Начало
Островът на костенуркатаАлманах

- М -

Мандани (нумакаки - „хора") - сиуезично племе, за което се предполага, че е едно от първите, които са се заселили в прерийния регион (вероятно още към Х-ХII в.). Манданите се изхранвали от земеделие и лов на бизони и друг дивеч. Живеели в големи полуземлянки от пръст в села, заобиколени от дървени палисади. Те са единственият прериен народ, който е развил грънчарство. Имали богат, комплексен религиозен живот и някои представители на съседни племена ги наричат „Духовните патриарси на Северните равнини". Воювали с лакота и шайените, а поддържали приятелски отношения с хидатса, асинибоините и прерийните оджибуей. С белите се държали дружелюбно. Манданите били могъщо и многобройно племе, но били тежко засегнати от пламналите през 30-те години на XIX в. епидемии на едра шарка - непозната на този континент болест, донесена от белите. Оцелели по-малко от 200 мандани. Днес потомците им - около 850 човека - споделят общ резерват с племената арикара и хидатса в щата Северна Дакота.

Манидо, Манито или Маниту (алгонкини) - Великият Дух, Духът-Баща, Великата Тайна.

Медицина (medicine) - възприет от английския език в повечето индиански наречия, този термин обозначава всичко свещено, тайнствено, необяснимо; би могъл да се преведе като „сила", „магия", „енергия", „специални способности" и пр.

Микмак - алгонкинско племе, населявало обширни територии в днешните области Нова Скотия, Ню Брънсуик и островите Кейп Бретон и Принц Едуард. Представители на най-северните племена от Източния горски регион, микмак живеели почти изцяло от лов. Били едни от първите индианци, влезли в контакт с белите заселници - още в самото начало на XVI в. Станали съюзници на французите и до 70-те години на XVIII в. воювали с англичаните и със сражаващите се на английска страна племена. Във вените на мнозина микмак тече и френска кръв. Днес около 9000 представители на това племе обитават резервати в границите на някогашните си земи.

Мохикани (мохеган - „вълк") - племе от алгонкинското езиково семейство, населявало източните области на съвременния щат Кънектикът. Типични представители на североизточната горска индианска култура. В първата половина на XVII в., след спор дали да станат съюзници на англичаните или не, от тях се отделили пекуотите. Между двете роднински племена започнала кървава вражда, умело насочвана от английската колониална политика. По-късно, след все по-чести конфликти с белите заселници, пекуотите били почти напълно изтребени, а мохиканите останали наполовина спрямо първоначалния си брой. Това принудило „последните мохикани" да се преселят в земите на сегашния щат Ню Йорк, където и до днес около 200 техни наследници обитават малък резерват. Пекуотите останали едва стотина души, но успели да запазят част от племенните си земи.
Съществува друго алгонкинско племе, чието име е махикан (то също се превежда като „вълк"). Махиканите живеели по двата бряга на река Хъдсън. Били роднини и съюзници на делаварите. Точно това племе увековечава писателят Дж. Фенимор Купър в известния си роман „Последният мохикан". След като били изтласкани от прииждащите вълни на белите заселници от родните си земи, мaхиканите се преселили в Масачузетс, а по-късно в Уисконсин. Днес около 500 техни потомци делят резерват в този щат с родствениците си от племето ленапе.

Нагоре

- А -

- Б -

- В -

- Г -

- Д -

- Е -

- Ж -

- З -

- И -

- Й -

- К -

- Л -

- М -

- Н -

- О -

- П -

- Р -

- С -

- Т -

- У -

- Ф -

- Х -

- Ц -

- Ч -

- Ш -

- Щ -

- Ъ -

- Ю -

- Я -

Дар от Седящата Черноглавка (2006)