Общи характеристики на североизточната горска област
Горската област е най-голямата културна зона от зоните, в които са групирани северноамериканските индианци според географските особености и условията, в които живеят. Тя се простира от Мисисипи на изток до бреговете на Атлантика и от Тенеси до дебрите на Канада. Днес това е най-развитият в икономическо отношение район на САЩ, включващ големи градове като Ню Йорк, Филаделфия, Бостън, Вашингтон, Бъфало, Питсбърг, Кливлънд, Чикаго, Индианаполис, Милуоки и др. Преди на мястото на тези планини и реки от бетон и желязо са се ширели гъсти гори от липа, бряст, ясен, бреза, дъб и хикория.
Климатът по тези ширини се характеризира с големи разлики в температурите – тоест сурова зима и горещо лято. Въпреки това е извънредно благоприятен за земеделие и действително за много местни народи селското стопанство представлявало основният поминък за разлика от прериите, където основен поминък бил ловът и риболовът. Лесовете от Североизтока били населявани от безброй племена, като една немалка част от тях е останала единствено в учебниците по история. За улеснение изследователите разпределили на езиков принцип отделните племена и ги класифицирали в няколко големи групи: алгонкини, ирокезо-езични и су-езични племена.
Индианските народи оказали сериозно влияние върху бита и културата на заселниците, както продължават да правят и днес. Целият континент е пропит с тяхното присъствие – щати като Масачузец, Кънектикът, Уисконсин, Илинойс, Делауер до днес носят местните названия. От тукашен произход са имената на градове като Чикаго, Милоуки, Кентъки, Майами, небезизвестният нюйоркски квартал Манхатан, реките Мисисипи, Мисури, езерата Хюрон, Ири, Онтарио, Мичиган, планината Алегани, Ниагарския водопад и много други. Канадската столица Отава идва от едноименното племе, живяло в този район, както и ирокезкото наименование на държавата Канада („наш дом”) е запазено в чест на коренното население. Нещо повече английският е обогатен с множество алгонкински думи: moose (лос), succotash (ястие от боб и царевица), hominy (качамак), squash, (тиква) wigwam (вигвам), papoose (пеленаче), squaw (индианка), tomahawk (томахавка), sachem (делегат), moccasin (мокасин), toboggan (шейна), wampum (мъниста от мидени черупки), wapiti (уапити - вид елен ), totem (предмет със закрилническа роля), caribou (карибу - вид елен) и още много други. Дори характерното американско възклицание „о’кей” има местен произход.
Влияние от корените жители на този район виждаме и когато отидем на стадиона да наблюдаваме съвременна игра по лакрос - спорт, практикуван в стари времена като игра за каляване на воините и като ритуал за изцерение. Индианското майсторство напомня за себе си чрез съвременните кану каяци, които ползват оджибуейския дизайн или моделите мокасини и якета с ресни, които се срещат по витрините на магазините. Нещо повече - посредством ирокезите индианските принципи и идеи залегнали в голяма степен при създаването на конституцията на американската държава, а Бенджамин Франклин с почуда установил, че тези „диваци” са изградили и приложили модел на едно безупречно общество.
Общи характеристики на североизточната горска област
Алгонкинските народи – между чука и наковалнята
Оджибуей през различните исторически периоди
Дар от Седящата Черноглавка (2006)