Дълъг дом
Общи характеристики на Дългия Дом
Никой друг индиански народ не е толкова свързан с Дългия Дом, колкото са ирокезите. Не само поради факта, че самоназванието им „Ходеношони” означава Народа на Дългия Дом (по-правилно е „Народа на Разширяващия се Дом”), което само по себе си изтъква тяхната принадлежност и неразривна връзка с жилището, а и заради присъствието на Дългия Дом в цялостния мироглед на ирокезите, в култовите практики и обществените им церемонии. Всъщност ирокезите не са единственият народ, който е използвал такъв тип жилища. Продълговатите къщи се срещат и сред други горски племена, но никъде те не са толкова масови и така силно застъпени в културата им, както при ирокезите. Някога дори коравите викинги живеели в дълги домове, а днес досущ като тези в Северна Америка, можем да видим и сред някои народи от Борнео.
Навсякъде Дългият Дом си прилича по структура и форма и се различава единствено по материала и подхода на изграждане. Още една обща черта, която се отнася за всички тях, е че навсякъде жилището е устроено така, че в него да живее едно голямо разширено семейство. То се състояло от няколко семейни единици, включващи родители и челяд, баби и дядовци, чичовци и лели, братовчеди и т.н Един Дълъг Дом понякога се случвало да побере над двадесет семейства, свързани помежду си по линия на майката. Всички те принадлежали към един клан и това ги правело роднини, като всеки клан имал свой отделен дом в селото и свои разклонения в други селища. Клановете носели имена на птици и животни, които ги покровителствали, а символът на всеки клан се изобразявал на входа на Дългия Дом или бил издялан върху различни домашни потреби.
Членовете на клана са потомци на един и същи човек. В случай при ирокезите това била жена. Всички членове проследявали своето наследство по линия на жените, които ги предшествали. Роденият в конкретен клан ирокез, оставал в него до края на живота си. Поради своята роднинска връзка, между членовете на един и същи клан не се позволявал брак. Женитба имало с членове от други кланове, при това не кои да са кланове, а такива, които сформирали противоположната фратрия или половина на племето. Омъжилата се жена приемала своя съпруг в дома на майка си. От своя страна мъжът напускал дома, в който е отраснал и се присъединявал към клана на съпругата си, макар че оставал в тесни взаимоотношения със своя изначален род.
Разширеното семейство не само споделяло един покрив над главите си, но се препитавало съвместно. Кланът бил основното социално и икономическо звено в ирокезкото общество и като такова той бил оглавяван от мъдра и ръководна жена (матрон). Матронът се грижела за вътрешните въпроси в Дългия Дом, както и за селското стопанство и разпределението на храната. Нейна задача било също да назначи представител на клана, който да участва на племенния съвет.
Символика на Дългият дом
За Ирокуа Дългият Дом означава много повече от място за живеене. Той е символ на много от традициите в обществото. Днес най-известният символ, изобразяващ единността и сплотеността на петте ирокезо-езични народа (по-късно към тях се присъединява Тускарора и става шестия член на лигата), обединили се в името на благоденствието и бъдещето развитие, е един Дълъг Дом, под чиито покрив пламтят пет свещени огнища. Всички те населявали една обща територия, един Дълъг Дом, в който царяло взаимно разбирателство и родствена близост. Така Сенека, които населявали крайните западни части на тази територия, били наречени „Пазители на Западната Врата”. Мохок, които пък били в източния й край станали известни като „Пазители на Източната Врата”, а Онондага имали немаловажната роля да пазят „Централния Съвещателен Огън и Изначалният Вампум”.
Структура
Дългият Дом варирал на дължина от 9 до няколко десетки метра. Археолози открили находки на Дълъг Дом, достигащ невероятните размери от 120 метра дължина. По-дълъг от футболен стадион или жилищен блок! Въпреки това нормалната дължина на къщата била около 50 метра, като тя се определяла в зависимост от големината на разширеното семейство. Колкото повече растяло то, толкова повече и домът се разширявал.
Въпреки различията в дължината, Дългите Домове почти винаги били около 6 метра широки и също толкова високи. Покривът бил с овална форма. Имало две врати, разположени в двата края на жилището. Досега е открит един единствен Дълъг Дом с допълнителна трета врата, оформена по средата, което е изключение от правилото. В Дългия Дом не е имало прозорци. Освен двете врати над всяко огнище се оставял отвор, през който излизал дима. При неблагоприятно време той бил захлупван с брястова кора. При това положение високият таван спомагал за издигането на част от пушека над ежедневната. Въпреки това от време на време Дългия Дом се изпълвал с дим и се превръщал в недотам приветливо място.Смята се, че Танцът на Дима, известен и до днес като социален танц, е възникнал от нуждата на хората да отстранят пушека от вътрешността на жилището. Танцьорите помагали на кадеша да се издигне и да поеме по своя път през отвора на покрива чрез специални ритми и песни.
Дългият Дом бил разделен на отделения или апартаменти с дължина по 6 метра. Във всяко отделение живеели по две семейства - едно срещу друго спрямо централното огнище. Между тях се образувало нещо като пътека широка 3 метра, която преминавала от единия до другия край на жилището и представлявала общото пространство за двете семейства. Централното огнище във всяко отделение служело за отопление, осветление и готвене.
Всяко семейство притежавало свой кът от единия край на пътеката, където спяло и складирало личните си вещи и запаси от храна. Построявали платформа на около една педя от земята, която покривали с черджета от сплетени царевични люспи или други растителни влакна, както и с еленови кожи. Върху нея спели, почивали и вършели работа. Платформата се разпростирала до края на отделението и завършвала от двете страни с междинна вътрешна преграда. Свободното пространство между преградата и платформата ползвали за склад. В него държали съдове, направени от брястова кора, в които съхранявали хранителни запаси като сушен боб или царевица. Тук намирали място и за запасите от дърва ако под платформата то вече е било запълнено. Метър-два над първата платформа правели друга, която служела за шкаф или при необходимост за временно легло. Там нареждали всичко, от което ежедневно имали нужда и трябвало да им бъде подръка- дрехи, посуда, сечива. Оттам често провесвали оръжия, свещени вързопи или царевични кочани.
Начин на направа
Гората осигурявала на ирокезите всички необходими материали за сглобяването на Дългия Дом. Дълги пръти се забивали вертикално в земята, така че да образуват рамка на външните стени. Имало няколко вътрешни кола за централната пътека. Това била основата на дългия дом и затова прътовете трябвало да бъдат достатъчно здрави, че да поемат тежестта върху себе си. Сетне завързвали няколко греди, които поставяли по дължина или напречно на останалите колове, като това внасяло допълнителна здравина на структурата. За покрив извивали под формата на арка няколко здрави и жилави пръта, които привързвали към върховете на коловете от основата. След това ги стабилизирали с няколко хоризонтални летви. След всичко това структурата на Дългия Дом наподобявала сръчно изплетена мрежа. Това било скелето на жилището, което сега оставало да се покрие с пластове кора. Ако част от летвите и прътовете се приготвяли от млади и тънки дървета, то с листи дървесна кора се сдобивали от стволовете на дебели брястови дървета.
Връзване
Връзването е съществена част от конструирането на Дългия Дом. Днес в употреба са навлезли стоманените пирони, но преди не по-лоша работа са вършели и сплетените от дървесна кора въжета. Докато кората е все още свежа и мокра, тя е и доста гъвкава и може лесно да се увие около коловете, а започне ли да съхне, се свива и втвърдява, пристягайки все повече възела. От полза били също и ивиците от дървесна кора, които ирокезите събирали през пролетта, когато дърветата изобилстват от сок, след което ги държали в известно количество вода, докато не им потрябвали.
Покриване
Скелето се покривало с дървесна кора. Колкото по-големи парчета кора обелвали, толкова повече си улеснявали работата. При възможност ирокезите отново се възползвали от помощта на техния добър приятел бряста. Кората от бряст добивали през пролетта, докато листата на дърветата са все още малки, тъй като тогава кората се бели значително по-лесно. Листите се изправяли с тежести, докато тече процесът на изсъхване, така че да се превърнат в гладки и здрави плоскости. Стволът на бряста е отгоре до долу набразден с вдлъбнатини и прорези, но въпреки това ирокезите обикновено привързвали кората към скелето, така че браздите да стоят хоризонтално. Вероятно по този начин кората се придържала по-лесно, отколкото в изправено положение. Има сведения за това, че някои индианци издялвали грапавините, така че да не събират вода по време на дъжд. След като прикрепели кората за скелето, я затискали с още един ред колове, които не позволявали на плоскостите да изхвърчат или да паднат под въздействието на силен вятър, например.
Използвана информация
- The Longhouse – article by Kanatiyosh
Оджибуей. Начин на живот. Организация. Родово-кланова система.
Дълъг дом
Обществената структура при ирокезите
Какво представлява вампумът и неговата стойност сред индианците
Дар от Седящата Черноглавка (2006)