Начало
Островът на костенуркатаАлманах

- Л -

Лакота („съюзници") - могъщ прериен народ от сиукското езиково семейство, част от племенната конфедерация на Седемте огъня на Съвета. Известни са още като западни сиукси или тетон. Лакота се делят на седем по-малки племена: хункпапа, сихасапа, оохенунпа, итазипчо, миникоджу, оглала и сичанг'ху. Смята се, че са се заселили във Великите равнини в средата на XVIII в., идвайки от гористите области на Уисконсин и Минесота. В началото на XIX в. вече владеели обширни територии от днешните американски щати Северна и Южна Дакота, Монтана, Уайоминг и Небраска. Били съюзници с шайените и арапахо, но заклети врагове на кроу, асинибоините, чернокраките, шошоните и поуните. Благодарение на своята численост, воинските си умения, гордия си дух и ожесточената съпротива срещу експанзията на белите, лакота са се превърнали в своеобразна „единица мярка" за северноамерикански индианци. От техния народ произлизат вождове като Червеният Облак, Седящият Бик и Лудият Кон, чиито имена са станали легенда. Сиуксите участвали в голяма част от най-известните сражения между индианци и бели в историята на американския Запад, включително и в разгрома на Къстър при Литъл Бигхорн. Лакота и до днес са сред най-запазените по отношение на племенните традиции коренни американци. Живеят в няколко резервата в Северна и Южна Дакота, като част от тях са заселени в Монтана и в Канада. Общият брой на всички западни сиукси е около 40 000 души.

Ленапе (лени-ленапе - „истински мъже") - алгонкинско племе, по-известно под названието делауери (делавари). Ленапе били горски народ, който развил земеделие, но се изхранвал предимно от лов. Смятани са за прародители на повечето източни алгонкини (мохикани, абенаки и др.). Предполага се, че първоначално са живели по крайбрежието на Атлантическия океан, но били изтласкани на запад от прииждащите европейски заселници, както и от враждебни племена. Предвижвайки се към река Съскуехана и прехвърляйки Алегенските планини, те се установили в долината на река Охайо. Ленапският съюз се състоял от няколко племена, най-големите от които били мънси и унами. Воювали с ирокезкия племенен съюз и с хуроните, както и с белите заселници, като по време на колониалните войни най-често подкрепяли англичаните, но понякога и французите. След създаването на САЩ, част от ленапе се преселили в Канада, друга част намерила свой дом в щата Уисконсин, а две големи групи поели на запад, достигайки чак до Оклахома. На тези места се намират и днешните делаварски резервати. Общият брой на ленапе е към 5000 души, но повечето от тях имат смесен произход.

Луисеньо - племе от юто-ацтекското езиково семейство, населявало югоизточна Калифорния. Изхранвали се със земеделие, събирателство и лов. Били миролюбиви хора. Многобройни по време на испанското нашествие, луисеньо (известни още като „индианците от мисиите") в 70-те години на XX в. били останали едва 900 човека. В наши дни числеността им е нараснала до около 2300 души.

Лъмби - племе от неизвестен произход, чиито членове са със смесена кръв. Наречени са така по името на река Лъмбър, протичаща през земите им в Северна Каролина. Смята се, че произхождат от изчезнали алгонкински племена, но това още не е доказано със сигурност. Признати са официално за отделен индиански народ от федералното правителство през 1956 г. Няма конкретни данни за числеността им.

Нагоре

- А -

- Б -

- В -

- Г -

- Д -

- Е -

- Ж -

- З -

- И -

- Й -

- К -

- Л -

- М -

- Н -

- О -

- П -

- Р -

- С -

- Т -

- У -

- Ф -

- Х -

- Ц -

- Ч -

- Ш -

- Щ -

- Ъ -

- Ю -

- Я -

Дар от Седящата Черноглавка (2006)