Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

ВЪЛЧАТА СИЛА

(кайова)

Горският вълк не се среща в равнините поради липсата на гори. Прерийните вълци и койоти по размер са доста по-малки от горския вълк.[1] Затова, напълно естествено, в редките случаи, когато племената от Равнините се натъкнели на тези огромни сиво-черни зверове, те ги гледали с възхищение и почуда.
Легендата, която следва, датира от стари времена, но събитията, за които разказва показват, че част от племето кайова още в онези далечни времена е населявало земите, които днес наричаме тяхна територия – онзи промеждутък земя, обрасла с ниска трева, разположена между планините Уичита в югозападна Оклахома и река Арканзас в Канзас. Подобна история, само че при сиуксите, е била записана от Стенли Вестал и публикувана в книгата “Мисури”, издадена през 1964 от Университета в Небраска, Линкълн.
Името, което кайова са дали на планините Уичита, в общи линии е същото като това, навлязло в английския език: Уичита Маунтийнз, въпреки че всеки нисък връх има свое собствено наименование – Седъл Маунтийн[2], запазила своето наименование в английския превод, Пауър Маунтийн[3], известна днес като Маунт Скот и Хайдинг Маунтийн[4], където според преданието са изчезнали последните бизони и която в наши дни е позната под името Циментовата планина заради каменоломната кариера, обграждаща източния й склон.
Река Арканзас била наричана Сей-сей-пау или Реката на Острието за стрела, защото именно там, по бреговете на тази река, близо до извора й, кайова открили кварцовите камъни, които обработвали, за да правят от тях ножове, върхове на копия и стрели. Воините от всеки боен или ловен отряд като достигнели до реката, вземали със себе си толкова необработени камъни, колкото можели да носят, за да ги обработят след това у дома. Имало хора, които били станали истински специалисти в изработването на оръжия и се очаквало всеки един човек да подели донесените камъни най-вече със специалиста по изработката. Тази практика се проявява и днес в правилото “направи едно и задръж едно” при изработката на ветрила и украсата на дрънкалки.

Участниците в ловния поход принадлежали към общината на Големия Щит от племето кайова. Те лагерували край река Уашита, когато воините решили да се изкачат до планината Лодж Поул (Скалистите планини в Колорадо), където растели величествените стройни борове и да потърсят там своите врагове от племето юта. В онези дни двете племена непрекъснато воювали.

            Птица-Завързана-в-Косите предвождал отряда. За четвърти пореден път той бил водач на боен поход. Вече се сражавал срещу хикариля апачите, срещу навахо и срещу пуеблосите-които-се-бият (Таос). До сега винаги побеждавал врага. Този път той тръгнал против юта, които били най-опасният противник.

            Мъжете били дванадесет на брой заедно с бизоновия доктор[5] и вторият по ранг мъж след Птица-Завързана-в-Косите бил неговият брат, Бизоновия Рев. Съпровождали ги и четирима младежи, които трябвало да водят резервните коне и да се грижат за животните, когато мъжете спирали да лагеруват. Момчетата също така се редували да готвят, когато било достатъчно безопасно да се запали огън. През останалото време воините се прехранвали със сушено месо, бобове мескит и студена вода. Разбира се, по онова време не били и чували за кафе.

            Бойният отряд пътувал на северозапад през Равнината с коловете. Единствените индианци, които можели да срещнат по пътя си, били команчите, които били приятелски настроени и вероятно някои липан апачи, на за тях никой не си правел труда да се тревожи. Те не приличали на останалите апачи, като хикариля или като навахо. Липан апачите изглежда нямали желание да се бият.

            Така че воините кайова прекарали осем нощи на открито необезпокоявани от никого. Стигнали до мястото на Ероухед Ривър, откъдето се сдобивали с камъните за обработка и някои от мъжете поискали да съберат много камъни. Но Птица-Завързана-в-Косите ги накарал да продължат.

- Можем да вземем камъни по обратния път за вкъщи – казал им той – Ако ги вземем сега, само ще ни натежат и ще ни пречат по време на битката.

            Така че бойният отряд продължил по своя път и два дни по-късно, привечер, мъжете видели пред себе си великите планини на фона на залязващото слънце. Тогава те започнали да се предвижват само нощем, като се ориентирали по голямата неподвижна звезда в небето, която представлявала ръката на Сейндей[6] заедно с останалите звезди, които се движели около нея бавно през цялата година за да пазят света на Сейндей. Те образували пръстите на ръката.

            Изминали още четири дни преди воините кайова да усетят мириса на дим. Пред тях се намирало село на племето юта и типитата едва се забелязвали на фона на разпукващата се зора. Кайова изчакали слънцето да се покаже над края на света и тогава Птица-Завързана-в-Косите вдигнал ръка и после рязко я спуснал надолу - и воините кайова се понесли напред в атака.

            Юта били изненадани, но те умеели да се бият добре и дори жените им не се страхували. Те стояли редом с мъжете си и им подавали стрели, докато те ги изстрелвали срещу кайова.

            Битката продължила с променлив успех цялата сутрин. И тогава, когато слънцето се извисило точно над главите на воините, четирима мъже от племето юта били убити, а останалите яхнали конете си и се обърнали в бягство, след като жените вече били напуснали лагера, оттегляйки се надалеч, скрити сред сенките на огромните борове.

            Бизоновият Рев паднал на земята. Не бил убит, но бил улучен със стрела отдясно под гръдния кош, а друга пронизала крака му от край до край. Бизоновият доктор накарал мъжете да убият един кон и да го одерат и приготвил тънка ивица от суровата кожа за ранения крак. Единственото, което обаче можел да направи за другата рана, било да изпее своята песен на силата и да се моли.

            Момчетата докарали двата най-кротки коня, с които бойния отряд разполагал. Направили носилка от останалата конска кожа и поставили Бизоновия Рев върху нея. После кайова се отправили по обратния път към дома, но били принудени да се движат бавно заради Бизоновия Рев. Въпреки всичките усилия на бизоновия доктор състоянието му ставало все по-лошо и той изгарял от треска. Понякога за момент дори губел съзнание.

На сутринта на третия ден, когато вече приближавали края на равнините, бизоновият доктор поклатил глава.

- Направих всичко, което бе по силите ми – казал той след като изпял и последната от четирите си песни, отправени към изгряващото слънце. – Ако състоянието му не се подобри до вечерта, ще се наложи да го оставим и да продължим без него.

- Да изоставя собствения си брат! – възкликнал Птица-Завързанана-в-Косите. – Не може да искате от мен да направя това.

- Налага се да избираме между неговия живот и живота на всички. – обяснил бизоновият доктор – Юта могат да ни застигнат всеки миг, защото се движим прекалено бавно.

Мъжете смятали, че Бизоновия Рев не е в състояние да чуе и разбере думите им, но ето че той отворил очи.

- Върви напред, братко и ме остави! – казал той – И без друго ще умра. Не погубвай живота и на останалите.

Но Птица-Завързана-в-Косите не можел да изостави собствения си брат да лежи така беззащитен. Той изпратил момчетата да потърсят някоя пещера и те наистина успели да открият една на планинския склон. Птица-Завързана-в-Косите и бизоновият доктор докарали коня с носилката колкото се може по-близо до пещерата и след това двамата къде носейки, къде влачейки, успели да настанят Бизоновия Рев вътре. Момчетата вече били постлали няколко бизонови кожи за легло и мъжете поставили болния върху тях. Всички останали в пещерата заедно с него, а това наистина било добре, защото голям боен отряд на юта минал точно под тях, търсейки техните следи. Но върху каменистата земя нямало никакви дири и кайова били в безопасност.

В пещерата се носела някаква странна животинска миризма и бизоновият доктор се обърнал към останалите:

- Струва ми се, че това някога е било вълча бърлога. Мирише на вълци.

И тогава всички се съгласили, че наистина миризмата е като от дупка на койот, само че по-силна.

Когато се спуснал пълен мрак, преди луната да изгрее, Птица-Завързана-в-Косите стиснал ръката на брат си, за да се сбогува. Бойният отряд продължил по пътя си, като оставил на Бизоновия Рев кратунка пълна с вода, малко сушено месо и мескит.

Може би това, което последвало, се случило още същата нощ, а може би на следващата. Бизоновият Рев никога не могъл да разбере със сигурност. Той се събудил, с ясно съзнание, напълно спокоен и жаден. Опипал с ръка край себе си и намерил кратунката с вода. Кратунката била наполовина празна и Бизоновият Рев решил, че вероятно се е събудил през нощта  и е пил от нея.

Бизоновият Рев се обърнал леко на една страна и видял навън няколко чифта зелени светлинки, образуващи кръг. Отначало си помислил, че зли духове - сови - са дошли за него. Той лежал неподвижно, без да мърда и зелените светлинки също стояли неподвижно. Напомняли му за нещо и тогава той се сетил - очи на койоти!

- О, братя мои, - изрекъл той, протягайки ръка към тях – не ме наранявайте! Аз съм един беден човек, ранен много лошо. Смилете се над мен и ми позволете да остана във вашата пещера още малко.

Не последвал никакъв шум, но после две зелени очи се отделили от останалата група и се приближили към него. Една огромна, сиво-черна вълчица се изправила над Бизоновия Рев и започнала да го души от главата до петите. После се излегнала до него така, че да може да стига гърдите и и той засукал млякото й като малко вълче.

Когато след това се отпуснал върху кожите, вълчицата-майка вдигнала глава и погледнала своя народ. Те всички пристъпили към Бизоновия Рев. Един стар и мъдър мъжкар – вероятно водача на глутницата – дълго душил превръзката от конска кожа, след което започнал да я дъвче.

После дълго близал с езика си ранения крак, докато останалите вълци се редували да ближат раната на гърдите на Бизоновия Рев. Той се унесъл в дрямка и когато се събудил, вече било утрин и той бил сам в пещерата с вълчицата-майка, която лежала и се притискала до него като куче, за да го топли.

От този момент вълците дълго се грижили за Бизоновия Рев, докато той не се почувствал отново добре и не възвърнал силите си. Дори след като вече бил в състояние да се движи, той продължил да живее с вълците. Неговият брат му бил оставил лък и стрели и когато можел вече да ходи и да стреля, той излязъл на лов. Убивал дивеч за вълците, за да им покаже своята благодарност за помощта, която му оказали.

Бизоновият Рев живял в пещерата на планинския склон до идването на пролетта. Вече можел да върви като здрав и силен мъж, затова оставил пещерата на вълците и се отправил към дома.

Кайова лагерували близо до извора на Ероухед Ривър и като видели мъжа, който се приближавал от запад, не могли да го познаят. Някои си помислили, че е юта, други, че е навахо, но тогава Птица-Завързана-в-Косите излязъл от своето типи и го видял.

- Това е моят брат! Моят брат, който оставихме да умре! Той се е върнал при нас!

И се затичал да го посрещне.

Когато Бизоновият Рев им разказал какво му се е случило, кайова не могли да повярват.

- На-на-на – повтаряли жените му – това е нещо чудесно.

- Наистина е чудесно – казал бизоновият доктор. – Вълците са го излекували, след като аз не успях. Нека от сега нататък неговото име бъде Сивият Вълк и нека неговата сила бъде като тази на вълка, защото тя е могъща като силата на дивата котка[7] и той ще стане велик лечител.

И така, от тогава Бизоновият Рев станал известен като Сивият Вълк и от тогава до сега кайова почитат горските вълци и ги наричат братя и сестри.

Разказано от “Кайова Джордж” Пулоу и записано от А. Мариът

Превод Десислава Драгиева



[1] Всички вълци в Сев. Америка и Евразия съставляват един биологичен вид – сив вълк (Canis lupus); в Сев. Америка обитава още койотът (Canis latrans) и ръждивия вълк (Canis rufus), който по мнение на някои зоолози е еволюционен родоначалник на вълците и койотите. Споменатият тук прериен вълк е (относително) по-дребен подвид на сивия (б.прев.).

[2] Седлото (б.прев.).

[3] Планината на Силата (б.прев.).

[4] Скритите планини (б.прев.).

[5] Бизонов доктор – при кайова притежател на т. нар. “бизонов цит”. За повече подробности относно бизоновите лечители виж материалите за щитовете в алманаха “Гласът на орела” Бр. 1 (б.прев.).

[6] Митологичен герой на кайова, демиург и трикстер (б.прев.).

[7] Вероятно става дума за рис или пума (б.прев.).

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)