Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Церемонията юуипи - един древен ритуал на западните сиукси

Марианка А. Пачева

Инипи (церемонията на пречистването), ханблепи (церемонията за търсене на видения) и юуипи са трите церемонии, считани от лакота за най-древни, съществували преди идването на Жената Бяло Бизоново Теле (Птехинчаласкауин) - един от основните им културни герои, създателка, според митологията им, на всички сегашни вярвания на западните сиукси. Според легендата, тя донесла на народа лакота свещената лула и го научила на седемте свещени ритуала, свързани с нея1.
Думата юуипи, както и всички свещени думи в езика на лакота, има много значения. Юуи означава "връзвам", "завързвам" и отразява един от основните елементи на ритуала - завързването на юуипи-лечителя2. Юуипи е също и думата за малките блестящи камъчета, които се събират от повърхността на мравуняците3. Тези камъни са считани за свещени, тъй като са изнесени на повърхността от подземните, незамърсени части на земята. По 405 от тях се слагат например в дрънкалките (уагмуха), използвани от индианците при много церемонии, включително и юуипи. Юуипи уашичин е название, с което се обозначава силата на свещените скали; то е и другото име на митологичната скала Тункан - първичната и вечна скала, от която според вярванията на лакота е създадена земята4. Чрез това друго име - Тункан, което е в корена на още една свещена за лакота дума - Тункашила (праотците), символизмът на юуипи-церемонията ни отвежда към вярванията на лакота от най-стари времена. Свещените камъни, тункан, според тези вярвания са носители на скрити духовни послания, които се разкриват, когато човек ги търси и приема със сърцето си5. "Вярвам, че всеки камък излъчва свои собствени вълни, - казва Уолъс Черния Лос, свещен човек (уичаша уакан) от племето лакота. - Вълни, чиято честота ние възприемаме по-силно или по-слабо в зависимост от нашето отношение към камъните. Така те ни говорят, като понякога се включват в резонанс с вибрациите на нашето тяло и съзнание"6.
Юуипи-лечителите са от хората, които разбират посланията на свещените камъни и използват това в своите церемонии - за лекуване на болни, за търсене на изгубени вещи и т.н. А някои от юуипи-лечителите в стари времена са можели да изпращат със съответните церемонии такива свещени камъни да търсят къде има стада бизони, да разузнават за намеренията на вражески племена, да намират и донасят загубени вещи, като времето за завръщане на свещените камъни е било в зависимост от разстоянието до целта7. За един такъв случай разказва известният лакотски свещен мъж (уичаша уакан) Джон Файър Куцият Елен: един от старите юуипи-лечители имал свещен камък, който изпращал да търси стадата бизони. Той поставял камъка върху една боядисана в червено бизонова кожа, точно в средата и след съответния ритуал, с изпълнение на определени церемониални песни, камъкът изчезвал; когато се връщал (винаги върху червено боядисаната бизонова кожа) и разказвал на юуипи-лечителя къде е открил бизонови стада, донасял със себе си върху кожата и стръкове трева, взети от мястото, където се намирали бизоните.
Юуипи-церемонията се провежда, когато някой човек - мъж или жена, има проблем и се нуждае от помощ8. Този човек може да е болен или да е загубил някаква вещ, или има изчезнал роднина. Тогава той церемониално изпраща на някой юуипи-лечител лула и тютюн. Ако това бъде направено по подобаващия начин, юуипи-лечителят не може да откаже и провежда за него церемонията. Човекът, който е поръчал церемонията, се явява неин спонсор - той трябва да осигури храната за традиционната гощавка накрая, както и необходимите за церемонията материали - памучен плат за цветните знаменца и нанизите с торбички тютюн - дар за духовете.
Място за провеждане на юуипи-церемонията може да бъде всяка по-голяма стая, обикновено в жилището на юуипи-лечителя, от която всички мебели се изнасят навън9. Някои юуипи-лечители специално държат в дома си стая без мебели, която се използва само за церемонии. Прозорците и вратите на стаята се покриват с одеала, също както и оставащите в нея огледала или метални предмети, които не могат да бъдат изнесени, защото независимо от това, че юуипи-церемонията се провежда винаги нощем, и най-малкият проблясък от метална повърхност или стъкло (дори от ръчен часовник или очила) може да ядоса духовете и предметите да бъдат счупени. Ето защо преди началото на церемонията ръчните часовници и очила се прибират в джобовете. Подът на стаята след изнасяне на мебелите се покрива с пелин. Пелинът, във всички негови разновидности, се използва при всички лакотски церемонии. Обикновено преди началото на ритуала, стръковете пелин се разтриват между дланите или върху кожата на тялото, което служи за пречистване на участника в церемонията. Пречистващ ефект има и димът от запаления изсушен и сплетен на плитка пелин, а когато стръкче пелин се сложи зад ухото на който и да е от присъстващите на юуипи-церемонията, то му помага да разбере речта на духовете10.
В средата на стаята юуипи-лечителят или неговите помощници оформят правоъгълна зона, достатъчна за да побере легнал човек. Зоната, наречена хочока, т.е. "център на Вселената", се очертава с един дълъг наниз от завързани през около половин инч (ок. 1,3 см.) 405 торбички тютюн - дар за духовете. Торбичките (т.н. таиси) с размер на лешник се правят от памучен плат с квадратна форма с дължина на страната приблизително един инч (2,54 см.), като се използва плат в четири различни цвята за четирите посоки на света: черен за запада, червен за севера, жълт за изтока и бял - за юга. Пространството от наниза с тютюневите дарове до стената е мястото, където сядат, опирайки гръб в стената, желаещите да участват в церемонията. В оградената зона, хочока, може да влиза само юуипи-лечителя и неговите двама мъже-помощници; те трябва да го завържат, да го увият целия в одеало, стегнато отгоре с кожени върви, да го поставят по очи на пода, след което отново напускат свещената зона.
Когато бъде оформена правоъгълната хочока-зона, в четирите й ъгъла се поставят цветните знаменца, обозначаващи 4-те посоки: черно - на запад, червено - на север, жълто - на изток и бяло- на юг. Знаменцата се завързват към къси пръчки от скунксово дърво (чанункчемна), при растежа на което е забелязана една особеност: винаги откъм западната страна не ствола израстват дванадесет клона, а откъм южната - седем11. В свещената зона има още две знаменца - синьо за облаците и небето и зелено за Майката-земя (Ина мака), завързани също за пръчки от скунксово дърво. Дръжките на всички знаменца се поставят в цилиндрични кутии, пълни наполовина с пръст. По средата на разстоянието между черното и червено флагче (т.е. на северо-запад) се поставя още една кутия със забодена в нея пръчка, отново от същото дърво. Тя е боядисана наполовина в черно, наполовина в червено и символизира деня (червеното) и нощта (черното). На върха й е завързано орлово перо - символ на Петнистия орел (Уанбли Глешка), който за лакота е въплъщение на силата и мъдростта на небесните същества.
Накрая в свещената зона юуипи-лечителят оформя своя личен олтар, разположен непосредствено зад червено-черния символ на деня и нощта. Олтарът се прави от пръст от къртичина във формата на диск с диаметър около десет инча (26 см.) и повърхността му се заглажда отгоре с орлово перо. Използва се пръст от къртичина, защото тя е изнесена на повърхността от подземните, незaмърсени от човека части на Майката-земя, а самата къртица според вярванията на лакота е член на свещена общност от същества, осъществяващи връзката между подземните и надземни части на земята; тези същества са притежатели на сакралните познания и на двете части. Вярва се, че към тази общност принадлежат още прерийните кученца [гризачи от род Cynomys; б.м. М.П.], вълкът, койотът, мравките и змиите12. Олтарът е символ на земята, Мака ситомни - т.е. "цялата земя". На повърхността му юуипи-лечителят рисува с показалеца си фигури, които са индивидуални за всеки лечител, според виденията, които е имал. До олтара се поставят с кръстосани дръжки дрънкалките, които се изработват от еленова кожа, а в по-стари времена - от бизонова. В тях са юуипи-камъните, по 405 във всяка; понякога има също и парченца човешка плът - кожа от рамото на някой мъж или жена, участвали в предишна юуипи-церемония, които поднасят по този начин дар за духовете, за да помогнат на свой роднина или близък човек да оздравее. Ако някой участник в юуипи-церемонията иска да принесе в жертва част от плътта си, той заявява това още в началото, преди завързването на юуипи уичаша.
Когато всичко в стаята и в свещената зона е готово, юуипи-лечителят изважда лулата си, напълва я с тютюн, обръщайки се с молитви към 4-те посоки, небето, земята и Петнистия орел и я оставя до олтара върху легло от пелин.
Преди да започне завързването на юуипи-лечителя, в стаята трябва да бъде внесена паницата с варено кучешко месо, което по време на общуването с духовете ще бъде поднесено на хейока кога - духовете на починали някога хейока (свещени клоуни), след което то придобива лечебни свойства. Този детайл от юуипи-церемонията е обикновено шокиращ за белите хора, но в този случай както и при някои хейока-церемонии, вареното кучешко месо след специален ритуал има свещени лечебни функции.
Накрая на приготовленията един от помощниците на юуипи-лечителя пречиства помещението и всички присъстващи с дима от т.н. "сладка трева" (Hierochloe odorata), която на лакотски се нарича уачанга. Тя се сплита на плитка, изсушава се и така се използва за церемониално пречистване. Димът при горенето на тази трева разпръсква всякакви лоши влияния, неутрализира ефекта от присъствието на жена в ишнати (месечен цикъл)13.
Завързването на юуипи-лечителя се извършва от двама мъже-помощници вътре в хочока зоната. Увиват го плътно с едно одеало или най-често с т.н. "звезден юрган" (на бял фон се оформя от разноцветни парчета плат фигура на голяма осмовръхна звезда в центъра на юргана)14. С единия ъгъл на одеалото се покрива изцяло лицето, а двата съседни ъгъла се слагат съответно под дясното и над лявото рамо15. Преди да бъде увит в одеалото, ръцете на юуипи-лечителя се връзват с ремъци зад гърба в китките, като в същото време всеки пръст на ръката поотделно се връзва за съответния му пръст на другата ръка със здрава кожена връв. С ремък от еленова кожа се завързва накрая и увития в одеало лечител, като се правят седем обръча по дължината на тялото му, завързани със седем възела, и така, увит като мумия, го поставят по очи на пода. Както лексиката и езика на лакота, така и техните церемонии са изпълнени от символичен смисъл. Здравото завързване и увиването на лечителя почти до задушаване го поставя на мястото на болните, за да усети как се чувстват те; от друга страна, оставяйки се да бъде поставен в такова безпомощно състояние и по очи на пода, той показва на духовете, че е готов да се подложи на изпитание в името на всички присъстващи, както и в името на всички лакота, на цялото племе. Но и участниците в церемонията не са просто хора, присъстващи на един зрелищен спектакъл; докато духът на юуипи-лечителя общува с духовете на предците, често далече от мястото на церемонията, молитвите на всички участници са насочени към благополучното му завръщане и така е при всяка церемония. Въобще индианците лакота се чувстват тясно свързани един с друг, и като отделни индивиди, и като общност16.
Завързването приключва, лечителят е по очи на пода. Тогава се загасва светлината (най-често, дори и в наши дни, това е керосинова лампа), и започва биенето на тъпаните и песните на певците. Обикновено те са двама или трима, като предварително получават от юуипи-лечителя текста на песните и последователността, в която те трябва да се изпълняват (според това, на което самият той е бил научен във виденията си). Церемонията продължава дълго и с всеки цикъл от песни се призовават различни духове - кои и колко е също индивидуално при всеки лечител. Мястото, където се настаняват духовете, когато бъдат призовани и дойдат на юуипи-церемонията, са свещените юуипи-камъни в дрънкалките. Пристигането на духовете е осезаемо за всички присъстващи на церемонията, както с предизвиканите шумове - тропане, тракане, пукане, които понякога дори заглушават тъпаните и певците(!), така и с множеството проблясквания и хаотично движещи се из стаята малки светлинки. Дрънкалките също започват да се движат, прелитайки с голяма скорост из стаята, като понякога спират само на сантиметри от лицето или главата на някой от участниците в церемонията, сменяйки веднага след това посоката на движение17. На определен етап от юуипи-церемонията след пристигането на духовете, болният, за когото е поръчана тя, се приканва от някой от помощниците на лечителя да застане, или ако не може - да седне в близост до някое от знаменцата, обозначаващи 4-те посоки и да се хване за него. Ако на церемонията присъстват и други хора с някакъв здравословен или личен проблем, те също стоят или сядат до някое от знаменцата. Докато извършват лечението, духовете често разговарят с болните на лакотски или на английски, така че болните да ги разберат. Ако церемонията се провежда, за да се открие изгубена вещ, духовете съобщават на лечителя къде е търсеното нещо18.
Когато лечението на болните и общуването с лечителя приключи, шумовете в стаята стихват, малките блещукащи светлинки изчезват, дрънкалките спират да се движат. Юуипи-лечителят казва да се запали светлината. Той се оказва в средата на стаята, развързан и отвит, до него са одеалото и ремъците, а около него на пода е увит нанизът с тютюневите дарове19.
Поради пълната тъмнина по време на общуването на юуипи-лечителите с духовете, често те са били обвинявани от резервационните власти в шарлатанство - т.е. че в тъмното са се развързвали сами, а не са освобождавани от духовете. Тези обвинения са били особено силни в първите три-четири десетилетия от резервационния период в историята на сиуксите [ще напомня, че за западните сиукси - тетон лакота, той започва от 1877 г.; б.м. М.П.]; тогава е била наложена забрана върху по-голямата част от проявите на традиционните вярвания и ритуалите на индианците. Във връзка с тези обвинения, в началото на века един от свещените мъже (уичаша уакан) на лакота, провел юуипи-церемония на светло. Това бил Хорн Чипс (ок. 1836-1916) - духовният наставник на Лудия Кон. Церемонията се провела в резервата Пайн Ридж, щата Южна Дакота, в присъствието на суперинтенданта (агента) на резервата от Бюрото по индианските въпроси, както и на цялата местна полиция. Лично началникът на полицията извършил завързването и увиването на Хорн Чипс. В момента, в който завързването приключило, електрическите крушки от тавана на помещението започнали често да мигат, присвятквайки като светкавици, и така на светло, пред очите на всички, Хорн Чипс бил развързан, одеалото било свалено и тогава електрическите лампи продължили отново да светят с равномерна светлина20.
Както при всяка церемония на лакота, най-същественият момент и при юуипи-церемонията е изпушването на свещената лула, донесена от Жената Бяло Бизоново Теле. Когато светлината отново е запалена, лечението на болните и развързването на лечителя е приключило, той взема напълнената в началото лула, съединява чибука и главата и я запалва. Лечителят дръпва няколко пъти от нея и я подава на останалите участници в церемонията в кръг по посока на часовниковата стрелка. Когато всички са пушили от нея, като всеки прави по няколко дръпвания, връщат лулата при юуипи-лечителя, който изтръсква пепелта от главата и разделя главата и чибука, с което символично прекъсва връзката между небето и земята и прибира лулата.
След изпушването на лулата, един от помощниците на юуипи-лечителя взема съд с вода (предварително внесена преди началото на церемонията), отпива глътка от нея и я подава на следващия участник с думите "Митакуйе оясин" [тази фраза се превежда буквално като "всички мои роднини", но се употребява често в значение на "всички ние" или "всичко на този свят е единно"; б.м. М.П.] - което включва не само хората, но и всички живи същества - до най-малкото растение и най-дребното насекомо. След като всеки от присъстващите отпие вода от съда със същите думи, като последният трябва да доизпие останалата вода, церемонията се смята за официално завършена. Започва гощавката с традиционните за случая блюда: месо (бизоново, а в днешно време - телешко), пържен хляб, боровинков пай и кафе21. Цветните знаменца, използвани като символи на четирите посоки, земята и небето, както и нанизът от тютюневи дарове, се дават на човека, поръчал юуипи-церемонията, за да бъдат негови амулети за здраве.


Бележки:

1. Joseph E. Brown - "The Sacred Pipe: Black Elk's Account of the Seven Rites of the Oglala Sioux"; Norman: University of Oklahoma Press, 1953, p. 16.
Черният Лос дава сведението, че инипи и ханблепи (ханблечейяпи) са съществували преди идването на Жената Бяло Бизоново Теле ("The Sacred Pipe...", p. 62). По принцип малцина изследователи са били допускани до тази церемония (а в наши дни етнолози не се допускат), и затова юуипи е един от лакотските ритуали, които са по-малко познати и доста оскъдно описани в литературата. Цитираната по-долу книга на Уилям Пауърс е рядко изключение от случая.
В края на ХIХ и началото на ХХ в. - времето когато са направени повечето детайлни описания на традиционните сиукски церемонии, поради силното противодействие от страна на резервационната администрация и християнските мисионери (както беше посочено по-горе), юуипи се е провеждало в много случаи тайно. Показателен е например фактът, че Черния Лос подробно описва на Дж. Е. Браун седемте свещени церемонии на лакота, но не му разказва за юуипи. Черният Лос е бил юуипи уичаша и през 1904 г. е имал по този повод сериозни неприятности с католическите свещеници в Пайн Ридж (виж А. В. Ващенко, "Наследие святого мужа", в кн. "Откровение Черного Лося", Москва: "Сфера", 1997, с. 12).

2. John (Fire) Lame Deer and Richard Erdoes - "Lame Deer, Seeker of Visions"; New York: Simon & Schuster, 1972, p. 185.
В случая използваме понятието "лечител" като превод на английското "medicine man", тъй като юуипи много често се провежда при лечение на болести. За тълкуването на термина "medicine man" виж Дж.Б. Гринел, "Магическата шатра: сказания от шатрите на чернокраките", Бел. на редактора; София, 1997, с. 324-325 (б.м. М.П.).

3. Ibid., p. 185.

4. Ibid., p. 186.

5. Пако Рабан - "Индиански урок: тайните на един лечител"; София: ИК "Ипсилон", 1996, с. 165.

6. Ibid., с. 166.

7. "Lame Deer...", p. 186.

8. Ibid., p. 187.

9. Ibid., p. 188. В миналото церемонията се е извършвала в типи, като входът и ушите са били старателно затваряни [б.м. М.П.].

10. William K. Powers - "Yuwipi: Vision and Experience in Oglala Ritual"; Lincoln: University of Nebraska Press, 1982, p. 44., а също "Lame Deer…", p. 188.

11. "Lame Deer...", p. 190.

12. "Yuwipi...", p. 42.

13. "Lame Deer...", p. 193.

14. Ibid., p. 194. В миналото увиването на лечителя ставало с бизонова кожа; осмовърхата звезда е Утринната звезда, която има важно място в митологията не само на лакота, но и на други североамерикански индианци [б.м. М.П.].

15. "Yuwipi...", p. 54.

16. "Lame Deer...", p. 195.

17. Ibid., p. 189; а също "Yuwipi...", p. 55.

18. "Yuwipi...", p. 64.

19. Ibid., p. 66.

20. Ibid., p. 71.

21. Ibid., p. 94

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)