Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Месечните молитвени срещи на индианците-врани от Великите Северноамерикански Равнини

Любомир Кюмюрджиев

Томас Жълтата Опашка (или Вождът На Магическата Скала), индианец от племето кроу (враните), е един от най-големите коренни американски духовни водачи на двадесетото столетие. Лечител и визионер, церемониален наставник на Танца на Слънцето, Жълтата Опашка е измежду сетните представители на онова поколение, родено в ранния резервационен период, което на свой ред заварило последните мъже и жени от своето племе, помнещи "бизоновите времена" и свободния живот в равнините. Учители на младия Томас били Магическият Гарван и Двата Гамаша - велики воини и шамани на кроу. По-късно негов наставник станал свещеният човек от племето шошони Джон Трехеро, известен като Дъгата.
Наблюдавайки всички промени, настъпили в индианския живот през бурните десетилетия на двадесети век, Томас Жълтата Опашка останал верен на традициите на своя народ. Като основна фигура в религиозния живот на кроу, той успял да запази за новите поколения онези духовни ценности на някогашните воини, ловци и шамани, които - както изглежда - са не по-малко нужни и на днешното материалистично общество. В своя живот Жълтата Опашка съчетава миналото величие, днешната духовна извисеност и утрешните надежди на северноамериканските индианци.

Томас Жълтата Опашка нарича традиционната религиозна система на кроу (индианците-врани) Sun Dance Religion и подчертава, че тя включва парната церемония, търсенето на видения, молитвите с лула и т.н. Той отбелязва, че самият Танц на Слънцето действително е най-важната церемония в цялата тази система, но не бива да се смята, че всичко се изчерпва с едно четиридневно ритуално празненство в разгара на лятото. "Танцът на Слънцето е всъщност с нас през цялата година по множество различни начини" - казва Жълтата Опашка.
Във времето между един Танц на Слънцето и друг (от лято до лято) кроу провеждат поне веднъж месечно молитвени срещи. Последователите на традиционната религия на индианците-врани трябва да положат усилие и да дойдат на всяка една от тези срещи, независимо от личната си заетост - участието им в тях е едно от задълженията им на поддръжници на Старите Пътища. Обикновено се избира дата, близка до пълнолунието (или самото пълнолуние). На срещите се идва малко преди залез слънце. За кроу залезът е не по-малко свещен от изгрева - и двата момента от деня са специално време, в което молещите се получават особено силна благословия. Залезът е и времето, в което трябва да спреш за малко - каквато и работа да имаш, колкото и да си зает или да бързаш - за да благодариш за отиващия си ден.
С особена почит се ползват хората, които се наемат с организирането и провеждането на молитвената среща. Те известяват своевременно всички къде и кога ще се проведе срещата - обикновено това е домът на самия организатор. Той трябва да осигури певци за церемонията, както и подкрепящи закуски и напитки (не се касае за алкохол, разбира се) за всеки един участник в срещата. Друго задължение на организатора е да запали в огнище близо до дома си огън поне около час преди започването на самата среща. Останалото е работа на водача на молитвеното събрание. Той отива по-рано от другите на мястото на срещата и с помощта на организатора подготвя помещението за събранието. Всичко се разчиства и подрежда така, че да има достатъчно пространство за всички участници (включително за певците и за новодошлите), за свещените предмети и т.н.
Когато хората се съберат, всички сядат в кръг, отворен на изток. Оттам ще дойдат първите слънчеви лъчи в края на молитвената среща и ще благословят присъстващите. В западната част на кръга сяда шаманът (свещеният човек) или, ако няма такъв, просто човекът, който ще води събранието. Жълтата Опашка описва какво прави конкретно той, когато изпълнява ролята си на шаман на месечните молитвени срещи, като подчертава, че ако друг води церемонията, той би могъл да използува други свещени предмети и въобще да въведе редица промени, в съгласие с инструкциите, дадени му от неговите духове-покровители във видение, вещ сън или по друг начин. Не бива да се променя само формата на кръга, в който седят хората, както и неговата ориентация (изток - запад).
В церемониалния кръг сядат само последователите на традиционната религия - новодошлите и неучаствалите в нито един Танц на Слънцето се разполагат във втори кръг като наблюдатели. Водачът на молитенито събрание се обръща към тези хора (наблюдателите) с думите: "Можете да ни дадете тютюн, за да се молим за вас, за вашите семейства, за вашите приятели, за вашите любими, за вашите деца… После седнете по местата си и се молете заедно с нас. Можете да се молите тихо, само в сърцата си, но нека всички тук се молят." По този начин става ясно, че всъщност "наблюдатели" няма - всички събрали се на молитвената среща участват в нея, но по различен начин.
Преди началото на срещата водещият боядисва лицето и китките на ръцете си със свещена червена боя. Томас Жълтата Опашка поставея на земята пред себе си еленова кожа, върху която полага свещените предмети. Кожата се явява олтар, където шаманът поставя кутия, пълна с пръст от къртичина (фина пръст, без бучки и камъчета в нея), представляваща Майката Земя. Жълтата Опашка оформя с ръце пръстта като планина - това са местата, където живеят Небесните Праотци на кроу. На върха на "планината" той забожда малък еленов рог, към който привързва фигурка на елен, изрязана от твърда кожа . "Сега еленът си е у дома и ние можем да го призовем" - казва шаманът. После той поставя върху кожата своите свещени орлови пера. Те са три вида - крило от белоглав орел, опашни пера от скален орел и орлов пух, взет от гърдите на птицата. Жълтата Опашка винаги ползва по време на церемонията само един от трите вида пера, но на всяка среща изважда и крилото, и опашните пера, и пуха, защото така силата им е по-голяма, а и от молитвите те се зареждат допълнително. Върху олтара той полага и една видрова кожа, тъй като за кроу видрата представя посоката Север и водните същества, от които Жълтата Опашка е получил част от своите специални умения на шаман. До нея поставя и две огледала, чиято повърхност е леко замъглена с тънък слой червена боя, но така, че отраженията в тях все още се виждат. Небесните Праотци на индианците-врани са им казали, че това плаши злите духове, които са успели да се промъкнат на мястото на молитвената среща - те са привлечени от огледалата, поглеждат в тях и бягат, ужасени от собственото си "замъглено" отражение. Това допълнително пречиства мястото на събранието.
Жълтата Опашка изсипва в предварително приготвен голям съд с вода стрит на прах "светкавичен корен" (една от основните билки, с които той лекува) и после внимателно разбърква сместа. След това внимателно поставя върху еленовата кожа своята свирка от орлова кост, която използва и на Танца на Слънцето, торбичка с кедрови клонки за пречистващо опушване и друга, пълна с тютюн за молитвено пушене.
Трябва да се има предвид, че така постъпва конкретноТомас Жълтата Опашка - иначе еленовата кожа, служеща за олтар, може да бъде заменена от парче плат, одеало или да е от друго животно и т.н.; свещените предмети също зависят от конкретния водещ.
От лявата страна на водещия сяда организаторът (домакинът) на молитвената среща, а от дясната - т. нар. "кедров човк". В специална поставка "кедровият човек" донася жарава от запаления от организатора още преди началото на срещата огън. Поставката с въглените се полага отдясно на олтара (между "кедровия човек" и водещия) и "кедровият човек" хвърля върху жаравата изсушени кедрови клонки, от които се издига пречистващ дим. Той самият се "измива" с дим и след това произнася молитва за пречистването на всички присъстващи, като насочва кедровия дим към останалите, а също и към свещените предмети върху олтара. "Кедровият човек" има задължението да осигурява пречистващ дим по време на цялата молитвена среща, затова през няколко минути той хвърля върху въглените по малко кедър. Ако е необходимо, той ще донесе и нови въглени.
След като казва молитвата си, "кедровият човек" опушва свирката от орлова кост и я подава на Жълтата Опашка. Шаманът свири продължително с нея, като в същото време потапя върховете на орловите пера (опашните или крилото) в разтвора от вода и "светкавичен корен" и леко пръска с тях целия олтар, като така го зарежда и пречиства. След това Томас Жълтата Опашка отправя молитва към Небесните Праотци да слязат близо до хората, събрали се на молитвената среща, да чуят думите им и да надникнат в сърцата им. Това той прави с лулата си, която е напълнил с тютюн от торбичката на олтара. Изпраща дим към Небето, към Земята и към Четирите посоки, казва молитвата си и сяда да доизпуши лулата (на този етап тя не се предава по кръга).
Идва ред на песните. На такива молитвени събрания кроу използват или песни за Танца на Слънцето, или три свещени песни, предназначени специално за подобни церемонии - "Откриваща песен ", "Песен на всички птици по света" и "Заключителна песен". И трите се изпълняват без съпровод на тъпан или дрънкалки и нямат думи (текст). "Откриващата песен" се пее веднага след молитвата на водещия с лулата. Тя трябва да се изпълни с много чувство и в добра кондиция, за да се изкаже чрез нея онова, което стои отвъд думите и така да бъдат призовани Небесните Праотци.
След като се изпее тази песен започват молитвите за решаването на конкретни проблеми на дадени хора. В това именно се състои и най-важната задача на молитвената среща, в него е и най-дълбокият й смисъл . Всеки, който иска молитвена подкрепа за решаването на свой проблем, разказва в какво се състои проблемът и след това дава на водещия тютюн; шаманът пълни с него лулата, запалва я и се моли с нея, след което я предава по кръга в посока на движението на часовниковата стрелка (Пътя на Слънцето). Всеки поел лулата (никой не е длъжен да го прави - лулата се поема само поради дълбоко лично убеждение и съгласие), се моли за разрешаването на проблема по възможно най-бърз и ефективен начин. Може съответният човек, желаещ да му се помогне чрез молитва, да не даде тютюн, а направо да поднесе на водещия своята напълнена лула и молитвите да бъдат отправени с нея. Някои кроу смятат, че така заявлението на молителя е още по-силно и конкретно. "Наблюдателите" се молят, без да пушат.
На дадено молитвено събрание може да се случи така, че да няма отделни хора, които да молят за помощ за конкретни проблеми. В такъв случай водещият пуска лулата по кръга два пъти, като всеки пуши от нея и се моли за по-генерални неща (здравето на народа, запазването на природата, мира на Земята).
Когато всички молитви за конкретни персонални проблеми се кажат (или приключат гореспоменатите две молитвени изпушвания на лулата по кръга), се изпява "Песента на всички птици по света". След нея започват лечителските ритуали - Томас Жълтата Опашка лекува пациенти измежду дошлите в кръга на молитвеното събрание. Това, обаче, се явява една цяла отделна тема, заслужаваща далеч по-подробно разглеждане; в този материал тя ще остане само упомената.
След лечителските церемонии Жълтата Опашка и останалите събрали се в кръга изпяват "Заключителната песен". После шаманът казва и последната за срещата молитва (характеризираща конкретната среща и обобщаваща случилото се през времето на даденото събрание); тя трябва да е особено задълбочена и силна, като се произнася на висок глас, а другите се молят тихо (или наум) заедно с водещия.
Следват разговори на различни теми и угощение. На изгрев слънце хората си казват "довиждане" и се разотиват. С това молитвената среща е приключила.

"Силата на молитвите е много голяма. Ако всеки се молеше по-често и по-искрено, щяхме да живеем в един доста по-различен свят...
Аз се моля за кроу и за останалите индиански народи, а също и за хората, живеещи далеч от нас, за всички. По този начин целият свят има полза от нашите молитви...
Ако на тези срещи идват повече хора, за да споделят нашите молитви, ще се получи молитва на едно цяло племе и това ще направи кръга на нашите традиции по-силен."

Томас Жълтата Опашка


Кроу ("враните"; самоназвание абсарока или абсаалука ) - индиански народ, типичен представител на културата на т. нар. прерийни или равнинни (степни) племена, които водели изцяло номадски начин на живот, препитавайки се главно чрез лов на бизони. Кроу обитавали обширни територии от днешните американски щати Монтана и Уайоминг. Били известни като малоброен, но изключително храбър и войнствен народ, водещ непрестанни битки със съседните племена (чернокраки, сиукси, шайени, арапахо и др.). По време на военните кампании на американската армия срещу прерийните индианци през втората половина на 19-ти век враните често служели като скаути (разузнавачи) на армейските части, виждайки в лицето на белите съюзници срещу могъщите си и многобройни племенни врагове. Днес кроу живеят в резерват в щата Монтана и са сред онези северноамерикански индианци, които най-добре са съхранили старите си традиции.

Танц на Слънцето - най-големият годишен обновителен ритуал на прерийните индианци, обикновено провеждан около времето на лятното слънцестоене и продължаващ четири (понякога осем или дори дванадесет) дни.

Свещен човек - по-точен превод на използвания от индианците термин за шаман.

Шошони ("змиите") - индиански народ, обитавал прериите в подножието на Скалистите планини и отделни плата и долини в самите планини. Източният клон на шошоните водел типичния за степните номади начин на живот. Днес най-големият резерват на шошоните се намира в щата Уайоминг; в него живеят и представители на племето арапахо - бивши врагове на "змиите".

Парна церемония - често наричана профанно "индианска сауна"; пречистваща церемония, участниците в която влизат в ниска колиба с форма на полукълбо и там, изливайки вода върху силно нагорещени камъни, ритуално се прераждат от утробата на Майката Земя с помощта на световните стихии, на молитви и свещени песни.

Търсене на видение - един от основните коренни северноамерикански ритуали, при който търсещият закрила, съвет и специална помощ от духовете-покровители отива на изолирано място (на планински връх, сред гъста гора, в пещера и т. н.), където пости и се моли в продължение на едно, две, три или четири денонощия. Обикновено по време на поста молещият се получава специален сън или видение, в което Силите му изпращат посланията и наставленията си.

Лула ( молитви с лула) - при почти всички племена на северноамериканските индианци лулата и ритуалите с нея имат фундаментално значение за цялата им религиозна система. Лулата обединява световете, тя свързва хората и всички останали същества в свещения Кръг на Мирозданието, изпраща посредством дима човешките молитви и надежди към Създателя и Неговите Помощници.

Старите Пътища - често употребяван от индианците символичен израз, обозначаващ племенните традиции.

Тютюн - в индианските традиции това растение се използва само за церемониално пушене. Тютюнът расте от Земята, Човекът го бере, изсушава и пуши в своята Лула, откъдето свещеният дим се възнася към Небето; така сакралното растение обединява Земя, Човек и Небе.

Небесни Праотци - често срещано в севрноамериканските индиански религиозни представи определение, което понякога се използва като събирателно понятие за Висшите Сили изобщо, а друг път обозначава конкретен клас духове, които се грижат специално за хората ( сред тях обикновено присъстват и духовете на предците).

"Светкавичен корен" - племенно или дори лично название на определено лечебно растение. Според индианските шамани съществуват билки, които имат общовалидни приложения при лекуването на дадено заболяване или нараняване - те са наричани "лекарства за всеки". Същевременно има и целебни растения, които се показват на конкретен шаман в сън или видение от личните му духове-покровители и това е придружено от указания за специални ритуални действия и песни. Във вторя случай лекува не толкова "изначалната" целебна сила на билката, колкото магическата й мощ, вдъхната в нея от конкретния дух и песните (ритуалите), които събуждат и насочват тази мощ.

Пречистващо опушване - разпространено из целия свят кадене (очистване с дим от ароматни смоли, растения и т.н.); в ритуалната практика на северноамериканските индианци се извършва често и стриктно, като се използва кедър, пелин и "сладка трева".

Угощение - често индианските церемонии завършват с празнична трапеза, за да могат хората още веднъж да оценят даровете на Земята и да почувстват още по-конкретно благодарността си към Създателя и Праотците.

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)