Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Кратък преглед на ирокезката история

Според археологическите проучвания ирокезите са живели в териториите на днешния щат Ню Йорк дълго преди идването на белите заселници. Най-ранно датираните находки от дълга къща (традиционното ирокезко жилище) са от 1100 г. Отглеждането на царевица е било възприето приблизително в ХІV в. и довело до прираст на населението, както и други промени. Към средата на същия век селищата станали по-големи, което се дължало на зачестилите военни нападения. Също тогава се смята, че е започнал и ритуалният канибализъм, характерен за индианските племена по онова време.
В началото ирокезите били едно племе и населявали долината Сейнт Лоуренс (St. Lawrence Valley). Там те били подчинени на адирондаките (племе от алгонкинското езиково семейство), от които възприели земеделието. За да избягат от алгонкинското господство, ирокезите на пуснали долината Сейнт Лоуренс и се преместили на юг в щата Ню Йорк, където се разцепили на различни враждуващи помежду си племена.
Не може да се установи точната дата на създаване на Ирокезката Лига (Конфедерация). Някои автори посочват 900 г., други 1100, трети 1450, а някои дори 1570 г. Без съмнение остава обаче фактът, че конфедерациите на различните ирокезоезични племена (Хуронската, Неутралната, Ирокезката и Сускеханокската) са били основани преди контакта с белите заселници. Не подлежи на спор и въпросът - какво е довело до образуването на Ирокезката Лига.
Въпреки, че адирондаките все още представлявали заплаха, най-голямата опасност били самите ирокезки племена. Взаимоотношенията между ирокезките племена се влошили до такава степен, че се превърнали в постоянни войни, кръвни вражди и убийства за отмъщение. В тази заплаха от самоунищожение ирокезите били спасени от един хуронски светец, известен като Миротвореца. Неговото име било Деганауида, което може да се преведе като Двете-Реки-Които-Текат-Заедно. Миротворецът получил видение от Създателя, за мир и сътрудничество сред всички ирокези. Неговата мисия била затруднена от някакви говорни проблеми, но спечелил подкрепата на един мъж от племето Онондага. Името на този човек било Аяуента (Правещият Реки) или както е по-известен днес Хаяуата (Hiawatha).
С големи усилия те успели да убедят голяма часто от ирокезките племена (Мохок, Онейда, Онондага, Каюга и Сенека) да прекратят битките си и да се обединят в лига. Формирането на Лигата довело до прекратяване на войните между членовете й и за ирокезите настъпил период на безпрецедентен мир и просперитет. Довело също и до политическо единство и военна мощ. Тази военна мощ в последствие се оказва ключов фактор в историческото развитие на Северна Америка.
Според законите на Конфедерацията ирокезите били длъжни да спазват мир помежду си, но това в никакъв случай не означавало, че не бива да водят война с никого. Това осъзнали и съседните на ирокезите племена. Във военните си действия ирокезите действали в две групи от племена: на запад Сенека и Каюга (понякога и Онондага), а на изток Мохок и Онейда. Чрез масирани военни действия, за периода 1570-1620 г., източните ирокези изтласкали алгонкините от планините Адирондак и горната течение на река Сейнт Лоуренс. Имало е и схватки с Махиканите на юг заради търговията с вампуми. А най-вероятно защото били съюзници с Адирондаките, племето Покумтук било нападнато от Мохок през 1606 г.
След като установяват колонията си в Квебек, през 1609 г. французите достигат околностите на днешен Монреал. Те намират обезлюдени територии. Причината била в постоянните нападения на мохокски бойни отряди, които накарали Алгонкините и Планинците (Montagnais) да напуснат тези места.
Цел на французите била търговията с кожи, а потенциалните им партньори в търговията желаели помощ в борбата си с Мохок. Това предизвикало французите да застанат на страната на ирокезките врагове. Така през юли 1609 Самуел дьо Шамплейн, придружаван от бойни отряди на Хуроните, Планинците и Алгонкините потеглили на юг покрай бреговете на езерото, наричано днес ез. Шамплейн. Когато срещнали мохокски воини, френските пушки надвили индианските оръжия и значителен брой мохокски вождове били убити. През следващата година Шамплейн се присъединил към друга атака срещу мохокско селище край река Ришельо. Мохок скоро отблъснали френските бойни редици, като използвали дървени брони и залягали, точно преди изстрелването от френските пушки. Въпреки тези си успехи Мохок били изтласкани от Сейнт Лоуренс и след 1610 г. Алгонкините и Планинците поели контрол на тази области и търговията с кожи за следващите 20 години. Междувременно, при подобна грешка, французите участвали през 1615 г. в атака срещу Онондага.
През следващите години французите платили скъпо за намесата си в индианските войни, защото си спечелили за враг един твърде могъщ и далновиден противник - Ирокезите. Главният проблем за Ирокезите било намирането на стоманени оръжия и пушки, които можели да си набавят само чрез търговия с кожи със своите врагове - французите. Но този проблем скоро се решил, когато през 1610 г. холандски търговци достигнали долината Хъдсън в щата Ню Йорк. По онова време Мохок били притиснати от север (Хурони, Алгонкини и Планинци) и от юг (Сускеханок). Холандците преположили, че зад всичко това стои политиката на Франция и помогнали на мохок срещу Сускеханок. По този начин те спечелили Мохок на своя страна. Но съществувал и друг проблем - Махиканите. Те населявали Хъдсън и по този начин блокирали достъпа на Мохок до холандските търговци, освен ако Мохок не им се плати данък за преминаване през тяхната територия. Това разбира се никак не се харесвало на Мохок и често избухвали войни и тъй като това се отрязявало на търговията с кожи холандците на няколко пъти се налагало да ги помиряват.
Последвали редица събития и войни, при които в крайна сметка през 1628 Мохок побеждават Махиканите и ги изтласкват източно от река Хъдсън. За да бъдат останат в мирни взаимоотношения Махиканите били длъжни да плащат данък във вид на вампуми или поне да споделят печалбите си от търговията с Делауерите от Лонг Айлънд. Холандците приели победата на Мохок и ги направили свой основен съюзник и търговски партньор. Земята на Ирокезите заемала много важна стратегическа позиция - тя била на пътя между долината Хъдсън и кожите от Великите езера. Вече способни да принудят французите да стоят на север, Ирокезите били готови да превземат френската търговия в Сейнт Лоуренс.
Резултатът били Бобровите войни - 70 години на жестоки междуплеменни войни за контрол над европейската търговия с кожи. Това никак не би трябвало да ни учудва. Кожите се разменяли за огнестрелно оръжие - нещо толкова ценно за един народ. Пушките се оказали единственият шанс за оцеляването на едно племе в обкръжението на толкова много врагове. Логиката била много проста - войната е единственият шанс за оцеляване. Имало и друг шанс - Великият Мир на Деганауида. В течение на следващите един-два века не едно племе обърнало поглед към Дървото на Мира - Великият Бял Бор, под чиито клони доскорошните врагове ставали съюзници.
През онези кървави времена на сцената излязла третата европейска сила - Англия. Тогава войната от Стария свят между Англия и Франция се пренесла и в Новия. С редица политически и икономически мерки тези две сили успели да привлекат различните индиански племена на своя страна и по този начин да поощрят враждите им. Поради вече дългогодишната си вражда с французите, ирокезите станали съюзници с англичаните и ползата била взаимна: ирокезите най-после имали европейски съюзник (холандците твърде много спазвали неутралитет), а англичаните си спечелили ценен търговски партньор и най-вече военна сила, с чиято помощ започнали да вземат надмощие над французите.
През 1649 хуроните окончателно били разгромени от ирокезите и френската империя за търговия с кожи била разбита. Малцина били тези, които се осмелявали да пресекат вражеските ирокезки територии, за да търгуват с Монреал. Индианските съюзници на Франция останали без източник на оръжие.
В този момент нямало сила в Северна Америка, която да може да се изпречи пред Лигата на Ирокезите, дори и европейците!
И макар, че след всички тези кървави описания да звучи абсурдно, Ирокезите не се опитвали да се конфронтират с европейските колонии, дори и с французите. Те предпочитали да подържат търговски взаимоотношения, нещо повече, те на няколко пъти предлагат Великия Мир на французите. Кой знае как щеше да изглежда картата на света днес, ако французите бяха преглътнали гордостта и надменността си и бяха приели Законите на Деганауида? В крайна сметка Франция губи своите колонии в Северна Америка.
Може би ще е интересно да се отбележи кои племена ирокезите са изместили от родните им земи към 1667 г.:

  1. Потауатоми, Сауки, Фокси и Маскуоти - всички те напускат долен Мичигън и заживяват в смесени селища в Уисконсин.
  2. Шоуни, Кикапу и част от Маямите - изтласкани от Охайо и Индиана. Кикапу и Маями - към Уисконсин, а Шоуните се разпръсват из Тенеси, Илинойс, Пенсилвания и Южна Каролина.
  3. Илинойсите биват изселени на запад от р. Илинойс от Сенека през 1655 г., защото са дали убежище на Хурони и Неутрални.
  4. Сиукски племена от групата Дегиа (Осейдж, Канза, Понка, Омаха и Куапоу) напускат долната част на долината Уабаш и се преместват западно от река Мисури, а Куапоу отиват на юг и се заселват в Арканзас.
  5. Хурон, Тиононтати, Уенро, Неутрални и Ери са победени и включени Лигата. Преблизително 1000 Хурони и Тиононтати, които избягали преди това и се установили на ез. Супериор.
  6. Отауа напуснали островите на ез. Хурон и се преместили на запад към горен Мичиган, Ниписинг и южни части на Оджибуе били изтласкани на север към Солт Сейнт Мери.
  7. Някои племена от долината на Охайо просто изчезнали и сега са известни само като име: Каса, Сиска, Искоусогом, Монетон, Моспелеа, Оуабано, Теочанонтиан, Томахитан и Трамонтан. Кои са били те и какво точно се е случило с тях не се знае.

Бихме могли да изпишем още много страници за това, което се е случило в историята на ирокезите. Но за това са написани не една и две книги. Целта на тази страница беше да опише в каква среда е възникнало, развило се и просъществувало чак до днес едно учение, една вяра, че има начин всички народи да живеят в мир. Един уникален начин, в който религия и политика стават едно и също нещо. Където хората, повярвали в една идея вършат чудеса със своята самоотверженост и храброст, търпение и мъдрост...
Казвам чудеса, защото в най-големия си разцвет, когато земите на Лигата представлявали може би една четвърт от днешните САЩ и част от днешна Канада, тогава Ирокезите наброявали 12000 души, а от тях воините били едва 3000. А враговете били много и могъщи: Оджибуеи, Чероки, Сиукси, Сауки и Фокси, Виандоти, Французи...

Дар от Седящата Черноглавка (2006)