Начало
Островът на костенуркатаАлманах

Смъртта на Мишата Пътека

През 1837 г., една година преди великата битка с команчите и кайова, шайените лагерували на р. Саут Плат. От този лагер тръгнал боен отряд от четиринадесет души. Те поели пешком на юг, разчитайки да отвлекат коне от команчите и кайова. Лулите носели - т.е., били предводители - Каменното Чело и Бутащият Напред. Според обичая предводителят на бойния отряд (а ако предводителите били няколко, то всеки от тях), носел лула, която при определени случаи се изпушвала церемониално.
Вражеският лагер бил открит при горното течение на реката, която шайените наричали Големия пясъчен поток - приток на Ред-ривър в Тексас. През нощта шайените се промъкнали по двойки в лагера. Мракът бил много гъст. Каменното Чело се движел заедно с един мъж, наречен Сърдития. Зад едно типи на триножник висял щит. Сърдитият го откачил и го метнал на гърба си, след което те продължили по-нататък, търсейки коне. Скоро се натъкнали на табун от 50-60 коня и го подкарали. След като се отдалечили, избрали два по-кротки коня, яхнали ги и повели табуна по обратния път.
Когато пристигнали на предварително уговореното място за среща, всички били вече там, с изключение на шест човека. Каменното Чело казал: "Не можем повече да ги чакаме тук. Трябва да се измъкваме". Воините поели напред, а Каменното Чело и Бутащият Напред, съгласно обичая, яздели най-отзад. Отделните групи коне, отвлечени от различните воини, се движели на 200-300 ярда една от друга, а когато съмнало воините внимателно огледали конете, за да може после всеки да познае своите, и ги събрали в общ табун.
Местността била трудно проходима и те напредвали бавно. Бутащият Напред, който познавал околността, постоянно повтарял: "Ако се движим все така бавно, сигурно ще ни догонят!"
По пладне видели около тридесет команчи и кайова, които ги настигали. Бутащият Напред бил храбър човек. Той казал: "Не трябва да им позволяваме да ни вземат конете. Няма значение, че са повече от нас". Шайените се прехвърлили на бързи коне и изпратили двама млади воини да карат табуна напред, а останалите спрели и се обърнали към неприятеля. Един от шайените се спешил, прицелил се и стрелял по един команч, улучвайки коня му. Команчът обърнал назад, но скоро конят се олюлял и паднал, а мъжът се качил зад гърба на един от другарите си. След това шайените атакували, а команчите и кайова побягнали.
Двама от останалите шестима шайени - Малкият Вълк и Крачещият Койот, отвлекли само пет-шест коня и достигайки горното течение на р. Уошита, забелязали голям отряд кайова и команчи, който се приближавал от две страни. Шайените изоставили уморените вече коне и се скрили в близкия овраг. Ако враговете искали да ги търсят, те без съмнение щели да бъдат убити, но в този момент били забелязани четиримата останали шайени, при което кайовите и команчите препуснали след тях. Малкият Вълк и Крачещият Койот останали в оврага до падането на нощта и след това поели на път пешком.
Когато кайова и команчите атакували Мишата Пътека и неговите другари, шайените приели боя. Те изоставили табуна отвлечени коне, изкачили се на един хълм, спешили се и убили конете, които яздели. Приближаващите се команчи и кайова видели как шайените събуват гамашите си, за да им е по-удобно в боя.
Враговете атакували. Шайените се биели храбро, но стрелите им бързо свършили - те били от дълго време на път и изразходвали част от тях. Скоро трима от шайените били убити.
В началото на боя един куршум прекършил надве лъка на Мишата Пътека и той го захвърлил. Един от вождовете на команчите го нападнал и се опитал да го промуши с копие, но шайенът отскочил встрани, смъкнал команча от коня и го убил с ножа си. Мишата Пътека до този момент дори не бил ранен. Той пуснал коня на команча и направил знак на враговете: "Нападайте!"
Сред кайовите имало един храбър човек - вождът Самотният Вълк. Той току-що бил пристигнал на бойното поле и се провикнал към другите воини: "Аз дойдох сега и искам всички да ме видите. Смятам да убия този човек". Той наредил на един мексикански пленник, каквито имало немалко сред кайова и команчите: "Ще яздиш непосредствено зад мен". Двамата атакували Мишата Пътека. Мексиканецът препуснал право срещу шайена, но той не се опитал да се измъкне, а се втурнал срещу врага, скочил отгоре му, съборил го от коня и го ударил няколко пъти с ножа. Докато той бил зает с това, Самотният Вълк слязъл от коня и се хвърлил на помощ на мексиканеца. Мишата Пътека оставил трупа на мексиканеца и се спуснал срещу Самотния Вълк. Кайовът се приближавал, като държал с две ръце копието над главата си, готвейки се да нанесе удар със страшна сила. Мишата Пътека се плъзнал под удара и сграбчвайки врага за лявото рамо, забил ножа в бедрото му. Самотния Вълк се обърнал, опитвайки се да избяга, но шайенът го хванал за прикрепеното към косата украшение, с всичка сила го дръпнал към себе си и го ударил с ножа в гърба. Острието попаднало в една от сребърните пластини, висящи от косата и се счупило. В ръката на Мишата Пътека останала само дръжката и едно парче от острието, дълго десетина сантиметра. Кайовът викал за помощ към своите, а Мишата Пътека продължил да го кълца с обломъка от ножа, докато Самотният Вълк не паднал и не се престорил на умрял.
След това шайенът бил атакуван от друг вожд на команчите, въоръжен с копие и лък, който яздел прекрасен кон. Мишата Пътека взел копието на Самотния Вълк и се обърнал срещу команча. Отбивайки копието на врага, шайенът го пронизал със своето оръжие, вдигнал го нагоре и го смъкнал от седлото.
Команчите и кайова били смаяни; те никога не били виждали подобно нещо. Този мъж се движел по-бързо от елен, бил по-ловък от пума и по-силен от мечка. Оръжието като че ли било безполезно срещу него.
Команчите и кайова били повече от сто души срещу един шайен без кон и оръжие, но повечето от тях започнали да се оттеглят. По-смелите останали и казали със знаци на Мишата Пътека, който вече бил възседнал коня на команча: "Спри! Чакай, чакай! Вземи коня. Ще ти дадем и седло. Върни се в къщи, в селото си, и разкажи на твоите хора какво се е случило". Мишата Пътека отвърнал по същия начин: "Не! Не искам да се връщам в къщи; братята ми са убити и ако се прибера у дома, ще тъгувам от сутрин до вечер за тях. Трябва да умра!"
След това враговете побягнали, а Мишата Пътека препуснал след тях. Двама току-що дошли кайови, които имали пушки, слезли от конете, изчакали докато шайенът се доближи и стреляли. Единият от куршумите счупил бедрената му кост и той паднал от коня. Мишата Пътека седял на земята с копие в ръце, готов да се защитава. Кайова и команчите го обкръжили, но не се решавали да приближат. Един от тях се промъкнал изотзад и стрелял. Шайенът паднал. Всички се хвърлили върху него и му отрязали главата, но след това Мишата Пътека се надигнал и седнал.
Команчите и кайова в ужас се метнали на конете и се понесли в бесен галоп към лагера, където разказали, че са убили един шаман, който оживял отново и се готви да ги нападне. Жените бързо събрали покъщнината и целият лагер се отдалечил, изоставяйки много от типитата на място.
Тази история е известна от спомените на кайова, тъй като от шайенския отряд не оцелял никой, който да разкаже за сражението. Самотният Вълк, покрит с белези и сакат, живял още дълго и умрял неотдавна*. По думите на команчите и кайова Мишата Пътека бил най-храбрият човек, който някога са срещали или за когото са чували.

Превод: Митьо Лисицов
Из George Bird Grinnell, "Fighting Cheyennes"; New York, 1915.

Нагоре


* Има се предвид времето на издаване на книгата - 1915 г. (бел. ред.)

Съдържание

Дар от Седящата Черноглавка (2006)