Природата и представата за Сила сред племето оджибуе
(Размисли на Пол Бъфало)
Въведение
Оджибуе /1/ от областта “Лейк Сюпириър” почитали своите земи и живеели във вътрешно, духовно съгласие с Природата.
Всичко живо и неодушевено споделяло същия животворен дух, от който ранните оджибве черпели духовна сила. Те споделяли земята с животните, митичните народи, духовете и покойните роднини и приятели. Благодарение на вярванията си, народът на оджибуе можел да общува със света на свръхестественото посредством Природата.
През 1850 Джордж Коплей / Кай-Ге-Га-Гах-Болх /, самият той оджибуе и мисионер, работещ в региона на юг от Лейк Супириър, написал следното за своя народ и поверията му:
“Небесата били изпълнени с божества, които те тачели и с чиито шепоти се пробуждала цялата гора. Божествата често посещавали езера и потоци, а планините и долините били техен дом. Всички забележителни кътчета в страната се считали за техни любими места за отдих - скалните върхове, процепите в канаристите възвишения. Водопадите се смятали за места, където те провеждали своите спортни занимания.
Небето било обител на божеството, което се грижело за всяка звезда. Те го чували да пришепва сред нежния бриз или да свисти в бурята…..
Съзвездията били съвещателни събрания на божествата. Най-силно сияели ръководните духове, избрани от Великия Дух да закрилят по-малките създания…..
Земята гъмжала от всякакви духове; и добри, и лоши. Горските духове се скривали под мъха. А по време на проливен дъжд хиляди от тях се подслонявали в някое цвете.
Докато оджибуеят лежи под сенките на горските дървета, той мисли за божествата около него. Той долавя мъничките им гласчета в бръмченето на насекомите. С притворени очи той забелязва как хиляди от тях си играят върху слънчев лъч. Вечерно време те се виждат и чуват. Отгоре, отдолу, отвсякъде…. “/2/
Оджибуе получавали своята сила и мощ от Природата. Тя е тази, която въплъщава силата на живота. Те долавяли природните знамения и използвали магия, за да съхранят порядъка, да удължат живота и да поощрят доброжелателството между роднини и приятели. “Хора на Силата”, по-често наричани лечители или чародеи, се грижели за Земята, за да им носи тя подкрепа. Оджибве възприемали силата като енергия, подпомагаща физическите, психическите и духовните способности. Тези, които се сдобивали с уважение и авторитет заради своето мъдро използване на силата, неминуемо подновявали силата си, като общували със земята, животните и растенията.
Възстановяването и обновяването на силата посредством Природата е много лично преживяване в традицията на оджибуе. Тези, които са развили специална сила или начин да я използват, често говорят само за общите черти на своите преживявания. Пол Бъфало /Гах-бах-би-нейс/ /3/ обаче през последните си 13 от своите 77 години, систематично записвал повечето си убеждения и така оставил наследство от около 4000 страници материал за историята на живота си. Майката на Пол Бъфало, самата тя лечителка, малко преди да умре казала на най-големия си син, че в сън й било разкрито, че един ден ще пристигне човек, който ще запише житейските пътища на народа им. Казала му още, че когато този ден настъпи, той ще трябва да говори за нещата, които тя го е научила. По този начин ни се предоставя рядката възможност да разберем някои от тези вярвания чрез личното изложение на Пол Бъфало.
Потомък на Пезеке /Вождът Бизон / на Лейк Супириър, Пол Бъфало е роден през 1900 край областта, където се сливат реките Лийч и Мисисипи. В своето ранно детство той станал свидетел както на традиционните пътища на оджибве от северна Минесота, така и на неспирния сблъсък на народа му с белия човек и неговите шосета, жп линии, речни лодки, ценности и начин на живот. Той участвал в ранните дърводобивни дейности в северна Минесота, а през 30-те години на 20-ти век бил член на съвета и представител на своя народ. Господин Бъфало имал дарбата да разказва “ истории край огъня ” за старите времена и да прави своите културни принципи, ценности и възгледи върху историята приложими за настоящето. Макар и покръстен, той продължил да следва коренните индиански практики. Познанията му върху индианската философия и начин на живот наред с осъзнаването на настоящите грижи и проблеми, му помогнали да вникне надълбоко във вярата на своя народ.
Биографията на Пол Бъфало предоставя едно много лично изложение за неговия народ и връзката му със земите на Лейк Сюпириър. Разказите му отразяват вярата във взаимовръзката на всичко в Природата – връзка, която е колкото проста и открита, толкова сложна и заплетена. Възвишени и задълбочени въпроси относно вселената се преплитат с размисли за възприемането на песента на червеношийката. Простото и величественото съжителстват в един естествен свят и са от еднаква важност в живота на всекиго. Смърт, болест, здраве, живот, закон, емоции, приятелство, религия, храна, надежда и още хиляди аспекти на живота си взаимодействат като частици от естествения свят. Именно тези съществени повествования изразяват връзките между всички същества и самообновяващия се трепет на Природата. Въпреки че Пол Бъфало има голям опит и познание за естествения свят, неговото отношение не е потъмнено от навика. Вече 75години от века неговият подход към Природата продължава да бъде неподправен и сетивен, подход на гледащ с благоговение човек.
Избраните пасажи, които следват не дават точни определения, а по-скоро имат за цел да подпомогнат началното разбиране. „Дефиницията” на Пол Бъфало за силата е трудно разбираема, особено за хора от академията, които са свикнали да „хрускат” само тъждества и класификации. Ако все пак някои се чувстват принудени да класифицират и отъждествяват, може да се каже, че силата тук е разглеждана като неутрална, действаща съвместно спомагателна способност, чиято правилна употреба се обновява.
Силата е нещо напълно обикновено и естествено. Тя е достъпна за всеки, който се интересува от нещата в Природата и Живота. Но сами по себе си вниманието и проявата на интерес не са достатъчни, за да се сдобие човек със сила. За да „получи” сила, човек трябва последователно да „тренира” своето внимание и интерес. Силата изисква действие, а не пасивност. Веднъж сдобил се с нея, човек трябва да я използва за благодеяние и така да я увеличава.
За да обясни силата, сам Пол Бъфало прибягва до универсалния феномен, срещащ се при двама души, които в един момент стигат до взаимно разбирателство помежду си чрез искрен интерес в общуването. Внимание, интерес, искреност, честност и удоволствие се съчетават, за да дадат възможност на това преживяване да се случи. Можем още да речем, че тези двама души „са се настроили на еднакви честоти” и са достигнали взаимно мисловно единение по дадена тема и духовно или емоционално усещане един за друг. Както и да се тълкува, подобно преживяване е една духовна дружба. Силата е това, което се извисява над простото общуване и разбирателство в подобни ситуации. Тя присъства, както се изразява Бъфало, под формата на магнетизъм, гравитация и електричество.
Той би казал още, че ако се интересуваш от Природата, обръщаш внимание на знаците на Природата и „тренираш” интереса си към нея, същата тази енергия, която се поражда от особените взаимодействия с приятели, сега ще се произведе в теб. Същата тази енергия извира от говоренето с дърветата и птиците, слънцето и звездите, бухалите и червеношийките, кучетата и къртиците и всички останали неща, които Пол Бъфало и неговият народ съзирали и обичали.
* * *
Или казано с думите на Пол Бъфало:
„..... В живота си използваме стрита кора, прах и малко диви корени. Смес от естествени продукти, но това не е всичко. Лечителят, който дава сила на тези естествени материали, преминава през изпитание, когато подготвя тази смес. Индианските лечители постят, щом трябва да правят лек. Не ядат по 2-3 дни. Не ядат, за да позволят на духа да излезе. Те преминават през церемония подобно на тази на свещеника. Църковният свещеник благославя всичко, така прави и индианският човек на силата. Индианците пеят за сила, постят и говорят на птиците и дърветата, разкривайки им защо се нуждаят от лек. Те говорят на дървото и преди да вземат лек от него, му оставят тютюн. После пушат лула...
Природата и дърветата, които познаваш, са живи. Те не могат да говорят, но във всяко дърво можеш да намериш нещо за себе си, стига да знаеш как да го използваш. Когато говориш на дърветата, на някоя птици или куче, ти се учиш. Кучето ще те разбере. Конят е умен, той също ще те разбере. Да, говори с дърветата. Това трябва да правиш, за да задвижиш енергията. После получаваш сила.....
Виждате ли, индианците познават Природата. Те получават изцяло силата си, като постят и наблюдават Природата по време на поста. Маниту /4/ ги е оставил на земята. Индианците по природа разбират какво им е дадено да ядат и използват. Те упражняват силата си чрез думи и може би чрез знаци.....
Когато постиш, съвсем скоро започваш да виждаш чрез знаци. Съвсем скоро чрез разчитане на тези знамения проумяваш какво е нужно да направиш докато си жив. Скоро проумяваш своята задача. Трябва да работиш за бъдещето, защото си тук за малко и после се отправяш към следващия свят.
Къде отиваме ли?
Към Слънцето. Някога някой ходил ли е до Слънцето? Може ли някой да опише как изглежда то? Къде са учените, които говорят как изглежда Луната? Защо стои тя там горе? Защо Слънцето е там горе? Кой познава Слънцето? Покажете ми парченце от Слънцето в моята длан. Кой знае за него? Това е мястото, на което се озоваваме, след като напуснем Земята.
Слънцето е огромно и дава светлина на Земята. Не бива да се бъркаме там, където не ни е работа, както направиха с Луната преди време. Мястото ни е на Земята. Трябва да почитаме Земята и всеки на нея.
Но понякога хората се стремят да се надвият един друг. Ти опитвал ли си се? Каква полза от това? Ако победиш другия каква полза имаш? И без друго всички ще умрем. Оставяме това, което намираме зад нас. Оставяме го за следващия човек, той за следващия и така нататък. Слънцето е велика сила и трябва да го оставим на мира.
Звезди! Звездите също са велики.
Да, това е прекрасно! Земята е прекрасна и от нея има хиляди километри. Има и хиляди километри от Слънцето. Великият Маниту поддържа Слънцето и ще продължава да се грижи за него. Земята се върти ли върти, а ние продължаваме да виждаме Слънцето, Луната и Звездите. Прекрасно е нали?
Индианците знаят всичко това и познават знаците на земята. Наистина ги познават! Разпознават предзнамено-ванията в Природата, тоест знаят кога ще се случи дадено събитие. Те са съпровождани от необикновени гледки и необикновени знаци.
Понякога лош знак идва, докато лагеруваш. Спиш си в лагера и внезапно се чува вик като от човек „ Кааий-кай-каий-каай-иаай. Кай-ай-хай-ай Ху. Хуу .Хуу. Това е бухал. Лоша поличба. Басирам се, че носи лоши новини. Лошо знамение. След като чуеш бухал да издава такива звуци, не след дълго разбираш, че се е случило нещо лошо – например нечия смърт. Някой ще умре. Това предупреждение от бухала означава, че ще чуеш за нечия смърт.
Някои знаци предвещават болести, други смърт. За болести най-често ни предупреждава метеорът. Метеорите носят послание за болест. Те са необичайни предзнаменование за приближаваща болест.
Понякога виждаш къртици на пътя, излегнали се по гръб. Това не е добре. Лоша поличба е да видиш къртица с изпъкналия й нос да се припича по гръб. Лоша работа. Ако видиш къртица по гръб, внимавай! Истината ти казвам. Питай всеки. Всички индианци знаят, че да видиш къртица по гръб е необикновено. Необичайно е да ги видиш така. Ако тръгнеш да я пипаш, проклетницата ще избяга завчас. Просто се преструва на мъртва.
Като си говорим за особени поличби, не бива да пропускаме мах-уинг-гуей, ридаещото око. Ако не се чувствам добре, окото ми трепти. Ако в боен отряд някой почувства така окото си, почва да се пита: “Може би ще се разболея? Може би ще някой ще се разболее или ще ни навести смърт”. Индианците познават тези предупреждения.
Бухалът носи лоши новини, но лисицата не изостава по-назад. Тя също понякога писука като човек : “Гах-гах-ках-кай-яах-ах-ках-уай-га”. Наподобява истинско говорене. “Бау-ауу-ауу-уу-уу”. Вълкът също. Все лоши новини.
Тази сутрин излязох да се поразходя по алеята зад вашата къща и на половината от съседната пресечка се обърнах и се прибрах в къщи. Просто като си стоях, чух една червеношийка да зове дъжда. “Със сигурност ще вали”- помислих си . Очаквах го. И наистина заваля за малко, още препръсква даже. Когато зоват дъжда, червеношийките правят ето така “кик, кук, кук, кук”. Ние ги наблюдаваме и се вслушваме. „Ки-кук, Ки-кук”. Те искат дъжд. А може би ни казват нещо друго? От време на време носят лоши новини. Когато предупреждават за лошо време, все някой ще почувства, види и разбере какво да очаква. Разбира се, те не са толкова лоши, но понякога ни носят лоши вести. И всеки път имаш чувството, че ти говорят нещо. “ Чи-ку-лук-лук”- така говорят те.
Всички животни носят знамения, някои от които са наистина много лоши. Но със сигурност знаменията идват по-необикновен начин. Една пролет през размножителния период чух един бухал да издава присъщите си звуци. Беше месец април, „захарното време”, и аз бях още хлапак. Рекох на по-възрастните, “чувам бухал да вещае лоши новини”, „Чук-кук-кук-кук”.
- А, това ли? Не се притеснявай – казаха ми те – По това време те се чифтосват.
Индианците познават навиците на животните и не обръщат внимание на определени неща. Като чифтосването, например. По същия начин е с вълците или лиците. През размножителния период издават всевъзможни звуци.
Много често белият човек пренебрегва тези неща, макар че ги вижда. После, като му притрябва помощ, не си спомня за предзнаменованието, а отговорът е точно там.
Ние разпознаваме предупрежденията. Белият човек ги нарича “суеверия”. Наричат суеверен всеки, който вярва в знаците и предупрежденията. Да, индианците са суеверни. Дори християнският свещеник ни го признава. Ако го попиташ: „ Каква ли е тази поличба? Какво ли означава този странен знак?” , той отговаря: “Ама че си суеверен”. Но индианецът ще рече иначе - “ Този знак не е на добре”.
Страшничко е. Плаша се, като си помисля за всичко, което съм виждал, а съм видял наистина много. Често мисля за силата, която идва при мен чрез такива знамения. Мисля за силата и за това какво означава тя. Мисля, че знам каква е и я използвам, но не мога да обясня току-така. Когато Маниту работи с теб и ти работиш с Маниту, получаваш сила. Силата е като магнит. Когато притежаваш сила, тялото ти сякаш е намагнетизирано. Почти като земното притегляне. Всяко нещо има електрическа форма – виждането, зрението, слуха, земята, гравитацията и Духът. При използването на сила, ти призоваваш, колкото можеш повече от тази форма. Колкото повече я зовеш, толкова по-лесно става това и толкова повече получаваш от нея. Ако използваш силата за благодеяния, тя ще се увеличи. Но трябва да се интересуваш от нещата. Трябва да покажеш, че се интересуваш от нещата около себе си. Тогава ще започне трупането на сила.
Силата, за която говоря, е сила на волята. Ако имаш волева сила, можеш да постигнеш всичко. Тренираш ли достатъчно своята воля, в един момент Духът ще започне да работи с теб и ти ще придобиеш истинска сила. Ще бъдеш „упълномощен”. Това разбирам аз под сила. Трябва да вярваш силно в това, че има някой, който работи с теб. Тогава като вършиш добро, ще се чувстваш добре. Когато работиш за някого – за покойницте например – ти ще напуснеш този свят с още повече сила, защото помагаш на покойните чрез своите думи. Не е лесно да достигнеш рая, а помагайки на мъртъвците, натрупваме сила. След смъртта преминаваме през множество места. Ще бъдем “проверени” преди да достигнем рая. Там горе е толкова прекрасно! Но трябва да бъдем чисти, за да отидем. Затова ако човек помага на мъртвите, докато е на земята, Създателят ще го възнагради със сила. Така със собствената си воля ще натрупаш сила.
Нужна е здрава воля за да придобиеш сила. Знаеш това. Но знаеш и че можеш да получиш отговор, ако имаш нужната волева сила. Ако се стремиш към силата, ще трябва да караш без ядене известно време, дори и да огладнееш. Това няма да ти навреди. Даже напротив, ще получиш нещо. Той ще работи с теб, ще ти отговори, ще ти даде сила.
Веднъж получил сила, ще я притежаваш, докато вярваш в нея. Ако скрепиш здраво своята вяра със силата, ако вярваш силно, става така, че вярата все повече започва да расте. Започваш да вярваш почти както тези от “Крисчън Сайънс” /религиозна система за лекуване чрез вяра /. Ние вярваме в Бог, Маниту, но вярваме и в дърветата. Вярваме във всичко. Уважаваме всичко.
Вярвай и уважавай, тренирай се с тази сила и не след дълго ще станеш част ( ще получиш членско звание) от индианския мироглед, Мидевивин /5/. Всеки, който е част от Мидевивин, вярва във Великата Медицина. А за да се насочиш към Мидевивин, трябва да вярваш силно.
Обществото на Великите лечители има церителска функция, но за да можеш да лекуваш в Мидевивин, трябва да бъдеш допълнително упълномощен. Трябва да преминеш през специално обучение. Когато човек достигне определена степен от Мидевивин, тогава му е позволено да лекува по индианския начин. Но преди всичко, трябва да се премине през конкретно обучение. Човек трябва да бъде съвършен, да вижда и отвръща на знаменията, да пости, да докаже, че е работил достатъчно върху това. Всеки може да търси сила, но не всеки може да церителства в Мидевивин. Ако силата на Мидевивин се постави в ръцете на някой, който не е способен да контролира изблиците и нрава си, тя няма да остане задълго. Не мисля, че някой такъв може да носи силата в себе си дълго време, защото тя би му въздействала по различен начин. Ако човек е прекалено избухлив, ще загуби уважение към силата и тя ще започне да му вреди.
Само някой всеуважаван трябва да борави със силата Мидевивин. А за да бъдеш приет в нея, трябва да “отговаряш на всички виждания”. Излагаш своето гледище и ако в представата на другите твоите възгледи са правилни, то те ще ги приемат. Ако ли не, те няма да бъдат одобрени и ти няма да бъдеш приет в Мидевивин. Твоето гледище е важно дотолкова, доколкото може да разкрие твоя потенциал, да покаже, че си способен, квалифициран.
Миде (6) изливат силата си. Индианската сила ти позволява да правиш това. В това се състои вярата ни. Когато Миде лечителстват, по индианския начин, боравят със силата, за която вече говорих. Когато някой ще става член на Мидевивин, Миде лечителите го одобряват, като изливат ( буквално „ хвърлят”) силата си върху него. Тя го удря и го разтърсва. Това е прекрасно! Така утвърждават членството му. След като бъде иницииран, той става човек на силата и бива приобщен към дадена лечителска група. Той е Миде, човек на Великата Медицина и принадлежи на Мидевивин, обществото на Великите лечители.
Индианците уважават това.
Защо ни е да имаме такава сила и всичко това? Трябва да знаеш как да боравиш с Великата медицина. Да вярваш в животните и да ги уважаваш. Да уважаваш дърветата. Да уважаваш водите. Използваме тютюн, когато прекосяваме водите. Когато правим всичко това, намираме отговор, нали така? Делата ни ще ни доведат до отговор. Щом настане тежка зима и попаднем в беда, се обръщаме към Духа. Ако се учиш така и вярваш, Маниту и Силата му ще се доближат до теб. Трябва да вярваш в Маниту, да се упражняваш и да се стремиш към съвършенство. Това означава да уважаваш вярата.
Великата Медицина дава живот на индианците, когато те се уважават един друг, когато уважават птиците, животните и горите. Дава им живот, защото горите и останалите неща са им предоставени за медицина. Използваме определени части от дървото и кората за церове. Това е естествено, получили сме този дар и той работи. В лековете има сила, но тя проработва, след като човек пости и съзерцава. Когато се извършат необходимите изисквания според възникналия проблем, силата може да бъде задействана. След като тя бъде задействана, лекът се използва от индианския лечител или от някой друг. Но за да използваш лека, трябва да покажеш, че вярваш в него. Трябва да покажеш, че се надяваш, че лекарството ще окаже въздействие. Безсмислено е, ако не вярваш в нищо. Ако не вярваш в нищо на този свят, няма смисъл да прибягваш до такива лекарства. Трябва да вярваш във всички неща...
Великата Медицина е само част от нашата религия. Индианецът разбира Природата и мисли според Природата на Земята. Изучава я и прилага наученото. А правейки това, човек опознава Природата по-добре. Птиците са ни пратени, за да прочистват земята от насекомите. Прочистват определени части от земята – насекоми, растения, буболечки, червеи и т.н. Големите животни са ни пратени, за да се храним. Природата - това е, в което се вглежда индианецът!
Индианците учат същите неща, които учи и белият човек. Те знаят, че наоколо има Дух и се стремят да го открият. А Духът, когото се надяваме да открием някой ден, ще ни посрещне отново, когато си отидем от земята. Когато се събираме на сбирка на Великата Медицина или за беседа, получаваме добри поучения подобно на проповедите в църквите. Казва ни се, че ако вършим добро, добро ще ни се връща. А ако вършиш зло, то зле и за теб. Но колкото повече добро правиш, толкова по-добре ще се чувстваш. Ако подадеш ръка на някой, ще се почувстваш добре. Ако правиш злини и не се отнасяш добре с хората, в ума ти се задейства нещо, което ти влияе зле.
Трябва да упражняваш всичко това преди да достигнеш съвършенство. Ако не се упражняваш, не можеш да съществуваш. Ако не практикуваш, няма да имаш интерес, а няма ли интерес, няма и сила. Все едно някой ти говори, докато ти се опитваш да говориш на друг. Щом няма интерес, няма и сила. Няма интерес, няма и удовлетворение. Но ако казваш, каквото мислиш и мислиш, каквото казваш, ако си фокусирал вниманието си върху това, за което говориш, ще намериш сила. Разбираш ли? Ти придаваш сила на този разговор, като му отдаваш внимание и интерес....
Да, мисля че Всевишният ни е дал добър път в живота. Така са живели индианците преди десетки години. В днешно време всеки е добър по своему. Можеш да съдиш за човека по действията му, по думите му, по езика, който използва и разбираш, че той е добър по свой начин. В този свят действието говори по-красноречиво от думите и можеш да разбереш човека само по това в какво вярва и как живее. Когато действието говори по-добре от думите, това означава, че можеш да съдиш за човек по държанието му, живота, който води или харесва, по възпитанието му и интереса, с който се отнася към нещата.
Ако той е добър човек и дойде при теб за лечение, можеш да видиш дали се надява на добър живот на земята. Ако пък усетиш нещо нередно, когато дойде при теб, значи му има нещо. Може би тялото му не е добре. Може да е болен или да има наченки. Може да страда от зъбобол. Но нещо го измъчва, щом не е напълно в ред. Болестите размътват ума на човека и в такова състояние той е безразличен към живота. Всяка болест разстройва ума....
Ако човек няма болести, ако се пречиства и е изпълнен с енергия, ако действа правилно, ако се стреми към съвършенство и се опитва да води добър живот, тогава той е щастлив и лесно можеш да общуваш с него. Можеш да проведеш смислен разговор, ако тялото му не боледува и това не се отразявана на ума. Ако каквато и да е болест достигне до ума, тя влошава състоянието му, причинява му болка и човек става невнимателен и объркан. Но ако си внимателен, медицината ти може да заработи....
Така че, когато нещо не е наред – ако не се чувстваш добре, ако нещо не функционира правилно, нямаш достатъчно апетит или не спиш добре – то има нещо нередно и то се дължи на това, че не обръщаш внимание на нещата. Ако си прекалил с нещо, ако стигаш до крайности в някоя област от живота си, нужно е да уравновесиш везните. Нужно е да положиш усилие, да отидеш на лекар. При който и лекар да отидеш, той ще те прегледа и ще разбере от какво страдаш. Ще проумееш къде грешиш в живота си, може би ще ти бъде даден съвет, който да ти помогне. Ако някой ти предпише нещо, трябва да го използваш по правилен начин – както когато вземем лекарство от белия човек. Ако на някой се предпише индиански цяр, той трябва да се отнесе подобаващо с него. Лечителят ще узнае ако си използвал повече от необходимото. Ако взимаш по-малко, той ще разбере по тупането на твоето сърце, което определя ритъма на живота ти.
Да, това е прекрасно! Все още използваме същия метод, който са използвали и в миналото. Това е било тяхно право. Преди години не е можело да се присмееш на индианец, да се подиграеш с него, защото индианците били могъщи. Притежавали сила и само с поглед можели да сторят с теб, каквото им хрумнело. Без да се движат, само с поглед....
Но ти можеш да постигнеш също толкова със своята сила, можеш да стигнеш също толкова надалеч и това е животът. Ако изгревът никога не отминаваше, какво щяхме да правим? Какво щяхме да правим, ако дните ни бяха винаги облачни и ако ден след ден има само облаци и нищо друго? Не мисля, че това може да се случи. На места може и да се случва, но Природата знае как да се грижи за себе си. Тя е велика. Човек трябва да я изследва. Трябва да проумее защо се случват нещата. Трябва да се храни. Да приема достатъчно от храната, която задвижва мозъка му, от храната, която задвижва мускулите му. Трябва да увеличава енергията на телесния си двигател - понякога, когато има нужда от енергия. А после трябва да има и отдих, бих казал една хубава почивка. Не отнема толкова много. Човек трябва да се грижи за живота си. Да се грижи за себе си и за другите, ако може. За тези, които са едно цяло с него, така че един ден всички да започнат да проглеждат....
Не плачи. Ако плачеш, може би ще нависнат облаци отново, а това значи, трудности в живота. Ще рониш сълзи и ще пропуснеш да видиш проясняването, когато то започне. Когато не плачеш, отдаваш благодарност на Слънцето и Луната, задето блестят, носят светлина, правят така, че нещата да поникнат – растенията и всичко, което ядем. Трябва да цениш това, което Природата прави за теб. Духовете, Великите сили, вършат това в миговете за отдих през нощта. Ти също трябва да почиваш и ако го правиш, няма да имаш затруднения, за които да плачеш.
Даден ти е живот на земята и от теб зависи да го разгледаш и оцениш. За да го оцениш, трябва да се отблагодариш за всичко, което имаш. Трябва да речеш на себе си и на сърцето си, че си признателен за всичко, сторено в миналото. Това е, което аз правя. Това правя. Дърветата живеят, а птиците пеят. Птиците пеят и така общуват по между си. Ако ги чуем да говорят, така или иначе не бихме ги разбрали, но знаем, че пеят. Природата е във всичко. О, това е истинският свят за изследване! Отговорът на твоя живот. Когато практикуваш това с приятелите си, ще заживееш добър живот.
* * *
С нарастваща тревога за Природата и околната среда, поученията на Пол Бъфало и гледните точки, които предлага неговият народ, имат за цел да възобновят от векове старата почит към взаимовръзката между хората и естествената им среда. В Природата съществува сила, духовна енергия, която може да бъде използвана в ежедневието. Това все още важи, така както е важало за Пол Бъфало и онези оджибуеи, за които писал Копуей през 1850.
Бележки:
1. Произходът на името „оджибуе” е все още неизвестен. Според някои историци то означава „пека се до сбръчкване”, което е явна препратка към характерния само за обжибуейте стил на изработка на мокасините – с гънка по средата. Другото наименование, под което са известни – чипеуа – вероятно се е получило в резултат на недоразумение или неправилен опит за произнасяне на думата „оджибуе”. Самите оджибуеи предпочитат да се наричат Анишинабе, „истински хора”.
Cf., "Early Indian Life in the Lake Superior Region," Timothy G. Roufs, in Duluth: Sketches of the Past, Ryck Lydecker, Lawrence J. Sommer and Arthur Larsen (Eds.) Special Bicentennial Volume of Duluth's Legacy Series, Duluth, Minnesota, 1976, p. 45 (reprinted in The Minnesota Archaeologist, Vol. 37, No. 4, (November 1978) pp. 157-197.
2. George Copway, The Traditional History and Characteristic Sketches of the Ojibway Nation. Boston: 1850, pp. 147-149
3. Вечно Летящата Птица
4. Бог
5. Лечителско общество
6. Член на Мидевивин
Природата и представата за Сила сред племето оджибуе
Дар от Седящата Черноглавка (2006)