Начало
Островът на костенуркатаАлманах

Обръщение на Адолф Гладния Вълк
към членовете на
Българско Индианско Общество
"Орловият Кръг"

Септември 1998 г., Канада

Говори Адолф Гладният Вълк. Привет на всички приятели на Любомир в България. Другото ми име е Натyсина. Днес е неделя, месец септември е и ние се намираме сред Скалистите планини на Канада. До мен седи моят син Окaн, а до нас е седнал Любо. Той пропътува дълъг път от България, за да научи някои неща, които не е знаел, преди да дойде тук. Любомир имаше голям късмет, защото със самото си пристигане попадна на една церемония (на английски тя се нарича Sun Dance), която група хора от племето чернокраки провеждаха точно в този момент. Ние наричаме тази церемония "Окан". По принцип хора извън племето нямат голям шанс да присъстват на такива ритуали, камо ли да вземат участие в тях. Любо, обаче, бе докаран в лагера от един мой приятел тъкмо когато започваше най-важната част на "Окaн"; същевременно Свещената жена бе имала сън, който я накара да пожелае нейният Танц на Слънцето да бъде посветен на стари и млади, на болните, на хората от всички посоки на света, от всички раси и националности. Ето защо, тя видя нещо мистично във внезапното появяване на един чужденец, идващ далече някъде от изток - осъзна това като благословия за този "Окан". Нейният син бе работил активно дни наред, за да бъде успешен техният родов Танц на Слънцето и вече се чувстваше доста уморен, а точно в този момент трябваше да разреже на ремъци свещената бизонова кожа - сурова, дебела, много жилава кожа... Той бе наистина капнал от умора, а задачата му действително бе тежка. Любо и моят приятел, който го докара в нашия лагер, помогнаха за нарязването на тази кожа и бяха приети за свещени роднини на семейството на организаторите. По-късно с ремъците от сурова бизонова кожа ние привързахме едни към други прътите на Свещената колиба на Слънцето.
Разказвам ви всичко това сега, защото не зная каква част от тези неща ще сподели с вас Любо, когато се върне, а и не зная дали, ако ви разкаже всичко, някой няма да си помисли, че той просто фантазира, казвайки че всичко това се е случило... Впрочем, трябва да призная, че ако не присъствах там лично и той дойдеше и ми разкажеше тези неща, аз самият трудно щях да му повярвам, знаейки колко ревниво чернокраките пазят своята култура! Но всичко това наистина се случи и хората бяха щастливи, че Любо дойде там. Сигурен съм, че и той бе щастлив, а и вярвам, че ще сподели тези свои преживявания с вас.
Аз съм чувал за вашето общество "Орловия Кръг" и то от няколко години. Откакто Любо е тук, ние, естествено, често говорим за вас. Моите специални поздрави са отправени към всички братя и сестри, приятели, съмишленици на Любомир - или както се наричате помежду си. Ние тук също имаме общество - Обществото на Храбрите Кучета - и когато мислим един за друг, то е като за братя и сестри по дух. Аз ви поздравявам, че сте създали такава многобройна група, просъществувала вече доста години, че се събирате сред Природата и учите неща, от които хората в градовете нямат и понятие. Предполагам, че тези ваши знания са ви научили да сте отворени към Природата, да я уважавате и - надявам се - да я обичате. Вярвам, че ще съумеете да запазите това до края на живота си. Надявам се, че ще окуражите и други хора да правят същото - да потърсят нещо специално в Природата, да установят духовна връзка с нея, защото само по този начин можем да я обикнем. Може би все още имаме време да запазим достатъчно голяма част от Природата, за да може светът да оцелее. Това е изключително важна задача за всички нас. Пожелавам ви да се справите с нея във вашата част на света!
Това, че ви вдъхновяват традициите на северноамериканските индианци е разбираемо. Познавам още много хора по целия свят, най-вече в Европа, които следват тези традиции. Аз имах същите вдъхновения, когато бях малко момче и продължавам да ги имам, така че много добре ви разбирам. Същевременно бих искал да ви поощря да изучавате и традициите на вашите собствени предци, да опознаете добре природата, животните, растенията на вашата земя. Излизайте възможно най-често сред Природата - сами или с вашите най-близки хора - и там търсете тихи, изолирани, специални места, където да получавате вашите видения и вдъхновения, насоки и осъзнавания. Не се ограничавайте само с това, което сте чели в книгите, че правят северноамериканските индианци - правете и онова, което сами сте усетили и разбрали. Наистина, има множество хубави книги, които са дълбоко вдъхновяващи и увлекателни, но аз не ви съветвам просто да взимате готова информация от книгите и да я копирате, да имитирате прочетеното. По-добре е да откриете собствен подход, инспириран от това, което сте научили от индианците или от които и да са други народи, живеещи в хармония с Природата. Уверявам ви, че точно това щяха да ви кажат всички старейшини на чернокраките, ако имаха възможността да говорят с вас. Те нямат нищо против (говоря поне за старейшините от моя род), че хора като вас се интересуват от техните традиции, че четат за тях и ги изучават, че почитат тези традиции. Старейшините на чернокраките не само не се възпротивяват, но дори се чувстват щастливи от този факт. И ако нещо от техните племенни традиции дойде при вас - чрез вашите сърца, чрез сънищата ви - те пак не биха възразили. Старейшините не биха ви критикували, ако вие се пречиствате със сладка трева, ако имате лула и я пушите, молейки се с нея. Те няма да порицаят група от хора в далечна Европа, които се събират и провеждат заедно парна церемония, молят се заедно и се чувстват близки помежду си и с Природата. Никой от нашите старейшини няма да ви критикува или да се възмущава заради подобни неща. Има някои млади индианци, които са недоволни от дадени практики в европейските организации, но това е друга тема и аз не възнамерявам да говоря по нея... Просто знам какво казват по тези въпроси старите хора.
Но ако вие вземете информация от някаква, нека кажем, етнографска книга, касаеща конкретни талисмани или конкретно общество, или конкретни свещени рисунки за стените на типи, или конкретна церемония и се опитате просто да имитирате всичко това, само защото сте чели за него, нашите старейшини наистина ще се почувстват неудовлетворени, защото ще си кажат, че вие не вършите нищо духовно, а само си играете с тези неща...
От това, което Любо ми е разказвал, съм останал с впечатлението, че за вас в България последните предупреждения важат в много по-малка степен, отколкото за хората в други европейски страни - включително и такива, които лично съм посещавал (говоря и за страната, в която съм израснал).
Искам още веднъж да подчертая, че желанието ми е да ви окуража и поощря във вашите начинания.

Молитва на Гладния Вълк

Хайо, Създателю - благодаря Ти за този ден от моя живот! Благодаря ти, че съм тук с моя син Окан и с приятеля ми Любо - Пинaпохсина. Благодаря ти, Създателю, за възможността да говоря сега на хората, живеещи далече зад океана, които се учат да намират собствен начин да бъдат по-близо до Теб през годините на своя живот. Нека те имат успех в това и във всички останали свои начинания. Нека те останат заедно, преодолявайки всякакви недоразумения и каквито и да са други трудности в техните взаимоотношения. Нека с годините бъдат все по-единни и все по-силни, за да могат да си помагат един на друг в живота, да се поддържат и да се вдъхновяват взаимно, когато Те търсят в своите молитви и в своите сърца, Създателю! Нека те научат на това своите деца и останалите си роднини, за да може вярата в Теб да става все по-силна с годините и чрез нея всички да се учим на уважение към това, което си създал, към всичко, което си ни дал. Благодаря ти, че имам моите деца, моята съпруга, моите роднини. Нека те бъдат закриляни от Теб, където и да се намират. Нека Любо бъде закрилян по време на своето пътуване през океана и се завърне жив и здрав при своите родители, при своя брат, при своите приятели и роднини, при "Орловия Кръг", при съмишлениците си. Нека всички те го посрещнат щастливи. И нека вярата им в Теб никога не изчезне, Създателю!
Хайо, Слънце, Нощна Светлина, Майко Земя и всички вие, добри духове навсякъде около нас! Нека приятелите, които слушат тези мои думи, бъдат щастливи да ги чуят. Нека в щастие се обръщат към вас всеки ден на родния си език. Нека молитвите им към вас бъдат силни, искрени и изпълнени с доброта. Нека те се отнасят помежду си и към другите хора с уважение и внимание. Това са всички неща, за които те моля днес, Създателю!

Любомир Кюмюрджиев

(Пинaпохсина)

Натyсина (чернокракски) - Слънчевия Вожд.

Окaн (чернокракски) -Слънчевия Танц.

Sun Dance (английски) - Танц на Слънцето, основна годишна церемония на прерийните индианци (чернокраки, лакота, шайени, арапахо, кроу, шошони, кайова и др.)

Свещена жена - церемониална водачка на Танца на Слънцето при чернокраките.

Свещени роднини - ритуално възприети членове на дадено индианско семейство или цял род, чийто статус не се различава от този на кръвните роднини.

Свещена колиба на Слънцето ("окании" на чернокракски) - церемониално скеле от тополови стебла, вътре в което се провеждат основните ритуали от Танца на Слънцето (наричано още Слънчева шатра).

Храбрите Кучета (Мутсикс Емитакс или Кнатсомита - Лудите Кучета) - воинско общество при чернокраките, често изпълнявало в миналото ролята на племенна полиция или на своеобразна гвардия от най-храбрите бойци на племето; след приключването на военните конфликти в Северните равнини Храбрите Кучета постепенно се трансформират в церемониално общество; днес в него членуват и някои жени.

"Сладка трева" (Anthoxantum odoratum) - растение, което индианците берат, сплитат като коса и оставят да се изсуши в този вид; запалено, то издава характерно благоухание; димът от него служи за пречистване и прогонване на злите сили; използва се при почти всички церемонии.

Парна церемония - ритуал на пречистване и обновяване, извършван сред много от северноамериканските индиански племена (подробно описание на тази церемония може да се прочете в други материали от алманаха).

Общества - При повечето североамерикански индианци вътре в племената съществували особен вид сдружения, наречени общества - някои от тях с религиозен, други с военен или, най-често, със смесен характер. Най-популярни били воинските братства (Воини-Кучета, Воини-Лисици, Твърдите сърца и др.), но имало и общества на вождовете, различните "свещени хора" (Клоуните, Сънувалите мечка, Лечителите и др.), както и женски общества (предимно с религиозен характер). Някои от тези сдружения са запазени и до днес.

Типи - Конусообразна шатра при прерийните номадски племена, често наричана погрешно "вигвам". В стари времена от бизонови кожи, докато днес се използва брезент. Наименованието варира според племенните езици и диалекти - "типи" е сиукското название на шатрата, което е добило най-широка популярност.

Хайо (чернокракски) - молитвено обръщение, чийто приблизителен превод е: "Чуй ме!" или "Смили се!"

Пинaпохсина (чернокракски) - Източният Вожд.

Нощна светлина - Така чернокраките наричат луната.

Нагоре

Съдържание

Дар от Седящата Черноглавка (2006)