Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Обществото на лисиците като пример за войнските общества при лакота

Теодор Кошев

Хей ловци,
Всички вие избягахте,
А само Лисицата не избяга.
Ето той там, гледайте - лежи!
Хей, всички вие избягахте,
А той там, гледайте - лежи!

Танцова песен
на Обществото на Лисиците

Въз основа на своите добре изразени обществени и култови структури, Лакота са превъзходен пример за възрастово нестепенувания характер на военните общества при прерийните нации. За етнографията на индианците от равнините (в това число и Сиу) определено значение имат историческите фотографии, направени през 90-те години на ХIХ и началото на ХХ век. За съжаление повечето от тези изображения дават само една малка част от символите на дадено мъжко общество. Голяма част трябва да бъде реконструирана по устни сведения и стари пиктограми.
Съществуват два вида общества - Общества на Сънищата (или Култови общества) и Войнски общества. Това разделение е отбелязано още от Хейдън, който е един от първите автори писали за коренните американци от северните равнини1. Според д-р Уислър мъжките общества при Оглала Лакота се разделят на Полицейски общества и Общества на вождовете или Граждански общества и Военни общества2. В гражданските влизали "Големите кореми", "Притежателите на бял кон", "Високите" и "Короните от бухалски пера". По време на неговите проучвания сред Оглала, в резерватите Пайн Ридж и Роузбъд, Юж. Дакота, съществували шест полицейски общества:

Tokala (Лисиците)
Kangi yuha (Притежаващите /или Носещите/ Гарван)
C'ante tinza (Силните /или Храбрите/ сърца)
Ihoka (Язовците)
Sotka yuha (Притежателите на неукрасено/право копие)
Wic'iska (Белязаните с бяло)

Само първите четири са проучени от Франсес Денсмор между Тетоните в Стендинг Рок и са описани в нейния класически труд "Музиката на Сиуксите Тетон". Отец Фр. Хенепин отбелязва наличието на полицейски общества още през 1680 г. В настоящата публикация ще направим кратка експозиция на структурата и функциите на акичита [т.е. охраната, племенната "полиция"; б.м. Т.К.] сред Оглала и по-специално на Обществото на Лисиците, като пример за войнските общества. Между отделните общества са съществували известни разлики във обичаите и функциите, но всички те отговарят на термина "полицейски общества". Независимо от това, че са изпълнявали тази функция, те не са били обаче специално създадени заради това задължение.
Полицейски или охранителни общества били тези, чиито членове изпълнявали ролята на охрана в лагера, в моменти когато племето се премествало или, което е по-важно, по време на лов за бизони, като тяхното задължение било да следят всички да спазват ловните закони. Важна била ролята им и по време на големи бойни походи.
Луис и Кларк дават едни от първите сведения за тях. Те разказват следното: "Тези хора имат няколко смелчаци, които използват като войници. Те са нещо като полицията на лагера и се справят с всякакви нарушения на реда. Днес видях един от тях да налага с камшик две жени, които явно се бяха провинили. Когато той се приближи, всички наоколо се разбягаха ужасени. Нощем те поставят от двама до петима мъже на различни места около лагера, а те го обикалят и пеят докато го охраняват."3
Уислър разказва за начина, по който се е избирала лагерната полиция: "Лагерът или мирновременните вождове избирали четирима водачи от едно общество, които на свой ред избирали хората, които са им нужни от своето обществото. Този избор се правел обикновено в началото на летния лов и важал до приключването на сезона. Явно е било обичай, но не и задължение, вождовете да избират мъже от всички общества по ред".4

Според Желязната Опашка, обществата на Язовците и Носещите Гарвана най-често са били избирани за акичита при преместване на лагера и при лова на бизони. Обществото Миуатани (т.е. "Манданите") например е участвало в организирането на бойни походи, но никога не се е заемало с цивилни дела. Във всеки случай може да смятаме, че акичита са били строго граждански служители. Дори по време на боен поход е било въпрос на чест да принадлежиш към гражданските акичита.
В детайлите на своята организация всички общества при Лакота си приличат. Във всяко от тях имало от четири до шест носители на копия, които били най-изтъкнатите фигури в обществото. Обикновено били групирани по двойки, както и повечето от останалите служители. Двете най-висши двойки били наричани "Четиримата вожда". Във всички общества, с изключение на Носещите Гарван, имало по двама носители на камшик. Що се отнася до мъжете, които разнасяли храна, биели барабаните и пеели, техните задължения в различните общества били сходни, т.е. какъвто и да е произхода на тези общества, те очевидно са еднотипни. Вероятно около половината млади мъже от Сиукската нация били организирани в полицейски общества. Докато вождовете в един лагер се съвещавали, членовете на полицейското общество също се събирали на мястото, определено за съвета и заставали срещу типито. Преди да сторят това обаче, те обикаляли лагера, за да съберат храна за членовете на съвета. Ако вождовете взимали решение, че лагера трябва да се премести на следващият ден, полицията била уведомявана и на сутринта тя яздела из лагера за да се увери, че всички са готови за тръгване. В такъв случай, ако някой откажел да се подчини (без да има уважителна причина), полицията имала право да нареже чергилото на типито му и да убие един или два коня от стадото му. Ако виновникът се поддадял на гнева си, можел да загуби живота си на място.
Когато следотърсачите съобщавали къде има бизони, полицията поемала грижата за всички подготовки около лова и се грижела за това всички ловци и техните семейства да напуснат лагера заедно. Някои от охраната оставали в лагера, за да не го напускат хората без позволение по време на лова и за да защитават лагера срещу вражески нападения. Всеки, който започвал лова преди да се извършат обичайните церемонии или преди да е даден сигналът, бил пребиван от полицията, често до безсъзнание. Освен това можело конят му да бъде убит, а оръжията счупени. В края на краищата, всяко прибързано действие от страна на ловците говорело за егоизъм, пък и можело да подплаши стадото. Последствията от това можели да бъдат много тежки - имало опасност да настъпи глад и дори да бъде заплашено съществуването на племето. Ето защо, ако провинилият се покажел и най-малкото недоволство докато го наказвали, можело да бъде убит. Същото наказание се полагало и за човек, който се отделял тайно от основната група и убиел бизони, дори и ако по този начин не подплаши стадото5.
Да бъдеш избран за член на войнско общество се считало за голяма чест, но право да бъдат избирани получавали само мъжете, които имали успешно търсене на видение и са взели поне един "ку".
В миналото Обществото на Лисиците е било най-изтъкнатото сред войнските общества. Членовете му били известни със своето грижливо отношение към народа на Лакота, както в мирно, така и във военно време. "Хората - Лисици" посрещали смело всяка опасност и били готови да се изправят срещу всякаква трудност. Тяхното отношение е ясно изразено в песента им:

фигура 1"Аз съм Лисица,
Живея в несигурност.
Ако съществува някаква трудност,
Ако има някаква опасност,
Аз съм този, който
Трябва да се справи с нея".

В стари времена Обществата на Лисиците били жизнени спойки за етноса сред много от прерийните племена. Лакотското им име е Tokala, означаващо "Лисица". Обществото е било наречено така, тъй като членовете му гледали на себе си като на лисици и наричали враговете си "кости с мозък". Те били готови да преследват своите неприятели, също както лисицата търси плячката си. Членовете на обществото били хитри и енергични на бойната пътека, така както е лисицата постоянно. За своя регалия (символ) използвали лисича кожа, която носели като пончо, с прорязан отвор по средата, като главата стояла отпред, а опашката - отзад. Малки торбички с амулети се прикрепяли към носа на животното, а краищата, краката и ушите се бродирали с игли от бодливо свинче и се окачвали звънчета, според предпочитанията на всеки човек (фиг. 1). Няколко лисичи челюсти, боядисани в синьо и червено, прикрепени върху широка ивица видрова или друга кожа, се носели като украса на главата, с челюстите на челото. Отзад, на скалповият кичур се прикрепяла украса от пера на врана, а две опашни орлови пера стояли изправени нагоре6.
Организацията на обществото е била следната:

2 водачи
2 пазители на лулата
1 глашатай
4 носители на копия
1 пазител на тъпана
2 носители на камшик
2 носачи на храна
8 певци (4 мъже и 4 жени)
30 - 40 редови членове

Някои източници определят броя на Водачите на 4-ма, а Носителите на копия на двама, но в повечето броят е както по-горе. Мнозина смятат Пазителите на лулата с еднакъв ранг като Водачите и така те образуват група от четирима. Във всеки случай, тези постове са били най-главните. Това биха могли да бъдат и четиримата съветници (wakic'unza, мислители) споменавани от някои информатори7.
Обществото е притежавало две лули със специална форма. Някои информатори пък говорят само за една. Пазителят на лулата е ръководел редовите събрания на обществото. Известно е, че при боен поход той е натъпквал лулата точно преди схватката с неприятеля, оставял е главата и е носил само чибука. Ако успеели да победят без жертви от своя страна, лулата се сглобявала и се изпушвала.
Ако Водачите и Пазителите на лулата са били най-високите длъжности, то най-забележителна е била тази на 4-мата Носители на копия. Те трябвало да предвождат атаката в битка и достигайки бойното поле, да забият копията и да не отстъпват от мястото си, освен ако битката се развие благоприятно за тях и трябва да преследват врага. Дори и тогава можели да тръгнат само ако човек от обществото ги плесне с камшика си. Да приемеш този пост е било истинско предизвикателство към смъртта. Когато длъжността се освободяла, общо събрание избирало кандидат за поста. Носещите камшика били пращани да потърсят кандидата и да го доведат пред съвета, ако той не е бил член на обществото. Те обикаляли лагера, докато го открият и го представяли пред събралото се множество. Дотогава избраникът по принцип не знаел дали е призван за редови член или за служител. Един от пазителите на лулата го запознавал със съдбата му. Обикновено кандидатът приемал. През цялото време Глашатаят изброявал на висок глас качествата му, жените надавали тремоло, а членовете на обществото пеели песни, посветени на славата на Носителите на копия. Предпочитаната песен била "Аз съм Лисица, живея в несигурност". Накрая кандидатът приемал, тъй като отказът се считал за публичен позор. Тогава Пазителят на лулата му разяснявал задълженията на обществото Токала и неговите собствени, като нов служител. Роднините на новоизбрания раздавали дарове на бедните и нуждаещите се, но не на членове на обществото.
фигура 2От регалиите, обозначаващи принадлежността към организацията, най-характерни били т.н. копия-лъкове (фиг. 2а). Не приличащи на никои копия на други общества, те били направени във формата на лък, напомнящи за Свещения лък на племето. Общата дължина на копието-лък достигала до 180-190 см. Прътът бил украсен на интервали с мъниста, а ръкохватката - с оцветени сухожилия и ленти червен вълнен плат. В единият край е било дългото острие. От същият край, привързана с ремък, няколко сантиметра по-надолу, е висяла ефектна "висулка" от кожа с изобилие от по-малки пера, прикрепени към нея и с две веещи се опашни пера от скален орел, избродирани с мъниста или с увити с кожа краища. Да бъдеш удостоен с копие-лък било голям знак, но и предизвикателство към честта, затова тези четирима носители били хора, които са задължени да отстояват местата си безстрашно, в предната линия на всяка битка и да търсят възможност да вземат "ку" с лъка.
Имало е също два плоски, широки камшика, подобни на тези на другите общества, с назъбени краища, боядисани ивици и видрова кожа, провесена от ръкохватката (фиг. 2б). Както е отбелязано, Носителите на камшика са били нещо като разпоредители в обществото. Те представяли кандидатите, събирали хората, наказвали отсъстващите, следили за това, дали всички танцуват и дали някой не отстъпва в бой. Те често се сражавали на кон и ако той бъдел убит в битката, се боядисвали с кръвта му. Когато убиели неприятел, отбелязвали по една черта на бута на коня. По време на събиранията на Токала, те често седели в центъра и разказвали за своите дела и победи, а щом свършели, останалите членове извиквали и ставали да танцуват. Камшикът ги дарявал с магическа сила и затова те извършвали невероятни неща по време на битка; де факто тяхно задължение било да убиват неприятеля. Освен това някои от членовете на обществото носели прави копия, украсени с осем орлови пера (фиг. 2в).
Когато тръгвал на боен поход, пазителят на тъпана взимал покривалото и го подменял след завръщането си. При обикновено ползване покривалото било свалено, но при церемониално танцуване то се слагало на тъпана. На церемониите Носителите на дрънкалки сядали при певците. Вързаната за косата лента от малки сребърни кръгчета е била обичайна и отличителна принадлежност. Тя се връзвала за скалповия кичур и понякога стигала чак до земята. Магическата дрънкалка, използвана от обществото на Лисиците при танци, е била извънредно дълга и черна на цвят. Кожената й глава била оформена така, че да прилича по на форма на човешка глава с лице. Носителят й също се боядисвал в черно и танцувал сам, по-буйно от останалите.
В посветителната церемония се включвало и правенето на т.нар. "лисича прическа". При нея косата се обръсвала, като се оставял гребен, подобно на източните прически от горската област. Тези бръснатоглави седели при биещите тъпана, като ги акомпанирали с малки дрънкалки. Боядисвали телата и лицата си жълти. Тези специални членове и доброволци били наричани "лисичите прически". След време оставяли косата им да порасне отново и други доброволци си обръсвали главите.
Носителите на храна били млади служители, които отговаряли за снабдяването и приготвянето на храната при церемониалните събирания на Токала.
Когато танцували служителите се боядисвали в жълто, с червена ивица над устата. Редовите членове не се боядисвали и се обличали според собствените си предпочитания. Когато отивал на боен поход, редовия член можел да носи копие, но само като оръжие, а не като символ.
Според Джордж Суорд, съществувал е обичай да се прави реорганизационно събрание през ранната пролет, когато се издигал летният лагер8. Така обществото било готово за изпълнение функциите на акичита, ако бъде повикано от четиримата главни вождове или главният акичита. Първата стъпка в реорганизацията била подновяването на копията и другите регалии, като обичай е било да се изработват нови всеки сезон. Типито им се разполагало в центъра на лагера. Материалите се набавяли на части от членовете, които вървели от типи на типи, пеейки. Ако в някое типи имало дете, което им било симпатично, те спирали и Глашатаят извиквал: "Внуче, искам да поправя нещо, но си нямам материали (изброявайки мъниста, кожа, сухожилие или каквото трябва), ще можеш ли да ми услужиш?" Тогава родителите давали нужното на детето, а в някои случаи то дарявало и кон. След като необходимите материали били набавени, копията и другите вещи се правели четири дни. След това се правело голямо събиране. Две покривала от типита се снаждали и се правело едно общо голямо типи, достатъчно широко за голямо празненство. Двама души се изпращали да донесат храна. Те посещавали изтъкнати хора от селото и им раздавали малки червени пръчици. Получилият такава бил задължен да занесе в общото типи определено количество храна.
След това започвал празникът, на който се събирали всички Токала. Водачите избирали кандидати за длъжностите на обществото измежду хората, убили неприятел и доказали себе си през изминалата година. Те били поставяни в центъра, за да бъдат почетени. Най-напред се избирал Пазителят на тъпана (cancega yuha), после Пазителят на лулата (wakiconza), Носещите копие (wahukeza yuha), Пазителят на дрънкалката, Носещите камшик (glahapa), Доставящите храна (wakapamini), Биещите тъпана, Певците (hoka) и Глашатаят. Копията били забивани в земята, близо до центъра, заедно с камшик, лула и специален жезъл-вилица за месо. Носителят на копието ставал и разказвал за своите успехи, за това как е победил неприятелите си и предавал копието на избраника. Носителят на камшика правел същото и предавал камшика на избрания. Един от бившите Пазители на лула разказвал как докато е бил пазител е побеждавал враговете и представял новия пазител. Другите служители правели същото. Хората разказвали само за победите си, а не и за несполуките. Новоизбраните дарявали коне и други вещи на присъстващите. Дотогава никой не можел да напусне събирането. Пеели се песни. Всички празнували, танцували и, разбира се, ядели. Най-накрая един от хората убили неприятел през изминалият период, събирал всички регалии и ги раздавал на притежателите им и събирането завършвало.

Също така през този период се извършвала специалната церемония по подстригването на двама или четирима Токала. Тя отново се провеждала в голямото типи. На огъня се слагал котел с храна и церемонията започвала. След като всички се съберели, трима човека изкарвали напред кандидатите. Често било това да е поради даден обет: "Ако убия неприятел, ще си направя Токала-прическа". Младежите сядали в центъра на едно постлано на земята одеало и косата им се отрязвала с нож, като се оставял само един кичур по средата на главата. Понякога цялата коса бивала отрязвана, оставяйки главата съвсем гола. Кандидатите раздавали коне и дарове на бедните и нуждаещите се. Ако в момента не разполагали с достатъчно коне, раздавали специални жезли, които били еквивалент на кон и по-късно [след успешен набег за коне; б.м. Т.К.], се издължавали9.
Редовните церемонии на Токала се правели по всяко време. Щом лагерният кръг се формирал, те издигали специално типи близо до центъра. Водачите вдигали типито и приготвяли храна за останалите. След събирането, цялото общество излизало и провеждало т.нар. "просяшки танц" (beggar's dance). При него членовете на обществото, танцувайки, обикаляли лагера и спирали пред домовете на вождовете и изтъкнатите мъже. След като свърши песента, собственикът бил задължен да излезе с лулата си, да я предложи на биещите тъпана и да дари дарове на някого, в чест на някое дете или роднина. Тази церемония била изпълнявана за подпомагане на бедните. Самите Лисици не получавали нищо.
В обществото членували както момчета на по 15-ет години, или дори по-млади, така и мъже на средна възраст. Единственото изискване е било да са се доказали на бойната пътека. Ако младеж убиел неприятел или успеел да отвлече коне и делата му станели известни на водачите, те изпращали глашатая да го покани на празник и го предлагали за член на обществото. Човек можел да остане член неограничен период, според собствените си желания. Когато някой от служителите желаел да се оттегли, той организирал събиране и канел всички членове на него. Там той излагал мотивите за отказа си. Ако били добре аргументирани или достатъчно сериозни, оставката му се приемала, в противен случай бил вземан на подбив. Понякога напускането било само за определено време. Ако потвърдял оттеглянето си, на неговата длъжност се избирал нов човек. Бившият член трябвало да върне всички регалии, които са му били дадени. След това той можел да постъпи наново, но само като редови член. Също така можел да бъде избран и в някое от другите подобни общества10.
Когато се приемали нови членове, можели да присъстват само членовете на Токала. Те пеели специални песни и танцували. След това Пазителят на лулата разяснявал задълженията си, ролята на съветник на водачите и начините си да се грижи за свещената лула на Токала. След него същото правели Пазителят на магическият тъпан, Носителите на копия, Носителите на камшици и Носещите храна. Когато всички свършели, тъпанът започвал да бие, певците запявали Токала-песен и всички се включвали в танца. Ако някой освен биещият тъпана и певците не танцувал, Носещите камшици започвали да го бият, докато стане и се присъедини към останалите. След това Пазителят на лулата инвокирал Yata и Eya, помолвайки ги за помощ към кандидата. Тези свръхестествени сили са синове на Tate (Вятъра) и са свързани с Taku Skan-skan, който властвал над движението, войната и лова, а освен това призовавал и Inyan, духът на камъка, когото наричали Tunkas'ila (Праотец), властващ над храбростта, великодушието и издръжливостта. Тяхната молитва била следната:

"Помогни ми в това, което ще направя.
Бъди с мен в моите дела.
Смили се над мене.
Помогни ми да защитя другите."
11

През цялото това време кандидатът оставал седнал пред наставника. Наставленията били давани от Пазителя на лулата и Съветниците или от някой друг изтъкнат член на обществото. Правилата, към които се придържали членовете, призовавали към смелост, щедрост, доблест, морал и братско отношение. Мъжът, присъединил се към обществото, бил длъжен да спазва тези изисквания. Не трябвало да краде, освен от неприятелите; не бивало да лъже, освен враговете; трябвало да съблюдава правилата на лагера и лова; ако член на Токала изпаднел в беда от всякакъв вид, трябвало да му се помогне с най-доброто на което всеки е способен; ако умре или бъде убит и остави вдовица, тя трябва да бъде пазена от посегателства; също така не бивало да пожелава жена на свой събрат, без негово съгласие; трябвало да се отнася към всичките си жени по еднакъв начин, без да отдава предпочитания на някоя от тях пред друга; ако пленял жена, бил длъжен да се отнася към нея както към собствените си жени, а ако тя имала дете - да не прави разлика между него и собствените му; ако изгони жена си, трябвало да е сигурен, че тя няма някакви нужди, докато някой друг мъж я вземе; ако друг член на обществото няма жена, трябва да му даде една от своите, ако има повече от две12.
След като кандидатът декларирал, че е готов да спазва тези задължения, бивал дарен с копие, по-късо от тези на носещите копия, което трябвало да пази като символ на задълженията му. Тогава певците запявали нова Токала-песен и всички ставали да танцуват. Докато биещите тъпана започвали бърз, енергичен ритъм, Носителите на камшик налагали новите членове докато те се включели в танца. След края на танца Носещите храна сервирали на всички приготвеното ядене, като започвали първо от новите хора. След това песните и танците продължавали, но вече не церемониално, толкова дълго, колкото желаели присъстващите.


Summary:
In the preceding study will be found a brief exposition of the akicita function among the Oglala Sioux, the Kit-fox society as example. It so happens that certain society were frequently called upon to render such service; hence, the grouping of societies under this head is a distinction recognized by the Native Americans themselves. Though there were some differences of opinion as to the extent of the term akicita societies, no informant ever denied that function to the preceding. We seem justified in concluding that these societies are designated as for special police service, but that this was not in any sence their function as an organization.


Библиография:

1. Mails, Thomas E. - "Plains Indians: Dog Soldiers, Bear Men and Buffalo Women"; New York: Houghton Mifflin Co., 1974, p. 42.
Описанието на Ф. Хейдън (F.V. Hayden, "Contributions to the ethnography and philology of the Indian tribes of the Missouri Valey", Philadelphia, 1862), е едно от първите по-подробни сведения за обществата от равнините; макар че ги описва не като организационни структури, а като "танци", Хайдън дава преглед на всички общества на лакота и шайените и сравнява характерните им черти (виж също в: Karen D. Petersen, "On Hayden's List of Cheyenne Military Societies"; American Anthropologist, № 3, vol. 67, 1965).

2. Wissler, Clark - "Societies and ceremonial associations in the Oglala division of the Teton-Dakota"; In "Societies of the Plains Indians", ed. by Cl. Wissler; New York: Anthropological Papers of American Museum of Nat. History, vol. XI, 1912, p. 10 (New edit. UCLA Pr., 1988).

3. Hassrick, Royal and oth. - "The Sioux: Life and Customs of a Warrior Society"; Lincoln: University of Nebraska Press, 1964, p. 37.

4. "Societies and...", p. 13.

5. Vestal, Stanley - "Warpath: The True Story of the Fighting Sioux, Told in a Biography of Chief White Bull"; Lincoln: University of Nebraska Press, 1987, pp. 63-78.

6. "Plains Indians: Dog Soldiers...", p. 46.

7. "Societies and...", p. 14.

8. Walker, James R. - "Lakota Belief and Ritual", ed. by R.J. DeMallie & E.A. Jahner; Lincoln: University of Nebraska Press, 1982, pp. 261-272.

9. "The Sioux: Life...", pp. 38-42.

10. "Societies and...", pp. 17-19.

11. "Lakota Belief...", pp. 269-270.

12. "Warpath: The True Story...", pp. 80-82.

Илюстрации:

Фиг. 1.Член на Обществото на Лисиците, с лисича кожа около врата и корона с единичен шлейф.

Фиг. 2.(а,б и в) Копие-лък, камшик и право копие на Обществото на Лисиците.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)