Лов и риболов
Какво ловували?
Ако при ирокезите ловът по-скоро бил допълнение към земеделието, то при алгонкините било обратното – отглеждането на култури допълвало лова. Еленът и лосът при горските индианци били равнозначни на бизона при прерийните индианци. Тялото на животните осигурявало храна и всички нужни материали за бита. Използвали кожата за дрехи, костите и рогата - за сечива, копитата - за дрънкалки, сухожилията - за връв - нищо не било похабявано. Освен елена и лоса горските индианци ловували още рисове, бобри, видри, белки, лисици, норки, зайци, прерийни кучета и от време на време бизони. От птиците основно отстрелвали яребици и диви пуйки. Мечката била на особена почит и била убивана за получаване на сила. При ирокезите съществува вярването, че месото на тревопасните животни е полезно и здравословно за човеците, докато това на хищниците може да предизвика болести и отравяне.
Почитта към лова
Единственият сигурен начин ловът да бъде успешен бил ловецът да пости и отдаде жертва на духовете-пазители на съответното животно. Така например един ирокезки ловец се пречиствал в продължение на седмица преди да се отправи на голям лов. Минавал през церемония в колибата за потене, втривал листа и билки в тялото си, въздържал се от сексуални контакти, не ядял храна, приготвена от съпругата си. Той се изолирал и развивал мъжката си сила, която била така нужна за постигане на добър улов. Когато момче убиело своето първо животно, се провеждала специална церемония на първия успешен улов. На нея момчето танцувало, хората пирували и знатни личности казвали хвалебствени речи.
Разпределение на ловните полета
Ловните земи били общи, но за да не си пречат ловците и за да има ред, те били разпределени по кланове. Територията, определена за конкретния клан, се отбелязвала със символа на клана върху някое дърво. Отвъд се простирали техните ловни земи. Обикновено се намирали далеч от лагера и се организирали нещо като експедиции, най-често с кану, тъй като улеснявало значително транспортирането на улова.
Средства за ловуване
Двата най-големи помощника на горските индианци били снегоходките и кануто. Индианците знаели преимуществата, които предоставя зимния лов, когато следите са лесно откриваеми и козината на животните е гъста и дебела. За целта използвали снегоходки. Коренните жители разполагали с различен набор от снегоходки в зависимост от мястото на ловуването (дали е гъсталак или открито), от дебелината и твърдостта на снежната покривка. Принципът обаче си оставал един и същ. Дърво от ясен се нагорещява и прегъва в обръч, кой служи като рамка за мрежата, която се прави от сухожилия на лос или канап. Понякога когато го връхлитала ненадейно виелица, индианецът стъкмявал набързо един чифт снегоходки, като ползвал върбов клон и ивици кора за мрежестата част.
Кануто било средство от първа необходимост за индианеца. То било толкова важно, колкото днес колата за съвременния човек. Има различни начини за направа на кану. Често се строяло от ствола на дърво, издълбавано с помощта на огън и дървено стъргало или мидена черупка. Понякога поваляли дърветата, като в основата на ствола запалвали огън и го поддържали не много силен,за да не препълзи нагоре по дървото. После трябвали няколко удари и то падало.
Най-удобното кану било приготвеното от кора, тъй като то било невъобразимо леко и било лесно преносимо. Било толкова леко, че дори сам човек можел да се справи.
Начини на ловуване
Индианците като хора, живеещи в непосредствена близост до Природата познават неизброимо голямо количество начини и техники на ловуване. През лятото когато стрелите не били много ефективни в гъстака, индианците примамвали животното към реката, където го посрещали стрелите на укриващите се в канутата индианци. Нощем край потока индианците дебнели идващите да се напоят с вода или да похапнат стъблата на водните лилии елени и сърни. Понякога един от ловците използвал факли, с които да привлече вниманието на животното, докато другите стрелят от засада.
Друг начин за примамване бил магическият. Ловците казвали свещени заклинания и пушели корени на прах, от чийто дим се виела миризмата на сърнешко копито, която привличала себеподобни. За примамване си служели и със свирки, които имитирали звуците, които издава бременна кошута. Но не винаги на тях се отзовавало желаното животно. Понякога за изненада на ловците пристигали вълци или рисове.
Както казахме ловът на мечката бил считан за добър начин за доказване на смелостта и волята си, това особено важало за себеутвърждаващите се воини. В такива случаи той трябвало да срещне мечката в пряк двубой, като разполага само с нож или брадва. Ловът на мечки не бил лека работа. Най-безопасно той ставал с капани – трапове и ями, към които водели примамки от мед, ябълки или месо.
За разлика от другите народи горските индианци използвали кучета в лова. Късокраките и късоноси четириноги били техни незаменими помощници. Има много истории, в които се възхвалява и почита тяхната вярност и доблест. Кучетата ги придружавали в канутата, а задачата им била да се вмъкнат в хралупата на бобър или лисица и да ги подплашат навън.
Обработка на месото
Дивечът прекарвали гърбом и на шейна или кану за по-големите животни. След лова идвало ред на обработката на месото. То било изсушавано и стривано между два камъка и съхранявано в съдове от брезова кора. Лойта, която извличали от животното, я държали в дебелото черво или пикочния мехур, а после я приготвяли на супа. Костите пък били стривани на прах и смесвани със сушено месо и мазнина. Остатъците от храната я давали на кучетата. Костите на особено тачените животни никога не били давани на кучетата, тъй като това щяло да обиди духа им и те нямало повече да жертват телата си в помощ на хората. След всичко това не бива да се учудваме, че както отбелязват ранните изследователи, след лов над селищата се стелела непоносима смрад.
Забрани, касаещи лова
Той бил съпроводен от спазването на множество табута, които щели да гарантират благополучния улов. Всеки ловец спазвал свои табута, които били свързани с личната жертва, която правел. От друга страна, забрани като тази да не се убиват бременни самки, запазвали равновесието в Природата и подържали популацията на безбройните горски обитатели. Равновесието обаче било нарушено след идването на белите заселници, които в своята ненаситност предизвикали кървави войни за кожи, които довели до пълното изтребление на четириногите и водните обитатели.
Риболов
Риболовът бил от огромно значение за горските индианци. Това важи най-вече за алгонкинските народи, живеещи в близост до някое от многото езера в района. Сред оджибуеите често жените били тези, които ходели за риба като изключим през зимния период, когато се пробивал леда и пролетта, когато пъстървата и есетрата прииждали от езерата в реките и ловът с копие вършел чудесна работа.
Начините били разнообразни – с куки, мрежи, копия, капани и примамки. Мрежите вършели прекрасна работа. Правели ги от въжета, сплетени от нишки на кора или от връв от стеблата на коприва. Периодично мрежата била потапяна в течност от листа от смрадлика, която убивала остатъка от миризма, тъй като тя прогонвала рибата. Разбира се, никой опит не би бил успешен без малко „медицина”.
Зимният риболов се състоял от следното. Една дървена примамка, оформена като рибка или жаба била спускана през дупка, направена в леда. Индианецът лежал по корем и покривал главата си с одеяло, което понякога било прикрепяно към дървено скеле, така че да се поучи малка палатка. Това се правело с цел да се премахне светлината и да помогне на ловеца да вижда по-добре приближаващата се риба. Ловецът поклащал пръчката с примамката, така че тя да заприлича на жива. В другата си ръка държал копие и чакал подходящия момент.
Друг начин бил участъците от реката, където рибата често идвала да хвърля хайвера си, да бъдат преградени от трупи. Рибата се скупчвала без да намери пролука да излезе, а ловците ги хващали и убивали с лекота.
Рибата приготвяли по разнообразни начини – варена, печена, опушена, сушена на слънце, стрита на прах. Много тачен бил хайверът на есетрата, които ядели в съчетание със сладко. Костенурките също спадали към менюто, като те били ценени заради дълголетието и издръжливостта, които давали.
Оджибуей. Начин на живот. Организация. Родово-кланова система.
Обществената структура при ирокезите
Какво представлява вампумът и неговата стойност сред индианците
Дар от Седящата Черноглавка (2006)