Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Разделеното мислене и червеният път

(Два светогледни модела)

Мислещите хора се поздравяват, като си поставят един на друг въпроси. Питането, с което ви поздравявам, е единственото, с което до този час се опитвам да питам все повече. Познато е под названието "въпрос за битието"
Мартин Хайдегер(1)

Доминиращият възглед на съвременната култура е възглед на разделеното съзнание. Става дума за един уникален начин на мислене, наложил се не без помощта на средствата на модерната технология и погълнал всички алтернативи. Уникалността му е по отношение на безграничното самоостойностяване на Аза в комбинация със свръхагресивност и стремеж към асимилация. Основните градивни конструкти на този възглед в психологически план са постулатите за линейното време и върховенството на разума (т.е. ума, аза). Полето на религията се обема от сянката на божество - монотеистичен тип, на което всичко природно и човешко е чуждо. В социален план комбинацията от двете плюс идеята за материален просперитет поражда поведение, базирано върху насилието и демонстрацията на надмощие - полово, расово, класово. Европейската хуманистична мисъл отдавна говори за криза, която Албер Камю сполучливо определя като "кризата на човешкото". "[...] Позволете ми да се опитам да изброя най-ясните симптоми на кризата - казва той. Те са следните:
1) Появата на терора довежда до такава поквара на ценностите, че днес даден човек или историческа сила се преценяват не според човешкото достойнство, а според успеха.
2) Тази криза е основана също върху невъзможността да се убеждава. Хората живеят и могат да живеят само ако запазват мисълта, че имат нещо общо помежду си - отправна точка, към която винаги могат да се върнат. [...]
3) Съвременният човек все повече и повече поставя между себе си и природата една абстрактна и сложна машина, което го тласка към самотност. [...]
4) Ясно е, че всички тези симптоми могат за бъдат обединени в една тенденция, която може да бъде
описана като култ към ефикасността и абстракцията."(2)
Тези думи представят диагнозата на едно общество с подменени ценности, но за съжаление европейските хуманисти са малко или повече в положението на хора, опитващи се да спасят от удавяне, като сами се издърпат за косите. През втората половина на ХХ в., в стремежа си да надмогнат следвоенния упадък и бездуховност (чийто симптоматичен разрез дава Камю) представителите на "развитата цивилизация" панически се впускат в търсене на алтертативи. За жалост пак като хора на разделеното съзнание - типичен пример е придобилата в последните години широка популярност "ню ейдж" култура, в която имитацията намери своята глобализация. Имитация на духовност, на обредност, на тип мислене. Епигоните на индианския свят например си купуват "предмети на силата" от магазините и се кичат с тях във времето, отделено им за хоби. Те са толкова далече от Червения път, колкото и тези, които никога не са чували за него.
Червеният път е концепция преди всичко за човешката цялостност и взаимосвързаността на човека с всичко, което го заобикаля. Червеният път е душата на другия, на милионите съществували някога. Тяхната вяра и тяхната битка. Тяхното послание. Червеният път е желание да следваш посоката на сърцето си.
За индианците червеният цвят е свещен, той е цветът на слънцето, на кръвта на прадедите им, на камъка, от който се прави лулата - катлинит, на Запада, където човек свършва земния си път и се отправя към света на духовете. Пътят е метафора на живота, който индианците възприемат като едно безкрайно движение по Свещения кръг. Когато се ражда дете, те казват "нов пътник е пристигнал". Когато някой си отива, той не напуска кръга, а просто се включва в друг цикъл, отвъд земния живот. Там, според легендата " ...на юг има голям лагер, в който царят красота и мир. Има съвещателна колиба и вътре седи този, който се нарича Праотецът." (3) Той изпраща хората на земното им пътуване, като ги предупреждава, че един ден пак ще се върнат при него.
Или ако се върнем на Хайдегеровия "въпрос за битието", формулирайки го като "КОЙ СЪМ АЗ", той би звучал с акцент върху "АЗ", ако питащият е европеец - аз съм еди си кой, аз правя това, аз мисля. Ако обаче го постави представител на културата на коренна Америка, ударението би било върху "СЪМ" - съществувам тук и сега, съпричастен съм, част съм от Великата тайна.

Бог и Великата тайна

Великата тайна - Уакан Танка е божествената неизчерпаемост, но не е Бог в християнския смисъл на думата. Въпреки че, както отбелязва Джеймс Уокър, "по-младите оглала визират християнския бог, когато казват Уакан Танка". От своя страна, д-р Холбах подчертава, че "мисионерите използвали Уакан Танка, за да пренесат християнската идея за бог и обикновено превеждали фразата като "Великия дух". (4) Най-разпространеният превод на "уакан" е "свещен" или "свят". Обаче отец Йожен Бючъл в своя лакотско-английски речник дава и други подзначения на думата: "специален, неизчерпаем, владеещ или способен да дарява духовно качество, получено или пренесено към съществата, направили нещо - добро или лошо - специално за целта". (5)
Държейки сметка за модифициращото влияние на християнството, за да изведе значението на понятие като "уакан" Уокър ползва обясненията на лакотските старейшини, например това на Доброто място:
Уакан беше всичко, което беше трудно да се разбере. Камъкът понякога беше уакан. Всичко можеше да бъде уакан. Когато някой направи нещо, което никой не разбира, то е уакан. [...] Както светът е направен, той е Уакан Танка. Както слънцето е направено, то е Уакан Танка. Както хората говореха с животинте и птиците, беше Уакан Танка. Там, където са призраците и духовете, е Уакан Танка. Начинът, по който действат духовете, е уакан. Духът е уакан ...(6)
Накрая Уокър заключва, че "божествен" е подходящ превод за "уакан". Според д-р Холбах обаче да се предава значението на уакан като "божествен", определено показва християнско влияние. Той смята, при това позовавайки се на цитираното от Уокър, че е най-добре уакан да се интерпретира като "неизчерпаем", "това, което е различно" и "изпълнен с чудо". Затова предлага като най-добър превод на уакан танка "великата неизчерпаемост", "това, което притежава духовна сила, тайна". (7)
Стивън Мизрах се присъединява към интерпретацията на д-р Холбах, допълвайки, че за лакота Хейока или свещеният клоун бил уакан, защото поведението му не било като това на останалите. "Планетите били уакан заради начина, по който се движат сред другите звезди. Полярната звезда била свещена, защото всички други звезди се въртят около нея, докато тя стои на едно и също място в небето. Забележителните космически събития [...] били по подобен начин уакан, защото били неочаквани или драматични." (8)
Да се предава Уакан Танка като Великия дух е неточно, защото Уакан са всички духове, добри и лоши, материални и от света на идеите, и едновременно с това тези хора, които са свещени и работят с тях. По разказа на Уокър: "Лакота вярвали, че много отдавна имало чудни същества, чието съществуване, сили и постъпки те не можели да разберат. Тези същества те наричали рода Уакан (Божествените). Имало много Уакан, някои добри, други лоши. От добрите Уакан, някои били по-велики от другите. Тях наричали Уакан Уанканту (Върховните Уакан). Другите били Таку Уакан (Уакан Роднините). Те не били роднини като бащата или брата, а каквито са всички лакота помежду си. Лошите Уакан не били роднини, нито на добрите Уакан, нито един на друг...
[...] В миналото терминът Уакан Танка бил използван рядко, но сега се използва много по-често от термина рода Уакан. Когато шаманът употребява Уакан Танка, той има предвид рода Уакан, както терминът се е използвал в древни времена. Той означава всичките Уакан и Уаканпила, едновременно човечеството и другите неща, защото старите оглала вярвали, че всички са едно."
(9)
"Коренните американци вместо да се идентифицират с една индивидулна душа, по-скоро имат разбиране за себе си като за частици от много по-велик духовен свят, свързващ ги един с друг, със земята и с космоса" - казва Шейн М. Файърстоун. (10) Затова Уакан Танка не е едноличният бог, постановил веднъж завинаги порядъка, а Великата тайна, която е незчерпаема, както е неизчерпаема вселената - една вселена в процес на сътворение.

Венецът на творението и сътворението

В Старозаветния мит за сътворението Бог създал света за шест дни, като на шестия по свой образ и подобие сътворил човека, за да господства над рибата в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, и над всяка твар, която изпълзи над земята. (11)
Бог е "творецът на небето и земята, на всичко видимо и невидимо" и според християнското вярване е специално благосклонен към човешките същества, за да "слезе от небесата" заради тяхното спасение и да стане човекът Иисус Христос. Оттук крачката към идентифициране на човешката личност с божеството не е нито нелогична, нито трудна. Идеята, че всичко на този свят е за безогледна употреба на homo sapiensa идва като естествено продължение на този самообожествен и самообожествяващ се образ на човешкия индивид.
Докато коренна Америка споделя възгледа, че всичко, "което виждаме в Природата, е свързано помежду си и със сътворението в мрежа от духовни нишки". Всичко е всъщност един "духовен архетип на сътворението, от най-малкото насекомо до най-величествената планина." Защото "първоначално съществувало единство на духовете във вселената и нищо друго. В крайна сметка това духовно присъствие започнало да разделя само себе си. Разделението породило слънцето, небето, вятъра, луната и другите физически и нефизически компоненти в нашата вселена...
Сред нещата, произлезли от разделението, бил Инян - първичната субстанция. Според духовната традиция на индианците Инян е в основата на цялото сътворение, въплътена в камъка и земната скала. Така камъкът или скалата са акт или по-скоро би следвало да се каже актът на сътворението"
- утвърждава Шейн М. Файърстоун. (12)
С други думи ако библейският мит за сътворението в разбирането на тези, които го споделят, увенчава човешкото величие с определението "венец на творението", то според цитирания от Шейн М. Файърстоун индиански мит светът е породен от една първична субстанция - камъка, като всяка част от живата или неживата природа - дървото, птицата, реката, човека - е просто проява на Великата тайна.
Но като че ли най-ясно разграничението между християнската и индианската визии за сътворението прави Джеки Жълтата опашка, съвременен кроу шаман.
Животът е кръг, светът е кръг. Християнският начин на разбиране на света е този, че в кръга има човек, наречен Исус Христос; отвън са дърветата, скалите, животните; всичко наоколо са различни неща, които са върху Майката Земя. В центъра е човекът над всичко.
Индианският начин на мислене е, че го има същият този кръг, Майката Земя, и около нея са скалите, дърветата, тревата, планините, птиците, четирикраките и човекът. Човекът е същият като всички други неща, нито по-велик, нито по-нищожен. (13)

Линията и кръга

Тези фигури от геометрията илюстрират всъщност две познавателни системи - едната на ума, подчинена на абстракцията, и другата на човешкото същество като част от природата. Линията е компактен символ - една ос с условно фиксирани начална и крайна точки: в плана на живота - раждане и смърт; в плана на историята - начало и край на времето. Проблемът е, че този линеен възглед се проектира върху всичко случващо се с човека, сегментирайки битието му на участъци. Модерният индивид има една отсечка за кариера, друга за семейство, трета за приятели, четвърта за хоби и т.н. Тези отсечки се разполагат паралелно една на друга и често се възприемат като несвързани, отделни парчета живот. Личността не успява да обедини в едно тези парчета понякога чак до смъртта. Линията имплицира и стремежа към някакво "идеално бъдеще", непостигането на което на свой ред поражда чувство на неудовлетвореност и нещастие. Илюзията възниква там, където нещата бидейки линейно разположени, се считат са измерими, подлежащи на изучаване и контрол. Вярата, че времето може да се измерва, а животът да се контролира, е още една тухла в стената, която отделя технизирания homo sapiens от духовността на цикличния природен свят.
Линията е удобна за ума, затова по всяка вероятност е негово творение. А и в природата рядко са правите линии. Земята е кръг, слънцето е кръг, звездите са кръгли, също както и зениците, в които човекът събира света. Типито е кръгло и огнището е кръгло. Съществуването е едно движение по магическия кръг на време-пространството.
За коренна Америка времето не е линия, удобна за излагане на човешките постижения. В нейния възглед то е "циклично и обновяващо се, отражение на вечността". (14) Времето е кръг - кръг на сезоните, слънцата и луните, на планетите, появяващи се и изчезващи в небето. Пространствеността и темпоралността са включени в повтарящия се кръг на неизменното сега на Майката Природа. Индианците не боравят с крайни срокове и срочни ангажименти. Те разполагат събитията в едно или друго място по Свещения кръг на живота, който е без начало и без край.

Идеята за другия

Въпросът "КОЙ СЪМ АЗ" има пряко отношение и към битието на другия. Европейските завоеватели и после заселници винаги са възприемали индианците като "другите" - същества различни, т.е. враждебни, заплашителни. Въпреки че Христофор Колумб описва местните американци като хора, "на които е чуждо злото, те никак не са войнствени". "Това са най-добрите и най-кротките хора на света, а [...] и храня голяма надежда в бога, че Ваши височества ще покръстят всички тези хора ..." (15) Въпреки че адмиралът не е достигнал същинската континентална Америка, той се е срещнал с другостта на местните, като същевременно е заявил доминиращата през следващите векове програма на заселниците от стария свят - покръстването. "Наистина - казва адмиралът - установявам и разбирам, че това население няма никаква религия ...." (16) Щом не възприемам и не разбирам нещо, значи то не съществува - е принципът на европейците. Допускам другостта на другия само доколкото той ми прилича Според християнския възглед отделният човек има своя отделна душа, което го прави уникален и с вродени особености на личността. Взет в неговия чист вид, този възглед всъщност е един умозрителен концепт за самозатварянето на Аза, за самоизолацията му от всички и всичко с мотива, че вродената неповторимост трябва да бъде защитавана. Самотният отчужден "Аз" е агресивен и склонен към насилие. За такъв "Аз" другият непрекъснато се явява като потенциален и реален антагонист.
Докато за индианска Америка душата, бидейки затворена в конкретен индивид, едновременно с това е универсална духовна енергия, която пулсира във всички живи неща, сила, даряваща на природния свят "дъха на живота". Защото: "Единството на Уакан Танка прегръща цялото време и пространство, едновременно с всичко съществуващо във вселената, където мястото на човешкото същество е второстепенно, но ясно определено." (17) И човекът трябва да си сътрудничи с всеки и всичко от неговото обкръжение. Индивидуалността се осъзнава, но като свързана с цялото мироздание. Затова индианецът казва: "Всички са мои роднини".

Заключение

Разделеното мислене и Червеният път са метафори, отразяващи два светогледни модела - този на алиенирания индивид, отстранен от естествения природен свят, от себеподобните си и от себе си; и другия на хармонизираната с природния цикъл общност. Въпросът за битието в първия случай е въпросът за "Аза" и стремежът му към разширяване сферите на неговата доминация. Във втория случай има "Аз", но той се самоопределя в сътрудничество, през призмата на общностното "Ние", съизмерва се с космическия ритъм, пулсиращ и в най-тънката пора на нашата Майка природа. За индианците да вървиш по Червения път, означава да живееш живота си по добър начин, като преминеш през всички етапи от раждането и зрелостта до смъртта, които са всъщност само стъпала от безкрайното пътуване на душата. Докато терминът "разделено мислене" е симптоматичен за фрагментацията на личността, живееща в изкуствена среда и с подменени ценности, подчинена на една абстрактна идея за живота и смъртта. Макар че противопоставянето дотук беше по линията християнство - традиционна индианска религия, следва да бъде направена уговорката, че под християнство се разбира не самото учение на Христа, а религията, приела го за свой основател, като организация и прояви. Защото всичките дела на официалната църква се разминават повече или по-малко драстично с учението на този, чието име носи. И не става дума за това дали една религия е по-добра, или друга е по-лоша. Става дума за корените на определени представи, изграждащи или рушащи самата същност на личността, подменяйки естествените й приоритети с абстрактни. Въпросът е за една цивилизация, чийто принцип на формиране и разрастване е манипулативен и като резултат разрушителен и, от друга страна, за една култура, основана на разбирането, че всичко в космоса е хармонично и има своя смисъл и място. Интересът към индианската традиция в последните години не е случаен. Той е резултат от празнината на един разрив - между мен и мен, мен и теб, мен и дърветата, птиците, животните, камъните. Разрив, направил ни чужденци на собствената ни планета.

Десислава Драгиева


Цитати:

1. Мартин Хайдегер. Поздравление към участниците в Х колоквиум от 14. до 16. май 1976 г., Чикаго - Европейски екзистенциалисти, С. ,1993, изд. "Просвета"

2. Албер Камю. "Кризата на човешкото" - Европейски екзистенциалисти, С. ,1993, изд. "Просвета"

3. Mark St. Pierre, Tilda Long Soldier. Walking in the Secred Manner (прев. мой - Д.Д.)

4. Dr. Mark Hollabaugh. Lakota Celestial Imaginery. Spirit and Sky - Dakota History Conference, 1997 (прев. мой - Д.Д.)
http://www.nr.cc.mn.us/physics/faculty/hollabgh/Lakota.htm

5. Пак там.

6. Пак там.

7. Пак там.

8. Steven Mizrach. Lakota Ethnoastronomy (прев. мой - Д.Д.)
http://www.fiu.edu/~mizrachs/lakota.htm

9. Dr. Mark Hollabaugh. Lakota Celestial Imaginery. Spirit and Sky - Dakota History Conference, 1997 (прев. мой - Д.Д.)
http://www.nr.cc.mn.us/physics/faculty/hollabgh/Lakota.htm

10. Shane M. Firestone. "Native American Reverence for the Spirituality of the Earth, lost to the Modern World"(прев. мой - Д.Д.)

11. Holy Bible - King James Version/Genesis 26:27

12. Shane M. Firestone. "Native American Reverence for the Spirituality of the Earth, lost to the Modern World"(прев. мой - Д.Д.)

13. Mark St. Pierre, Tilda Long Soldier. Walking in the Secred Manner (прев. мой - Д.Д.)

14. Shane M. Firestone. "Native American Reverence for the Spirituality of the Earth, lost to the Modern World"(прев. мой - Д.Д.)/font>

15. Христофор Колумб. Новият свят. Дневници. 1999, изд. "Екстрем"

16. Пак там.

17. Dr. Mark Hollabaugh. Lakota Celestial Imaginery. Spirit and Sky - Dakota History Conference, 1997 (прев. мой - Д.Д.)

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)