Ирокези: Годишните празници

След като Създателят напуснал земята и се върнал в Небесния Свят, хората започнали да отправят своята благодарност към него.
Народът от Дългия Дом следва нещо като календар от церемониални празненства, като може би по-подходяща е думата пирове, тъй като след церемониалната част, която включва различни молитви и ритуали следват едни велики"похапвания" и танци, които често продължават с дни. Това е така, не само защото ирокезите обичат да си похапват, но и защото вярват, че именно веселието е най-добрият начин да се изкаже благодарност към Създателя.
И така имайки предвид силната връзка на ирокеза със Земята и природата, съвсем закономерно повечето, ако не и всички празници са свързани със смяната на сезоните и отглеждането на земеделските култури.
Някои от празниците, които следват по-долу може и да не ги намерите, ако се ровите из литературата, моето обяснение е, че литературата касае различни ирокезки племена, а и различни периоди от тяхната история. Нерядко етнографите не са знаели или забелязвали някои събития ставащи около тях. Понякога и самите индианци избягват да говорят твърде много пред учените, макар и да си мисля че това не касае точно годишните празници. Но както и да е:

Средзимният празник (януари-февруари) - Ganaha'owi - "Разбъркване на пепелта"
Когато плеядите започват да застават нощем точно над отвора за дима на дългия дом, идва време за този празник, който е един от най-важните за ирокезите. Той отбелязва започването на новата година. Ритуалите се извършват няколко дена поред (5-7) като в стари времена "кулминационният" момент било ритуалното изгаряне на бяло куче.
Кучето трябвало да бъде по-възможност съвсем бяло, здраво. Преди да бъде изгорено то бивало удушено, като хората внимавали това да стане възможно най-бързо и без да потече кръв от него. Към кучето се привързвали дарове (най-вече тютюн). След което се специално направената клада се запалва и Пазителят на Вярата (този който води церемонията) започвал да пуска листа тютюн в огъня и да отправя благодарствена молитва към Създателя.
Ако трябва да се разнищи още малко този ритуал, а според мен трябва, защото вероятно в тебе се е надигнала вълна от благородно отвращение, бих обяснил защо точно прекрасните четирикраки другари на човека трябва да бъдат жертвани.
Както и много други народи по света ирокезите ценят своите кучета. Те са незаменими помощници по време на лов и предани приятели до гроб. Не една ирокезка легенда възхвалява тяхната всеотдайност. И именно този голям дар поднасят те на Твореца. Куче - защото така поднасят сърцата си пред Създателя, Бяло - защото това е свещеният цвят на чистотата и истината. Правейки тази жертва всяка година, ходиношони заявяват пред Хауенийо, че безкористно ще го следват, както кучето - своя стопанин.
Освен този ритуал се изпълняват и редица други, от които ще споменем само ритуалното подновяване на огъня в огнищата и публичните изяви на някои от тайните общества като Обществото на Лъжливите Лица.

Нощният танц (март) - Ohkiweh - Целта му е да се отдаде чест на починалите роднини и приятели.

Празник на клена (март) - Hadichisto'ndas - "Правенето на сироп " служи, за да се отправи балгодарност към сладката вода, която е започнала да тече под корите на клена, показвайки че идва сезона, който дарява живот.
Кленовият сироп е бил универсалната подправка за ирокезките ястия. Значението му е такова, каквото е солта за съвременния човек. Освен отличните си вкусови качества, кленовият сироп, както и захарта, която се прави от него, съдържа много витамини и хранителни вещества, които имат подсилващо имунната система действие.

Танц на гръмотевиците (април) - Отбелязва пристигането на нашите дядовци - гръмотевичните същества от ежегодното им пътешествие назапад докарването на дъжд.

Благославяне на семената или Танц на саденето (май) - Ganeha'ongwededwa'ye - "Полагане на нашите семена" отправят се благодарствени молитви към поддържащите нашия живот - Трите Сестри.

Танц на Луната (май) - Отправят се благодарности към Бабата Луна и към женските сили, даряващи живот.

Танц на Слънцето (май) - Отправят се благодарности към Слънцето за неговата светлина, с която стопля земята и кара растенията да порастнат.
Моля ви, само не го бъркайте с Танца на Слънцето от Прерийния КГР! Става дума за напълно различни церемонии!

Празник на ягодите (юни) - Wainodayo - Празнува се узряването на онези пракрасни червени създания, които могат да те накарат да се усмихнеш още щом ги съзреш. Е, говорейки за мен, тази усмивка често е съпроводена с поглед на сериен унищожител на ягодки, както и от една много специална мантра, която според мои задълбочени изследвания е, хм, как да го кажа... мантра космополит, а именно "ааАМмм".*
И така щом започнат да се появяват първите ягоди се насрочва точният ден на празника. През това време жените и децата събират много кошници с ягоди, жените правят сладка, приготвят и един специален ягодов сок, който е леко ферментирал (явно някакъв вид компот).
Лечителите пък берат ягоди за своите "лекарства", защото вярват, че те са много силна медицина (особено първите ягоди, които узреят). Ягодите са свещен плод; ирокезите вярват, че ягоди растат покрай пътя за Отвъдния Свят, което от своя страна ми напомня за една песен на Бийтълс. Нещо повече, в ирокезките езици съществува такъв израз "отиде да яде ягоди", което се употребява за починал човек или пък "почти бях отишъл да ям ягоди, когато моят чичо дойде и ме спаси".
След благодарствените молитви на празника, започва разбира се едно голямо ядене на събраните плодове, ако не се лъжа се прави и един десерт от ягоди с кленов сироп.

Празник на зеления боб (юли) - Wainodetgowaso - Отправят се благодарности към първата от Трите Сестри, която споделя своя дар с хората.

Празник на млечната царевица (август-септември) - Honondekwes - Отправя с благодарност за узряването на царевицата, както и на тиквата.

В интерес на истината само на едно място съм чел за празника на зеления боб, всички останали източници на информация говорят за един празник, през който се благодари за първите плодове на Трите Сестри - именно Празникът на млечната царевица (Green Corn Festival). Той също е сред най-главните годишни празници.

Танц на жътвата (октомври) - Doyonunneoquana deohoka - превежда се горе-долу като "Ние прибираме нашето богатство". Отбелязва успешно прибиране на реколтата и края на сезона на растежа. Отново много важен празник.

* - пълната версия на това мое изследване може да прочетете в списание "Journal of International Strawberries Eaters" - 12(2002), 64p.

Ирокези: Годишните празници

Силите, населяващи света според митологичните вярвания на ирокезите

Дар от Седящата Черноглавка (2006)