Начало
Островът на костенуркатаАлманах

- Ш -

Шайени (тсистсиста или дзисциста - „човешки същества") - племе от езиковото семейство на западните алгонкини. Първоначално шайените живеели в Североизточния горски регион, но през ХVII-ХVIII в. мигрирали на запад, като първо се установили в Минесота, а после навлезли във Великите равнини и достигнали до Черните хълмове. В съюз със своите роднини арапахо и с по-късно пристигналите по същите места лакота и накота, шайените се превърнали в типични прерийни номади. С усвояването на коня за прерийните племена започнала нова историческа епоха. В тази епоха шайените се прочули като едно от най-храбрите, горди и войнствени племена във Великите равнини. Те воювали с асинибоините, чернокраките, манданите, хидатса, кроу, флатхе-дите, шошоните, ютите и поуните. Към средата на XIX в. част от племето се придвижила на юг към река Арканзас - тези индианци станали известни под названието южни шайени. Те се съюзили с южните арапахо, команчите и кайова. До 60-те години на XIX в. шайените избягвали стълкновения с белите, но след две големи кланета над техни лагери, устроени от щатската армия (Сенд Крийк, 1864 г. и Уашита, 1868 г.), те станали непримирими врагове на американците. Северните шайени се присъединили към лакота и участвали редом с тях във всички военни кампании срещу армията, заселниците и златотърсачите, включително и в разгрома на генерал Къстър при Литъл Бигхорн. Южният клон на племето, обединен с команчите и кайова, също се борел за свободата си. И едните, и другите трябвало да сложат оръжие през 70-те години на XIX в. Сега северните шайени обитават резерват в щата Монтана и наброяват около 3300 души. Днес в Оклахома живеят около 4000 южни шайени.

Шоуни (шоано или савани - „южняци") - алгонкинско племе, за което се смята, че се е отделило от ленапе през ХУ1-ХУИ в. Първоначално шоуните живеели на територията на днешния щат Тенеси, но били изтласкани от чероките на север. Те се заселили в долината на река Охайо и се съюзили със своите роднини ленапе, с които съвместно воювали срещу ирокезите. Взели дейно участие във въстанието на Понтиак и във войната на Малката Костенурка. По време на колониалните войни първоначално подкрепяли французите, а после - англичаните. Пак на страната на англичаните били и в Американската война за независимост. Под водачеството на своя вожд Текумсе се сражавали срещу американците, но след смъртта му малка част от тях избягали в Канада, а останалите били заселени в резерват на територията на днешния щат Канзас. По-късно шоуните били заставени да се преселят в Оклахома. Днес там живеят около 1400 техни потомци. Канадските шоуни са се смесили с представители на други племена.

Шошони („змии") - народ от юто-ацтекското езиково семейство, родствен на племената банок, юта, паюте и госюте, както и на отделилите се от тях команчи. Шошоните обитавали обширни територии, влизащи в пределите на днешните щати Невада, Орегон, Айдахо, Монтана и Уайоминг. Югозападните шошони живеели в колиби от туфи и пещерни навеси и се изхранвали с лов на диви овце и зайци, с плодове и корени. Североизточните шошони били прериен народ, но чернокраките ги изтласкали в Скалистите планини. Този клон на племето отрано се сдобил с коне. Поради това североизточните шошони не само продължили да ловуват бизони в подножието на планинските си земи, но и успешно воювали с чернокраките, кроу, шайените, лакота и арапахо. Въпреки няколкото сражения между шошони и бели заселници, като цяло тези индианци били настроени дружески към американците. Те често помагали на щатската армия във военните й кампании срещу лакота и шайените. Днес югозападните шошони живеят в няколко резервата на територията на щата Невада, като броят им не надхвърля 1500 души. Североизточните шошони - около 4000 човека - са заселени в резерват в щата Уайоминг, който споделят с бившите си врагове арапахо.

Нагоре

- А -

- Б -

- В -

- Г -

- Д -

- Е -

- Ж -

- З -

- И -

- Й -

- К -

- Л -

- М -

- Н -

- О -

- П -

- Р -

- С -

- Т -

- У -

- Ф -

- Х -

- Ц -

- Ч -

- Ш -

- Щ -

- Ъ -

- Ю -

- Я -

Дар от Седящата Черноглавка (2006)