Воини
Воините са необходимото зло. Пряко или косвено те предизвикват конфликти. Младите воини търсят начин да покажат смелостта си и рядко има по-добър начин за това от физическия двубой. Битката е изпитание за духа, силата и ловкостта. Битките, които младите воини предизвикват, нямат за цел непременно някой да бъде убит, макар и често да става така. Възрастните Оджибуей са против агресивността на младите, но на практика не могат с нищо да я спрат.
За младия воин е достатъчно да се изложи на опасност и да победи своя противник. Сбиванията са кратки, често кървави, завършващи със счупени кости, разбити лица, поражение и накърнено достойнство.[Е, не зная какво точно има предвид авторът, но така обрисуваната картина на оджибуейската младеж ми навява асоциации с побоища в селска дискотека! Сигурен съм, че макар и рядко е имало такива "сбивания", но това определено не е ежедневие, тъй като в една малка общност (каквато е например едно индианско селище) няколко такива инцидента биха оказали твърде пагубно влияние върху общността. А такова нещо никой няма да позволи. - бел.w.d.] Воините предизвикват лоши чувства и сбивания, но са необходими за защита на семейството и общността от вражески нападения.
Желателно е, но не винаги е възможно, бойните вождове да не участват в управлението. По време на опасност водачеството на общността се възлага на бойния вожд до края на кризата. След отминаване на опасността от бойния вожд се изисква да отстъпи ръководството.
Бойният вожд има ограничен авторитет и власт, пропорционални на броя воини, които го следват. Но дори и тогава той има слаб контрол върху собствените си хора и още по-слаб върху останалите членове на общността, на които не може да заповядва по никакъв начин. Положението на бойния вожд е нестабилно. То се подържа единствено от неговата смелост и ловкост и от това да няма много жертви от страна на воините му в предприетите от него военни начинания. Евентуална загуба от противника или пък победа, но с цената на много жертви, разклащат позицията на бойния вожд.
Всеки воин може да бъде боен вожд и да събере боен отряд. Той не заповядва, а кани воините да участват в предприетата от него военна експедиция, като им предлага да изпушат с него лулата. Ако воинът, към когото е отправено предложението, се съгласи да пуши, това значи, че ще участва в похода. Всеки воин е свободен да приеме или не участие в подобно начинание. Понеже отказът влиза в неговите права, никой след това не може да го обвини в нищо и неговият воински авторитет няма да пострада от подобен отказ.
По време на битка властта на бойния вожд също е несигурна. Без значение колко грижливо е подготвял той своя поход, вождът никога не може да бъде сигурен, че неговите указания ще бъдат спазени от останалите участници. Най-често провалите стават поради това, че някои воини нямат търпение да изчакат сигнала за атака. Но дори този сигнал да бъде дочакан от всички, след даването му всеки атакува за себе си и няма никакъв боен ред. Индивидуалните качества на отделните воини и шансът решават изхода на подобни битки.
За воина битката не е война. Това е възможност да докаже своите качества. Воините не водят битки с политическа или икономическа цел. Целта на една битка не е системното унищожаване на противника и завладяване на територията му. Това е просто един опасен начин за показване на смелост и ловкост. Индианците от района на Великите Езера никога не са водили кръвопролитни битки със стотици жертви. Изключение в това са единствено Ирокезите, но и техните войни не могат да се сравняват с войните, които са се водили в Стария Свят.
Родовете, осигуряващи воини при Оджибуей, са тези на Мечката, Вълка и Риса.
Оджибуей. Начин на живот. Организация. Родово-кланова система.
Оджибуей. Воини.
Обществената структура при ирокезите
Какво представлява вампумът и неговата стойност сред индианците
Дар от Седящата Черноглавка (2006)