Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Диханието на незримото

Friend of the Eagle,

To you I pass the Pipe first.

Around the circle I pass it to you.

Around the circle to begin the day.

Around the circle I complete the four directions.

I pass the Pipe to the Grandfather above.

I smoke with the Great Mystery.

So begins a good day.

ЛАКОТСКА ПЕСЕН НА ЛУЛАТА

Завършвайки пътешествието на Север по пътя на Знанието и Мъдростта[1], можем да спрем, за да разгледаме най-голямата скъпоценност от съкровищницата на американските индианци – Свещената Лула. Свещената Лула е централното звено в техните религиозни учения и обряди. В нея е съсредоточена същността на знанията и светогледа на американските индианци, защото Лулата – това не е просто инструмент за изпълнение на ритуали и не е просто символ. Лулата съхранява “жизнена сила”, разкриваща някои от най-същностните, най-дълбоки мистерии на живота. Но преди да изследваме природата на тази “жизнена сила”, си струва да се запознаем по-подробно с това как е устроена Лулата и от какво е направена.

Свещената Лула се състои от две части – чашка (наричана обикновено “глава”) и разглобяем мундщук. Когато Лулата не се използва, главата се отделя от мундщука; всяка от частите грижливо се увива и се пази в специална, богато извезана с мъниста торба – Домът на Лулата. За индианците Лулата е свещен предмет, който се почита също толкова ревностно, както се почитат от християните разпятието или светите мощи.

Главата, за което говори и формата й, символизира женския аспект на Божественото, а мундщукът – мъжкия. По този начин съединяването на главата и мундщука олицетворява свещения акт на единението.

Най-добрият материал за изрязване на лула е един минерал, който се нарича точно така – “камък за лули” (pipestone)[2]. Той се намира единствено в щата Минесота; в югозападната му част има открита каменоломна, която някога принадлежала на източния дял от сиуксите. Тази каменоломна се смята от всички индиански племена за свято място. През 1937 г., когато Конгресът на САЩ обявил това място за национален монумент, всички племена получили равно право за добив на камък за лули.

За Свещената Лула и самия камък се разказват много легенди. Някои от тях гласят, че преди хиляди години станало огромно стихийно бедствие, обхващащо цялата земя, по време на което загинало почти цялото човечество. Огромната маса от населението на тази част от сушата, която днес се нарича Северна Америка, загинала в пукнатините на зейналите земни недра, или във връхлетелите гигантски приливни вълни. Кръвта на предците, както разказват легендите, се сгъстила и втвърдила под влияние на огромното налягане, превръщайки се в кървавочервен минерал. Именно това е “камъкът за лули”.

Дали ще вярвате или не на тези легенди – от буквална или алегорична гледна точка – си е ваша работа, пък и не е толкова важно. Главното е, че чашката се изработва от вещество, образуващо се в недрата на Земята, а Земята пази останките на предците ни, чиито тела, подобно на нашите, са произлезли от Земята и са се върнали в нея, когато е дошло времето за това.

Мундщукът на Лулата се прави от кедър, ясен или от друга дървесина с мека податлива сърцевина, която лесно може да се отстрани и да се оформи канала за дима.

Процесът на изрязване на главата от червения “камък за лули” изисква високо майсторство. Някои чашки имат ясни прости очертания (фиг. 1).


Фиг. 1

Такава Лула обикновено имат младите неженени мъже, за разлика от Лулата с формата на обърната буква “Т”, която показва, че притежателя й е женен мъж, създал семейство (фиг.2). Понякога се срещат богато украсени лули, изрязани във формата на животни, птици и даже хора.


Фиг. 2

Когато Лулата е сглобена, тя символизира обединението на четирите природни царства. Главата, изработена от Земен материал, представлява минералното царство; мундщукът, изработен от дърво – царството на растенията; перата и снопчетата козина, висящи от мундщука – животинското царство. ЧОВЕШКОТО царство се въплъщава в лицето на човека, който е направил, сглобил и пуши тази Лула.

В Лулата, освен това, са представени всички Елементи. Земята – това е тютюнът и другите съставки от сместа за пушене[3]. Огънят тлее в чашката. Въздухът се всмуква в Лулата при всяко дръпване; без него тютюнът няма да гори. Водата – това е отделящата се от пушенето слюнка, а Етера – димът.

По-нататък – главата символизира Майката Земя, а мундщукът – Бащата Небе. Ето защо Лулата се превръща в мост между непроявения, невидим, неизменен Дух, персонифициран в Небесния Отец, и проявения, вечно променящ се дух, видим в Природата, като олицетворение на Майката Земя. С други думи, символизма на Свещената Лула отразява двойнствеността на Източника на Мирозданието – двете начала на Великия Дух. Едното от тях е видимо, осезаемо, но изменчиво и преходно, а второто – невидимо, но безконечно, вечно и непреходно.

Източникът на Творението – Уакан-Танка[4] – се изявява не само като мъжко и женско начало, но и като Източник на всичко съществуващо. Това е единното “дихание” на животните и растенията, камъните и хората.

Свещената Лула представлява както символ на “Великото Цяло”, “Голямата Вселена” (Абсолютът), така и символ на “Малкото Цяло”, “Малката Вселена” на индивидуалното човешко битие (Азът).

Как се е появила Лулата? И отново трябва да се обърнем към легендите, в които се разказва, че много отдавна Свещената Лула била донесена на индианците от красива млада жена, облечена в дрехи от бяла бизонова кожа, извезани с непознато за хората майсторство. В легендите на други народи подобен персонаж би се описвал като “Богинята”.

Както гласи легендата, собствените й коси свободно падали на дясното й рамо, а по лявото струяла опашка от бизонова грива. Тя била наречена Бялата Бизонова Жена, защото двамата млади ловци, забелязали в далечината фигурата й, отначало я помислили за изключително редкия, свещен бял бизон.

Когато Бялата Бизонова Жена дошла в лагера, за да застане пред цялото племе, тя се приближила към хората с дар – в лявата ръка държала главата на Лула, а в дясната – нейния мундщук. По този начин Лулата се държи и до сега. Жената разказала на племето как да използват Лулата:

“Имайки тази Свещена Лула, вие се превръщате в жива молитва. Краката ви почиват върху тялото на нашата Прамайка Земя, мундщукът се издига нагоре, към самия Праотец Небе, вашето тяло свързва Свещеното Долу със Свещеното Горе.

Уакан-Танака ни се усмихва, защото ние сме едно – Земята, Небето, всичко живо и хората. Сега ние сме едно голямо семейство. Лулата обединява всички нас”.

Фразата “Всички ние сме роднини” се повтаря в края на всяка важна церемония на американските индианци. Под “роднини” се имат предвид растенията, камъните, водата, животните, звездите, вятъра и хората, защото всички те са обединени в едно огромно неразделно семейство, в което всички са свързани един с друг, а ние сме съединени с всеки от тях.

Легендарната Бяла Бизонова Жена разказала на жените на племето, че то живее благодарение на тях, че те се трудят неуморно и раждат деца, и затова ролята им е също толкова значима, колкото ролята на мъжа - ловец и воин. По този начин Свещената Лула съединява мъжете и жените.

На децата тя казала, че всичко, което правят мъжете и жените, се прави за тях – децата, представителите на новото поколение, олицетворяващи непрекъснатия живот на народа, безконечният кръг.

“Помнете това, докато растете, а след това научете на това и своите деца” – завършила думите си Бялата Бизонова Жена.

Отдалечавайки се, Бялата Бизонова Жена пеела песен, в която се казвало: “Когато вървя, се вижда моят дъх”. И нейния дъх наистина се виждал – от устата й излизала пара, както от ноздрите на бизона в мразовит ден, и тези думи все едно напомняли на всички за това, че Лулата, човекът, бизонът, удовлетворяващ всички човешки нужди и Уакан-Танка – всичко това е Единно.

Легендата разказва, че гледайки след отдалечаващата се фигура на свещената жена, хората видяли как тя се превърнала в бяла бизонка и изчезнала зад хоризонта.

Писателят К. Медоуз по поетичен начин предава ученията, свързани със Свещената Лула, по следния начин:

Виж, ето я Свещената Лула,

Свят олтар,

Място за пречистване на отделния човек

И целия народ.

Ето чашката – това е Богинята, Майка и Прародителка,

Възприемащият Кръг,

Точката - център на Кръга,

Лоно и Източник на всичко.

Чашката е също и Зодиакът,

Кръгът на Магическото Колело[5],

Центърът на Вселената,

А също и сърцето на човека.

И нека тази чашка те преобрази,

Нека те преведе от външното към глъбините,

От пространството към безпределното,

От времето към вечността,

от формата към Духа.

Сега да видим мундщука.

Това е Богът, Баща и Праотец,

Жезъл, копие, оплодотворяващата сила,

И наше всеобщо животворящо семе.

И нека умът ти бъде така прям и открит,

Като малкия канал,

Преминаващ през средата на мундщука

Към сърцевината на чашката

И центъра на всичко съществуващо.

Съединителният канал

Между Небесата горе

И Земята долу,

Свързващ Това Отгоре

С Това Отдолу.

Свързвайки частите на Лулата заедно,

Ти не просто съединяваш мундщука с чашката,

А Небето със Земята.

Ти се сливаш със всичко съществуващо.

Затова, когато пушиш,

Всичко съществуващо изпраща гласа си към Великия Дух

Заедно с твоя.

В тази Лула се обединяват всички Елементи:

Земята в червения камък на главата,

Огънят, който тлее в нея,

Водата със слюнката в устата ти,

Въздухът и диханието с дима, издигащ се

Към Великия Дух,

от който се е зародило всичко.

Затова, когато се молиш, пушейки тази Лула,

Ти се молиш не на Уакан-Танка,

А заедно с Уакан-Танка,

С Прамайката Земя и всички Планети,

С Праотеца Слънце и всички Звезди,

С всичко съществуващо, което съдържа

Цялостта на творението на Великия Дух;

всичко, в което Великият Дух присъствува.

Виж, ето я Свещената Лула,

Чийто дим

Докoсва с благоуханието си Земята

И се издига даже по-високо от небето.

Така и ти докосни Земята с красота,

И нека мислите ти полетят

Над звездите.

Държейки Лулата, ти ставаш жива молитва,

Твоите крака почиват върху тялото на Прамайката Земя,

Мундщукът на Лулата преминава през небесата,

Достигайки Праотеца,

Твоето тяло свързва Свещеното Долу със Свещеното Горе.

Уакан-Танка ти е дарил

Тази Свещена Лула,

За да имаш спътник,

Когато вървиш по Земята,

За да те свърже с всички твои роднини,

За да те доведе всичко това до познание,

Чрез познанието – до разбиране,

А чрез разбирането – до мъдростта.

И тогава, от този миг нататък,

Всеки грядущ изгрев,

А след него всеки настъпващ ден,

Ще стане свещен.

Заради това велико съкровище

Бъди изпълнен с благодарност

И нека Красотата бъде с теб

През всички Времена.

Преди да се пристъпи към подготовката на Лулата за пушене, винаги трябва да се иска разрешение. Човек сам трябва да почувства вътрешно, когато бъде дадено такова разрешение. А отказът? “Може би ще го усетиш като плясване по гърба, – казва един шаман, - въобще, сам ще разбереш”.

Сместа за пушене от тютюн и билки олицетворява всичко съществуващо, а поднасянето на Лулата на шестте страни на света преди пушенето означава единение с цялото Пространство. За всяка от страните се слага щипка киникиник, и при поставянето й се изрича молитва. Пълнейки Лулата по този начин, пазителят й се отъждествява с нея и с цялата Вселена. Достигайки шестте страни на света – Запад, Север, Изток и Юг, Горе и Долу, “Азът” се разширява, преставайки да бъде само част или фрагмент от Цялото, подобно на една прашинка тютюн, и придобива Цялостност, т.е. Свещеност.

Димът – това е видимо дихание, а диханието – това е жизнената сила. Всичко в мирозданието диша. Дишат хората, животните, растенията и даже камъните. Затова животът на всичко, което е проявено, се основава на диханието. Диханието е незримо, както самия живот. Не можем да го видим. Ние само осъзнаваме, че то съществува. Великото Дихание – това е Великия Дух. Димът олицетворява жизненото дихание, което е станало видимо.

Когата индианецът пуши Свещената Лула, той “вижда” как неговите слова, мисли, молитви се носят към Великия Дух. Чашката на Лулата символизира женското начало и представлява Великата Прамайка (Любовта); мундщукът символизира мъжкото начало и олицетворява Великия Праотец (Светлината). Тютюнът, живо растение, е носител на Живота. Самият ритуал на пушене на Лулата демонстрира Закона. Затова в ритуала на пушенето се извършва пробуждането на Четирите Велики Изначални Сили и хармоничното сливане с тях.

Димът на Лулата се ражда от огъня (пламване на духовното озарение), обхващащо тютюна и билките (проява на материята), които под действието на огъня се превръщат в етер и се освобождават от формата, така че духът им е свободен да лети в света на своите висши вибрации. Пушенето на Лулата се възприема като “съучастие” в акта на диханието (на живота и духа) на Четирите Велики Изначални Сили на Вселената.

Вдишването и издишването на дима на Свещената Лула символизира прилива и отлива на живота – от незримост към видимост и отново – в царството на непроявеното. Вдишването всмуква дима в тялото и служи за припомняне на всичко, което е приемливо и полезно във всички видове дейност на физическото битие. Изпускането на струята или облачето дим при издишането символизира всичко, което се освобождава и отвъд пределите на което човек трябва да се откъсне. Вдишването – това същевременно е свързване с Небето отгоре. Издишването – с Земята отдолу. А диханието – това е свещения брачен съюз на Небето със Земята.

Пушенето на Лулата е свещенодействие, което има дълбок символичен смисъл и конкретна цел – овладяване на силите на Доброто.

Лулата се пуши при различни случаи и поради различни причини. Пушенето на Лулата е много лично и съкровенно нещо. То е тайнство - тайнството на Единението, сродно с християнското причастие, обхващащо цялото проявено битие, а всяка струйка дим олицетворява диханието на Незримото, което изплува и отново се разтваря в Небитието.

* * *

…Както нишката, съединяваща и центрираща мънистата в една огърлица, Свещената лула заема централно място във всички обреди на индианците от равнините. Лулата е преносим олтар и източник на благодат, какъвто всеки индианец се стреми да притежава. Той не предприема нищо важно, без преди това да изпуши лулата, концентрирайки се върху всичко, което тя символизира, събирайки у себе си по този начин множество сили. Може да се твърди, че ако човек постигне в най-дълбока степен смисъла на лулата и ценностите, вложени в нея и в свързаните с нея обряди, то може да  разбере религията на индианците от равнините в цялата й пълнота.

Произходът на лулата  е описан в множество изпълнени с красота митове. В мита на сиуксите свещената Бизонова Жена донася лулата на хората, като им обяснява нейното значение и смисъл. Лулите от историческия период както и тези, които се използват в наши дни, се правят с червена, понякога и с черна каменна глава, а мундщукът обикновено се издялква от ясен.  Големите ритуални лули се украсявали с цветни ленти, репрезентиращи четирите посоки на света, с части от свещени животни и природни материали[6]. Тези лули символизират човека (микрокосмоса) в неговото сливане с единното, или Вселената (макрокосмоса), чието отражение представлява човекът. Главата е сърцето или свещения център, и всяка част на лулата обикновено се отъждествява с определена част на човешкото тяло[7].

С пълненето на лулата цялото пространство (представено чрез отправянето на жертвите към четирите страни на света) и всички проявления (представени чрез щипките тютюн) са концентрирани в едно място (главата или сърцевината на Лулата), така че тя съдържа - и на практика става - Вселената. И тъй като Лулата става Вселената, тя включва и човека, затова пълнещият я трябва да съотнесе себе си с нея, образувайки по този начин не само средоточие на Вселената, но и свой собствен център – той се “разширява” така, че посоките на пространството влизат [включват се] в него. Именно чрез това “разширяване” човекът престава да бъде част, фрагмент, а става цялостен и свещен, разсейвайки илюзията на собствената си отделност.За да се поясни тази индианска индификация на човешкото тяло с Лулата, ще приведем следния текст на осейджите:

Тези хора имаха лула

Която оприличаваха (уподобяваха) на своето тяло.

О Хонга, аз притежавам Лула,

               която уподобих на своето тяло.

Ако и ти я уподобиш на своето тяло,

Ще имаш тяло,

              способно да избегне всички видове смърт.

Ето шийният прешлен, казаха те,

Аз го направих прешлен от своята собствена шия.

Ето устата на Лулата,

Аз я направих своя уста.

Ето десния хълбок на Лулата,

аз го направих десен хълбок на моето тяло.

Ето гръбнака на Лулата,

Аз го направих свой собствен гръбнак.

Ето левият хълбок на Лулата,

Аз го направих ляв хълбок на моето тяло.

Ето кухината на Лулата,

Аз я направих напълно в моето тяло.

Ето връвта, свързваща мундщука и главата,

Аз го направих свое гърло.

…Използвай Лулата като жертва в молитвите,

И молитвите ти винаги ще бъдат чути.

(Francis La Fleshe, War and Peace Ceremony of the Osage Indians; Bulletin № 101 of the Bureau of American Ethnology; Washington, D.C., 1939.).

Докато лулата се пълни със свещен тютюн, се отправят молитви към всички сили на Вселената, а също и към милионите форми на творението, всяка от които е представена чрез прашинка от тютюна. По този начин напълнената лула представлява Вселената (в цялата й пълнота), така че с поднасянето на огъня, даден от Великия дух, се принася божествена жертва, чрез която Вселената и човекът отново се въвличат в сърцевината на Принципа, ставайки това, което всъщност представляват. Изначално смесвайки жизнения си дъх с тютюна и огъня през правия мундщук на съсредоточаването, пушещият участва в жертването на собственото его и така способства за осъществяване на Божественото Присъствие в своето собствено сърце (средоточие, център). Всъщност, с прекарването на дима през себе си, човек придобива помощ за постигането на това, че не само Божието присъствие пребивава в него, но и че той и целият свят мистически се потапят в Бога.

Димът, издигащ се към небесата, също така представлява една зрима молитва, при виждането и под въздействието на аромата на която ликува цялата Вселена. Тайнствата, свързани със Свещената лула, са толкова дълбоки, че едва ли ще сбъркаме ако кажем, че обредът на изпушването на лулата за индианеца е толкова важен, колкото светото причастие в християнството. Затова не случайно я наричат “Лула на мира”, тъй като тя винаги е използвана за установяване на мир и добри отношения между приятели и врагове. Защото при съвместното пушене на лулата всеки човек по-лесно си спомня за собственото си средоточие, което по този начин се разбира като единен център във всеки човек и самата Вселена.

Трудно е да си представим ритуал, способен да изрази по-ефективно връзката, съществуваща между всички форми на творението.

Събрал Димитър Венков по материали на Джоузеф Е. Браун, Р. Ердош, К. Медоуз и др.



[1] В един от моделите на световни посоки и свързаните с тях сили, които индианците използват, Северът е посоката на мъдростта, познанието и пречистването (бел. прев.)

[2] В минералогията е известен като катлинит, по името на известния американски художник, пътешественик и изследовател на индианците Джордж Кетлин, който през 30-те години на ХІХ в. посещава находищата в Минесота и описва камъка (бел. прев.)

[3] Индианците използват за пушене специална смес, наречена киникиник, състояща се от тютюн и различни ароматични треви и билки. В миналото лакота прибавяли към сместа за пушене и кора от червена върба (бел. прев.)

[4] Уакан-Танка – на езика лакота означава Великата Тайна (или Великото Тайнство). Уакан Танка репрезентира всички духовни същества и сили в космологията на сиуксите. Според схващанията на повечето от тях, това е неперсонифицирана свещена сила, и едновременно Същество, творец на света, което присъства във всички създания (бел. прев.)

[5] Магическото Колело (Medicine Wheel) е индиански метод за получаване на Познание – в частност, за дълбочината на собствената Същност – и за свързване на различните нива на реалността (бел. прев.)

[6] Черният Лос разкрива смисъла на устройството на Лулата по следния начин: “…Виж, напълвам тази Свещена Лула с кора от червена върба. Но преди да запушим, трябва да видиш как тя е направена и какво означава. Тези четири ленти, които висят от мундщука, са четирите части на Всемира. Черната е за Запада, където живеят Гръмотевичните същества, които ни изпращат дъжд; бялата е за Севера – оттам идва мощния бял Пречистващ вятър; червената е за Изтока, откъдето извира светлината и където живее Утринната звезда, за да дава мъдрост на хората, а жълтата е за Юга – оттам пък идва лятото и силата за растеж.

Но всъщност тези четири духа са само Един, и това орлово перо тук е за Него, който е като техен Отец, а също и за човешките мисли, които би трябвало да се издигнат високо като орлите. Не е ли Небето баща, а Земята – майка, и не са ли всички живи същества, които имат крака, крила и корени техни деца? А тази козина, с която е обвит края на мундщука е от бизон и е символ на Земята, откъдето сме дошли и от чиято гръд сучем като бебета през целия си живот, заедно с всички животни, птици, дървета и треви. И защото символизира всичко това, и дори повече, отколкото който и да е човек може да разбере, Лулата е свещена” (бел. прев.)

[7] Следва да се отбележи, че в пълния ритуал на Лулата има три отчетливи етапа: пречистване с дима на свещена трева; разширяване на Лулата, така че тя обхваща цялата Вселена; и накрая това, което може да се нарече “същност”, т.е. жертвоприношението за (на) цялата Вселена в огъня. Тези три фази на обряда са обичайни, в една или друга форма, за всички традиционни или ортодоксални видове молитва и винаги съставляват задължителни стадии за истинската духовна реализиция.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)