Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Ловци

При Оджибуей нито едно занимание не се е ползвало с такова уважение както ловът и риболовът. Тези две занятия подсигуряват храна и поради това никой не е уважаван повече от опитния ловец, който поддържа общността с дивеч. Месото се използва за храна, а кожите за дрехи и мокасини. Ловът изисква ловкост и търпение при преследване на дивеча, а също и издръжливост, защото преследването или търсененто на дивеч понякога продължава няколко дни.
Много тържествено се отбелязва първият успешен лов на младо момче. Твърде често водачеството се предлага на най-добрия ловец. В легендите на Оджибуей темата за глада присъства често, а също така и страхът, че дивечът може да изчезне. Затова всички надежди за добро изхранване са свързани с ловците и риболовците.

Според Оджибуей воюването е опасно занятие и към него трябва да се прибятва само в краен случай, най-вече през лятото, когато нуждите от храна по-лесно се задоволяват. Затова добрият ловец е по-уважаван от добрия воин и именно той е мечтаният съпруг за девойките - Оджибуей.
Ловният занаят се изучава от младите Оджибуей продължително. Те трябва не само перфектно да познават характера на отделните животни и прици, но и да се грижат за своето въоражение и екипировка. Ловецът е сам и свободен, разчитащ на силата и ловкостта си. Никой не го ръководи. Ако носи повече дивеч, по-толямо е уважението, което общността изпитва към него. Тотеми на ловците са Еленът, Бобърът, Бялката, Водният Плъх.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)