Жената при горските народи
По отношение на света и природата индианците винаги са били вдъхновители за мнозина. Нужно е обаче да почерпим повече от ценния им опит в отношението им спрямо жените. Образът на индианската жена не се изчерпва с вече станалата банална история за състрадателната Покахонтас и английския рицар Смит. Макар че само в Северна Америка има над 500 нации, които се различават по между си, колкото държавите от Европа с тези от Азия, можем да кажем, че като цяло индианската жена далеч надхвърля тази представа. Ролята на индианската жена не се ограничавала с поддържането на реда в дома и семейството, а на нейните плещи лежало добруването на цялата общност.
В представата на някои хора индианската жена била досущ като черноработничка, която робува на мъжа си и не вдига глава от лопатата. Това няма нищо общо с истината. Ако имаше, архивните материали нямаше да изобилстват с примери на жени-пленнички, които отказват да се завърнат към стария си живот дори когато получават възможност да го сторят. В онези времена жените се трудели, клюкарствали и се смеели, както правят жените от кой да е край на света. Нито мъжът, нито жената имали реална власт един над друг и не в това се изразява матриархатът или патриархатът. Той се определя от това дали потомството и унаследяването ставали по бащина или майчина линия.
В повечето индиански общества жената и мъжът били равни във всяко отношение, а хармонията и разбирането между двата пола били критерий за благоденствие и добър живот. Това обаче не означава, че не е имало разпределение на отговорностите и задълженията. Само когато всеки върши дейностите, които му се удават, едно общество може да оцелее и да функционира нормално. Точно затова отговорностите се съобразявали според заложените по природа умения в мъжа или жената и според индивидуалните качества на човек. Никой не е бил лишен или ощетен, защото всеки знаел преимуществата и недостатъците си и се стараел да бъде полезен. Това бил природосъобразният начин, заветът, който индианците получили и който следвали безотказно. И въпреки че се смятало, че всеки пол е дарен с набор от типични умения и качества, всеки човек се раждал със свои особености, които го отличавали като индивидуалност и затова имал свободата да следва сърцето си, стига да докаже, че е готов да бъде такъв, какъвто желае да бъде. Нямало догми и канони, правила или норми, които да те задължават да се превърнеш в нещо нежелано от теб или да вършиш нещо неприсъщо за теб. В крайна сметка всеки индивид се различава от друг по това доколко познава и използва, даденото му от Твореца. В този смисъл жената в индианското общество била почитана именно заради това че се различавала от мъжа и се справяла много по-умело и уверено в много начинания неприсъщи на мъжа, както и заради помощта, която оказвала с опита си и по-различния си кръгозор. Мъжете не се опитвали да моделират жената по свой вкус, да я накарат да се доближи до техните разбирания и представи, а напротив уважавали я именно такава, каквато я е сътворила Природата.
Жената в индианското общество притежавала много по-разнообразни умения отколкото мъжа – за това говорят и многото дейности, които тя извършвала. Няма спор повечето време индианската жена прекарвала в грижи около поддържането на дома и реколтата. Докато мъжът прекарвал деня си в ловуване, подготовка за война, направа на оръжия и отчасти помагал в процеса на обработване на земята, жената била тази, която осигурявала дърва и вода, събирала плодове, приготвяла такъмите и изцяло се грижела за посевите. Жените били силни и издръжливи, но никога преуморени и прегърбени от къртовски труд. И днес по-възрастните индианки копнеят по онези времена, когато се занимавали с толкова приятни задължения и им е трудно да възприемат съвременния начин на мислене, в който животът ти преминава в непрестанен труд, работа, която вършиш често без желание, по принуда. За тях ежедневната работа задължително означавала удоволствие, тъй като целият ден те прекарвали на открито, като това включвало песни, бъбрене, смях и лудории, а децата тичали на воля наоколо или се опитвали да подражават на възрастните.
Другото основно занимание на индианската жена било да твори красиви неща. Тя влагала творческата си сила в създаването на редица вещи от бита – шиела дрехи и мокасини, украсявала ги с образи на животни и растения, щавела кожи, тъкала на стан, сплитала кошници, рисувала върху кутии от кора, майсторяла керамични съдове. Не на последно място жените понякога помагали в ловуването, а после обработвали улова и приготвяли храна.
Макар че се занимавала с множество дейности от бита, няма да е точно ако възприемем индианската жена само като домакиня. Ролята й била много по-значима. Като цяло някои от жените можели да боравят с лък, но не така добре колкото мъжа, който от малък се обучавал да бъде воин и да осигурява прехраната на семейството. Когато мъжете били на война, жените трябвало да защитават себе си, децата и лагера, затова индианските жени често проявявали голяма храброст в сражение или поне умеели да се укриват добре, да разпознават следи и да отбягват вражески отряди.
Жените били почитани и заради мистичната сила, която притежавали. Северноамериканските индианци смятали, че като цяло жените са дарени с по-голям духовен потенциал от мъжете, тоест те са много по-чувствителни и интуитивни, а способността да се свързваш с мистичните сили, населяващи Природата, будела най-много уважение сред индианците. Особен период, в който женските сили се събуждали и били изключително мощни е месечният цикъл на жената. Смятало се, че силите, които жените получавали даром от Земята и Луната с цикъла си, мъжете можели да постигнат само чрез изпитания и церемонии. По време на месечния цикъл мъжете избягвали контакт с жените, които са в „своята луна”, тъй като всяко взаимодействие би въздействало върху мъжката им сила, без която те губели закрила. Не малко жени, разгърнали своите заложби, ставали лечителки, билкарки или гадателки. Те прекарвали живота си в оказване на помощ на нуждаещите се, а в замяна получавали дарове за своите умения – храна, одеяла, тютюн. Често жени и мъже, обединени от общи преживявания или занимания се разпределяли в тайни церемониални общности. Така хората се събирали по интереси и умения и заедно можели да лекуват и да разрешават проблеми много по-ефективно.
При индианците свободният избор се считал за свещен. Никой нямал право да ти го отнеме. Затова не бива да ни учудва, че при бракосъчетание в повечето случаи жените решавали за кого да се омъжат. Казвам в повечето случаи, защото често жените предпочитали да се вслушат в избора на родителите си, които правели всичко възможно да й намерят подходящ съпруг, надарен с висок морал и добродетели, който да може да се грижи добре за прехраната на дъщеря им. Но важното е, че браковете се сключвали по взаимно съгласие. Някои тълкуват разменянето на дарове между роднините на брачната двойка като акт на откупване на девойката, но това представлява чисто и просто начин на скрепяване на взаимоотношенията. Другаде семейството на булката получава зестра, която се дава като обезщетение, тъй като те остават без един голям помощник.
Индианските жени били доста свенливи и притеснителни. Те трудно разкривали чувствата си. Една ирокезка жена можело да разкрие чувствата си към някой мъж само като окачи кошница с царевични питки пред вратата на нейния възлюбен. Ако мъжът приемел гозбите, той официално казвал „Да” на девойката. Тогава мъжът отивал в дома на жената или с помощта на роднини се изграждал нов дом. Жената можела по всяко време да се разведе. Тъй като тя била не просто стопанка на дома, а собственик на дома и имуществото, тя можела да изнесе дрехите на мъжа си пред дома, с което се прекратявал брака. Жените пък, които загубели своя съпруг в битка и оставали вдовици били прибирани от братя или някой друг роднина на покойника. При горските народи полигамията била рядко срещана, но не се гледало с лошо око на нея. Има случаи дори, в които една жена е съпруга на няколко мъже.
Още по-показателно за мястото, отредено на жената в индианското общество е фактът, че мъжете съгласували всяко свое решение с жените. В индианското общество всяко решение се взимало чрез съвети. Дори в случай на война, когато е логично мъжете да имат думата, жените обсъждали на свой съвет решенията, взети от съвета на мъжете и след това се събирали за правене на общо заключение. Много пъти жените били в правото си да предложат стратегия за провеждането на дадена битка. При голяма част от горските народи не можело да се инициира война без позволението на жените. Ако съветът на жените заключил, че има други начини да се избегне конфликта, то първо се прибягвало до тях и чак в краен случай идвал ред на военните действия. В обществения строй на чероки специално място имали така наречените многообичани (beloved) личности. Това били бележити мъже и жени, уважавани от всички заради великодушието и широтата на ума, с която разполагат. В повечето случаи това били жени, които апелирали към смекчаване на кръвопролитията и оказвали гостоприемство на всеки новодошъл. Най-известната многообичана личност е Нанси Уард, която укрила американски войници и черокски воини по време на американската революция.
При ирокезите балансът между отговорностите на мъжа и жената се разкривал в годишния церемониален календар. Той бил разделен на две - от ноември до март церемонните се водели от мъже, а от март до август тази отговорност си разпределяли жените. И мъжете и жените заемали еднакво водеща роля в скрепяването на обществото и се взаимодопълвали и подкрепяли на место да се съревновават за превъзходство.
Както виждаме, макар считани за примитивни, индианските народи се отнасяли към жената с уважение и разбиране, докато по онова време придошлата отвъд океана „цивилизация” все още търгувала с жени и ги принуждавала да робуват. Жената в индианското общество е тази, която поддържала реда и равновесието. Тя можела да обнадежди всеки посърнал, да излекува страдащия или да вразуми и най-нахъсания воин.
Оджибуей. Начин на живот. Организация. Родово-кланова система.
Обществената структура при ирокезите
Какво представлява вампумът и неговата стойност сред индианците
Дар от Седящата Черноглавка (2006)