Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Иниским

Преди много, много години една млада жена от чернокраките търсела някакви плодове или корени, тъй като в лагера на племето й върлувал глад. Било в средата на зимата и тя се надявала да открие някоя и друга замръзнала шипка или да намери под снега ядивни растения, останали от топлия сезон. Като всички от племето и тя била доста отчаяна  – хората гладували вече от месеци, а бизони нямало и нямало. Тогава някой й проговорил. Тя се стреснато се огледала наоколо, но не видяла никого. После гласът отново се обърнал към нея и накрая тя разбрала, че той идва от едно камъче, лежащо отстрани на пътеката и силно напомнящо малък каменен бизон. Върху камъчето били полепнали няколко косъма от бизон. Този Бизонов Камък (Iniskim) казал на жената да го вземе със себе си, за да я научи на една свещена церемония и на песента към тази церемония. Когато церемонията бъде изпълнена – казал й Iniskim –  силите на Бизоновия Камък ще се задействат и бизоните ще дойдат отново, така че хората ще бъдат спасени. Нещо повече – свещеният камък обещал винаги да помага на човешките същества, когато те са в нужда или опасност, стига да бъде пазен грижливо, призоваван правилно и да се става въпрос за нещо, свързано с наистина най-необходимото за живота на конкретния човек или дадените хора.

Мнозина от вождовете и старейшините не повярвали на младата жена. Някои й се присмели и я обявили за търсеща евтина слава шарлатанка, а други – направо за луда… Все пак имало и такива, които й се доверили и се присъединили към церемонията, която тя провела. Бизоните се върнали, а шатрите на скептиците били съборени от внезапно извилата се вихрушка. От този ден нататък никой повече не се присмял на жената – хората й били благодарни, а и разбрали, че тя наистина е свещена.

            Това е един съвсем кратък вариант на историята за първия Iniskim, но той представя основните й моменти, т. е. – почти всички отговори на въпросите, които биха могли да възникнат относно този древен амулет. Бизоновият Камък е малък, но в него има огромна сила. Най-често има формата на бизон, защото за някогашните прерийни индианци бизонът (преносно и буквално!) е бил животът – храна, жилище, облекло, сечива… Чернокраките обаче често подчертават, че Iniskim може да се яви и във формата на друго животно, на птица и дори на човек. Конкретната форма има значение, но винаги се касае за Бизонов Камък – защото помага по начина на Бизона: грижи се, поддържа живота, осигурява най-необходимото… Казват, че се появява на хора, които не мислят само за себе си, а са склонни да помагат и активно търсят начини как да го направят; накратко – такива, които ще го използват по предназначение. (Така или иначе, намирането на Iniskim се отчита като голям късмет.) Друг много важен момент е, че Бизоновият Камък може да бъде “активиран” не само чрез правилния ритуал, но преди всичко от сериозна необходимост, поради нещо наистина важно, без което е трудно или даже невъзможно да се живее. Ала – съвсем не на последно място – силите му могат да бъдат задействани само, ако е налице необходимата вяра. Скептици, присмехулници, завистници и всякакви други непречистени и невярващи хора не могат да участват в провеждане на Iniskim-церемонии. Те дори би трябвало да стоят по-далеч – иначе “шатрите им могат да бъдат съборени”, при това от същата сила, която на други е върнала живота!

            Една от версиите на историята за първия Бизонов Камък може да се прочете в “Магическата шатра” (с оригинално заглавие “Blackfoot Lodge Tales” от Джордж Бърд Гринел), но там тя е прекалено кратка (вероятно толкова са пожелали да споделят чернокраките с Гринел). Това, което разказах, е базирано върху казаното ми от Адолф Гладния Вълк.

            Iniskim могат да пазят и мъже, и жени, та дори и деца. Разбира се, пазител е този, който е специално иницииран за такъв. Именно той може да провежда церемониите на Бизоновия Камък. В останалите случаи Iniskim е просто могъщ талисман, който дава сила и късмет на човека, който се грижи за него. Бизоновият Камък трябва да стои в дървен олтар върху чиста пръст и малко бизонова козина, да се опушва (най-добре с дим от сладка трева) и въобще към него да се проявяват тези грижи и внимание, които принципно се проявяват към свещените предмети. Може да му се направи medicine bundle (така постъпват преди всичко инициираните пазители), а може и да се носи в кожена торбичка (увит в бизонова козина) на врата, под дрехите – мнозина чернокраки препоръчват точно последния вариант като най-добър. Към бизоновата козина и сладката трева се прибавя и свещена червена боя на прах. При церемония пазителите я смесват с мазнина и боядисват с нея лицата на молителите и самия Iniskim. Препоръчва се при всяка особено важна молитва към Бизоновия Камък той да бъде боядисван с упоменатата червена боя.

            Iniskim “ползват” не само чернокраките, но и сарсите, гро-вантрите и хидатса. Лакота имат също свещени камъни (наричани wotai), но там нещата са малко по-други; така е и при кроу. При всички племена (и далеч не само при северноамериканските индианци) камъните със специална сила винаги са били на особена почит – най-малкото, защото в множество древни митове камъкът се явява най-старото, дори първото същество. Той носи в себе си “информация” от милиони и дори милиарди години.

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)