Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Начините за лекуване

Томас Жълтата Опашка (или Вождът На Магическата Скала), индианец от племето кроу, е един от най-големите коренни американски шамани на нашето столетие. Лечител и церемониален водач на Танца на Слънцето, Жълтата Опашка е и един от сетните представители на онова поколение, родено в ранните резервационни дни, което на свой ред заварило последните мъже и жени от своето племе, помнещи "бизоновите времена" и свободния живот в прериите. Учители на младия Томас били Магическата Врана и Двата Гамаша - велики воини и духовни лидери на кроу. По-късно негов наставник станал шаманът от племето шошони Джон Трехеро, известен като Дъгата.
Наблюдавайки всички промени, настъпващи в индианския живот през бурните десетилетия на нашия век, Томас Жълтата Опашка останал верен на традициите на своя народ. Като основна фигура в религиозния живот на кроу, той успял да запази за новите поколения онези духовни ценности на някогашните воини, ловци и шамани, които изглежда са не по-малко нужни и на днешното материалистично общество. Томас Жълтата Опашка съчетава в своя живот миналото величие, днешната духовна извисеност и утрешните надежди на североамериканските индианци.

Нашите Небесни Бащи са ни дарили две основни билки, които да използваме, когато лекуваме. Аз лекувам и с помощта на други сили, от които вероятно най-важна е тази, вложена директно в моето тяло от Небесните Бащи; нея аз прехвърлям в пациента чрез моето ветрило от орлови пера и молитвите ми. Въпреки това, на мен ми бе казано да използвам два вида билки, които дават сигурен успех при работа с пациенти. Едната билка се нарича светкавичен корен, а другата - еленов бурен. Тези растения се срещат само на едно място в света, едно конкретно място в резервата на шошоните, близо до пещерата, където великият шошонски шаман Дъгата получил голямото си видение. Ние ще говорим за Дъгата по-късно, но ти трябва да знаеш, че споменатите две билки са били показани именно на него във великото му видение. Те са ни дадени от нашите Небесни Бащи.
Дъгата ме заведе за пръв път на това свещено място преди много години. И досега, всеки път, когато ходя там, аз извършвам същите процедури, на които преди време ме научи той - и винаги успявам в начинанията си. Първо трябва да се изкачиш с кола нагоре в планината и когато черният път свърши, трябва да продължиш пеша известно време, докато достигнеш една конкретна долина. Когато за пръв път отидох там с Дъгата, ние повървяхме малко и той изведнъж ми рече: "Сега спри. Трябва първо да пушим и да отправим молитви, преди да продължим нататък, за да търсим нашите билки". Ние свалихме шапките си и ги оставихме настрани, след което започнахме да приготвяме тютюн за ритуалното пушене. Когато тютюнът бе приготвен, Дъгата каза: "Погледни към онази голяма скала. Виждаш ли нещо?" На склона се издигаше една канара, стърчаща на около петнадесет стъпки; на върха й бяха кацнали два орела и ни наблюдаваха. По време на цялата наша церемония тези орли седяха там и ни гледаха. Единият беше белоглав орел, а другия скален - два различни вида орли. Те явно работеха заедно, пазейки свещените билки. В нашата молитва ние казахме няколко думи специално за тези два орела: "Благодарим ви - ахо! Вие сте тук, за да пазите тези свещени билки и това е добре. Те са предназначени да служат на онези, които са избрани от нашите Небесни Бащи да лекуват с тях. На нас ни е разрешено да ги използваме и ние сме тук, за да вземем достатъчно количество от тях, което да ни помогне при лекуването на болните и нуждаещите се. Вашата сила е огромна и вие можете да надникнете в сърцата ни. Помогнете ни, покажете ни билките. Ахо!"
След като изрекохме молитвата, ние направихме само няколко крачки и Дъгата каза: "Погледни! Ето това е светкавичен корен. Ще вземем този". Никога преди това не бях виждал как изглежда това растение. В надземната си част то донякъде напомня пелин, но всъщност е различно. Под почвата се намира специфичен корен и точно от тази част на растението се нуждаем ние. Изравяме го и след това обелваме кората на корена, запазвайки тялото му. По-късно стриваме корена на фин прах и го използваме за приготвяне на лекове. За около час можеш да се сдобиеш с достатъчно количество корени. Казано ни е от нашите Небесни Бащи, че ако човек живее близо до мястото, където се срещат тези корени, той има право да вземе най-много шест от тях наведнъж. Важно е да се взима само толкова, колкото е необходимо - никога прекалено много. Свещените растения са добре пазени. На мен ми е позволено да взимам повече от шест корена за едно ходене в долината, защото, за да стигна до това място, аз трябва да пропътувам почти 500 км., а едно такова пътуване не е нещо лесно за мен.
След като се снабдихме със светкавичен корен, ние приготвихме торбите си и започнахме да берем еленов бурен. Той расте във вид на храсти и е лесен за откриване. Ние правим отвара от това растение, която прилича на чай. Ти си опитвал еленов бурен и знаеш колко горчив е той, когато го пиеш. Но резултатите от използването му са изключителни. Не ти трябва много. Само щипка светкавичен корен или малка чашка еленов бурен - и това е напълно достатъчно. Няма нужда от големи количества, защото силата на тези билки е огромна.
Цялото време, което ти е необходимо, за да си набавиш достатъчно и от двете билки, обикновено не надхвърля два часа. Когато сме готови, ние винаги спираме, за да благодарим на двата орела за тяхната помощ. Няколко пъти, докато събирах билките, орлите кръжаха високо горе в небето - това е много красива гледка. Трябва да се осъзнае и запомни, че тези орли са пазители на нашите свещени растения, затова, когато чуеш да споменанавам за "двата орела", вече знай за кои точно орли става въпрос - за изпратените от Небето да бдят над нашите свещени находища.
През годините съм бил на онова място много, много пъти и винаги съм срещал там орлите. Взимал съм със себе си и моя внук, та той също знае как да се добере до мястото. Напоследък ходи там от мое име, пуши и се моли, а орлите знаят какво е в сърцето му, затова му позволяват да намери билките. Разпитван съм за местоположението на долината от много хора, но на никого не съм го разкривал. Преди доста години, когато мнозина питаха и Дъгата за свещеното място, той все пак каза на двамина къде се намира то. Нито един от тези двамата нямаше позволение да използва билките, но вероятно всеки от тях е мечтал да се сдобие със своя собствена магическа сила, със свои лекове, макар и без конкретни инструкции и дори без разрешение. Единият стигнал до мястото, но бил прогонен от орлите, които моментално разбрали намеренията му и го нападнали. Преди четиринадесет или петнадесет години другият мъж също отишъл до мястото и търсил часове наред билките, но не открил нищо. Орлите просто стояли и наблюдавали как този човек прекарал целия ден в търсене на лековитите растения без какъвто и да е успех. Наскоро след неговия провал Дъгата и аз отидохме и намерихме всички билки, от които се нуждаехме.
Чрез този разказ можеш да видиш колко важно е да имаш правилно отношение към всичко, с което се захващаш. Ти винаги си наблюдаван от Отгоре - във всичко, което правиш - и рано или късно последиците от твоите действия се връщат при теб. Акбададеа е над всички неща в този свят, но Той е също и във всички неща, и Неговите пратеници са като онези два орела, които пазят нашите свещени находища. Ето защо всеки трябва да е наясно, че човешките действия и отношения са наблюдавани и затова дори начинът, по който изпълняваш ежедневните си задължения, е важен. Човешкото отношение към Природата е от огромно значение, защото, уважавайки нашия зрим, материален свят, ние показваме своето уважение и към онзи истински свят, който не можем да видим.

Превод: Любомир Кюмюрджиев
Из книгата "Жълтата Опашка, шаман и водач на Танца на Слънцето от племето кроу. Автобиография, продиктувана на Майкъл О. Фитцджералд"; Издателство на Оклахомския университет, 1994, стр. 46-48

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)