Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Ролята на жените в церемониалния живот, представена в два от седемте свещени ритуала на Лакота

Николинка В. Тодорова

Народът на Лакота счита, че всички неща са им дадени от Великия Дух - дървета, реки, планини, треви, четириноги, двуноги и крилати създания; всички те са дошли от Wakan Tanka, Великата Тайна, както Лакота наричат най-висшата сила.
В днешно време сиуксите традиционалисти, които пазят културата и духовността на народа, или както те сами казват за себе си - вървят по Големия Червен Път [една концепция, която се свързва и с традиционното разделение на "червен" и "син", респ. "черен" път, в космогонията на Лакота; Виж Brown, G.E., "The Sacred Pipe…", p. 12; Б.м. Н.Т.], поддържат жива стародавната традиция. Свещени мъже и жени (т.е. шамани) могат да бъдат открити в резерватите, където все още се провеждат изпълнените със сакрален смисъл церемонии. Нещо повече - някои от тях са намерили своето място и в не-индианския свят. По Червеният Път вървят не само коренни американци, но това е само от една от причините да се нарича Голям.
С идването на Бялата Бизонова Жена, която дава седемте свещени церемонии на Лакота, се появява и най-важният символ за тях - Свещената Лула1. Тя участва във всяка една церемония, като символ на Вселената и като посредник между световете.
В настоящата работа ще се спра на две от седемте свещени церемонии дадени на Оглала от Бялата Бизонова Жена. Целта е да разкрия, доколкото е възможно ролята на жената в ритуалния живот и мястото й сред общността в социален и сакрален аспект.
Свещената Лула, посредникът между света на хората и света на сакралните и свръхестествени неща, е донесена от жена. Седемте свещени церемонии, около които са изградени всички етапи от живота на Лакота, също са дадени от жена. Всъщност Бялата Бизонова Жена, едно по-късно проявление на митичната Уохпе - Падащата Звезда, е първият посредник, медиатор между световете, а и първата връзка, която определя т.нар. в литературата религиозен живот на Оглала. Самите Оглала нямат понятие за религия в западния смисъл на думата.
Ето защо и до ден днешен, ролята на жената във всеки един аспект на всекидневието и на церемониалния живот, си остава значима. Още повече, като се има в предвид, че при Оглала няма точна граница между всекидневно и церемониално, между сакрално и профанно. Всяка стъпка от живота на човек се счита за свещена, а във всяко нещо от т.нар обикновен живот има частица Wakan [букв. нещо свещено или тайнствено; Б.м. Н.Т.]. Една свещена церемония не е нещо отделно, а е част или преход от един момент на човешкия живот в друг, т.е. представлява вид инициация.
Както споменах, лулата е общото между всички ритуали и до голяма степен представлява връзката между тях. След като е била донесена легендарната първа лула, били направени и още много други. Съществуват два типа лули: "L"-образни и "T"-образни. Тези определения се отнасят за формата на главата на лулата. Терминът на Оглала за лула е "cannunpa" от "can" - дърво и "nunpa" - две. Обяснението на термина е предполагаемо; възможно е то да се отнася до направата на някои лули, при които чибукът е направен от разцепено надве ясеновия стебло, в половинките на което е издълбан канал и след това двете парчета са слепени заедно. Главата на лулата се нарича "pahu", а стеблото - "ihupa". Краят на чибука е "oyape" (букв. "да взема" или "да задържа в уста"), а връзката между тялото и главата е "oagle" - "да поставя в [нещо]". Понякога чибукът се нарича "sinte" - опашка. Най-хубавите или както казват Лакота, "силни" глави на лули се правят от червен катлинит, който се намира само в находището Пайпстоун в Минесота. Смята се, че червения цвят на този камък произхожда от плътта и кръвта на хората, загинали при големия потоп2.
Когато не се употребява, лулата се пази в украсена, бродирана с игли от бодливо свинче или маниста торба, наречена "cantoyuha" - от "cante" - сърце и "oyuha" - нося, торба. Главата и чибука трябва да бъдат разделени, когато лулата не се пуши или употребява с церемониална цел, защото сглобена, тя притежава могъща сила - съединяването на отделните й части е символ на сливането на Небето и Земята, на мъжкото и женското начало, цял един акт на сътворение. Не трябва да се сглобява и пуши церемониална лула с негативни мисли, защото всяко едно състояние или настроение - гняв, мъка, болка или радост се предават в този акт, а от там влияят върху действията на участниците в ритуала и дори на цялата общност. Обикновено чибукът на лулата е украсен с декорация от игли на бодливо свинче през няколко сантиметра от началото до главата. Мундщукът е украсен с орлови пера. Главата може да бъде изрисувана, но се предпочита гравирането. Чибукът също се гравира (резбова) с паяци, костенурки или гущери.
Лулата може да бъде пушена церемониално или за удоволствие, но Лакота правят внимателно разграничение. Съществуват множество сортове тютюни, но най-предпочитаният е cansasa - "червено дърво", който е направен от изсушена вътрешна кора на червена върба. Тя се употребява смесена с късчета canli cahi - тютюн.
Лулата за церемониални нужди се нарича Cannunpa Wakan - Свещена Лула и пълната лула е позната като "opagi". Терминът "opagi" също означава и "пълнене на лула" и се отнася до слагането на тютюна в главата. Лулата се напълва церемониално преди ритуали и церемонии, а също и преди бойни походи. В някои случаи тютюнът е бил поставян в главата и главата се е запечатвала с бизонова мас. Кларк Уислър (1912) дава сведения, че такъв обичай имали членовете на лакотското войнско общество на Лисиците, при които, ако бойният поход бил успешен, запечатката на лулата се махала и лулата се изпушвала3.
Има два начина за предлагане на лулата - тя може да бъде издигната над главата с двете ръце (ihupa wogluze) или мундщукът да бъде последователно насочван в посоките на призоваваните сили (oyahpeya). По този начин всички сили на Вселената са призовани в лулата и това я прави в особено свещена.
Да се пуши, дори да се докосва лула, е свещено действие и само духовно извисени мъже и жени могат да вършат това. Обещания пред някого, обети пред Великата Тайна и пророчества се дават и разкриват чрез Лулата и всяко пристъпване на дадената дума от човек или семейството му, могат да доведат до нещастия или дори смърт. Лулата не бива да се осквернява чрез думи или дела. Тя може да се пази и носи само от добре подготвен за това човек. Не трябва да се докосва от жена в цикъл или даже да се показва в нейно присъствие. Трябва де се внимава да не се прескача, а когато се мести лагера, да не се оставя без надзор. Ако се случи една лула да бъде осквернена, необходимо е да се даде на свещен човек, който да влезе с нея в инипи, където силата й да се възроди чрез пречистваща церемония. Ако въпреки всичко тя продължи да бъде недействаща, се погребва и по този начин се връща на Майката Земя и на hunkake, предците, от чиято плът и кръв е била сътворена.
Всяка церемония, която е насочена към връзка със свръхестествените същества и сили, на езика на Лакота се нарича Wakan wicohau (от "wakan" - свещен и "wicohau" - действие, път)4. Според сиукската митология Бялата Бизонова Жена е дала на Лакота седем свещени ритуала [това са Парната церемония - "Inipi", Търсенето на видения - "Hanblecheyapi", Танцът на слънцето - "Wywanian Wacipi", Сродяването - "Hunkapi", Подготовката на момичето за жена, Играта на топка и Пазенето на духа; Б.м. Н.Т.]. В същото време те са тясно свързани с всички останали оглалски церемонии. Има различни техни варианти, но те произтичат по-скоро от практикуващия ги. В най-голяма степен церемониите са проучени и описани от Дорси (1894), Уислър (1912), Уокър (1917), Денсмор (1918), Нейхард (1932), Браун (1953) и Пауърс (1977), на чиито изследвания се позовавам в настоящата работа5. Ще се спра на два от 7-те ритуала, в които жената има централна роля, тъй като те са посветени главно на нея.

Първият ритуал, на който ще се спра е Ishnati awicalowan или Подготвянето на момичето за жена. Превежда се от лакотски като "Те пеят за нейната първа менструация" - ishnati (букв. "обитава сама"), което означава едновременно цикълът на менструация и изолацията, в която жените живеят в този период. Ритуалът също се разглежда и като "Бизонова церемония", тъй като свръхестествената бизонова сила закриля жените и тяхната плодовитост.
Този ритуал отбелязва прехода от детството към зрелостта и женствеността. Инициацията на момичето е подпомагана и ръководена от свещен човек, след дълга подготовка относно нейните отговорности към семейството и народа. Свещеният човек установява и нейната връзка с Бялата Бизонова Жена6.
През дните на нейният първи месечен цикъл, бащата на момичето потърсва подходящ свещен човек, който да проведе ритуала. Майката и останалите жени-роднини издигат ново типи обясняват на момичето да остави своите следи върху "цъфнало" дърво, което да я закриля от злото влияние на Иктоми [Паякът, който е трикстер в сиукската митология; Б.м. Н.Т.]. В типито се издига нов олтар и на него се поставят бизонов череп, лула, молитвени флагчета, котле и т.н. "суит грас". Свещеният човек в ролята се на водещ церемонията е наметнат с бизонова кожа и носи пред себе си бизонова опашка. В типито са поканени роднини и други мъже и жени от племето, с изключение на тези жени, които са в менструация, тъй като те биха десакрализирали ритуала. Когато всички се съберат, момичето сяда на почетното място между олтара и огнището с кръстосани крака, както седят мъжете и децата7. Водещият напълва лулата и пуши от нея, изпускайки дим над очите и носа на бизоновия череп. След това боядисва с червено черепа, спускайки червена линия перпендикулярно към тази страна, която се намира на изток. Наставлява девойката да бъде сръчна като паяка, тиха и мъдра като костенурката и жизнерадостна като чучулигата. Ако тя притежава тези качества, бъдещият и мъж ще трябва да плати висок "сватбен откуп" за нея, а тя ще го дари с много деца.
Свещения човек й дава наставления и относно злите проявления. Той й казва, че сега тя е като бизонка, а той е бизонът. Започва песен и ритуален танц. Водещият танцува около нея, пръхтейки като бизон през размножителния период. Всеки път, когато се навежда над нея, майката на момичето поставя пелин върху ръцете и скута й. След като свърши с танца, водещият поставя котел пълен с вода и горски малини на земята и казва на момичето, че това символизира дупката, от която бизоните пият вода в прерията, ето защо девойката трябва да се наведе и да отпие от него, наподобявайки бизон. След като тя консумира сместа от вода и малини, останалата се предава наоколо, за да могат всички да отпият. След това на девойката се показва как да седи на свещеното място по женски начин, с двата крака отстрани на тялото.
По нататък тя сваля всичките си дрехи, шаманът поставя над нея бизоновия череп, обяснявайки, че сега тя получава своите дрехи от Бялата Бизонова Жена и някой нуждаещ се може да вземе старите й дрехи. Откъм типитата обикновено идва нуждаеща се жена и взима дрехите. Майката хваща косата на момичето, която до момента е падаща свободно отзад и я прехвърля отпред, тъй като носенето на косата отзад е детският начин.
Шаманът боядисва в червено пътя по средата, разделящ косата й на две. Майката сменя свещения менструален вързоп на девойката, казвайки й, че вече е жена и може да напусне церемониалното типи. После всички участници напускат типито.
След това в чест на момичето се устройва празнично угощение8.
Този ритуал представя важността на жената, като извор на живот и като опора за "цъфтящото дърво" на Сиукската нация. Той учи младите момичета как да станат като майката земя и да отглеждат деца, които де възпитават по свещен начин9. Церемониалните обреди са източник на най-могъща сила за присъстващите жени, а оттам и за целия народ на Лакота. Сиуксите считат своите възрастни жени за особено силни и могъщи, заради тяхната придобита мъдрост, която е зачитана и уважавана от всички.

Вторият ритуал, на който ще се спра, е Tapa wankayeyapi или "Хвърлянето на топка"10.
Според легендата, този ритуал е навлязъл при Лакота след видение, в което един човек видял малка бизонова юница, която се превърнала в девойка. Тя носела топка от бизонова кожа, плътно напълнена с бизонова козина. Подхвърлила топката към стадо бизони, стоящи на запад и те веднага се превърнали в хора, като един от тях й върнал топката. Това действие било повторено във всяка една от четирите посоки и след като свършило всичко, девойката отново се превърнала в бизонка11.
По време на ритуала млада девойка застава в центъра на игралното поле, където много хора са застанали във всяка от четирите посоки. Девойката хвърля кръгла топка, която е символично боядисана така, че да представлява Вселената, по ред във всяка една посока започвайки от запад, като всеки човек се опитва да я хване. Този който успее, предлага топката на четирите посоки, небето и земята, след което я връща обратно на девойката за следващото хвърляне. Смята се, че топката представлява Wakan Tanka - Великата Тайна, а групите участници в четирите посоки представляват народа, борещ се срещу затварянето на духовете.
Известният лакотски шаман Черният Лос (Hehaka Sapa) е обяснил ритуала на антрополога Дж. Е. Браун по следния начин: "Играта, както я играят сега, символизира пътя на човешкия живот. Целта й е да се завладее топката, защото тя въплъщава Уакан Танка, или Вселената, както ще ти обясня по-нататък. В наши дни е много трудно да се завладее топката, защото неравенството на силите - а то е проява на невежеството - е много голямо и само един-двама души от всеки отбор са способни да овладеят топката и да победят. Но в стари времена всеки е можел да улови топката и ако се замислим, ще видим, че в това се е заключавала много истина"12.
Топката е символ на познанието и опитите на хората да я хванат представляват стремежа им да победят невежеството, да освободят сами себе си духовно и да достигнат до осъзнатато знание и мъдростта.
Това е един ритуал, превърнал се през годините в свещена игра. Падането на топката във всяка една от четирите посоки символизира Великата Тайна, мъдростта и справедливостта, които са навсякъде. Техните сили се разпространяват във всички части на Универсума.
Младото момиче е персонификация на вечната младост и невинност. За Лакота това е един от ритуалите, които установяват връзката на народа с Великата Тайна и всички нейни прояви във Вселената.
Сред Сиуксите в днешно време все още се практикуват седемте свещени церемонии, в това число и Ishnati awicalowan и Tapa wankayeyapi. Някои от оригиналните ритуали са били трансформирани, а други заменени, например днес церемонията по "Пазенето на Духа" е доста променена, като по скоро се използва церемонията на даряването ("give away"), която се практикува по-често в годината след смъртта. "Хвърлянето на топка" и "Подготвянето на момичето за жена" са видоизменени - първата се доближава до "Призоваването на духа", а втората до Церемонията с Лулата, които в наши дни са по-главни ритуали.
Обикновено жена е тази, която седи на почетното място, държейки Свещената лула в церемонията по призоваването на духа (Yuwipi), тъй като тя персонифицира Балата Бизонова Жена.
Жена е тази, която прави първия удар при отсичането на свещеното дърво за Танца на Слънцето, което по-късно ще бъде занесено и издигнато на танцувалната площадка. Също така жена трябва да започне церемонията по откриването на Танца на слънцето.
Ролята на жената продължава да е особено важна за Лакота и днес - във време, когато проблеми като изсичането на горите, увеличаването на озоновата дупка, парниковият ефект, пренаселеността и регионалните военни конфликти представляват голяма опасност. В днешния свят на жените е отредена ролята на пазителки и миротворци. Те са тези, които трябва да съхраняват баланса и да го възстановяват, когато е нарушен в едни свят, в който за Лакота всичко е свещено, и който ще се съхрани, ако цялото човечество осъзнае това.


Библиография:

1. Brown, Joseph E. - "The Sacred Pipe: Black Elk's Account of the Seven Rites of the Oglala Sioux", Norman: University of Oklahoma Pr., 1953, pp. 12-16.

2. Ed McGaa, Eagle Man - "Mother Earth Spirituality", Minneapolis: Four Directions Publ., 1994, p. 138.

3. Mails, Thomas E. - "Plains Indians: Dog Soldiers, Bear Men and Buffalo Women", New York: Houghton Mifflin Co, 1974, p. 310.

4. Powers, William K. - "Oglala Religion", Lincoln: University of Nebraska Pr., 1977, p. 89.

5. Според R. DeMallie & E.A. Jahner - "The James Walker's Outline of Oglala Mythology", в кн. Walker, James R. - "Lakota Belief and Ritual", Lincoln: University of Nebraska Pr., 1982, pp. 30-34.
Виж съответно и J.E. Brown, "The Sacred Pipe..."; Fr. Densmore, "Teton Sioux Music", Smithsonian Institution, Bureau of American Ethnology, Bulletin 61, 1918; J.O. Dorsey, "A Study of Siouan Cults", Smithsonian Institution, Bureau of American Ethnology, Annual Report 11, 1894; J.G. Neihardt, "Black Elk Speaks", New York: William Morrow & Co., 1932 (издадена на бълг. ез. като Дж. Нейхард, "Един велик шаман говори", С., 1995); W.K. Powers, "Oglala Religion..."; J.R. Walker, "The Sun Dance and Other Ceremonies of the Oglala Sioux", Anthropological Papers of American Museum of Natural History, vol. 16, pt. II, (1917); C. Wissler, "Societies of the Plains Indians", American Museum of Natural History, Anthropological Papers, vol. 11 (1912-1916).

6. "Oglala Religion", p. 101.

7. Ibid., p. 102.

8. Ibid., p. 104.

9. "Mother Eatrh...", p. 146.

10."Oglala Religion", p. 105.

11."The Sacred Pipe...", p. 116.

12. Ibid., p. 124

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)