угощение за всички участници - затова ние отиваме в техния дом, за да похапнем.
Когато ме молят да извърша лечебна церемония за пациент, който не може да присъства в колибата за потене, подредбата на предметите в нея се извършва по различен начин. Ако болният не може да дойде в дома ми и да ме помоли лично да проведа церемония, някой негов роднина идва вместо него. Това може да е родител, дядо или баба, брат или сестра. Традиционалистите отправят тази молба според обичая. Те носят лулата си пълна с тютюн, запалват я и след като я поднесат към Шестте Сили, ми я подават. Рядко отказвам лула. Като приема лулата и пуша от нея, аз приемам да водя церемонията. Мога да пуша лулата толкова дълго, колкото искам, дори да я изпуша цялата. Ако не я изпуша, аз я връщам на притежателя й. Един от нас двамата трябва да я изпуши докрай.
Човекът, отправил молбата, донася също и връзка малки торбички с жертвен тютюн. Всяка торбичка е завързана за връв, а цялата връв е увита с парче плат. Не мога да видя колко са торбичките с тютюн, докато не вляза в колибата за потене. Платът за торбичките може да е в какъвто и да е цвят, стига да се използва някой от свещените цветове - черно, бяло, жълто или червено. Същата вечер аз извършвам церемонията, като се нуждая само от един човек, който да ми помага - пазителят на огнището, който нагрява и подава камъните. Той се грижи също за вдигането и спускането на чергилото на входа, подава ведрото с водата и чашата.
За тази церемония не се използва лула или пелин. В източната част на колибата за потене, по линия, минаваща от север към юг, аз разгръщам вързопа и изваждам връзката с жертвени торбички тютюн. Обикновено броят на торбичките е дванадесет, но този брой може да варира според това колко такива ми е донесъл човекът, помолил за церемонията. Всяка торбичка представлява един свещен дух, а броят на торбичките определя броят на духовете, които - от всичките 405 - ще останат за церемонията. Освен това в колибата за потене оставям и някаква вещ, принадлежаща на пациента. Това може да е дреха или нещо друго.
Броят и разположението на камъните е абсолютно същият, както и при церемонията, когато пациентът присъства. Преди пазителят на огнището да започне да нагрява камъните на огъня, аз рисувам с червена боя кръг върху първия камък. Поставям внимателно нагорещените камъни в дупката на олтара като използвам клон от дърво, завършващ с четал. За тази церемония пея моите свещени песни и казвам моите молитви и, както преди, чергилото на входа на колибата се отваря четири пъти преди да свърши церемонията. Пак ще има искри, които ще се носят из въздуха. Често, когато съм сам, има дори още повече искри - вероятно поради свещената атмосфера, която аз усещам. Може би духовете се чувстват по-свободни да идват, когато аз съм сам.
Веднага щом чергилото на колибата за потене се отвори и затвори за първи път, духовете от камъните започват да ми говорат. Те ми казват всичко, което трябва да знам за пациента и лечението. По време на всеки един от четирите етапа на парната церемония аз се моля. Говоря на камъните, на жертвените торбички тютюн и слушам внимателно. Изпявам и определена свещена песен. Ако първоначално духовете не ми заговорят чрез камъните, аз изпявам песента отново и отново, докато те го сторят.
Когато камъните започнат да говорят, те ме питат защо правя този ритуал и за кого е той. После се интересуват дали зная каква е болестта. По време на четвъртия етап ми задават въпроса какво желае пациентът. Като цяло четири оновни въпроса са поставени пред мен. Духовете в камъните са тези, които евентуално ще ми кажат коя билка да използвам. Самите камъни аз наричам "работниците". Да предположим, че пациентът е близко до смъртта. Ти си спомняш, че в колибата има предмет, който принадлежи на болния. Това може да е рокля или риза, лента за коса, ръкавица, обувка или каквото и да е друго. Камъните ме питат къде е пациентът и колко далече оттук живее той. После, подобно на ловно куче, камъните надушват миризмата от вещта на болния и веднага го откриват и преглеждат. Те могат да отидат навсякъде по света, да прегледат болния и бързо да се върнат. Духовете на камъните пътуват, както Създателят пътува. Когато се завърнат, те ми казват, че са открили пациента и каква е болестта му. Казват ми също коя билка да използвам и как да я използвам.
Ролята на торбичките тютюн е да помогнат духовете да дойдат в колибата за потене. Броят на тези торбички определя колко духове ще дойдат и работят. Но торбичките тютюн не ми говорят, само камъните го правят. Спомни си също, че аз не виждам връвта с жертвените торбички тютюн, докато не вляза в колибата за потене и не ги извадя от вързопа. Дотогава те стоят увити в плата, даден ми от човека, помолил за церемонията. Ето защо, едва когато вляза в колибата за потене аз разбирам колко духа в действителност ще работят по дадения случай. Това могат да са всичките 405, тъй като толкова са добрите духове или пък могат да са само дузина. Преди чергилото на колибата да се затвори за първи път, аз слагам връвта с жертвени торбички тютюн в източната страна на колибата и ги преброявам.
Когато един ден моят вуйчо Черният Лос чул какво съм можел да правя с ненагорещените камъни в колибата за потене, той дойде при мен и ме попита вярно ли е това. Казах му, че е така и тъй като той е шаман, аз ще му покажа. Винаги е било позволено за нашите свещени мъже да споделят познанията си един с друг. Преди да извърша церемонията, Черният Лос ми зададе няколко въпроса и аз отговорих на всичките. Обясних какви предмети използвам, какво е значението им и къде се поставят. Черният Лос искаше да знае защо всеки път използвам нови камъни. Отговорих му, че така ми е било показано при видението, което получих на Мечата планина през 1914 г.
Черният Лос видя със собствените си очи, че студени камъни бяха поставени в дупката на олтара. После извърших моята церемония, сдъвках билката и я изплюх върху камъните. Топлината се появи. Певците пееха специални песни и когато дойде моментът да излея вода върху камъните, те вече бяха сгорещени до червено. Черният Лос протегна ръцете си към камъните и каза, че сега те може би са по-нагорещени, отколкото ако бяха загрявани по обичайния начин. Когато двамата завършихме церемонията се бяхме изпотили както при обикновена парна церемония. Накрая вуйчо ми раздруса ръката и каза, че вярва в мен и в силата на моите молитви.
Питаш ме какви заболявания съм лекувал първоначално? Какви хора са идвали при мен? В онези времена, през 20-те години, едно от най-често срещаните заболявания, които аз лекувах, бе камъни в бъбреците и в жлъчката. Никой друг освен държавните лекари не знаеше как да лекува тези заболявания, като обикновено те оперираха пациента и често резултатите бяха лоши. Така че сиуксите, които не искаха операция, идваха при мен. Повече от сто души с проблеми с бъбреците дойдоха при мен, в допълнение към тях идваха и хора с пълна или частична парализа. Това също бе често заболяване в онези дни.
Винаги успявах да излекувам тези болести. Наистина притежавах свещен дар и всяка една от лечителските ми церемонии бе успешна. Излекувал съм всеки, дошъл при мен. Нямах нито един провал. Не се хваля, когато казвам това. Някои от моите пациенти умряха, но поради други причини, не от болестта, заради която бяха дошли при мен. Аз ги бях излекувал от болестта им.
През следващите няколко години по-голяма част от времето си прекарвах в лекуване на хора от всички наши сиукски резервати. Не бих искал да ти разказвам за това, защото хората, като четат какво съм казал, ще си помислят, че се хваля. Докато пътуваме, аз ще ти показвам някои от болните, които Създателят излекува чрез мен през последните години. Мисля, че това е достатъчно. Знаеш, че нямаме навика да говорим за лечения. Вместо това, ние изпращаме в благодарствена молитва към Създателя нашите мисли и чувства. Ние изразяваме благодарността си чрез лични молитви и церемонии. Нито шаманът, нито пациентът вдигат много шум относно лечението, след като то бъде извършено. Ето защо при мен или другите шамани не идват много болни. Извън резерватите за нас се знае малко.
Превод: Иво Кюмюрджиев и Светлана Пенева
Съдържание
"Глaсът нa орелa" - уводнa стaтия
Деклaрaция нa Обединения Конгрес нa Северно-
aмерикaнските Индиaнци, юли 1969 г.
Ние и Великaтa Тaйнa нa индиaнците
Из "Зaконите нa типито и мъдросттa нa стaрейшините"
Обръщение нa Aдолф Глaдния Вълк към членовете нa "Орловия Кръг"
"Дъждът върху лицето" - Чaрлз A. Истмaн (Охaйезa)
Символикaтa при индиaнските военни укрaси
Щитът в трaдициятa нa индиaнците от рaвнините
"Историятa нa Безсмъртния Глaс или Песентa, Която Остaнa"
"Моят бaщa" - вождът Лутър Стоящaтa мечкa (Мaто Нaжин)
Из "Много Победи, вождът нa племето кроу"
Чулукуa - бойното изкуство нa коренните aмерикaнци
"Бойнaтa ризa" - Дороти М. Джонсън
"Религиите - стaрaтa и новaтa" - Джим Белият Вълк
Обществото нa тетивaтa нa Човекa-Совa, или воините-вълци (химaтонохис)
Дa пътувaш със Звездните нaроди
Лули, пушене и тaбу при шaйените
"Лулaтa нa Железния Облaк" - из "Подигрaвaщия Врaните"
"Първото търсене нa видение нa Ленърд Врaновото Куче"
Нови книги зa индиaнските учения и културa
Дар от Седящата Черноглавка (2006)