Обществената структура при ирокезите
Mатриархат или матрилинейност
Ирокезките народи са изключително интересни за науката в социален аспект, тъй като изследователите определят строя им като матриархален. Антрополозите обичат да разделят индианските общества на патриархални и матриархални в зависимост от доминиращата роля на единия от половете. При тъй-наречените патриархални общества препитанието зависи от лова, което предопределя предимството на мъжа като основен осигурител на храна, а матриархалните общества имат развито земеделие, което е тясно свързано с Земята и женската сила и с това се обяснява преимуществото на жените. Всъщност сред индианците рядко е имало разделение между половете, камо ли надмощие и предимство на един пол над друг. Тук става дума повече за патрилинейност и матрилинейност, които се определят от това дали унаследяването на имуществата и родословието се води по бащина или майчина линия.
Дългият дом
Както знаем ирокезите живеели в дълги домове, покрити с брястови кори. Всеки един дом приютявал по няколко семейства от един род. Фактически единствено съпрузите на жените не били от същи род, тъй като след брака те заживявали в дома на съпругите си и се причислявали към техния род, но оставали верни на своя изначален клан. В случай на развод той напускал дома на жена си и оставял челядта в нейни грижи.
Кланът
Всеки дълъг дом имал своя кланова принадлежност, затова на вратата се издълбавал символа или тотема на клана. В същност самите названия на клановете на английски „Еленов клан” или „Вълчи клан” не дават пълна представа за смисъла. Оригиналните названия са далеч по-красиви и поетични, като разкриват характерния начин на изразяване на местните жители, а именно „изпълнен с движение и проникновение”. Така например членовете на Еленовия клан се наричали „тия, чиито ноздри са широки и прекрасни” , на клана на Костенуракта – „повдигнатите направо шии”, на рода на Мечката – „откъснати опашки”, а на Бобъра – „речен народ”.
Фратриите
Ирокезкото общество било съставено от две до три фратрии или половини, в които се разпределяли всички кланове. При не всички племена са се запазили названията на фратриите, но при каюга едната половина се нарича „вълча” и освен вълчия клан включва кланове, покровителствени от птиците, а другата се нарича „костенурча” и се състои от родовете, пазени от четирикраки създания. По време на церемония клановете се разпределят в двете половини на Церемониалния Дълъг Дом, като има отредени места за мъжете и жените. Смята се, че принципите на вътрешно разпределение е съществувал сред каюга още преди зараждането на ирокезката лига и че са били заимствани от останалите народи. Членовете на една фратрия се отнасяли един към друг като към брат и сестра и наричали хората от другата половина свои братовчеди. Поради тази причина бракосъчетанията били възможни само между членовете на различни фратрии, като по този начин се избягвали кръвосмешенията между близки родственици.
Основната роля на фратриите била церемониалната. Представителите на двете половини заемат специално отредени места за тях в Церемониалния Дълъг Дом, който се намирал в центъра на селището. Жените от вълчата половина сядали на пейки срещуположно на мъжете от вълчата половина. Същото правели и членовете на костенурчата половина. За всяка половина в помещението имало по едно огнище. Изпълненията на ритуалите били реципрочни, насочени в полза на срещуположната фратрия. Така например вълчата половина разбърквала пепелта в огнището на костенурчата половина и обратното. Или ако член на костенурчата половина пожелаел да се проведе танц на някое от лечителските общества с цел изцерение, то молбата била отправяна към членовете на конкретното общество във вълчата половина.
Реципрочност се наблюдавала във всяко едно отношение. Едната половина излъчвала свои водач и говорител за церемонията, другата също. Най-важната отговорност, която имали се състояла в провеждането на церемонията по погребване на покойника и оплакването му. Това отново ставало от членовете на срещуположната на покойника фратрия. Двете фратрии обичали да се шегуват по между си, както и да се съревновават в различни игри и състезания. Вълчата половина е илюстрирана от костенурчата като „мазна и лукава”, а на свой ред костенурчата е обвинявана, че е „пипкава, грозновата и мързелива”. В резерватите днес често може да чуете реплики като „това е така, защото той/тя е вълк (или костенурка съответно)”.
Жената в ирокезкото общество
Жените в ирокезкото общество били дълбоко уважавани и имали огромна роля в поддържането на обществото. Може да се каже , че те държали икономическата власт – тяхна собственост били полетата, реколтата, домовете. Мъжът нямал право нито над децата, нито над имуществото. Изпълнителната власт била в ръцете на най-опитната, влиятелна и всеотдайна жена, избирана на поста си от съвета на майките. Той включвал всички омъжени жени, които вече са родили и имал за цел да следи действията на ръководителката (матрон) на семейно-родовите единици. Всеки клан побирал в себе си няколко такива единици, които условно могат да се нарекат още „родословия”, тъй като се базират на общ прародител. Някои от тези семейно-родови единици били смятани за благородни и именно те излъчвали водачи и сахеми (делегати). След смъртта на сахема матрона избирала негов приемник сред останалите от същото „родословно дърво” и съобщавала избора си на останалите жени в Дългия дом, а после и на целия клан. Без съмнение жените добре обмисляли своето предложение, защото кандидатът оставал на поста си пожизнено. Матронът обявявала решението си пред останалите хора и то трябвало да бъде одобрено първо от едната половина, после и от другата. След изтичане на периода на оплакване на покойния сахем, еленовите рога и другите атрибути били предавани на новоизбрания делегат. Ако новият сахем не изпълнявал добре задълженията си, матронът го предупреждавала до три пъти. След третия път еленовите рога щели да му бъдат отнети. В действителност жените не управлявали пряко, не давали преки нареждания, но имали достатъчен авторитет, че мъжете да се вслушват в думите им.
Изводи по отношение на структурата в обществото
Структурата на обществото при ирокезите е уникална. Тя има не толкова социално значение, колкото религиозно. Духовните сили между самите хора и хората и силите трябва да се извършват реципрочно, да са разпределени между фратриите. Този принцип на реципрочност, солидарност, религионзо застъпничество се корени във вярването, че духовете и силите отговарят на молби, отправени в името на някой друг, а не на молби, насочени към самия себе си. Това е един доста различен подход към духовните сили. Той разкрива истинското чувство на алтруизъм,което струи от хората. Като цяло сред ирокезите е силно застъпено допълването на половите, тяхното сътрудничество и взаимопомощ в името на общото добруване. Мис Флетчър от своя страна предполага, че този вид дуализъм е своеобразна драматизация на връзките между мъжките и женските принципи в Природата, въплътени в социалната подредба.
Може да се каже, че това е висша форма на социално устройство за поддържане на кооперативния и колективен дух между хората и хората и силите. Форма, която се вярва, че е привнесена сред хората от Небесните Сили. Възниква въпросът дали наистина тази практика е разкрита на хората от духовете и въведена под влиянието на Миротвореца или се зародила вследствие на човешкия опит и по-късно е била приписана на духовете. За всеки случай този подход по уникален начин уравновесява социума, споява го и го заздравява.
изготвил: Николай Янков
Оджибуей. Начин на живот. Организация. Родово-кланова система.
Обществената структура при ирокезите
Какво представлява вампумът и неговата стойност сред индианците
Дар от Седящата Черноглавка (2006)