Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Здраве, заболявания и лекуване
в традиционните представи на северноамериканските индианци*

Любомир Кюмюрджиев

“Тюди Робъртс притежаваше свещени сили. Той знаеше, макар и да не можеше да обясни откъде, какво ще бъде времето. Нищо чудно, че беше признат за велик свещен човек от повечето шошони... Много духове го бяха благословили със сили, като най-важни сред тях бяха духовете на светкавицата. Тюди ми разказа, че веднъж тъкмо бил приключил Танца на Слънцето и спял на земята в предпланините, близо до Форт Уашаки, когато му се явил сън. В съня той видял три духа, които приличали на хора и били облечени по начина, по който се обличат днешните индианци, но дрехите им били изключително чисти и освен това носели пера на шапките си. Тримата пеели. Това били духове на светкавиците. Казали му да ги нарича “черни облаци и светкавици” и да ги призовава, когато някой бъде ударен от светкавица. Тези духове щели да му помогнат да излекува пострадалия. От този момент нататък, когато лекувал, Тюди използвал опашни пера от орел, а също и орлово крило, върху което имало зигзагообразен знак, нарисуван според инструкциите на духовете. Перата висяха закачени на стената в дома му. Тюди каза, че те служели и за други цели. Така например, когато той самият не се чувствал добре, си веел с орловото крило, защото духовете му били казали да прави така.

Въпреки че имаше силата да лекува заболявания като простуда, морбили и парализа, Тюди никога не цереше когото и да било, без да получи насън наставления да го направи. Например, ако някой беше много тежко болен и Робъртс бе извикан да лекува този човек, той не отиваше веднага, а цяла нощ отправяше молитви за помощ и чакаше да се появи дух, който да ме даде правилните указания. Използваните от него методи на лекуване варираха в зависимост от тези указания. Ако някой страдаше от болно гърло, Тюди го цереше, като напъхваше пръста си в гърлото му. В повечето останали случаи той използваше своето ветрило от орлово крило, като докосваше болното място с него и измъкваше болестта от тялото на пациента, а после я унищожаваше или я издухваше надалече. Веднъж на една моя информаторка, възрастна жена, се парализираха краката. Тюди измете с орловото крило “замърсяванията” от нея и постепенно жената се възстанови. Всяко лечение Робъртс започваше с молитва към неговия дух помощник; после изпяваше и молитвена песен.

Тюди ми каза, че само той може да види предмета, причинил болестта. Описа ми го като нещо червено и обло. Каза още, че ако не успее да го изтегли от пациента както трябва, то ще се върне там. Имаше болести, които Тюди знаеше как да лекува, но не го правеше, защото не бе получил разрешение за това от духовете. Раните от стрели на нинимби принадлежаха към тази категория. С каквото и лечение да се нагърбеше, Тюди Робъртс беше скромен и абсолютно честен и прям – никога не искаше твърде много от своите пациенти. Той отказваше пари, но беше благодарен, ако получеше одеяло или кон – духовете му бяха казали да постъпва така.”

(из “Коренни религии на Северна Америка” – Йоке Хулткранц)

Коренните култури на Северна Америка демонстрират редица разлики помежду си – по-малки или по-големи, в зависимост от природните особености на териториите, обитавани от отделните племена, както и от цялостния им начин на живот: поминък, бит, обичаи и т. н. Все пак съществуват редица базисни понятия, по отношения на които различните индиански култури показват значителни сходства. Медицината е едно от тях.

Настоящият доклад има за цел да представи идеите на коренните американци за човешкото здраве и неговото възстановяване и съхраняване като важен аспект на традиционния индиански светоглед. Без едно предварително запознаване с характерните племенни разбирания за дълбоките и многостранни връзки между човека и цялата заобикаляща го действителност (видима и невидима), би било трудно, ако не и невъзможно да се изясни традиционната индианска концепция за медицината. Същевременно трябва да се подчертае, че схващанията и лечебните практики на северноамериканските индианци, наред с безспорната си специфика, показват множество прилики и дори идентичности с тези на редица други народи по света. Ето защо анализирането им е навлизане в един много древен, архетипен пласт на човешките представи, знания и умения.

Необходимо е още от самото начало да се изясни смисълът, който самите индианци влагат в понятието “медицина”. Макар и тази дума да е заимствана от европейските езици, в контекста на индианските разбирания тя не винаги се свързва с лекуване и лекарствени средства – или по-скоро не касае само и единствено лекуването и лекарствата. В споменатия контекст “медицина” би могло да се преведе като сила, като специални способности и умения да се влияе върху ставащото в света с цел постигането на определени резултати. Вложената в понятието “медицина” идея определя цялостната представа на коренните американци за мирозданието и протичащите в него процеси.

Светът е място, в което се изявяват и си взаимодействат множество сили. Някои от тях са благоразположени към човешките същества, докато други са враждебни към тях. При контакта си с първите (с техните представители и носители) хората могат да разчитат на помощта им, докато сблъсъкът с вторите трябва да се избягва по всякакви възможни начини.

Идеята за равнопоставеност на силите в света не е чужда на северноамериканските индианци; всъщност балансът е идеалното положение, при което светът процъфтява, и обратно – загубата на хармонията има патологични последици. Индианците често изтъкват, че вселената е единна, балансирана система, състоящата се от хора, животни, дървета и други растения (от природата като цяло) и от свръхестествените създания. Характерното за християнството и някои други религии разграничаване между един духовен, съвършен свят и друг материален и несъвършен няма паралели в индианското мислене. Коренните американци високо ценят земния живот и духовните им учения обслужват преди всичко тяхното съществуване на този свят. Хармонията, виталността и приемането на околния свят с благодарност се съдържат в самия дух на индианските вярвания и ритуали.

В почти всички племенни митологии сътворяването на мирозданието се свързва с един по-конкретно определен или по-абстрактен Източник на Живот, който понякога изцяло съвпада с космическия демиург (Великия Дух, Великата Тайна, Създателя На Всичко, Мъдреца Отгоре), друг път се смята за негова субстанция, а в трети вариант се отчита като сила, благодарение на която се е появил дори и самият Създател. Във всички варианти този Източник има строго положителни характеристики и функции – т. е., в изначалната си същност светът е добър и красив. (По-късно ще стане дума за лечебната сила на добротата и красотата като първични, сакрални характеристики на мирозданието.) Всеки аспект на човешкия живот е неотделима част от света и поради това и ставащото в живота на хората е всъщност отражение на заложените в самото мироздание правила. Ето защо човек може да разчита на закрилата и помощта на благоразположените духове (сили), ако живее така, че да поддържа баланса в света, ако служи на Законите на Сътворението – т. е., въздържа се от вредоносни мисли, думи и действия (особено по отношение на други членове на своята общност), редовно се пречиства физически, психически и духовно (чрез водни и парни бани, чрез опушване с дим от тлееща салвия, кедър и други конкретни растения, считани за свещени, посредством участие в молитвени церемонии и по други утвърдени от съответните племенни традиции начини, и т. н. Обратното също е вярно: зловредното влияние на враждебните сили се проявява върху хората, главно когато те нарушават световната хармония. Както отбелязва известният изследовател на индианската култура Йоке Хулткранц: “Какъв ще е човешкият живот зависи от начина, по който хората се свързват с различните сили на света. Когато те са свързани позитивно с Върховното Същество и останалите сили на вселената, добруването им се увеличава – ритуали като Танцът на Слънцето и всякакви форми на церемониалното пречистване позволяват на отделния човек, на общността и на целия свят да влезе във връзка с тези сили и да получи обновление.” Цитираното твърдение напълно се отнася и към опазването на здравето и лекуването на заболелите.

Популярният в посветената на индианските традиции англоезична литература термин medicine man често се превежда като “лечител”. Този превод не е неверен, но е непълен. Свещеният човек (както би следвало да се преведе цитираното понятие) е мъж или жена, който/която – чрез добре балансиран живот, пречистване, молитви, търсене на откровения във видения и сънища, и т. н. – съумява да натрупа и усвои значителни количества “медицина” (сакрална сила). С нейна помощ той/тя е в състояние да предсказва, да осигурява успешен лов или добра реколта, да намира изгубени предмети и пр. Силите на свещените хора идват от прекия им контакт с техните духове покровители. Именно тези помощници – визуализирани преди всичко в образите на животни или птици, по-рядко като растения или минерали – даряват своите избраници със сили, надхвърлящи човешките способности. Диагностиката и лекуването на заболявания по правило се считат за особено ярка проява на цитираните дарби – затова на лечителите се гледа като на особено могъщи свещени хора. Джон Куцият Елен от племето лакота казва: “Лекуваш, когато имаш силата за това... работиш, за да я получиш, постиш, опитваш се да я намериш в сън, но тя не всякога идва. Вярно е, че в някои семейства има цели поколения добри лечители. Да имаш сред роднините си свещен човек, който да те обучава и да се опита да ти предаде силата, е много ценно. Понякога това върши работа, но не винаги. Шаманите не са коне – не можеш да ги развъждаш. (...) За да станеш свещен човек, трябва да намериш своето видение – там, сред природата. От Запада търсещият взима сила от Гръмотевичните същества. От Севера той получава мощта на бизона. Изтокът му дава силите на духовете на коня и елена. От Юг получава силата на призраците. Отгоре, от небето, човек може да бъде дарен със силата на великия орел. Отдолу той се захранва от Майката-Земя.”

Американските индианци вярват, че е възможно силите да бъдат използвани и по вредоносен начин (магьосничество, вещерство, лоша “медицина”). Една относително честа причина за различни болести според традиционните индиански разбирания е намесата на вещер, който предизвиква заболяването – чрез вкарване на магически предмет или на зъл дух в тялото на пациента, чрез открадване на част от душата му (или дори на цялата душа) и т. н. Понякога лечението всъщност представлява своеобразна битка между свещения човек и вещера. Заниманията с магьосничество в крайна сметка имат строго негативен резултат върху дръзналия да използва лоша “медицина”, тъй като това е нарушаване на хармонията в мирозданието и то от изключително егоистични подбуди, но все пак някои хора се поддават на изкушението да го правят.

При навлизането в спецификата на индианските разбирания за болестите и тяхното лекуване е необходимо да се акцентира върху непоклатимата вяра на коренните американци в съществуването на душата и в способността й тя да пътува извън тялото. Според индианците, както и според редица други народи със запазени традиционни култури, причините за заболяването – били те нарушаване на табу, магьосничество, разсърдени духове или нещо друго – могат да се дефинират най-общо като вселяване на дух (или вкарване на предмет) и загуба на душата.

Загубата на душата обикновено се лекува като свещеният човек (лечителят) залавя изгубената душа и я връща на притежателя й. В стари времена индианските свещени хора лекували загубата на душа като изпадали в транс. В това състояние душата на лечителя поемала към Страната на мъртвите, накъдето се запътвали обикновено и изгубените души на болните хора. Подобни трансови пътувания, макар и значително по-рядко, се практикуват и до днес. Има сведения за това как лечителят вижда собственото си тяло да лежи неподвижно на земята, докато във вид на дух той се понася към отвъдния свят. За някои свещени хора било сравнително лесно да посещават Света на мъртвите и да се завръщат оттам, докато други не смеели да минат “отвъд онзи хълм”, който разделя Отвъдното от този свят. Всяка душа, която мине през тази граница, може да се изгуби завинаги. Загубата на душата обикновено се изразява в отслабване или промяна на съзнанието, а понякога и във вдигането на много висока температура и изпадане в кома.  На свой ред лечението на вкаран предмет или вселил се дух изисква свещеният човек да извади чуждото тяло от това на пациента.

 Разликите в лечителските методи на западната и индианската медицина почиват в много голяма степен на различните разбирания за причинителя на болестта. Във вижданията на повечето западни медици появата на заболяването се предизвиква от разнообразни патогени, като всички те обаче могат да бъдат рационално, научно доказани – вируси, бактерии, ракови образувания, остаряване и износване на организма, наследствени предразположения, инциденти и т. н. Стресът и депресията се разглеждат като фактори за някои физически заболявания; дори се приема, че депресията и сама по себе си вече е заболяване, както и че някои болести са психосоматични, предизвикани от ума. Индианците са твърдо убедени, че поне половината от всички заболявания имат в основата си някакъв душевен проблем. Затова здравето и доброто състояние на душата се поставят на първо място и мотивират много от индианските ритуали и лечителски практики. За свещения човек също съществува опасност от замърсяване, отслабване или дори цялостна загуба на жизнената сила, а също и на самата му душа.  Лечителят може да бъде считан за изпаднал в немилост пред своите духове покровители – най-често поради неправилни действия и мисли – ако има сериозни здравословни проблеми.

Както и при съвременната професионална медицина, процесът на лечение започва с установяване на причините за заболяването и уточняване на неговата същност. Смята се, че свещеният човек вижда през тялото на пациента със своя вътрешен поглед като с помощта на рентген. Често помощта на духовете покровители се призовава още при определянето на заболяването. Авторът на този материал имаше възможността да наблюдава диагностициране с помощта на орлови пера в резервата на племето оглала лакота Пайн Ридж в Южна Дакота, САЩ. Лечителят накара пациента да легне по гръб и буквално “застла” тялото му с орлови пера. После той започна да пее своите свещени песни. След няколко минути – без видима причина – орловите пера леко се надигнаха на две места върху тялото на пациента. За свещения човек това бе недвусмислен знак, че болестта се е “заселила” именно там.

Когато диагнозата бъде уточнена, свещеният човек отново моли своя дух покровител да дойде и да му помогне. Опитният лечител се обръща към точно определени духове закрилници, за които се знае, че лекуват заболявания като току-що диагностицираното. В зависимост от вида на болестта и от конкретните сили, получени от духа покровител, свещеният мъж използва различни методи, за да премахне причинителя на заболяването. Духовете на мечката, орела, костенурката, видрата и други същества са известни сред коренните американци с лечителските си способности. Понякога на помощ се притичат и духове на покойници, които приживе също са били лечители.

Цитираният Джон Куцият Елен разкрива: “Ако човек сънува мечка, ще се превърне в голям лечител. (...) С ноктите си мечката изравя определени лечебни корени. Често това животно показва във видение на човека кои сили да използва. Старите лечители обикновено имаха мечи нокти в своите свещени торби. Притиснати до тялото на болния, тези нокти вкарват в него лечителната меча медицина. Много песни на мечите лечители завършват с фразата “Мато хемакийе” – “Мечката ми каза това.” Така всеки знае кой е дал на този човек силата му.

Една от големите дарби на мечите лечители бе наместването на счупени кости. Те имаха специално лекарство – хуху-уеханка пежута – което смесваха с меча мас и го намазваха върху счупения крайник. Владееха начини за наместване на костта, а после обвиваха здраво мястото на счупването с навлажнена сурова кожа. До един месец човекът можеше отново да стъпва на зарасналия си крак и да опъва лък с излекуваната си ръка.

Имаме също лечители, които използват силите на бизона, койота, язовеца и други специални животни...”

Орловите пера – символ на слънчевата сила и на чистия въздух, в който лети орелът – имат свойството не само да диагностицират заболяването, но и да изтръгват причинителя на болестта. Същевременно перата вкарват свещена сила в тялото на пациента. За традиционния лечител от племето шошони Том Уесау се знаело, че лекува с помощта на орлови пера туберкулоза. Шошоните вярват, че хората се разболяват от туберкулоза от стрелите, които са изстреляли по тях злите джуджета нинимби. Цитираният вече Йоке Хулткранц разказва: “Том докосваше с орловите пера центъра на стомаха на пациента, след това ги удряше в ръката си и – както твърдеше – усещаше къде се е закачила малка стрела, която прибираше в джоба си. После излизаше в тъмнината навън и издухваше нанякъде стрелата.”

Същата операция може да се изпълни и с помощта на пръчка или друг предмет – например животински рог. Издухването на болестта също е разпространен лечителски метод – при него свещеният човек духа към болното място през свитите си като тръба пръсти, през куха кост или през специална раковина. Друга разпространена терапия е изсмукването на болестта чрез допиране на устата или на кух бизонов рог към болното място; някои лечители изсмукват болестта от главата на пациента в областта на темето, независимо за какво заболяване се касае. По правило изсмуканото се изплюва в съд (който веднага плътно се затваря), в горящ огън или в течаща вода. За тези, които не са свещени хора, е трудно да видят предмета или духа на заболяването. Понякога обаче изсмуканото е описвано като същество с големината на човешки пръст, с малки ръце и крака; друг път то представлява връх на стрела, гнило стъбло на растение или просто зле миришеща слуз.

Макар и винаги да се смята, че лечителят е най-вече “проводник”, чрез който действат силите на неговите духове покровители, в отделни случаи лекуването се извършва пряко от спиритуалните помощници на дадения свещен човек – включително и като се “материализират” пред очите на присъстващите. Такава информация откриваме в разказа за това как Франк Подиграващият Враните от народа лакота излекувал пациент, страдащ от тумор в главата. Подиграващият Враните развързал хермелиновите кожи от плитките си и изпял свещена песен – тутакси кожите се превърнали в живи хермелини, които изтичали при пациента, покатерили се върху главата му и изсмукали тумора през кожата и черепа му, без да му навредят по никакъв начин. После животинчетата изплюли в една дървена купа гъста зеленикава маса с неприятна миризма. Подиграващият Враните покрил купата с парче червен плат и изпял друга песен; после махнал плата – оказало се, че купата била празна. По време на песента хермелините отново се превърнали в хермелинови кожи, които старият свещен човек привързал към плитките си. Само след няколко дни болният оздравял напълно.

Както неколкократно бе подчертано, при диагностицирането на заболяването и лекуването на болния, свещеният човек използва специална песен, с която призова на помощ своя дух покровител. Често в индианските лечителски ритуали се отдава по-голямо значение на песента, отколкото на използваните билки и други лечебни средства. ”Когато лекувам – разказва Белият Облак от племето оджибуей – аз пея песента на мечката и тя ми дава своите лечителски способности. Щом изпея песента и духът дойде, аз съм мечката и така прогонвам болестта. Билките, които давам на болния, служат най-вече за това да заредят тялото му със сила и издръжливост, докато гоня духа на болестта от него, но мечката е тази, която всъщност го лекува – тя чува своята песен и идва, за да ми предаде магическата си мощ.”

         Именно свещената песен и ритуалните действия са това, което задвижва силата (“медицината”). Песента – често заедно с конкретен танц, характерни жестове, специфични дрехи и украси или определено боядисване на лицето – е получена като дар от духовете наставници във видение или сън с обещанието, че всеки път, когато бъде изпълнена, съответният свръхестествен помощник ще се явява, за да помогне на избраника си. Свещените песни, както и всички останали словесни и материални атрибути на лечителите (тъпани, дрънкалки, пера, животински кожи, специални камъни и т. н.), играят много важна роля в лечителските практики на северноамериканските индианци. Аранжирането на цялостното сакрално пространство също е от изключителна важност за тези ритуали.  То осигурява изграждане на свещен център (олтар), където да се постигне оптимална връзка с духовете-покровители, като същевременно лечителят и лекуваният са предпазени от въздействието на недоброжелателни сили. В лечителските практики индивидуалната “медицина” (сила) на дадения свещен човек играе решаваща роля и определя конкретните характеристики на ритуалното пространство, в което той действа. В зависимост от особеностите на духовете, с които са във връзка, както и според виденията, дадени им от тях, индианските лечители ползват различни песни, церемониални предмети и т. н.

         При лакота и някои други племена от Великите равнини олтарът най-често се изгражда като ъглите му се маркират със забити в земята тънки дървени пръчки. На всяка пръчка се окачва цветен флаг, обозначаващ една от посоките – черен за Запада, червен за Севера, жълт за Изтока и бял за Юга. Покрай пръчките минава връв, на която са навързани малки торбички с тютюн – сакрална “ограда” с дарове за духовете. Въздухът се пречиства с дим от салвия, кедър или “сладка трева”. Ако се касае за нощна церемония и тя се изпълнява в стая, прозорците на стаята плътно се покриват със завеси и одеала, така че в помещението да не влиза никаква външна светлина. Покриват се и всички огледала в стаята, както и другите отразяващи светлината повърхности. От участниците също се изисква да свалят от себе си часовници, очила, пръстени и всякакви други блестящи предмети. Смята се, че духовете се дразнят от отразената светлина и могат да откажат да дойдат или да останат и да помогнат в церемонията. Съществува и тълкование, според което отразяващите светлината предмети са преди всичко дошлите от белия човек и именно това дразни древните индиански духове. Ето защо такива предмети нямат място в сакралното пространство на ритуала.

         Когато церемониалното пространство бъде приготвено според изискванията, свещеният човек сяда с лице на изток, обърнат към центъра на своя олтар. (Някои лечители сядат с лице към друга световна посока – според инструкциите, които са получили във виденията и сънищата си.) Пациентът или този, който е помолил церемонията да бъде проведена, сяда срещу лечителя. Останалите присъстващи се настаняват в кръг или в правоъгълник около олтара. Детайлите на церемонията могат да варират според вида помощ, която е необходима, и според изискванията на духа или духовете, които ще бъдат призовани. Ритуалните действия задължително включват определени свещени песни и молитви с церемониална лула.

При различните индиански народности се практикуват няколко основни типа церемонии, включващи лекуване – парна баня, молитвени срещи, Танц на Слънцето и др. Разбира се, индианските лечители широко ползват в практиката си билки, компреси, лапи, различни масла за разтриване и т. н.. Съществуват клас лечители, които са всъщност знахари или билкари – те церят болните с помощта на традиционната индианска фармацевтика. Смята се обаче, че и за билкарите е много важно да знаят песните и молитвите, свързани с отделните лечебни растения – тези песни помагат както за намирането им, така и при тяхното използване.

Ще завърша този преглед на индианските разбирания за здраве, болест и лекуване с кратко описание на един от най-ярките примери за действието на духовната сила в коренните американски лечителски церемонии. Става дума за Церемонията на Пътя на красотата на племето навахо. Във философията и цялостния светоглед на тази индианска народност се отделя огромно внимание на необходимостта човек да живее в хармония със света, като се зарежда с добра “медицина” от неговата красота. Ако това липсва, се смята, че човекът е изпаднал в опасно кризисно състояние, което може да застраши както здравето му, така и хармонията в общността, а като следствие и хармонията в света. Церемонията на Пътя на красотата се извършва, когато дадена личност е преживяла тежка загуба или друго лошо и потискащо нещо, поради което има нужда от възстановяване на вътрешния си баланс – на чувството си за красота и хармония. Церемонията се провежда в продължение на девет поредни нощи и е придружена от дълги цикли сакрални песнопения. На деветата утрин лекуваният трябва да посрещни зората пречистен и обновен.

Щастливо се възвръщам към живота.

Щастливо се успокоява моят дух.

Щастливо тръгвам аз напред.

С дух успокоен нека да вървя.

Без повече тъга нека да вървя.

Неуязвим към болка нека да вървя.

Със чувства живи нека да вървя.

Щастливо нека да вървя.

Нека има красота пред мен.

Нека има красота зад мен.

Нека има красота под мен.

Нека има красота над мен.

Нека има красота навсякъде около мен.

(Из нощните песнопения към Церемонията на Пътя на красотата –навахо)

* - доклад на семинар по алтернативна медицина, Арбанаси, 2006 г.

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)