Силите, населяващи света според митологичните вярвания на ирокезите[1]
Адекагагауаа: Духът на Слънцето. В този аспект той е управител на духовете-покровители на времето и сезоните Арескоуи: Покровителят на лова и войната Atseatsine: (Атсийтсайн) Жената-Която-Падна-От-Небето. Първата жена, майка на Йоскеха и Тауискарон. Жена на Атсийтсан (Atseatsan). Бременна, тя се катурнала през отвор от небесата, докато преследвала една мечка в желанието си да се сдобие с нейната медицина (свещена магическа сила ), за да я даде на съпруга си. Тя има двойнствен характер. От една страна е почитана като майка на човечеството и дарителка на царевицата, а от друга се гледа на нея като на отмъстителна вещица, която заедно със своя зъл син, Тауискарон опустошавали всичко след себе си. Атсийтсан: Първият мъж (на Земята). Соларно божество. Той и съпругата си, Небесната жена, помагат на слънцето да се издигне като го поддържат с дълги колове, тъй като то само не можело да се задържи. Awaeh Yegendji: (Ауе Йегенджи) Лебедът-майка. Мъдра старица, живееща в гората заедно с трите си дъщери. Подложена на лишения, тя пришпорила децата си да се задомят час по-скоро, така че да има кой да се грижи за тях. След дълги увещания, синът на Голямата Земя приел нейните дъщери за свои съпруги. Awataerohi (Ауатаерохи): дух, причиняващ болест у човека. Има дванадесет ауатаероха и всеки може да бъде пропъден само чрез изпълнението на съответен танц или ритуал, който отговаря за конкретната болест. Бобената жена: една от трите сестри (царевичната и тиквената жена). Тя е покровителка и носителка на боба, едно от трите основни растения за Америка. Жената канибал: разказва се как тя приготвила ядене за себе си, но не го споделила с кучетата на мъжа си. Верните другари на съпруга й използвали орендата си и направили така, че тя да се пореже. Смучейки нараненото място, тя установила колко много й харесва вкусът на кръвта- много повече от вкуса на яденето, което била приготвила. Тя започнала да къса парчета от себе си, а в своята лудостта убила детето си и го изяла. При вида на това кучетата избягали и предупредили господаря си, който заедно с тях се заселил на друго място. Царевичната жена: една от трите сестри, покровителка на царевицата. Dagwanoenyent: (Дегуеноиниент) Духът на бурята. Дъщеря на вятъра, която често приема образа на вихрушка. Тя е отмъстителна вещица, населяваща Севера. Убиват я бащата на детето й и племенника му с помощта на една къртица. Чичото ловувал всеки ден, ала месо нивга не се намирало в дома му. Въпреки чичовата забрана, племенникът му се решил да замине на север. Там той заварил Дагуеноиниент да седи кротко в своя дълъг дом, изобилстващ от мечешко и еленово месо. Младо момче щъкало игриво насам-натам. Племенникът се заиграл с него, а Дагуеноиниент не им обърнала никакво внимание. Така той отмъкнал парче месо и го отнесъл в дома на чичо си. Дълги години то продължавало да посещава северните земи и всеки път след като се заиграело с момчето, незабелязано открадвало парче месо. Като навършило 15 години, момчето от дългия дом споделило с другарчето си, че те всъщност са братовчеди – чичо му се явявал негов баща и съпруг на Дегуеноиниент. След като племенникът се завърнал у дома, чичо му взел да го разпитва. Тогава племенникът признал, че в продължение на години ходел да краде месо от дома на Северната жена. Рекъл му още, че пробил торбата с меча мас, която виси над главата на Дегуеноиниент. Щом чул това, чичото се разгневил. Та нали той бил този, който изхранвал дома на северната жена през всичките тези години. Казал му, че сторената от него беля ги излага на голяма опасност, защото Дегуеноиниент е коравосърдечна вещица, която никой не може да убие. Не след дълго Северната жена придошла като вихър , сринала дома на чичото и го отнесла със себе си. Сетне племенникът отишъл в дома й на север и отново я заварил да си седи кротко, сякаш нищо не се било случило. Племенникът заразпитвал момчето за участта на своя чичо, но и то не можело да каже. Само го предупредило да се пази, защото майка му се канела да дойде за него на идния ден. Ала с помощта на пазителя си, къртицата, племенникът се спасил. Скрил се той в стомаха на кърта и така избегнал гнева на Дегуеноиниент. Но това не било за дълго. Тя разкрила хитростта им, запратила къртицата във въздуха, а момчето - погубила. Къртицата все пак възкресила своя приятел и двамата тръгнали да дирят чичото. Намерили го под голямо брястово дърво, което растяло на гърдите му. Момчето избутало дървото настрана и върнало чичо си към живот, като му дал да попуши малко лула. Сетне се върнало в дома на вещицата и я убило, като изгорил тялото й в меча мас. Но уви тя се завърнала от мъртвите още по- разярена. Дълго преследвала момчето, но все не можело да го улови. Уморена се запътила към своя дом, а момчето я издебнало и я убило повторно. След това я изгорило. Този път чичо му помогнал да отделят останките й и да ги счукат на фин прашец. Прахта разпределили в три торби и си ги поделили. Решили да пазят грижовно торбите и щом се развихри буря, да не допускат торбите да са близо една до друга, инак силата им би се сляла и би възкресила Дегуеноиниент. (Фентън 1987)
Dahdahwat (Дахдахуат): митични животни, които приемат различни форми. Появяват се в сънищата на Ганяджигоуа , вид водна кокошка – културен герой, който е постоянно на път. Според преданията митичните животни преследвали Ганяджигоуа и го заловили. Ухапали го, с което направили така, че потта му да се стича като дъжд.
Deadoendjadases: Обикалящият Земята. Канибал, който живее с трите си зловещи сестри в дълъг дом насред гората. Всеки ден на ядене те му приготвят човешка плът и стрита царевица. Домът на страшилището е разположен в посока север-юг наместо изток-запад, както е обичайното разположение на дома. Опасват го полета от свежи и вкусни ягоди, пазени от „Човекът с надута кожа” име Хаджояда. В края на краищата канибалът бива убит от безстрашен воин от Пуйчия клан с помощта на Даджояда, след което народът на Пуйката, Пъдпъдъка и Яребицата заселват богатите ягодови земи. ( Фентън 1987)
Deagahgweoses: ( Дегахгуесес) „ Дълги горни клепачи”. Творител и пазител на тютюна. Нарича се така, защото успял да обработи тютюн, като го заудрял с дървен чук и след това му пял песни. Смята се, че тютюнът, добит от Дълги Горни Клепачи има особени лечителски сили. Накрая покровителят на тютюна бил убит от културния герой Ходадено. ( Фентън 1987) Deanodjes: „Този, който има два дълги зъба”. Така назовават моржа Dehodyatgaieweh: „Тялото му е разделено наполовина”. Маските от обществото на Лъжливите Лица, представляващи този образ, са разделени на две половини. Едната страна на маската се боядисва в червено и обозначава изтока, другата- в черно и символизира запада. Маските от този вид въплъщават полу-човешки същества, които имат силата и свободата да бродят, където им хрумне.
Dehotgohsgayeh: „Съществото с раздвоено лице” или още Изкривеното Лице. Този гигант живее в пълен мрак на юг, в самия край на Земята. Едната страна на тялото му е червена, другата –черна. Предпазва човешките същества от злини. Носи тояга и колан, направени от хикория. Той е и закрилник на това дърво. Облечен е в козината на чудовищна мечка и щом раздруса дрънкалката си, всички на Земята я чуват.(Фентън) Dehotgohsgayeh: Кривото Лице, гигант Deoyadastathe: „Този, който има лъчисто тяло”. Най-малкият син на Хаджоуиски, хилядокракият червей. Като дете въобще не излизал. Стоял под леглото и играел с кучето си, една бълха. След като шестте му братя и сестри не се завърнали от търсенето на своя изчезнал баща, той най-сетне напуснал дома, за да го дири. Деоядастетх се превръща в герой за своя народ след като избива редица опасни и злостни врагове. Той спасява майка си от мъченията на вожда Дайхдих и унищожава народа на Краставите жаби. Djieien: Двуметров паяк-чудовище. Сърцето му се пази в дупка под колибата му. Така паякът може да удържа и на най-съкрушителните телесни удари. Бива убит, когато Отхигуенхда, Кремъкът, натиквайки голям клон в земята, пронизва сърцето му. Djigaahehwa: Малък народ. Подобни на джуджета. Част от семейството на Люспестите Лица. Те са отговорни за здравия и спокоен растеж на лечебните растения. Djoeaga: Духът на Енота. Миещата мечка е често срещан герой в легендите. Тачен е заради своята мазнина, която се изгаря, за да се получи мас. С нея индианците мажат косите си за по-спретнат вид. Ловуването му е високо ценено. Djogeon: (Джогеон) „Човекът-джудже”. Младеж с особена сила. Докато ловувал, Джогеон се натъкнал на Еленовата Жена, която го убедила да седне да отдъхне. Той положил глава в скута й, а тя започнала да го пощи. Потупването на пръстите й го приспало. Сетне го сложила в кошницата си и вървяла без да спира доде се мръкнало. Джогеон се събудил в мига, в който Еленовата жена поставила кошницата на земята. Мястото му било познато. Тук идвал на лов, когато бил момче. Еленовата жена имала кану с размера на орех. Щом почукала с ръка по него, орехът се уголемявал, колкото било нужно. Така и сторила. Пътували до дома на Еленовата жена, където Джогеон бил посрещнат от майка й и трите й сестри като неин съпруг. Джогеон и Еленовата Жена живели щастливо, докато един ден тъщата имала такъв кошмар, че чак се претърколила с крясъци на пода. Семейството се чудело как да я накара да проговори. Накрая Джогеон бил принуден да я халоса по главата с чукалото на хавана, та да се съвземе. Тя разказала, че в съня си Джогеон убил гигантска мечка. Така и станало. На следващия ден той занесъл трупа на мечката на тъща си. Нощес тъщата сънувала, че Джогеон ще проведе пиршество за съществата-вихари, на което ще донесе храна в изобилие. На следващата сутрин Джогеон препълнил колибата със сърнешко, еленско и мечешко месо. Призовал всички вихари, а те изпълнили всяко кътче в дома. Тъщата ги подканила да ядат, колкото им побират стомасите. Надявала се, че храната ще свърши и тогава духовете ще накажат зетя й, когото тя тайно ненавиждала. В същото време Джогеон, съпругата му и трите й сестри се грижели да донасят още храна. Дегуеноиниент ядяла ли ядяла. Вихрите започнали да се умоляват на тъщата да спре да ги тъпче. Джогеон разбрал за намеренията й и щом заповядал, стените и пода в дома му станали кремъчни и притиснали всички в къщата. Духовете се разлетели, молейки за милост. Джогеон отказал да слуша и направил така, че къщата да се нажежи до червено. Докато къщата се нагорещявала, вихрите се видели в чудо и започнали да блъскат по стените, вдигайки нечувана врява. Щом най-сетне в къщата станало тихо, Джогеон заедно със съпругата си и семейството й отишли на мястото, където се срещнали за първи път. Пред тях стояло езеро, което не било достатъчно замръзнало, че да издържи тежестта им. Джогеон взел осем гъби-праханки от едно дъбово дърво и смалил роднините си. После наредил гъбите върху езерото и заповядал на западния вятър да ги отнесе на отсрещния бряг. След това пътниците възвърнали предишния си вид. Накрая се отправили към дома на Джогеон. (Къртин и Хюит 1918) Dodanohgaweh: Изплезен език. Вид маска от Обществото на Лъжливите Лица. Изобразява болка. Donogaot: Рогата маска. Появява се през 19-ти век. Вероятно като карикатура на Дявола по начина, по който е описван от християнските мисионери. Dooehdanegen: „Този-Който-Има-Две-Пера-Едно-До-Друго”. Могъщ свещен човек, който се грижел за семейните светини. Отгледал племенника си, Хатхондас, и му разкрил тайните на силата. Още като дете Хатхондас бил харесан от могъща вещица за жених на нейната дъщеря. С помощта на вуйчо си, който му давал свещени билки за полово съзряване, Хатхонадас се оженил за дъщерята на магьосницата и преживял редица приключения, като използвал, наследената от вуйчо си магическа сила. (Фентън) Doonongaes: ( Дунонгес) „ Този-Който-Има-Два-Дълги-Рога”. Рогата змия, обитаваща пълноводни реки, езера и извори. Излиза само когато се припича под слънчевите лъчи или търси плячка. Има способността да се преобразява в човешка форма, като така може и да се ожени за човек. Историите за рогатата змия се разказват единствено през зимата, когато той и други влечуги са потънали в дълбок сън и не могат да чуят какво се говори за тях. Като цяло силата му е вредоносна за хората и обиталищата им крият опасности. При съприкосновение с повърхността на водата, човек загубва своите крайници. Най-големият му враг е Хино, Гръмовержеца. Дунонгес не бива да бъде бъркан с Gaasyendietha, огнените метеоритни змейове, които също живеят под водата. Негов слуга е костенурката Шкехноуа. Dyoyoqgwahacyon: „Раирана трътка”. Така наричат яребицата. Daganoweda: ( Деганауида) легендарният основател на ирокезката конфедерация. В една от версиите той бил непорочно заченат и се родил в хуронско семейство. Възмъжал за дни и седмици, вместо години, и прекосявайки езерото Онтарио на кану от бял камък, се отправил към съседните земи, за да обедини и сплоти воюващите племена. Разказва се, че той посадил Великото Дърво на Мира, превърнало се в символ на ирокезката лига. То има четири големи и дълги корена, простиращи се в четирите посоки, за да приканва всички народи да дойдат под неговата сянка, а отгоре кръжи орел, който съобщава при всяка заплаха от война или конфликт.
Eagentci: (Игентчи)„ Старицата” или „Отдавна Въплътилата се”. Известна като Изначалната Майка.
Eithinoha: дух от женски пол, свързван с плодородието. Майка на Онатха.
Горски лица: лица на духове, често срещани в лесовете. Те са под опеката на Големите Лъжливи Лица. Членовете от Обществото на Лъжливите Лица въплъщават тези горски същества и използват силата им, за да овладеят болестите. Въпреки че Горските Лица не притежават силата на Лъжливите Лица, те имат важна роля в лечителските ритуали. Горските Лица имат безплътни глави и дълги коси. Първоначално били виждани от ловците да прелитат между дърветата. Съществата не били враждебно настроени към хората, просто искали тютюн и качамак. Впоследствие чрез сънища обучили хората как да издялват маски с ликовете им и да изпълняват лечителски танци. Инструктирали хората да носят дрънкалки от костенурка и тояги от обелена хикория. Обещали, че ще даряват хората с лечителски способности винаги когато в тяхна чест се провежда пиршество, на което им се поднася тютюн и се пеят песни. Горските Лица говорят език, състоящ се от назализирани сумтящи звуци и са способни да взимат жар от огнището с голи ръце. Лекуват болния като издухват гореща пепел срещу му. ( Фентън) Кремъкът: одухотворен и въплътен под имената Отхегуенхда и Тауискарон Gaasyendietha: „Пътуващият факел светлина”. Огнени змейове-метеори. Чудовища, присъстващи в множество легенди. Отличават се със своите пламтящи тела. Принудени са да живеят във водните дълбини, тъй като инак биха подпалили Земята. Могат да мислят, говорят и действат досущ като хора освен в моментите, когато прелитат от един водоем към друг. Въпреки че Гаасйендаятха са страховити, те не винаги са злонамерени към хората. Понякога се притичват на помощ на човек, изпаднал в беда. Не бива да се бъркат с Дунонгес, Рогатата змия, която също населява водните бездни, но не е така благосклонна към човешкия род. Gadjiqsa: (Гаджияса) Нечовешко същество, въплътено в маска от обществото на Люспестите Лица. То научава Hadentheni (Говорителя) и Hanigongendatha (Преводача) как да преодолеят Ganiagwaihegowa, звярът-мечка. Gaha: (Гаха) Вятърът, който често помага на хората в различни начинания. В една от легендите Гаха се смилил над едно момче, изоставено от съплеменниците си по време на лов. Гаха чул риданията на момчето и отишъл да го утеши. Казал му, че е достатъчно само да си помисли за него и той ще се притече на помощ. През това време ловците се завърнали в селището и известили главатаря за случилото се по време на лова. Опасявайки се, че детето ще умре, вождът изпратил доверен човек да го прибере. Щом мъжът напуснал селото, той се преобразил в мечка, за да бяга по-бърже. Гаха видял това и предупредил момчето, че ще го намери човек, взел формата на опасна мечка, която ще се опита да го убие. Сетне заповядал на момчето да промуши мечката с нож в предната лапа, където било единственото й уязвимо място. Речено-сторено. Момчето ръгнал мечката в слабото й място. После Гаха обяснил на момчето, че ще направи от него добър бегач. Казал му да отрича ако някой някога го пита дали е видял голямата мечка и в отговор да казва, че чул силен повей на вятъра между дърветата. Посъветвал го още да не се хвали напред-назад с бегаческите си умения. Момчето се върнало в селото. Посрещнали го радушно и се отнасяли добре с него. Но всеки път щом някой се затичал, избухвал в смях, убеден, че той може да бяга по-бързо от всеки друг. Една нощ чул потропване на вратата и глас, който го предизвиквал на състезание. Момчето приготвило десет чифта мокасини, кремък за върхове на стрелите и стрита царевица за ядене. На уреченото място той забелязал огромна, тъмна грамада, която се оказала, че е спяща мечка. На зазоряване мечката се събудила и рекла на момчето, че е готова за надбягването. Мечката хукнала напред, скачайки от хълм на хълм. Момчето се втурнало през долините и скоро изостанало. Решило да викне своя приятел, Вятърът, който се озовал под формата на вихър и отнесъл момчето далеч пред мечката. Мечката се предала и предложила живота си на момчето. Момчето я убило и поднесъл тютюневи дарове на своя приятел. ( Къртин и Хюйит 1918; Фентън 1987) Ganiagwaihegowa: (Ганигуехегоуа) Митична мечка- човекояд. Няма козина, а кожа подобна на човешката. Единствените й слаби места са стъпалата. В една история се разказва за Хадентхини ( Говорителя) и Ханигонгендатха ( Преводача), които отпътували за подземния свят. Там се срещнали с митичната мечка, която постоянно измъчвала хората. Говорителят и Преводачът измайсторили дървени макети на хора и ги поставили пред колибата си, за да подмамят страшилището. Щом мечката се приближила, те я пронизали в стъпалата. Сетне й отрязали ходилата и изгорили костите й, така че нивга повече да не се явява на този свят, за да тормози хората. Ganyadjigowa: (Ганяджигоуа) Водната кокошка. Културен герой и измамник (трикстер). Скита се навред из света и наименува де що зърне. Демонстрира силната си оренда, като убива други животни чрез измама. В края на своето странстване тя предизвиква голям пожар, в който бива убита от огнения метеоритен змей, който се оказва с по-силна оренда. Gaqga: (Гайга) Врана, Гарга. В една от множеството истории, посветена на враната, Гайга се шляела из света, без да знае накъде отива или откъде идва. Тогава се натъкнала на четири Джоджоги ( ловци на косове) и в тяхно отсъствие откраднала месото им. Продължила пътя си все така самотна, догде не попаднала на семейство Джониак (червеношийки). Родителите се опитали да я отпъдят, но въпреки това, Гайга изяла децата им и си тръгнала без да обръща внимание на воплите им. След това срещнала народа на врабчетата, които дружно я нападнали и я натупали здравата. Гайга пътувала ли пътувала, догде намерила своя народ, враните. Тя седнала да се наслади на хубавия им танц. Скоро Ханишионон, Червеят, дошъл от изток. Враните се разпръснали на посоки, но Червеят ги ловял една по една и ги избивал. След като убил много врани, той заминал на запад, следван от Гайга. Червеят я попитал какво желае от него, а тя му отговорила, че се чувства самотна и единствено иска да си правят компания. Ханишионон не само че отказва, но и напада враната. Писъците й огласили цялата гора. Други нейни роднини й се притекли на помощ и в крайна сметка успели да убият Червея. Gayegwanowasgona: ( Гайегуаноуасгона) Свещеният тютюн, посаден от Хауенио, за да отнася посланията на хората. Димът от пушенето или изгарянето на тютюн е благодарствена жертва към Създателя, осигуряваща сигурност и закрила.
Genonsgwa: ( Генонсгуа) Каменни кожи, фигури способни да се превъплъщават в неизмеримо количество образи с цел да ловят хора и да ги убиват. Каменната кожа притежава одушевен пръст, с който открива хората, когато се крият. В една история ловец напуснал сънародниците си, за да дири елен въпреки предупрежденията на роднините му да не се отдалечава много от лагера. Нощес от другата страна на потока ловецът съзрял две жени, които го попитали как да преминат отвъд. Ловецът ги посъветвал, но те продължили да го питат, без да обръщат внимание на думите му. Тогава ловецът осъзнал, че това не са жени, а каменни кожи. Един от тях се опитал да премине потока и да го залови, но ловецът бързо изприпкал в другия край. Това подразнило още повече каменните кожи и те се впуснали след него с твърдото намерение да го убият. Ловецът се покатерил на едно дърво и се скрил в гъстака от клони. Тогава една от „жените” извадили от скривалището си своя жив следотърсач, положила го върху дланта си и му заповядала да дири. Пръстът се изправил и посочил към короната на дървото. За момент „жената” се объркала при този знак. Възползвайки се от това, ловецът скочил и грабнал от ръката й живия пръст. Жените започнали да го умоляват да им върне помощника, ала той ги оставил да му дишат прахта. Ловецът се върнал при съплеменниците си и им разказал всичко. На следващия ден ловецът със свои събратя се отправили на път. Не след дълго видели ронещите сълзи каменни кожи. Каменните кожи обещали да им носят сполука в лова, ако им върнат пръста. Ловецът се съгласил и протегнал ръка над реката, за да им го подаде, но в мига, в който каменните кожи се навели, изгубили равновесие и цопнали във водата. Ловците се прибрали в лагера, а стопанинът на живия пръст се прочул с уменията си.
Godasiyo: ( Годасийо) Жената - главатарка, живяла във времената, когато Земята била още млада и всички говорили на един език. Жилището на Годасийо било разположено на двата бряга на голяма река. Всяка нощ народът й прекосявал реката, за да проведат танци и да обменят различни стоки с населението там. В един момент бялото куче на главатарката започнало да вилнее. Опасявайки се от предизвикването на някоя кавга, тя решила да настани верните си последователи на друго място нагоре по течението. Хората й построили две брезови канута, прикрепени едно за друго с платформа, отредена за Годасийо. После направили още канута и тръгнали нагоре по течението, за да последват своя водач. Гребали, дордето стигнали мястото, където реката се сливала с друга река. Хората започнали да се двоумят накъде да тръгнат. Колебанията прерасли в разпра. Лодкарите на Годасайо също се хванали за гушите и не разбрали кога платформата на техния водач се счупила и повлякла и жената със себе си. Годасайо все пак оцеляла, превръщайки се в голяма риба, ала оттогава хората спрели да говорят на един език и между тях вече не царяло разбирателство и братство. Различията в езиците принудило народа да се раздели на множество по-малки народи, говорещи един език. Затова сега има толкова различни народи с различни езици. Godiont: (Годионт) Отново жена, избрана от народа си за водач. Известна е с връзката си с Лъжливите Лица. Лъжливите Лица искали да се заселят за постоянно в долината Дженеси на място, известно като Детиоджион. Годионт ги подтикнала да се заселят там. Така щом се случело някой да заболее, тя навестявала Лицата и ги канела в дома си. Стъкмявала им царевичен пудинг и им представяла болния. Лечителите издухвали пепел срещу пациента и след това изяждали пудинга. Рекли на Годионт, че все пък когато бъдат призовавани, желаят пудинга да е предварително приготвен, тъй като е важно да започнат церемонията незабавно. Човек от селището искал да измами Лицата. Повикал ги на помощ, ала когато Лицата дошли в уречения час, там никой не ги чакал и нищо не било стъкмено. Духовете разбрали, че не Годионт ги е излъгала. Решили да убият злосторника като назидание. Лицата казали на Годионт, че напускат долината. Дали й наставления да издяла маски с техните образи. Хората, които носели маските щели да лекуват чрез силата на самите духове. Човекът, опитал се да надхитри духовете си изпатил. Първо обезумял, почнал да плюе кръв и накрая умрял. Лицата предупредили Годионт да бъде внимателна и да не позволява никое човешко същество да се подиграва с тях. Godzadowi: (Годзадоуи) Обсебване или вид истерия, обземаща човек по време на средзимния празник. По време на пиршеството някой горски дух или дух на животно могат да се вселят в участник и да му дадат, както от добрите, така и от лошите си качества. Човекът, обладан от мечка например, демонстрира невиждана сила, ръмжи и стиска зъбите си, а при вида на горски плодове се успокоява. Gonyahsgweont: „Тя има подуто гърло”. Описателното име на краставата жаба. Gwenhdaen nisedosyoden: червеногърдеста птица, прочута със своята прелест. Често споменавана в истории.
Gwiyee: Чайка, именувана от водната кокошка, по време на своето странстване. Изобразява се като старец, живеещ в скалите и се твърди, че колчем проговори, всички спират, за да слушат. След като дала име на чайката, кокошката я посъветвала да не преследва хората, поради което и до днес чайките не гонят никого. Hadentheni and Hanigongendatha: „Говорителят” и „Преводачът”. Двама културни герои. Изгонени от селището си, те странстват в търсене на своя баща, Слънцето. Получават сила, побеждават врагове и се завръщат при народа си, за да му предадат смисъла и същността на церемониите, които са им били показани. Говорителят и Преводачът били отбягвани, загдето не познавали родителите си. Те тръгнали да ги дирят. Един ден стигнали до една голяма канадска ела и се покатерили на нея. Отгоре съзрели красива пътека, водеща към висините. Оставили оръжията си и тръгнали по нея и така се озовали на прекрасно място. Спрели се при колибата на старец, който бил така любезен да ги покани. Старецът бил Гаахгуа, Слънцето. Той знаел за трудностите им и ги посъветвал да продължат по пътя дордето видят следващата колиба. В нея срещнали старица, Луната, която им поднесла да хапнат варена тиква в гаванка от кора. Тя споделила с тях, че й е разпоредено от Хауенио, Повелителя на Всичко, да доставя светлина на Земята в здрача и че само в определено време може да се види пълния й лик. Тя ги предупредила за опасностите оттук нататък и им дала напътствие да не отклоняват погледа си встрани от пътя, както и да не обръщат внимание на нищо, което чуват и виждат. Двамата продължили пътя си и стигнали трета колиба, в която живеел мъж, който им се представил като техен чичо. Той ги приветствал, но им обяснил, че не може да ги включи в голямото племенно събиране, докато не ги превъплъти. Било нужно да ги пречисти преди да отидат в страната на мъртвите. Чичото духнал през дланта си към главата на Хадентхини и мигом от него останали две купчинки кости и плът. Чичото почистил всяка една кост и след това възстановил прежната форма на племенника си, като духнал повторно, този път към костите. Направил същото и с Ханигонгедантх. Сега и двамата можели да улавят кое да е животно и били посрещнати радушно на всеобщия събор. След време срещнали мъж, който се явявал техен водач. Колкото повече приближавали дома на Хауенийо, Създателя, толкова повече се разнасял аромата на цветя и искрения смях на хората. И двамата герои станали свидетели на куп хубави неща. Тук идвали душите на покойниците и те трябвало да разкажат на своя народ какво са видели. Като се върнали в селището, двамата герои научили останалите на Танца на Неузрялата Царевица, който много се нравел на Създателя. Говорителят показвал песните и танците, а Преводачът разяснявал смисъла на всичко, свързано със Създателя. [Curtin and Hewitt 1918] Hadjihsa Thokste?ah: Най-старият от Люспестите Лица, техен главатар. В една от легендите на онондага се разказва за това как той срещнал ловец на елени. Главатарят пазел месото на елен, който ловецът бил убил, ощавил и провесил да виси на дърво в гората. Духът му обяснил, че останалите лица живеят в една долина в гората и че носят сполука на ловците. Разказал му за другите същества: за Гърбатия, Свирача, Жената Глас във Водата, Ехото, за домашното куче, което всяко лице притежавало, за Малкия народ и т.н. Накрая Духът го инструктирал как хората да поднасят дарове от царевичен хляб на Лицата и му разкрил каква роля имат тези, които носят маски на Люспестите Лица, когато предхождат Лъжливите Лица в церемонията по Пътуването (пролетна и есенна церемония за гонене на болести). Hadjoqda: ( Хаджояда) Човекът-Кожа. Част от народа на пуйките. Този-Който-Обикаля-Земята го хванал веднъж и свлякъл кожата от гърба му, после я напълнил с въздух и я използвал да пази ягодовите поляни около дома си с нея. Кожата на Хаджояда била освободена и върната на собственика й от бедно момче от клана на Пуйката, който живеел само с баба си в гората. Хаджояда се отплатил на момчето, като му казал как да отмъсти на убийците на неговия народ, същия този Дидонджедесес и сестрите му. Те не били обикновени и не можели да бъдат убити по обичйния начин. Сърцата им не се намирали вътре в телата им, а били скрити под крилото на птица гмуркач, която живеела в езеро под леглото на Този-Който-Обикаля Земята. Хаджояда и момчето скроили план да отмъкнат сърцата на чудовищата. Докато момчето убивало съществото, костите и останките на много от роднините му се събрали наново и се върнали към живот. Хаджояда, момчето и роднините на момчето се заселили в хубавите ягодови полета. Роднините му били от Народа на Яребицата, Пъдпъдъка и Пуйката. Hadjowiski: (Хаджоуиски) „Хилядокракият червей”. Живеел със съпругата и седемте си деца в колиба сред гората. Той се оплакал на жена си, че е слаб ловец, откакто загубил ловната си оренда. Тя често го гълчела за това, че той не можел да се грижи за семейството си. Един ден тя се усъмнила в думите му и го проследила, при което открила, че той се грижи за чужда жена от друга колиба. Тя споделила пред децата си за другата жена на баща им и им казала, че си отива. Взела робата си от пума и си тръгнала. Когато се върнал, Хаджоуиски научил от децата какво се е случило. Хукнал подире й и стигнал до дома на старец на име Шагоягентха (Този-Който-Ги-Изтезава), който бил от Народа на Краставите Жаби. Старецът предложил помощта си и обещал да му даде магично кану, което можело да плава по въздуха. Хаджоуиски се качил и плувал по небесата, но при приземяването кануто го катурнало в едни скали и по този начин го убило. После отново доплавало да господаря си. През това време едно по едно децата на Хаджоуиски взели да го търсят. Последeн бил най-малкият син, Деоядастатхе. Тъкмо поел на път, когато чул майка си да плаче откъм запад. Вървял на запад заедно със своя верен четирикрак другар. Двамата отседнали за няколко нощи в дома на старица на име Йексинйе и внучката й, които били от Народа на Враната. Един ден дошъл вестител, който поканил старицата и внучката да присъстват на изгарянето на женски нозе (вид изтезание) и да съберат ценни вампумени мъниста от сълзите, които жената щяла да пролее, докато я мъчат. Тогава старицата казала на Деоядастатхе, че това е дело на Шагоягентха, злия слуга на Дайдих, главатар на Народа на Сойките. Момчето влязло в колибата и видяло майка си, завързана за стълб. Ето защо плачела тя. Двете дъщери на Дайдих подклаждали огъня под краката й и я измъчвали. Сълзите, които се ронели по земята мигом ставали на прелестни мъниста. Докато другите били залисани в организирането на събора, момчето отвързало майка си и двамата избягали. Той проклел колибата, превърнал я в кремък, нагорещил я и избил всички до един. Главите на мъртъвците зейнали и оттам полетели бухали, които се спасили от колибата през димния отвор. Момчето, майка му и кучето се завърнали в дома на Йексинйе и заживели в мир и спокойствие. Hadu?i: „Изгърбеният”. В някои версии на онондага, които обясняват произхода на Лъжливите Лица, той се изправил срещу Хауенийо. Двамата се съревновавали и Изгърбеният загубил, но обещал да помага на хората, ако те дялат маски с неговия образ, поднасят тютюневи дарове и духат пепел върху болния. Hadu?igona: така онондага наричат Лъжливите Лица. Тези маскирани същества имат силата да владеят ветровете и болестите. Маските, символизиращи съществата имат дълги коси и черно-червени лица със счупени и изкривени носове.
Hagondes: (Хагондес) Клоун-човекоядец, наричан „Дълъг нос”. Маската му от еленова кожа е с удължен нос. Той плаши непослушните деца, на които се втълпява, че ще дойде да ги отнесе със кошницата си, ако не кротуват. Hagonsadji: (Хагонсаджи) „Черноликият”- име , често давано на гърмящата змия. Hagowanen: ( Хагоуане) Могъщ ловец със силна оренда. Убивал много животни, а след това ги смалявал, че да може да ги пренася по-лесно. Щом стигнел дадено място, им възвръщал предишния размер. Един ден, докато ловувал, кануто му било откраднато от Ханджояс ( „Той-лови-риба-с- копие”) от Народа на Костенурките. Той предложил да му върне кануто ако в замяна получи част от улова. Ханджоаяс върнал кануто, но Хагоуане прозрял номера и не му дал от храната си. Ловецът се оженил за Хонгек ( Дивата Гъска), от която му се родили 10 сина. Най-малкият се казвал Кремък. В един момент на Хагоуане му дотегнало от толкова много челяд и оставил и жена, и деца. Търсели го под дърво и камък, но ни вест, ни кост от него. С течение на времето само най-малкият син оцелял, след като братята му били убити от четирима старци (наречени Черни Змии). Той тръгнал да търси баща си, а майка му дала от своята оренда, за да го пази от злосторниците. Тя вляла от силата си в малко парче кремък с формата на кутре. С негова помощ момчето можело да се превърне в каквото пожелае. Момчето пътувало на север, където намерил баща си полумъртъв, държан като заложник от чудовищен паяк. След като убил паяка, момчето потрило скелета на баща си със свещения кремък и малко слюнка. Хагоуане се възстановил и се върнал при жена си. Хахноуа: Костенурката. Сенека считат костенурката за воин. Хахноуа живеел самичък в своята колиба. Веднъж решил да потегли на боен поход. Дорде плавал с кануто пеел военни песни. Пътьом срещнал елена, който поискал да се присъедини към него. Хахноуа настоял еленът да му покаже колко бързо бяга. Видяла костенурката, че бързината на елена е далеч по-голяма от неговата и затова отказала на предложението му. Хахноуа продължил напред и срещнал Сино (Скунка), който също поискал да се присъедини. На часа костенурката осъзнала силата на Сино и приела молбата му. Въпреки тромавостта, която проявил по време на изпитанието по бягане, Кахеда ( Бодливецът) също бил поканен да се включи към отряда заради силата на своите бодли. Дегияхгон ( Бизонът) не бил подходящ за военния отряд, но за сметка на това Сигуон ( Гърмящата змия) тръгнала с дружината. Воините решили да се бият със седем сестри. Костенурката казала на останалите, че всеки трябва да избере място, което най-добре отговаря на начина му на воюване. Сино се настанил край огнището, готов да напада с оръжието си от миризми. Кахеда се скрил сред купчина дърва, та оттам да прониже всеки дошъл да вземе дърва.Сигуон се скътал в едно царевично ведро, отдето да захапе първия, който се приближи, а Костенурката намерила подходящо място близо до водоем, че да нападне дошлите да пият. Сино атакувал с отблъскващите си миризми и се бил храбро, но все пак бил убит. Кахеда връхлетял от купчината дърва, но сестрите го пребили до смърт. Сигуон ухапал по ръката сестрата, която се приближила до царевичното ведро, но другите го докопали и го смазали от бой. Щом една от сестрите отишла до извора да вземе вода, Костенурката я захапала за пръста на крака и за нищо на света не щяла да я пусне. Жената се добрала до колибата, влачейки след себе си костенурката. Майката на сестрите рекла да хвърлят костенурката в огъня. С усмивка на лице Хахноуа им отвърнал, че той произлиза от огъня и най-много така да му направят удоволствие, наместо да му навредят. Майката се разубедила и решила да го хвърлят във водата, та да го удавят. Щом чула това, костенурката замолила за милост, но сестрите го взели и го метнали в потока. Хахноуа потънал за момент, а после се издигнал на повърхността и смеейки се им рекъл, че той е смел воин, който живее във водата. В друга сенекска история, Водната Костенурка определила големината на света. Тя била изпратена от Белоглавия Орел, старец, който поставял на изпитание всички животни. Всички до един се провалили в това да определят големината на света. Водната Костенурка пратила свои съплеменници в различни посоки на света с искането да й докладват. Нямало го с месеци. Като се завърнали, свикали съвет и описали на Костенурката де що са видели. Водната Костенурка удовлетворила Белоглавия Орел с знанието си и за това дело тя била възнаградена. Орелът я направил втори по важност след себе си и й връчил отговорността да носи света на гърба си. Haiendonnis: (Хайендонис) „Дърводелецът”. Могъщ магьосник, добър към приятелите си и зъл към враговете си. Като решил да бивакува, с едно посочване на пръста и сухите дървета и дивеча сами идвали при него. Щом повелил, кожата на убитото животно се отделяла от плътта и по негово нареждане трупът сам се разчленявал. Един ден Хайендонис срещнал Гасиендайетха, Огнения Метеоритен змей. Той убил змея само като насочил пръстта си към него и от кожата му стъкмил торба. Същото сторил и от кожите на рис и лисица. Сетне провисил кожите на стената на колибата си. Отегчен, решил да съживи торбите и така те се изпълнили с живот. Край колибата на Дърводелеца живеела вещица на име „Дългозъбестата” заедно с трите си дъщери. Тя убедила най-голямата си дъщеря да занесе царевичен хляб на Хайендонис с идеята да ги ожени. Магьосникът разпоредил на змея да се скрие зад едно дърво, на риса – до колибата, а на лисицата –зад вратата. Щом пристигнала, драконът й се показал и тя беж да я няма, захвърлила питите и хукнала през леса. Това развеселило знахаря. После дошла втората, тя не се уплашила от огнения змей и риса, но се стреснала от лисицата и побягнала. Накрая отишла най-малката дъщеря. Тя нито за миг не се уплашила от вида на тези одушевени кожи и ги халосала здравата. Хайендонис видял това и си рекъл да се престори на старец. Пременен, той казал на девойката, че стопанинът на този дом ще се прибере след десет дни. Изминали десет дни и тя се върнала при колибата, но този път знахарят се предрешил в момче и пак й рекъл същото. Девойката проявила търпение и отново се върнала след десет дни. На третото й идване, Хайендонис станал невидим и стоял отстрани да я гледа. Девойката не получила отговор от никого в колибата и затова излязла да почака. В този миг магьосникът се изсмял с гръмовен глас и това изплашило момичето. Тя метнала хляба и избягала. Майка й отново пратила дъщеря си за поредния й опит. Този път Хайендонис я приел за своя жена. Двамата заедно притежавали върховна сила. Колчем се виждала с майка си, старата жена й подсилвала магическите способности, така че тя да може да пороби своя съпруг. Но знахарят предугаждал намеренията й и обезсилвал новите й способности. Накрая уморен от опитите на вещицата да му отнеме силата, той я предизвикал на двубой. Двамата се изправили лице в лице и подхванали люта битка с бойните си тояги. Хайендонис убил вещицата и двете й по-големи дъщери, запалил колибата им, а от тлеещите въглени се издигнали рогат бухал, обикновен бухал и крещяща сова. Оказало се, че вещиците били бухали, приели човешки облик. Целият свят засиял от щастие при вестта за смъртта на вещиците. Хайендонис покрил дланите си със слюнка и изтрил зловредното влияние от съзнанието на жена си. От този момент двамата заживели спокоен и щастлив живот. Hanehwa: така се нарича човешката кожа, одрана и предназначена да служи като пазач на прочут магьосник. Тези същества никога не спели. Предупреждавали за нечие присъствие, като надавали три крясъка. Hanisheonon: торен червей. В превод името му означава „Живеещия в земята ” . Със същото название заради общото им подземно обиталище някои разказвачи на истории назовават християнската представа за Сатана. Hanogagah: ( Ханогага) „Той свири”. Името на свиреща маска от обществото на Лъжливите Лица. Ликът на маската е сбърчен и намръщен. Като множество други маски към нея са прикачени вързопчета с тютюн, които показват възнагражденията за изцеленията, които тя е донесла с магическата си сила. Hathondas: ( Хатхондас) „ Слушателят”. Бедно момче, което живеело с чичо си в гората. Чичо му бил човек на силата. В юношеска възраст Хатхондас бил изпратен на една клисура, където да бди и да съобщава на чичо си за всичко що види. Веднъж видял две жени, които се реели във въздуха и приближавали колибата на чичо му. Те пеели за това как щели да се омъжат за могъщия чародей. Хатхондас се втурнал вкъщи и докладвал на чичо си. След малко жените дошли с кошница брачен хляб. Чичото се опитал да привлече вниманието им върху себе си, но Хатхондас повече ги заинтересувал. Нощес двете жени съблазнили момчето, от което чичото се разгневил. На заранта момчето вече не било момче, а зрял, силен и красив мъж. Чичото му рекъл да последва жените и за не забравя, че двете са майка и дъщеря и че майка й търси подходящ мъж за дъщеря си. Той му обяснил, че пред дома на магьосницата стои гордо орел. Този, който успее да прониже смъртоносно орела, ще се ожени за дъщеря й. Казал това и му връчил свещени магически дрехи, които да го предпазват – шапка от видра, наметало от рис, гамаши от дива котка, мокасини от кожа на бухал и торба от млад елен. Калпакът можел да се превръща в жива видра; наметалото в рис; гамашите в две диви котки, а мокасините в два бухала. Накрая го научил и как да изплюва от устата си ценни вампумови мъниста и му повелил винаги да пътува и да бивакува сам. Хатхондас обаче пренебрегнал заръката на чичо си и прекарал нощта с един странник. Непознатият откраднал магичните му дрехи и го обездвижил, като го промушил с късо копие. За щастие бил спасен от бедно девойче, което се оказало негова племенници, и майка й, която била негова сестра. Един ден цяла дружина тръгнала към колибата на вещицата, за да убие орела. Сред тях бил Хатхондас. Той промушил кацналата на дървото птица, но в мига, в който понечил да я вдигне от земята, от тълпата изскочил непознатия, който го бил окрал и я грабнал от ръката му. Наглецът отишъл с птицата в ръка при вещицата и заявил, че той е заслужил нейната дъщеря. Девойката обаче отказала да се омъжи за него, защото знаела, че не той я е убил. Майка й не щяла да чуе и настояла обещанието да се изпълни - този, който държал в ръката си мъртвата птица да получи дъщеря й. След време племенницата на Хатхондас навестила магесницата и открила, че дъщеря й отказва да има сексуален контакт с непознатия. През нощта сестрата на Хатхондас се промъкнала тихомълком и върнала магичните дрехи на брат си. На сутринта заварили непознатия, стар и сенилен да се превива от болка. По това хората разбрали, че не той е убил орела. Накрая Хатхондас се оженил за дъщерята на магьосницата. Hawenniyo: (Хауенийо) „Повелителят”. Главният персонаж в историята за произхода на Лъжливите Лица. Впоследствие под това име започнали да назовават християнския бог. Той бил първият, който посадил тютюна.
Hayondiha: ( Хайондиха) „Той се усмихва”. Категория от Лъжливите Лица, познати като Усмихнатите Маски. Маските Хайондиха често са по-широки от останалите. Отличават се по заострените черти на главата и брадичката, както и по наличието на уши. Нерядко лицата имат карикатурен характер, като осмиват добре познати действителни лица на мъже и жени.
Heart Squeezing: ( „Изцеждане на сърце”) Нечестива практика, използвана от злонамерени чародеи. Те си служат със зла сила ( отгон), за да причиняват някому болка и смърт. В тази практика чародеят се внедрява в тялото на набелязан от него човек и започва да стиска сърцето му. За да неутрализират подобни сили, ирокезите провеждали „танц на голите”, в който участниците танцували напълно съблечени с лице към стените на дългия дом, докато възрастен човек напявал в центъра на стаята. В една притча се разказва за това как една могъща магьосница стискала сърцето на млад мъж и неговите близки решили да проведат гол танц, за да го спасят. Мъжът призовал къртицата и я помолил да го пренесе в тялото си до нозете на магьосницата. Така и станало. Той се промъкнал в тялото на жената и започнал да стиска сърцето й, както тя изцеждала неговото. Нейните роднини се заели с провеждането на гол танц, но мъжът я стискал толкова здраво и упорито, че я уморил. Щом излязъл от тялото й, вече не бил измъчван от болки в сърцето. Hinon: ( Хино) Гръмовержецът. Могъщ човек на силата, който обитава пещера под Ниагарския водопад и защитава хората, тормозени от злочинствата на влечугоподобни същества. Хино спасил живота на девойка, която се опитала да се самоубие, като се хвърлила с кануто си от водопада. Тя била силно разстроена, задето зла змия се промъкнала през нощта в тялото й и убила мъжа й. Хино я спасил и я отнесъл в дома си в пещерата. Той я освободил от змията в тялото, изпекъл я и я изял. Жената живяла с Хино известно време и заченала от него, след което и двамата били върнати при своя народ. Те обаче продължили да поддържат връзка с Гръмовержеца. По тътнежа и надигащата се виелица разпознавали кога идва да ги види. Впоследствие момчето заживяло с баща си. И до днес гласовете им се чуват щом затрещят гръмотевици в далечината. На Хино се приписва знанието, което хората получили за това как тютюна да се ползва за пречистване. Научил ги още да му отдават почит, като от време на време заравят малко количество тютюн в гората. Hinon Hohawaqk: ( Хино Хохауаяк) Син на Хино. Майка му умряла при раждането. В една непрогледна нощ бабата на момчето го открила да плаче съвсем голо върху гроба на майка си. Изглежда било пропълзяло от гроба през процеп в земята. Старата жена нямала представа, че дъщеря й е била бременна. Затова тя се заела с отглеждането на внука си. Веднъж бабата се върнала с наръмници дърва от гората, ала внука й го нямал. През нощта се развихрила гръмотевична буря. На сутринта момчето се върнало и разказало на баба си, че било на гости на баща си. Растейки момчето било подложено на множество изпитания и винаги полагал усилия да се грижи за своята бедна баба.
Hodadenon: ( Ходанено) „Той, последният”. Малкият брат на Йенйентхус( „Тя-Която-Сее”). Като ходела да сее, тя затваряла Ходадено в колибата. За да има с какво да се забавлява, му оставяла ходило от енот и лък с колчан със стрели. Ходанено мятал ходилото във въздуха и го пронизвал със стрела. Един ден, когато отново бил сам, чул гласа на своя брат, „Ядящият Качамак”. Както винаги брат му питал за царевична каша . Той бил полумъртъв заради магията, която му пратил зъл магьосник. Йениентхус държала под леглото си необикновено парче от кестен. Благодарение на магичните му способности, сестра му можела да приготвя животоподържаща каша. Момчето връчило от кашата на своя брат и му дал да пуши от също толкова магичен тютюн. Щом сестра му открила, че вълшебните храни са изчезнали, го нахокала здравата. Без тях Ядящият Качамак щял да умре. Този тип кестен наред с магичния тютюн растели на края на света, зорко пазени от магьосници. Ходадено се отправил в търсене на двете храни. По пътя се изправил пред много изпитания и му се наложило да се справя с безброй същества. Срещнал чичо си, който бил отговорен за болестта на брат му. Задали си един на друг гатанки и играли на игра със зарове, в която за зарове използвали бухалови очи. Чичото загубил и с това загубил и главата си. Хададено благородно помогнал на един непознат човек, като го освободил от мъчение и убил людоеда, който вардил тютюна. Така Ходадено помогнал на брат си да живее. . Hodesadoghdo: „ Устата му е права”. Маска от Лъжливите Лица. Устата й наподобява тази на птицечовката. Hodigohsosga: Лъжливо Лице, боядисано в червено с дълга коса, разделена на две по средата. Hongak: Канадска дива гъска, съпруга на Хагоуане, великият ловец, и майка на Кремъка. Тя се сприятелила с Водната Кокошка. Но накрая в разпра помежду им гъската умряла. Hotgoendaqsais: Персонаж, който бил пленен и измъчван от две жени. Брат му, Ходанено, бил поканен да присъства на мъченията. Всеки път щом главината докосвала кожата му, той ридаел и наместо сълзи ронел вампумени мъниста. Ходадено освободил брат си. Той приспал всички в дългия дом и го подпалил. Hotho: ( Хотхо) „Той, студеният”. Зимата. Зимата била предизвикана на състезание от един ловец. Човекът твърдял, че каквото ще да прави, Хотхо не може да го замрази. Ловецът се върнал у дома и сбрал обилно количество дърва, за да има за през цялата нощ. Сетне си сварил котел с чай от канадска ела. Ловецът прекарал цялата нощ, пиейки чай и греейки едната, а после и другата си страна на благия огън. Нощта застудявала. Призори Хотхо, цял голеничък, отишъл при ловеца и признал победата му. В този момент времето омекнало и се затоплило. Така хората победили Зимата. Hustoyowanen: ( Хустойоуане) „Дългата Муцуна”. Име на елен, познат още като „Разцепеното Копито” или „ Големият Рогоносец”.
Idos: Така се назовава ритуалът на обществото „Хадидос”, в който членовете разкриват способността си да виждат при все че носят маски без отвори за очите. Най-често това се изразява в жонглиране с нагорещени камъни. Kaahkwa: ( Гаахгуа) Слънцето. Селението му е в небесата. Описван е като старец. На него му е заръчано от Хауенийо, „Господарят на Всичко” да носи светлина. Kanenhagenat: Бялата Царевица. Основен източник на храна за ирокезите, дар от прекрасна жена, която живеела на върха на стръмна скала и оттам пеела на селището в подножието. Песента й била насочена към възрастен, но многоуважаван човек от селото, за когото тя искала да се омъжи. Отпърво той отказвал, като се оправдавал с голямата височина, на която се намирал домът й. Но тя ден и нощ не спирала да пее песни и съплеменниците му взели да негодуват. Свикали съвет, на който се взело решение, че възрастният мъж трябва да се опита да узнае причината за безконечното пеене на тази жена. Той се съгласил. След много трудно изкачване по зъбестите канари мъжът се добрал догоре. Там видял жената да стои на ръба на една скала. Тя поискала да преспи с него, но мъжът отговорил, че е твърде възрастен за това. Тя му казала, че ще му върне потентността, а после му обяснила как да се грижи за младото растение, което ще поникне и ще израсне от мястото, на което са лежали. Растението щяло да стане основен източник на препитание за народа му. Мъжът прегърнал младата жена и мигом припаднал. Когато отворил очи, жената вече била изчезнала. Мъжът се отправил към дома с мисълта, че е получил видение. След пет дни се върнал обратно при девойката. На мястото, където я бил прегърнал, растяла млада царевица. Той се грижил за растението, както му била заръчала жената и след като царевицата узряла, откъснал три кочана. Той обелил царевиците, раздал зърната на хората и ги научил как да ги садят и отглеждат. Ето така бялата царевица дошла при народа на сенеките, който впоследствие споделил наученото с останалите. Oehda: (Оехда) Земята. Пръстта, която водният плъх донесъл от дъното на океана и оставил на гърба на костенурката, така че Жената-Която-Паднала-От-Небето да се приземи безопасно. Ohohwa : (Охохуа) Бухалът. Старец, който се гощава с гризачи и завижда на красивия си племенник, Орела. Разказва се как Бухалът измамил две сестри, които били тръгнали на път, за да предложат брак на Орела. Те били посъветвани да сторят това от своята майка, която им описала Орела като величествен и красив младеж с извит нос. Но тя също ги предупредила да се пазят от чичото на Орела, Охохуа, който несъмнено щял да се опита да ги прелъсти. Както си вървели, сестрите се натъкнали на човек, преследващ мишки около ствола на едно дърво. Охохуа се явил пред тях с миша опашка, стърчаща от устата му. Той започнал да ги разпитва накъде са се запътили, какво дирят в гората. А девойките му отговорили, че търсят младия син на вожда, за да се омъжат за него. Като изтъквал, че и той има извит нос, Бухалът успял да убеди сестрите, че той е Орелът. След което ги завел в дома си. Много скоро обаче сестрите започнали да подозират Охохуа в измама. Забелязали, че в дома му не се намира храна, а една нощ го проследили и видели, че лови мишки. Решили да му го върнат тъпкано задето ги измамил. Наместо да легнат в леглото, сложили изгнили дървета, гъмжащи от мравки. Охохуа легнал между дърветата, мислейки ги за двете жени и бил жестоко нахапан. Сестрите избягали и намерили Орела, който взел и двете за свои съпруги. Ohswedogo: (Охсуедого) Черно създание, на което е възложено от Пазителят на Небесата да пази западния край на земята и да помага на човешките същества. [Fenton 1987] Onenha: Царевицата. Тя е донесла на народа на сенеките церемонията по прибирането на царевичната реколта. Един мъж постоянно сбирал захвърлени царевични, тиквени и бобени семена и ги отнасял на безопасно място. Един ден той заболял. Нямал семейство, нито приятели и затова бил сам в своя дом. Вече бил на прага на смъртта, когато дочул женски гласове отвън колибата. Една от жените, Царевицата, говорела на сестрите си за постоянните грижи, които този човек полагал за тях и за това как е редно да му помогнат. Нощес Оненха се явила на сън на мъжа и му казала, че няма да умре. Заръчала му да събере дъждовна вода в един съд и да я изпие цялата. Така щял да възстанови здравето си. Мъжът сторил, каквото му било казано и наистина се излекувал. Оненха пяла и танцувала в знак на благодарност за възвръщането на жизнеността на човека. Тя го научила как да се отнася към царевичните растения, когато са във все още крехка възраст и му предала благодарствената церемония, заедно с танца, който съпровожда прибирането на реколтата. [Curtin and Hewitt 1918] Ongwe Ias : „ Той Яде Хора.” Людоед, убит от Ходадено. Ongwe onwe: (Онгуе онуе) „Човешко същество”. Сенекското самоназвание. „Онгуе” обозначава самите сенека и същества с хуманоидни черти и характеристики. Думата „онуе” означава „ коренен, изначален, автентичен, естествен” и разграничава истинските човеци от останалите. Ongwe?onweka: „Пътят на Дългия Дом”. Форма на религиозни вярвания и начин на живот. Последователите на този път често се събират за обществени, политически или религиозни цели в дългия дом, известен още като церемониално място или място за танци. Onoqgontgowa : Голямата мъхеста пчела. Наречена е така от Ганяджигола, Водната кокошка, докато се скитала навред. Пчелата обаче не искала да й бъде дадено име. Orenda: Въпреки че терминът идва от народа на хуроните, той се отнася към схващането на ирокезите, че всеки обект, абстрактен или материален, съдържа мистична сила. Трупането на оренда е основната цел за всеки един индивид от общността, тъй като тя му осигурява знания, умения, престиж и в най-общ смисъл оцеляване. Според това каква сила събира човек у себе си( дали ще е оренда или отгон, отрицателната сила) той се определя като добър или лош. Има местности, реки, обекти, носители на повече или по-малко, на положителна или отрицателна сила. Добрите места или обекти подхранват силата, която носи самия човек. Отгон силата засилва отрицателните чувства на човека, а орендата го храни с добри мисли и емоции. Otgon : мистична сила, съдържаща се в различни местности и обекти. Othegwenhda: (Отхегуенхда) „Вождът Кремък”. Най-малкият син на Хагоуане и Хонгак. Майка им им връчила необикновен кремъчен амулет с формата на пръст. Той бил напоен с орендата на Хонгак. Когато имал нужда от съвет, той повиквал кремъчния пръст. Амулетът оживявал и му казвал какво да стори или накъде да тръгне, а също можел да го превъплъти в кое да е създание. Отхегуенхда преживял много приключения. Той увеличил силата си с дар от пера, получен от Народа на Сойките и се сборичкал с людоеда Джидиниясе, дордето и двамата не станали скелети. Дори така те продължили да се бият, дордето от тях не остнали два черепа. Най-сетне черепът на Отхегуенхда строшил този на чудовището. Костите му се събрали и той отново станал от плът и кръв. Shadahgeah: Голяма, летяща нависоко хищна птица, която живее над облаците и е главатар на всички птици. Shodieonskon: ( Шодийонскон) „ Той често мами хората с хитрост” . Трикстер. Шодийонскон обожава да мами и нагрубява хората. Веднъж казал на хората, че единственият начин да избегнат наближаваща епидемия е като всички женени мъже и жени преспят с чужди брачни партньори. В друго селище казал, че единственото спасение е да дефекират в домовете си. Накарал хората да мислят урината му за магична меча мас, която трябвало да приемат с храната. В друга история излъгал цяло селище, че е много близък на вече покойния вожд и че трябвало да го погребат наравно с него. Така и сторили. После той възкръснал и казал на хората, че покойният вожд му наредил да се ожени за двете му овдовели жени. В някои митове той е считан за брат на смъртта. Skahnowa: Голямата костенурка. Прислуга на Дунонгес, рогатата змия, обитаваща езеро. Шкахноуа патрулира из езерото и варди от натрапници. Sky-Holder: Повелителят на Небесата. Едно от имената на Създателя. Той назначил Охсуедого на запад и Туехдейго на изток да помагат на човешките същества. Small Dose (Нихахнегаха): Магически лек, направен от животните, с който възкресили техния приятел от човешките същества, Кървавата Ръка. Кървавата Ръка бил прочут ловец и знатен военачалник. Церът бил поверен на хората, за да лекуват рани от падане или пронизване. Кървавата Ръка обичал много птиците и животните. Колчем убиел някой елен, споделял месото с останалите животни. В една ожесточена битка той бил скалпиран и убит, а тялото му – оставено да лежи голо на земята. Всички птици от висинето станали свидетели на поражението на приятеля им. Свикали съвет, та да решат как да го съживят. Решили първо да върнат скалпа му. Черният ястреб се заел със задачата и с острата си човка отвързал висящия скалп. После сътворили лековития цяр. Всяко животно сложило част от плътта си в съд. После примесили късовете с тиквени семки и кръв от царевично стъбло, порасло без семена. Враната била избрана да съобщи на главатаря на птиците за намерението им да върнат към живот техния приятел Кървавата Ръка с помощта на отвара, приготвена от плътта им. След като я направили достатъчно силна, на синигера възложили да я изпие. След това малката птичка влязла в тялото на Кървавата Ръка и като стигнала стомаха му, повърнала лекарството. Останалите животни пеели и едновременно с това втривали сместа в тялото на човека в продължение на две денонощия.. Постепенно тялото на Кървавата Ръка се затопляло и се върнало към живот. По заръка на животните всеки път щом хората използват силата на лекарството, вдигнат пиршество в негова чест, горят тютюн и си спомнят за тях. Пиршеството и горенето на тютюн са нужни, за да поддържат силата на лека. Стопанинът на цяра е този, който трябва да пее песни, с които да задейства способностите му. Този лек е изключително могъщ и само хочинаген ( лечител) може да борави с него. Малка част от него се смесва с вода. Ако лекарството не се разтвори, смята се, че пациентът го чака неизбежна смърт и в такъв случай то не му се поднася. Ако се разтвори във водата, се дава на пациента. Лекуваният не трябва да се храни с нищо цветно инак ще наруши силата на лекарството и това ще доведе до смъртта на пациента. Позволено му е да яде единствено бял боб и бяла царевица. Пациентът се държи четири дни в изолация, през които само лечителят го посещава. В случаи, в които се налага приписването на втора доза от сместа, лечителят ще повика други свещени хора да му помагат. За помагачите и за певците също се вари бял боб. Гори се тютюн, така че силата на лекарството да се увеличи. Ако пациентът бъде излекуван, той организира пиршество, на което се приготвя голям котел с царевица, подсладена с късчета месо. Лечителят изпълнява песен и танц в чест на отварата. Само той бил в правото да пее по време на благодарствения пир, посветен на Нигахнегаха. Stonecoats (Jokao): Силни канибалистични създания, смятани за рожби на Зимата. Живеят на север. Силата им се намира в непроницаемите каменни мундири, които носят. Често се споменават в митове за произхода на Лъжливите Лица. В една от историите се разказва за това как в зората на сътворението мундирите им били снети и така били лишени от силата си. Били оставени на Земята да оказват помощ на ловците и да лекуват болести. В друга история, със сковаващите земята температури и дълбоките си снегове Зимата предизвикала невиждан мор и глад сред хората. Отчаяни, хората прибягнали до човекоядство. Виждайки това, част от хората тръгнали на юг да дирят по-благоприятни условия и оставили зад себе си събратята си людоеди, които се били превърнали в ужасни създания, гиганти с каменни мундири. Един от Каменните Мундири си проправил път до реката, която разделяла северните от южните земи, но не посмял да я премине, тъй като се страхувал от вода. Тогава гигантът повикал един ловец , който бил на отсрещния край на реката и поискал помощ от него. Ловецът отишъл с помощта на кану до гиганта и му дал да пие гореща мазнина от елен. Това предизвикало стопяването на мундира, в резултат на което снегът също започнал да се топи. Tawiskaron : „ Кремък ”, име на Зимата. Тауискарон строял каменен мост от опасен остров в езерото, така че всевъзможни свирепи и пъклени същества да прекосят и да изядат човеците. Зверовете се отъждествяват с глада, който донася зимата. Фиданката и Пойната птица скроили хитрина на Тауискарон и така го изплашили, че той побягнал. След неговия бяг мостът изчезнал и опасните зверове не могли да преминат отвъд, за да нападат хората. Tsohoqgwais : Катерицата Twehdaigo: Червено на цвят създание, назначено от Пазителя на Небесата да помага на хората от своя дом, намиращ се в източната половина на света. Yenogeaunus: Вещица, приятел на магьосника Хайендонис. [1] Нека читателите имат предвид, че някои от имената са дадени, както са изписвани в оригинал с предполагаем вариант за изговор на български език. Не навсякъде знаем правилното произношение или транслитериране на думите на български език. Затруднението идва и от обстоятелството, че различни автори ползват свои знаци и символи, отбелязващи специфичните фонеми в ирокезките езици, други транслитерират думите директно на английски, в който обаче липсват много от звуците на ирокезкия. |
Силите, населяващи света според митологичните вярвания на ирокезите |
||||||
Дар от Седящата Черноглавка (2006) |