Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Символиката на индианското типи като израз на космогоничния модел на североамериканските индианци

Иван Радунчев

Типи - това е кожена или брезентова палатка с формата на неправилен наклонен конус (фиг. 1), използвана от т. нар. "номадски племена", живеещи в прериите и равнините на Острова на Костенурката (Северна Америка).

фиг. 1

Един от духовните водачи на Лакота, Уолъс Черния Лос, обяснява наименованието по следния начин: "Думата tipi на езика Лакота означава Спиращ вятъра или Подслон"1. От своя страна, известният изследовател на коренната американска култура Р. Льойбин отбелязва: "Сиукската дума tipi е образувана от ti, със значение "обитавам" или "живея" и от pi - "използвам за"; така че tipi означава "използвам за живеене". Добре е наречено"2.
Много от прерийните народи не живеели на едно и също място през цялата година,имали чести премествания на лагера и пътувания и типи със своите размери и конструкция било като незаменимо жилище - едновременно стабилно и конфортно, когато е опънато, компактно и удобно за пренасяне, когато е събрано. Тази шатра се използвала през цялата година-еднакво добра както по време на пролетните дъждове и летните горещини, така и през есенните мъгли и зимните студове. Дори при температури до -35° С вътре било уютно, приятно топло и сухо.
Размерите на шатра за шест членно семейство са - диаметър 5,70 м. и височина 4,50 м. Много разпространени били и по-големи - с диаметър от 6,10 м. до 7,30 м. и височина съответно от пет до шест метра. Спиращият вятъра дом се състои от три части: Скеле, Покривало и Вътрешна стена.

Скелето се изгражда от 15 кола (от иглолистно дърво, най-често смърч или бял бор). Три от тях са основни и докато са още на земята се привързват в горната си част, на определено разстояние от върховете и се изправят (фиг. 2а, в). Те са носещи - върху тях по кръг се подреждат останалите (фиг. 2б). Всички заедно оформят конусовидна конструкция върху, която се опъва Покривалото - най-външната обвивка на типито. В стари времена то се е ушивало от кожа, но днес по-често се употребява брезент.

В разгънат вид Покривалото има формата на Дъгата-полукръг (фиг. 2в), но когато се "облече" върху скелето, два от краищата му се събират и закопчават един за друг, оформяйки конус. Вътрешната стена се състои от три трапецовидни части, ушити също от кожа или брезент, с размери: височина до 1,80 - 2,00 м. и дължина според диаметъра на типито (фиг. 3).

Тези части се привързват една след друга, в горния си край за коловете (под Покривалото гледано от вътре), като следват вътрешната окръжност на типито. В долният те се опъват към земята чрез забити колчета. Така сглобена Вътрешната стена изолира жилищното пространство от влага и студ, отразява топлината на огъня, задържайки топлината и осигурява прекрасна циркулация на въздуха в шатрата. Построено по такъв начин типито представлява много стабилна конструкция и... в него винаги има място за всички, които влязат вътре!

Това е един изключително гостоприемен дом и често се случва шатрата, в която обикновено живеят пет-шест човека, да побере още петнайсетина гости, отбили се да хапнат, да поприказват и попушат заедно... Всъщност такива събирания били много широко практика сред всички индиански племена, не само сред живеещите в типи. От Аляска до Мексико мъжете се събирали и разказвали за бойни походи и лов, за любовните си похождения, за смелите дела, които са извършили, окрилени от любовта на някоя жена. За виденията, от които се ръководели в живота си и за странните и тайнствени случки, на които са били свидетели.
Жените също имали своите събирания, на които споделяли опита си в намирането на символи бродирани върху торбите за Лули и върху дрехите, говорили за билките и силата им, за възпитанието на децата, за смелостта, която жените трябва да имат в сърцата си. Защото, както не случайно казва една шайенска поговорка, "Няма значение колко е здраво копието и колко са силни мъжете, ако сърцата на жените не са живи!"3

Типито и живота в него имат своите закони, които са и част от цялостния мироглед и морален кодекс за живот на Лакота.
Когато човек влиза в типи, той прекрачва прага, застава до вратата и чака домакина да му определи място - специално за него. Отивайки към мястото си, мъжът се движи в посока обратна на движение на слънцето (обратна на часовниковата стрелка), а жената в посоката на движение на слънцето (по часовниковата стрелка).
Когато край огъня има седнали хора не бива да се минава между тях и него - за да не им се отнема макар и за малко от топлината му. А ако все пак се наложи, човекът трябва да се извини на останалите за това. В огън, край който живеят хора (не само за този в типи), не бива да се хвърлят отпадъци (това важи особено много за наши дни), защото така той се превръща в бунище. А каква е стойността на хора превръщащи източника на топлина и живот в бунище?! Огъня не бива да се прескача (освен при някои церемонии) и през него не бива да се подават (отново изключение правят церемониите) и подхвърлят неща. Цялото типи е свещено място, но най-свещен е Олтара.
Там е обиталището на Лулата. И за това той не бива да се прескача или настъпва,защото настъпването или прескачането дори и да не причинят физическа вреда в случая биха имали символичен смисъл на неуважение. Лулата е живо същество, а Хармонията означава уважение към всички добри същества.

Нещата в Света са съчетани в тясна физическа и духовна взаимовръзка - Облаците, Вятъра, Слънцето, Водата, Хората и Животните, Растенията - всичко!...
Тази връзка е изразена много ясно чрез мрежата на Паяка. Когато закачиш една нишка тя раздвижва и останалите... Това, което правим, се отразява на Живота около нас. Ако човек иска Облаците да му се усмихват, той също трябва да им се усмихва...
В типи мястото на мъжете е от Северната страна, а на жените - от Южната. При Лакота типито принадлежи на жената, но мястото на мъжа е мястото на домакина и то е на Запад, зад Олтара. То се нарича чатку - място на честта.
Когато идва някой много уважаван воин, шаман или скъп човек, той бива поканен да седне на мястото на честа или на Северо-Запад, отляво на домакина, до сърцето му. Ако след това влезе и друг скъп човек бива настанен отново в Северо-Запада, като домакина се измества така, че новодошлия да е от лявата му страна...
При индианците гостът е на особена ПОЧИТ! Винаги му се предлага най-добрата храна, вода, кафе или чай и най-добрия тютюн! Ако храната в дома е малко или в момента не е сготвена достатъчно домакинът дава своята храна. Дори и да остане гладен, за него е въпрос на чест и уважение към човека да го нахрани!
Ако не е гладен (или по друга причина), гостът разбира се може да откаже, но ако приеме, от него се очаква да изяде цялата поднесена му храна.
Ако се е нахранил, предлага това, което му е останало на някой от другите гости или прибира остатъка си за в къщи. Когато гостът остава да спи дава му се хубаво място, най-добрите постелки и завивки (ако не си носи). А много често гостите оставали за по няколко седмици или дори месеци. По време на големите събирания поканените трябвало да си носят съдове за храна. Една от причините за подобна практика е физическата невъзможност домакинята да има толкова много посуда. Все пак тук става въпрос за 30-40 гости... А твърде често и повече!
От друга страна тази практика много облекчавала жените при раздигането след празненството. А такива събирания били чести, както вече споменахме по-горе. Това било време на радост. Дори в стари времена, когато почти всяка среща на воини от враждуващи племена завършвала с битка, ако хора от вражеското племе влязат в типи и поискат подслон, попадали под защитата на домакина.
Естествено тук не става въпрос за хора от боен отряд, идващи за война...
Когато покривалото на вратата е вдигнато, всеки приятел бил добре дошъл.
Авторът на книгата "The Indian Tipi" Реджиналд Льойбин Самотният Бизон разказва за едно посещение на свой приятел при стар човек от племето Юта през 30-те години на нашия век:

Той [приятелят - б.м. И.Р.] почукал няколко пъти на вратата на бараката, в която живеел дядото, преди да получи отговор. Тогава чул следният въпрос: "Кой чука? Да не си правителствен агент?" - "Не, не съм правителствен агент, а просто приятел", отговорил човекът. "Значи не си правителствен агент? - учудено попитал дядото - Май нещо ме заблуждаваш! Ти си само правителствен агент!" Този диалог се повторил още няколко пъти, докато накрая старецът казал: "О'кей, влизай тогава да хапнем". Старият човек бил учуден, защо някой, след като е приятел, трябва да чука преди да влезе4.

Индианците считат всяко живо същество за свой роднина; например Шайените казват: "Дори гладно куче да влезе в дома ти, трябва да го нахраниш!" Възрастните хора - мъже и жени, се радвали на огромно уважение! С жизнения си опит, с многото прекарани пости в търсене на видения, с множеството битки (при мъжете), в които участвали, възрастните били идеалния жив пример за търпение, смелост, великодушие и жертвоготовност. Те били старейшините и мъдрите водачи на племето, хората, които всеки можел да потърси за съвет.
Те учели младите на всичко, което трябвало да знаят, за да бъдат истински Човешки Същества, за това как да се молят и търсят помощ от Духовете и на още много неща.

Лулата е един от крайъгълните камъни в духовността на Лакота. Тя се състои от Глава и Мундщук. Чанунпа е лакотската дума за Свещена Лула. Буквалния превод е "Две дървета" ("ча"- дърво и "нунпа"- две).
Ето какво е значението й: Главата е от свещения червен камък (иниан ша) - плътта и кръвта на хората и животните, живели преди Голямото Наводнение в Равнините на Острова на Костенурката. Главата символизира Земята - Женското Начало.
Мундщукът е дървен и носи Силата на Небето. Той е Мъжкото Начало, представлява и всички растящи от Земята същества - Дървета, Храсти, Треви.
Това е Дървото на Живота и Познанието, свързващо Подземния, Надземния и Небесния Свят. Мундщукът е пробит по дължина на сърцевината. И както по нея са текли животворните сокове хранещи дървото, така при пушене тече Димът на тютюна. Сместа за пушене се приготвя от тютюн и лико на дрян. Тя символизира хората, а Димът - техните Души. Димът е пратеник, той пренася молитвите към Уакан Танка, Великата Тайна. При пушене той тръгва от Главата на Лулата, минава през Мундщука и влиза в човека. Така чрез Дима се осъществява едно от измеренията на връзката между Лулата и хората, пушещи заедно.
С издишването Димът се разтваря във Въздуха и преминава в Невидимия Свят.
Димът прави Дъхът видим и осъществява трансформацията и връзката Видимо - Невидимо5.
Дъхът е в основата на живота, той е като Вятъра - раздвижва и обновява. Когато старите индианци искали да пушат заедно, казвали: "Нека обменим дъх!" Чрез Дъха преминал през Лулата те споделяли най-съкровената част от себе си и това било израз на голямо доверие и близост.
Главата на Лулата и Мундщука се съхраняват разглобени, в Торба и при пушене се сглобяват. Мъжкото и Женското Начало се срещат и от това се ражда нов Живот. Небето и Земята се съединяват и така чрез сглобяването на Лулата се повтаря Сътворението на Света. Затова Лулата винаги трябва да се сглобява с добро чувство, без болка, гняв, тъга.
Лулата съдържа Четирите Стихии - Огън, Земя, Вода, Въздух. Според коренните американци (а и според възгледите на много други народи) от тези четири елемента е изграден и Човекът.
Лулата също като типи представлява Вселената и нейното единство. Чанунпа носи в себе си изгрева и залеза, светлината и тъмнината, познанието и невежеството... Както и още много други неща, до които човек може да се докосне чрез Сънищата и Виденията, а и такива, които може би никога няма да разбере.
Ето, че в нашия разговор за символиката на типито, вече е време да разкажем за числото четири.
За Лакота 4-ри е свещено число, те виждат проявлението му в много от основните страни на Живота на Земята.

4-ри са сезоните - Пролет, Лято, Есен, Зима.
4-ри са Основните Посоки - Запад, Север, Изток, Юг.
4-ри са Полупосоките - Северо-Запад, Северо-Изток, Юго-Изток, Юго-Запад.
4-ри са видовете живи същества - Тези, които растат от Земята,
Тези, които се движат с пълзене,
Тези, които ходят на два крака,
Тези, които ходят на четири крака

4-ри части имат Растенията - корен, стебло, листа и плодове.
4-ри са свещените храни за Лакота - месо, вода, царевица и плодове.
4-ри са периодите в човешкия живот - детство, юношество, зряла възраст и старост.
4-ри са Човешките раси - Черна, Червена, Жълта и Бяла.
4-ри са периодите на Времето - Ден, Нощ, Луна (Месец), Година.
4-ри са стихиите - Огън, Земя, Въздух, Вода.
4-ри са нещата над Земята - Слънце, Луна, Звезди и Планети.

Поради тези си значения четири е число, имащо голяма Сила. Когато Лакота правят церемонии, те подреждат нещата по четири - например правят 4-ри дръпвания от Лулата, преди да я подадат на следващия човек. Пречистващия ритуал Инипи се състои от 4-ри цикъла. Хамблечия - Постенето за търсене на видения е в продължение на 4-ри денонощия. Основната част от Танца на Слънцето трае 4-ри денонощия и т. н.
Седем също е число, на което се придава голямо значение. То представлява 7-те посоки - Четирите Посоки, Небето, Земята и Петнистия Орел - Посоката на Сърцето.
Три от своя страна означава Мъжкото, Женското и Детското Начало; Положителното, Отрицателното и Неутралното. Това е първото число, чрез което може да се направи затворена верига.
Ако вземем за пример брънките на една метална верига - те трябва да са най-малко три за да могат краищата им да се съединят. Поради смисъла на 4, 7 и 3, те и производни им 4х4, 4х7, 3х4, 3х7 и т. н. също са много често използвани по най-различен начин във всички страни от живота на Лакота6.
Пример за това е и типи - основните колове, които се издигат първи, са три; този дом е ориентиран по 4-те посоки - входа е на Изток, Олтара на Запад, мястото на Жените - на Юг, а това на Мъжете - на Север.
Като добавим към това, че върхът на типи е насочен към Небето, основата е Земята, а 7-та посока са Хората, появява се и присъствието на числото седем.
Лакота, а и всички коренни жители на Острова на Костенурката, са очаровани от значението на Кръга. Проявлението на тази форма може да се открие навсякъде в живота на Земята (с известна уговорка може да се каже, че "Природа" е европейското понятие за това, което индианците разбират, когато казват "Майката Земя").
Сезоните следват един след друг по кръг.
Деня и Нощта образуват кръг.
Вятъра в най-голямата си Сила се завърта в кръг.
Птиците строят гнездата си кръгли.
Водата се движи в кръг, слизайки от Небето към Земята, а после отново отива в Небето.
Кръвта в телата на живите същества също се движи в кръг.
Човешкия живот е кръг от детство, юношество, зряла възраст и старост, която всъщност е второто детство; кръг от радости и скръб, от раждане, смърт и ново раждане.
Земята също е кръгла, както и Слънцето, Луната, Звездите...
Това е форма без начало и без край. Безкрайна като самия Живот7...
Когато хората седят в Кръг никой не е по-напред или по-назад от другите и всички са еднакво важни. Отсъствието и на един човек би нарушило целостта на Кръга. Отсъствието на една частица от Кръга на Живота оказва влияние на всички.

Това е много показателно за нашето време - когато горите се изсичат, когато въздуха, земята и водите се тровят, когато животински и растителни видове изчезват и се унищожават или са застрашени от унищожение цели екосистеми. Поради това често сме свидетели на екологични катастрофи, а Народите на Растенията, на Животните и Птиците умират и страдат. Ние живеем на една и съща Земя, свързани сме с нея и с всички живи същества на нея и причинявайки болка и смърт на останалите нейни деца, лишавайки ги от Дом и храна, ние лишаваме от Дом и храна самите себе си! Политическите кризи, икономическите кризи, духовните кризи са едни от последствията. Отчуждението, егоизма, алчността са другите "плодове" на прекъснатата връзка със собствените ни сърца и с останалите същества на Земята.
Е, ако поискаме можем да оправим това!...
Лакота често употребяват церемониалните думи "Митакуйе ойасин", което означава "Всички са Мои Роднини" или "Аз съм Свързан с Всички". Ето какво казва Уолъс Черния Лос: "Ние имаме биологически баща и майка, но нашия истински Баща е Тункашила (Създателят), а нашата истинска Майка е Земята. Те раждат и дават живот на всички същества, така че ние знаем, че сме взаимосвързани. Всички ние имаме едни и същи Баща и Майка"8.
Ето защо "Митакуйе Ойасин" се произнася при пушене на Лула, когато се подава на другия човек, при влизане и излизане от Инипи, при много церемонии като завършващи думи в молитвите, а дори и сами по себе си тези думи са молитва9.

И знаейки за значението на Кръга вече можем да се досетим защо типи е кръгло - още една от конкретните прояви на знанието.

Нека сега освободим въображението си и да погледнем към една картина:
Свечеряване в планината. Вървим по пътека обградена от тъмните силуети на борова гора. Вятърът леко подухва и разклаща дърветата. Върховете им се очертават на фона на небето, обагрено от тихите цветове на залеза... Мирише на смола, на цъфтящи билки, на отъпкана трева. Пием с пълни гърди бистър въздух.
Някъде зад нас, на запад се чува приглушения ромон на река...
Вятърът пее. Над гласовете на здрачаващата се гора се издига дрезгав рев на сръндак.
Пътеката продължава напред и леко нагоре. Взирайки се напред, постепенно започваме да долавяме приближаването на поляна. Между дърветата отпред се вижда нещо. Някакви силуети... Напредваме крачка след крачка и някак изведнъж се озоваваме на голяма поляна. Цялата е заета от високи, протягащи се към небето силуети на типи. Ясно се усеща миризмата на дима от огньовете, които осветяват шатрите. А самите шатри приличат на огромни фенери в тъмната гора, мистични същества, неподвижни и в същото време танцуващи в здрача на планината.
Отмятаме покривалото на вратата, навеждаме се леко минавайки през ниския вход и влизаме вътре. Посреща ни приятна топлина. Усмихнати лица, осветени от огъня. Играещи светлини и сенки. Хора седящи около Огъня в този дом.
Това ни напомня за нещо. Нещо познато! Някакъв символ!?
Събуждане на кръглия ни Дух?
И наистина, какво виждаме тук? Да, това е присъствието Кръга.
Кръга на Огъня е вписан в кръга на Хората. Хората образуват кръг в овала на типито, то пък е част от Лагерния обръч. И Лагера от своя страна е един малък кръг, вписан в колелото на поляната. Тя е част от по-голямото колело на Земята, която е обгърната от още по-големия овал на Небето. Както казва Джон Файър Куцият Елен: "...Луната, хоризонтът, дъгата - кръгове в рамките на кръгове, които от своя страна са в рамките на други кръгове без начало и без край. За нас това е красив и удобен символ и в същото време реалност, изразяващ хармонията на живота и природата. Нашият кръг е един безкраен във времето, течащ гладко поток. Форма, подтикваща към постоянно, равномерно развитие"10.

Във всеки човек, независимо дали е Мъж или Жена, има три начала - Мъжко, Женско и Детско. Но понеже мъжкото и женското пораждат детското, ще погледнем за малко към тях.
Мъжката сила е проникващата, тя е отдаваща (лесно можем да видим това при сексуалния акт). Начина на действие на Мъжа е директен, бърз, по права линия; докато Жената е по-бавна, по-заобиколна. Нейната сила е приемаща. Тя обикновено действа "по-кръгово" от Мъжа. А всъщност хармоничното развитие е в съчетаването на тези два начина на действие - Мъжът трябва да се научи да действа плавно и кръгово, а Жената по-директно и бързо. Тези начини на действие са заложени в нас и съзнателното им прилагане би ни дало по-пълно развитие на нашите дарби.

Когато Ловецът тръгне на лов, той върви бавно, оглежда се и се ослушва. Души вятъра и наблюдава за Животни и следи. Когато открие дирята, тръгва по нея; стъпва тихо като заобикаля така, че да заеме най-изгодната позиция, без да бъде открит.
Ако намери Животното, Ловецът внимателно се приближава, търсещ прикритие във всичко, което може да му го даде. Стъпка по стъпка достига на подходящо разстояние... Тогава опъва лъка и стреля.
Тук можем да видим плавния начин на женското действие и бързото, директно действие на мъжа.
Въпреки, че това е пример от по-старо време, индианците и днес се стремят да съчетават кръговото и действието по права във всички области на живота си. Независимо дали седят пред компютъра или са на традиционалните фестивали Пау Уау...
Коренните Американци говорят за Пътуване по Кръга на Живота (а всъщност традиционния живот в типи е репрезентация на това пътуване) и ето част от значението на посоките и полупосоките в него11:

ИЗТОК:
СЕЗОН - Пролет
СТИХИЯ - Огън
КАЧЕСТВА - Пробуждане, Просветление, Обновление, Ново Начало
ЧОВЕШКИ ПЕРИОД - Раждане, Детство
ЧОВЕШКИ ЕЛЕМЕНТ - Дух

ЮГО-ИЗТОК:
Място за изясняване на АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА (ИДЕЯТА, която имаме за себе си в момента или глобално - за досегашният ни живот, или за това, какви можем и искаме да бъдем в Бъдеще).

ЮГ:
СЕЗОН - Лято
СТИХИЯ - Вода
КАЧЕСТВА - Чистота, Чувствителност, Емоционалност
ЧОВЕШКИ ПЕРИОД - Юношество
ЧОВЕШКИ ЕЛЕМЕНТ - Емоции

ЮГО-ЗАПАД:
Място за намиране на СИМВОЛИТЕ, които изразяват нашата АЗ-КОНЦЕПЦИЯ.

ЗАПАД:
СЕЗОН - Есен
СТИХИЯ - Земя
КАЧЕСТВА - Материалност, Материализъм
ЧОВЕШКИ ПЕРИОД - Зряла възраст
ЧОВЕШКИ ЕЛЕМЕНТ - Тяло

СЕВЕРО-ЗАПАД:
Мястото за определяне на ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА от, които се ръководи нашата АЗ-КОНЦЕПЦИЯ и според които сме действали при търсенето на СИМВОЛИТЕ.

СЕВЕР:
СЕЗОН - Зима
СТИХИЯ - Вятър, Въздух
КАЧЕСТВА - Подвижност, Движение
ЧОВЕШКИ ПЕРИОД - Старост
ЧОВЕШКИ ЕЛЕМЕНТ - Мисъл

СЕВЕРО-ИЗТОК:
Място за установяване на БАЛАНСА НА ЕНЕРГИЯТА необходима за осъществяването на АЗ КОНЦЕПЦИЯТА, за намирането на СИМВОЛИТЕ и за установяването и прилагането на ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА.
Този символен кръг от значения може да се развива и допълва съобразно личните прозрения на всеки отделен човек. Могат да се допълнят Животните и Птиците, Дърветата и Камъните, които изразяват отделните Посоки.

Може би вече идва момента да обобщим накратко казаното до тук за символиката на Типи.
Типи е умален модел на Вселената. То събира значенията на числата 3, 4, 7, а и на други (2, 8, 15, 17 и пр.).
Подът му - това е Земята, върхът - Небето. Коловете са Пътищата на Духовете, по които те пътуват между Небето и Земята. Коловете също са и различните Духовни Пътища - започващи от различни посоки, но накрая събиращи се в едно място.
Покривалото е грижата на Великата Тайна за хората и целия Свят. Огънят в типито - това е Слънцето. Камъните около Огнището (когато са точно определен брой), могат да представляват планетите в Слънчевата система. Огнището е и тунел между Подземния, Земния и Надземия (Небесния) Свят.
Четирите посоки в типи представляват Четирите Световни Посоки, Четирите Вятъра.
Олтарът е Център на Дома и носи смисъла на Центъра на Света.
Кръгът на типито символизира и Кръга на Дарбите, Способностите и Задачите, дадени на човека при неговото раждане. Кръг, който той трябва да изпълни, до чиито граници трябва да достигне през живота си.
Индианците казват, че достигането на тези граници е постоянен процес, изискващ упорита работа. Голяма част от тази работа се изразява в това да се развият 4-ри основни качества: Смелост, Издръжливост, Търпение и Будно внимание.
Това са и качествата, които трябва да се развият за бъдеш Икче Уичаша - Човек на Земята, Естествен Човек12. Това ще рече ежедневно, съзнателно изживяване на връзката с Майката Земя, с Небето.
Това означава живот в Хармония!
Ето, че този разказ е вече в своя край. Благодаря ви, че бяхме заедно по тази пътека! Думите са казани и се надявам, това да са добри думи! И нека най-доброто от тях да пътува по-нататък по Кръга! Хо, Тункашила!


Библиография:

1. Wallace Black Elk and William Lyon - "Black Elk: The Sacred Ways of a Lakota", San Francisco: Harper & Row, 1990, p. 70.
2. Reginald and Gladis Laubin - "The Indian Tipi: His History, Construction and Use", Norman: University of Oklahoma Press, 1972, p. VII.
3. Richard Erdoes - "Crying for a Dream", Santa Fe: Bear & Co., 1989, p. 83.
4. "The Indian Tipi...", p. 109.
5. William Powers - "Oglala Religion", Lincoln: University of Nebraska Press, 1977, p. 213.
6. Пак там, p. 219.
7. John F. Lame Deer and R. Erdoes - "Lame Deer, Seeker of Visions", New York: Simon & Schuster, 1972, p. 115.
8. "Black Elk: The Sacred Ways...", p. 4.
9. William Powers - "Yuwipi: Vision and Experience in Oglala Ritual"; Lincoln: University of Nebraska Press, 1982, p. 92.
10. "Lame Deer...", p. 153.
11. John G. Neihardt - "Black Elk Speaks", Lincoln: University of Nebraska Press, 1978, p. 174, (издадена на български език под заглавие "Един велик шаман говори", София, 1995; Б. м. И. Р.), а също W. Powers - "Oglala...", p. 222.
12. "Black Elk: The Sacred Ways...", p. 192.


ЗАБЕЛЕЖКА: Приложенията са взети от книгата на Reginald & Gladys Laubin "The Indian Tipi: His History, Construction and Use".

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)