Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Оджибуей. Начин на живот. Организация.
Родово-кланова система.

До контакта с европейците, както повечето племена, при които ловът е основен поминък, Оджибуей правят по-големи селища пез лятото /до 200-300 души/ и се разделят на малки семейни общности през есенно-зимния период, когато изхранването с лов на по-големи групи хора е невъзможно. Оджибуей ловуват едър и дребен дивеч, а също така се занимават и с риболов. При заселването си в района на Великите Езера някои групи Оджибуей започват да събират див ориз, но при тях това не е толкова съществен момент в изхранването, колкото при съседното алгонкинско племе Меномини.
Най-старият вид жилище, използван от Оджибуей, е колиба с конусовиден скелет, съставен от пръти, опрени в горния си край и покрит от различни по големина парчета брезова кора, прикрепени към прътите с лико. На върха на тези колиби има отвор за излизане на дима. По-нов тип жилище е вигвамът, който е с овална форма. Скелетът му също е от пръти, наредени един до друг и огънати, за да образуват опора за тавана. Вигвамът се покрива или с брезова кора, или с плетени рогозки. И тук на тавана има отвор за дима. Освен тези два типа жилище се срещат също и колиби с правоъгълна форма, също изградени от пръти и покрити с брезова кора.
Основното транспортно средство на Оджибуей в района на Великите Езера е кануто, правено от брезова кора. През зимния период се използват шейни, известни под името тобоган. За придвижване в дълбок сняг Оджибуей, както и почти всички североизточни племена, използват снегоходки.

В най-ранния етап от развитие на североамериканските индиански общества /по времето на Палео-Оджибуей/ малките, независими една от друга ловни групи просто не са имали нужда от организация. По-късно, когато начинът на живот става по-уседнал и отделните групи се застояват за по-дълго време в даден район, възниква нуждата от някакъв вид организация, която да свързва малките ловни общности. Известно е, че при индианските общества няма силна централна власт, граници или религия, които здраво да свързват членовете на дадена общност. Между говорещите езика Оджибуей има сходство в светогледа и вярванията, но религията не изпълнява същата роля, както при обществата от Стария свят. Между отделните оджибуейски общности има разбирателство, но не и единство. Индивидът трябва да е свободен, а също и всяка конкретна малка общност. Тя си има собствени водачи, грижещи се за нейните нужди. Нито една общност не се осмелява да се меси във вътрешните работи на друга общност, дори при война. При всякакви случаи общността е свободна.
При такова положение как би могъл ловец от една общност да навлезе в територията на друга общност? Той би могъл да направи това без проблеми, ако изтъкне родство с някой друг от членовете на другата общност. Не се знае дали точно по такъв повод е възникнала родово-клановата система, но се вижда колко удобна е тя за общества като тези на североамериканските индианци.

Клановете или родовете са общности в голямата общност. Прието е, когато членството в такива общности се предава по бащина линия, те да се наричат родове, а когато членството се предава по майчина линия - кланове. Най-северните алгонкински племена в Канада не познават родово-клановата система. При останалите алгонкински племена тази система не е така сложна, както при сиуезичните племена например, където има две големи общности (Небесна и Земна) със съответните си родове или кланове, членството в които се предава строго по наследство, като за членовете на всеки клан са характерни определени функции и забрани. Редица автори смятат, че при алгонкинските племена родово-клановата система е възникнала под влиянието на сиуезичните племена от групата Дегиа (Осейджи, Омаха, Понка, Канза, Куапо).
При Оджибуей няма стриктно онаследяване на принадлежността към даден род, но когато има, то става по бащина линия. Няма и две общности, едната от които да се занимава с мирновременните, а другата - с военните дела, както това е при техните близки съседи Меномините. Всеки род при Оджибуей има свое патронно животно или тотем. Животното се избира пряко, преди всичко заради някои свои качества, които биха били полезни и на хората в тяхното ежедневие.
Според Оджибуей пет са основните дейности, необходими за съществуването на племето и на по-малките общности, които го изграждат.

Функция:
Ръководство
Защита
Препитание
Обучение
Лечение
Изпълнители:

Поради това отначало е имало само пет тотема, отразяващи петте основни функции и представени от пет животни. Според легендата, преди много години шест огромни същества изплували от морето. Едно от тях се гмурнало обратно във водата, тъй като не издържало на горещината и на слънчевата светлина. Останалите пет излезли на брега на страната на Анишинаубе, които ги посрещнали добре. Тогава митичните същества обещали на Анишинаубе своята закрила и ръководство.
Впоследствие се прибавят и други родове, като според качествата на тотемното животно членовете им трябва да изпълняват една от петте основни функции.

Предполага се, че думата dodaem или dodem, от която произлиза думата тотем, има същия корен, както думите dodum и dodosh. Първата означава "да изпълня, да осъществя", а втората - "гръд, даваща мляко", т.е. изхранване. Dodem би могло да се преведе свободно от алгонкински като "това, което определя моята функция, моята цел на съществуване".
Преди контакта с белите заселници, а и известно  време след това, индианците на са имали съзнание за племенна общност.[тук категорично не съм съгласен с автора; много преди идването на белите, не само, че е имало племена, а и съюзи от племена, че дори и племенна конфедерация, каквато е Лигата на Ирокезите, създадена вероятно столетия преди на Христофор Колумб да му хрумне да търси нов път за Индия - бел.w.d.] Когато се срещнат двама непознати ловци, говорещи езика Оджибуей, първият въпрос би бил: "Кой е твоят тотем?" и едва след това ще дойде въпросът: "Кой си ти?". Това показва, че за старите Оджибуей принадлежността към даден род и общност е била по-важна от месторождението и местоживеенето.
Белите заселници не успяват съществено да променят културата и светогледа на Оджибуей, но променят начина им на живот и организацията им. Създаването на търговски постове привлича около тях по-големи индиански групи от обикновено. Вносните метални инструменти и пушките позволяват на Оджибуей да повишат жизнения си стандарт и става възможно по-големи групи да прекарват заедно по-дълго време. Така през ХVІІІ век се поставят основите на оджибуейската нация.
Да вземем пример Северните Оджибуей. В началото на ХVІІІ век френските пътешественици, посетили района на Великите Езера, не говорят за тях. Тогава те срещат малки общности от по 100-200 души, говорещи оджибуейски език, но нямащи силна връзка помежду си. Сега броят на Северните Оджибуей е 25 000 души.

Идването на белите става причина за групирането на индианците в по-големи общности и променя завинаги стария им начин на живот. Това важи дори за Оджибуей, които по-добре от много други са запазили своя език, обичаи и религия.


Дар от Седящата Черноглавка (2006)