Начало
Островът на костенуркатаАлманах

Символиката при индианските военни украси

Една от отличителните черти, с които са познати индианците от областта на Великите равнини (които ние често не съвсем правилно наричаме прерии), е военният накит за глава. Днес той се е превърнал в един от символите на всичко индианско.
Бойната украса или бойният накит (War-bonnet) има сакрално или магическо значение за индианския воин. Неговата основна функция е да осигурява магическа защита в боя, а едва след това да служи като указание за военните отличия на притежателя си.
Орелът, птицата която лети близо до Върховното Същество (Уакан-Танка, Слънцето, Творецът, Старецът, както го назовават в различни индиански езици), винаги е бил особено почитан от повечето племена. Затова именно неговите пера служат за направа на бойния накит. Освен познатата на всички корона от орлови пера, бойният накит може да представлява шапка от птичи кожички, украсена с рога, роуч (гребен) от еленова опашка и бодли на дикобраз и т.н.
Традиционният индиански начин на воюване бил много особен и значително се различавал от това, което разбират под думата "война" белите хора. За коренните американци битката била по-скоро едно свещено състезание, своеобразен рицарски турнир, в който най-важно е да се нанесе на противника "ку" (coup) - удар със специалния ку-жезъл (наричан още "жезъл за подвизи"), с тъпата страна на друго оръжие, с камшик или просто с ръка. Отбелязването на "ку" има строга йерархия и се обозначава чрез различно оцветени, подрязани и поставени под съответен ъгъл пера на главата.
Най-високо се оценявало нанасянето на първия "ку". При повечето племена се зачитали първите четири докосвания до жив и първите четири до мъртъв неприятел. Ето някои примери:


Фиг. 1:

Украса на воин от племето дакота, който се връща от бой с много скалпове. Червеният кръг на челото му означава, че е бил ранен още в началото на схватката.
Черната длан, отпечатана върху лицето, означава при някои племена (арикара, хидатса, поуни, омаха и др.), че воинът е убил враг.
При завръщане от боен поход шайените и дакота боядисват лицата си в черен цвят. По-младите воини обикновено нанасят черни полоси по челото и бузите си, а по-възрастните почернят цялото си лице.

 
 
Фиг. 2 и 3:
  1. Воинът трети по ред е атакувал врага (при хидатса).
  2. Четвърти по ред е атакувал врага (при хидатса).
  3. Черен кръг върху перото - убил е враг (при дакота).
  4. Червен кръг - бил е ранен в битка (при дакота).
  5. Трети по ред е докоснал врага (при дакота).
  6. Четвърти по ред е докоснал врага (при дакота).
  7. Пети по ред е докоснал врага (при дакота).
  8. Червено оцветено перо - воинът е бил ранен в битка (при хидатса). Пети по ред е докоснал врага (при дакота).
  9. Прерязал е гърлото на врага и при това е бил ранен (при дакота).
  10. Прерязал е гърлото на противника си и го е скалпирал (при дакота).
  11. Бил е раняван много пъти.
  12. Притежателят на перото пръв е открил врага и е дал сигнал за това (при дакота).
  13. Хоризонтално перо в косата - типично оличие за докосване на жив или мъртъв враг пред очите на останалите неприятели.
  14. Раняване в битка (при дакота).
  15. Снопче оцветени конски косми или орлов пух на върха на перото - воинът е повел атаката и е убил враг.
  16. Вертикално орлово перо в косата - победил е врага с голи ръце.
  17. Втори по ред е атакувал (при хидатса).
  18. Прерязал е гърлото на противника си.
  19. Знак върху дрехата в синьо и червено - притежателят му умело се е изплъзнал от врага, използвайки гънките на терена.
  20. Същият подвиг, извършен два пъти.
  21. Притежателят е бил ранен на това място.

Издяланото от дърво и прикрепено в косата ножче означава, че воинът е бил ранен с нож. Индианците се гордеят с раните, получени в бой, тъй като те свидетелствуват за военните заслуги и храбростта на мъжа. Особено се ценят раните, получени в ръкопашен бой.
Обикновено повечето хора си мислят, че короната от орлови пера, добре позната на широката публика от филмите, е привилегия единствено на вождовете. Това не е така. При повечето племена от Великите равнини съществува степенуване на четирите основни подвига, които носят почест и слава. Именно извършилите тези четири смели дела имали правото да носят корона от орлови пера. И това далеч не били само вождовете. Известно е, че някои именити вождове обикновено ходели с по едно-две пера в косите, а имало изтъкнати воини-"редници", които носели военни корони с един или дори два шлейфа от орлови пера, спускащи се отзад до земята.
Тези четири най-престижни военни постижения се различавали донякъде при различните племена. Ето например тяхната градация при чернокраките и кроу:

При кроу
  1. Отбелязване на ку, без значение дали на жив или мъртъв неприятел.
  2. Отнемане оръжието на врага в ръкопашен бой.
  3. Отвличане на коне, които са вързани покрай шатрите в неприятелския лагер (конските табуни обикновено пасели през цялото денонощие по ливадите около лагера, но най-ценните коне всеки индианец връзвал през нощта до типито си; промъкването в лагера на врага, когато воинът бил изложен на голяма опасност, се смятало за особено храбро дело).
  4. Предвождане на успешен боен поход, и то ако отрядът не е дал никакви жертви.
При чернокраките
  1. Завладяване оръжието на врага.
  2. Отбелязване на ку върху жив враг.
  3. Вземане на ку от убит неприятел и скалпирането му.
  4. Отвличане на коне от лагера на врага.

При други племена критериите били различни - например при тетон-лакота подвизите градират така: 1) Отвличане на вързаните в лагера коне, 2) Нанасяне на ку върху жив противник, 3) Ку на мъртъв и вземане на скалп, 4) Убиване на враг. При асинибойните: 1) Убиване на враг, 2) Ку върху жив враг, 3) Отвличане на коне, вързани до типито. Равнинни крии: 1) Убиване на враг, 2) Скалпиране на враг, 3) Вземане на оръжие от противника, 4) Докосване на враг, 5) Отвличане на коне.
Освен военния накит от орлови пера, за подвизите на воина говорело и облеклото му. При кроу отбелязването на ку давало право на боеца да носи мокасини с пришити отзад вълчи опашки, а отнемането на оръжие се обозначавало с украса от хермелинови кожи по дрехата. Нанеслият първия ку боядисвал в черен цвят цялата си кожена риза или наметало; нанасянето на втори и трети ку давало право да се носи риза, боядисана в черно наполовина, а нанеслия четвърти ку боядисвал в черно само ръкавите си.
Със скалповете на убитите врагове воинът украсявал ризата и гамашите си, амуницията на коня и оръжието си (копие, бойна тояга или железен томахок). Ризата, наметалото, чергилото на шатрата на индианския воин често били украсявани с рисунки, изобразяващи подвизите на притежателя си. Ето такава в най-общи линии е символиката на индианските военни украси.

Нагоре

Съдържание

Дар от Седящата Черноглавка (2006)